Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

 3. [ПИШАТ от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 14 .

Съобщава се за строителство на укрепления, в което участвали всички жители - турци и християни. Най-важното укрепление щяло да се назове Меджидие

 4. [ТОСУН паша тръгна от Призрен...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 15.

Кратко съобщение за назначаването на Тосун паша в общата царска войска в София

16. [ПРАВИТЕЛСТВОТО последува да изпраща...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 8, с. 140 .

Съобщава се за изпращане на войски в София и Шумен. Това ставало заради европейските политически сплетни и смущения

18. [ЦАРСКИТЕ войски, които стигнали Едрене и отиват в София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 3, 11 апр. 1859, с. 10 .

Кратка информация. 1. Около 7 хиляди души войска се отправила от Одрин за София. 2. Съдружието по събиране на данъка интизап в Софийско е попълнило числото на служителите си и около 30 души арнаути, които не са наети на работа ще трябва да напуснат града. Жителите се притесняват от тяхното поведение

20. ПЛОВДИВ, 1859 Април 1. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 4, 18 апр. 1859, с. 15-16 .

В края на дописката се съобщава, че един ескадрон войници е заминал за София, а тия дни се очаква и други войски да заминат за там

21. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ взета от Прес д'орiан : София 6 - 18 Април. // България (Цариград), I, No 5, 25 апр. 1859, с. 20 .

1. В София пристигат войски. Сюлейман паша прави преглед на войските си. 2. Разпределяне наследството на Симеонович, възлизащо на 145 хиляди гроша - 20 хиляди се дават на сиромасите роднини на Симонович; 25 хиляди е една къща, която става собственост на училището; 100 хиляди остават за раздаване с лихва. Църквата вече е заела 32 хиляди, а останалите ще се ползват от училището. 3. Съживяване на търговията. Повишаване цената на конете, поради пристигането на много купувачи - сърби, арнаути и епирски гърци. Голяма заслуга на Хасан Тахсен паша, който отменил съществуващата забрана за износ на стоки, въведена преди с цел запазване на продуктите за изхранване на местното население

24. [РИФАТ паша назначен за комендант на софийския гарнизон]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), I, No 13, 20 юни 1859, с. 52 .

Кратко съобщение

26. [ЦАРСКИТЕ войски, които са в Софийското поле...]. (Преглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 20, 8 авг. 1859, с. 80.

Кратка информация. 1. Войските в Софийско се отличават с добро поведение. 2. Софийските жители са много благодарни на Хасан Тасен паша за добрините. 3. Гражданинът Димитрий Трайкович прави със свои средства девическо училище и името му ще остане вечно в сърцата на хората

35. СОФИЯ 1859 Декември 1. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 175 . Подпис: Един пътник.

Откриването на новопостроената от Д. Трайкович сграда на Девическото училище с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните паши Сюлейман паша и Осман паша, австрийския консул в София г-н Замеро. Кратки сведения за училището - отворено още миналата година от Д. Трайкович и изцяло издържано от него, има около 150 ученички, новата сграда е на два етажа. Слухове, че някои софиянци не одобряват това дело, защото смятат, че за девойките е достатъчно да могат да предат и шият

36. [НОВИНАТА ни от София, 29 февруари...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 52, 19 март 1860, с. 207 .

Чорбаджията Д. Митович се проявил като враг на учението - примамвал учениците да оставят уроците си и да работят в дюкяна му. Изпит в Турското училище в присъствието на управителя Хасан паша, военните управители Осман паша и Сюлейман паша, Кадията и турски първенци, слово на Главния ходжа Ахмет ефенди. Добро представяне на учениците, които били изпитвани по арабски, персийски и турски език, граматика, аритметика и четене

44. [ДЕВИЧЕСКОТО Трайково училище било близо да се дострои]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 203-204 .

1. Скорошно довършване на Девическото училище, построено от Д. Трайкович. Един българин от Карлово на име Димитрий, който учил художествено изкуство в Австрия, измазва и изографисва училището отвън и отвътре. Надпис на училището с едри златни букви - "Първо девическо училище в София, въздигнато от Г. Д. Трайкович, в дните на Н. И. В. Султан Абдул Меджит Хана. 1860.". Намерение на Д. Трайкович да направи книгохранилище в училището и да покани от Европа още една учителка за следващата учебна година. 2. Мъжкото училище подобрява работата си. По предложение на главния учител С. Филаретов, е поканен за учител софиянеца Манол Лазаров - трудолюбив, отличил се с учителските си способности в Ловешките училища. 3. Успехът на софийските български училища привлича вниманието не само на сънародници но и на чужденци - австрийският консул Г-н Замеро преподава, без заплащане, турски език в Мъжкото училище и поощрявал учениците като им подарявал книги. 4. Г-н Денкоглу е изпратил една електрическа машина за основаното от него Денкоглувско книгохранилище. 5. Ружди бей - каймакам (околийски управител) на военните лекари, съставил Ръководство на турския език по робертсоновата метода, което улеснява много учениците

45. [ПИШАТ ни от София, 13 юни]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 208 .

1. Военни упражнения на Софийския гарнизон в присъствие на Ферик Осман паша, Сюлейман паша и много зрители. Шатрите построени от военните инженери Хаки-бег и Ахмет ефенди. Отлично състояние на гарнизона. 2. Ферик Осман паша построил със свои средства мост на Владайската река над с. Бали Ефенди (Княжево), за което жителите са много благодарни, защото липсата на мост досега им съэдавала големи затруднения

49. СОФИЯ. 18 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237 .

