Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

Здравеопазване

49. СОФИЯ. 18 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237 .

1. Бури и градушки в София и околностите. На 14 юни - град като яйце унищожил нивите и ливадите и избил около 1000 домашни животни в селата Негошево и Малина. На 18 юни - силна буря с град като орех изпотрошила прозорци и керемиди, съборила минарета в София, унищожила нивите и градините в радиус от 1/4 часа път около града, имало много убити птици и животни и ранени хора. В града можели да се видят много разплакани селяни, дошли да се оплачат от злата си участ на местното началство. 2. Безплатни прегледи на деца, извършвани всеки вторник и петък от военните лекари полковник Ружди бей, г-н Натали и Ахмед ефенди по нареждане на военните управители Осман паша и Сюлейман паша. Посещавали ги много хора. Населението е много благодарно. 3. Запознанство на автора на дописката с един талантлив софийски стихотворец на име Сузи ефенди. Срещата осъществил един млад и образован турчин - Хамид ага, който знаел български и гръцки

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No 19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

183. [ТАЯ пролет се определиха...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 27, 1 септ. 1865, с. 1.

Чиновници и доктори били определени да ваксинират децата във Вилаета против сипаница (шарка). Един от тях в Софийско бил докторът на Първи драгонски алай на конницата

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

190. [ПИШАТ ни от София, от 13 Септември]. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 8, 25 септ. 1865, с. 2.

1. Отрича съобщението от бр. 5 за поява на холера в София. Досега в града нямало смъртни случаи от тази болест. 2. Съобщава за завършването на църквата Свети Крал Стефан, която се строи от няколко гадини. Предстояло освещаването й на 2 октомври, когато е деня на светеца. 3. Назначен нов учител - Веселин Груев, от когото се очаквали добри плодове. Той знаел и турски език и така щяла да се изпълни препоръката на Митхад паша, която дал по време на посещението си

194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

200. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 55, 9 март 1866, с. 1.

1. Аномалии сред новородените в Ихтиман - от няколко месеца насам се раждали бебета с разцепена горна челюст и скоро умирали. Бабите открили някакъв лек - връзвали стегнато челюстта с каша от хума, кюкюрд и пепел от стар гNoон и децата оздравявали за 5-6 дни. 2. Добра година за овчарите - овцете раждали по 2-3 агнета, а умиранията били малко

286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304.

Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите

383. [ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1015, 15 окт. 1875, с. 1.

1. Сиваският редифски табур, назначен за София, пристигнал в града. 2. Болните войници от императорските войски в Ниш щели да се лекуват в Софийската болница

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.