1. Бури и градушки в София и околностите. На 14 юни - град като яйце унищожил нивите и ливадите и избил около 1000 домашни животни в селата Негошево и Малина. На 18 юни - силна буря с град като орех изпотрошила прозорци и керемиди, съборила минарета в София, унищожила нивите и градините в радиус от 1/4 часа път около града, имало много убити птици и животни и ранени хора. В града можели да се видят много разплакани селяни, дошли да се оплачат от злата си участ на местното началство. 2. Безплатни прегледи на деца, извършвани всеки вторник и петък от военните лекари полковник Ружди бей, г-н Натали и Ахмед ефенди по нареждане на военните управители Осман паша и Сюлейман паша. Посещавали ги много хора. Населението е много благодарно. 3. Запознанство на автора на дописката с един талантлив софийски стихотворец на име Сузи ефенди. Срещата осъществил един млад и образован турчин - Хамид ага, който знаел български и гръцки

55. СОФИЯ 8 Август 1860. (Коредпонденции на България). // България (Цариград), II, No 77, 7 септ. 1860, с. 380 .

Годишни изпити, от 24 юли до 2 август, на учениците от Главното училище, от подготвителните класове и Взаимното училище и от Девическото училище. Присъствали всички военни и граждански началства, аристокрацията на всички народности и много граждани - губернаторът Хасан Тахсен паша, военният Сюлейман паша, кадията Садък ефенди, владиката, миралаят (полковникът) Вели-бег, Салих-бег, каймакаминът (околийският управител) Ружди бег, австрийският консул г-н Замеро, членът на Градския меджлис Хамид ага и другите членове на Меджлиса, главните ходжи, мюфтията. Реч на Сава Филаретов при откриването, в която говори за целите и стремежите на софийските българи в областта на просветата. В Главното училище държали изпити по: закон божи, всеобща история, турска история, землеописание, числителница, славянски език, френски език, турски език и гръцки език. Видът на учениците, свободата на говорене и познанията им показали, че са се трудили добросъвестно през годината и имат съзнание за лично достойнство. Учениците от подготвителните класове и Взаимното училище, под управлението на Манол Лазаров и Хаджи Ангелко, също били добре подготвени. В Девическото училище изпити се провеждат за първи път - закон божи, български език и граматика, числителница, землеописание, правилно четене наизуст, чисто писание. Особено се отличили ученичките Нонка Петкова и Аника Йошева. Учителка в Девическото училище била Неделя Петкова. Посещения на управниците в домовете на С. Филаретов и Д. Трайкович след изпитите - израз на уважение и зачитане

62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19.

1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните

101. РОБЕР, Сиприен. Les Bulgares [Българите] / Сиприен Робер. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 193 . Откъс от книгата Славяните в Турция. - Материалът е на фр. ез.

Съдържа информация за Сеид паша, който е бил управител на София през 1840 г. По това време българите от софийско могли да заплащат данъците си в натура - като строяли военни съоръжения

104. СОФИЯ 12. Август 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 48, 28 авг. 1861, с. 200 . Подпис: Г. Т. Р.

Дописка от търговец, пребивавал два месеца в София по търговски дела. 1. Изразява възхищението си от патриотичния дух и упоритостта на софиянци в отблъскването на изпратения им от гръцката патриаршия владика Доротей. 2. Разказва за злоупотреби, корупция и разгулен живот на управителя на града Хасан Тахсен паша, които въэмущавали не само българите но и тукашните турци. Във всичките беззакония, които извършвал го подкрепяли Мюфтията, синът на бинбашията (турски офицер) Решид ага - Хамид ага, членът на градския съвет Хашид ага, кадията и други турски чиновници, а от българите - Хаджи Мано, кир Пешо и господина келеша. 3. Неописуема радост сред тукашните българи и турци, предизвикана от новината, че Царското правителство отзовава Хасан Тахсен паша и назначава друг управител. 4. Опит на Хаджи Мано и компанията му да събере подписи под едно писмено изложение до правителството, което да дадат на Доротей, че са доволни от него. 5. Търговецът напуска София след деня на Богородица и заминава за Пирот да допродаде ракията си, защото тук фабрична ракия се продава трудно

172. [ЖИТЕЛИТЕ от Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 18, 30 юни 1865, с. 1.

Дарения за преселниците - черкези. Местни жители дарили 12 юка и 38 хил. гроша, които имали да получават за направата на 2038 къщи, за храна, за дърва и за пренасятето на преселниците. Една помощ от 800 ката дрехи и за рогозки дарили следните лица: Софийският каймакамин Фехим паша, чиновниците и първенците - 5300 гроша; Мютефишинът на Царската ордия Сабри паша - 990 гроша; Софийският Мири-Лива Хаджи Исмет паша и военните чиновници - 1332 гроша; Редифският миралай Саид бей и редифски началници - 135 гроша; Началниците на Софийския четвърти табур от военни заптиета - 130 гроша

174. [НА пристигнуванието в София на Н. В. Вилаетския Валия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

Конниците и пешците от Четвъртият табур на Вилаетския военен заптийски алай направили един хубав талим (военно строево обучение) по всички правила на военното изкуство. Негово величество одобрил и по този случай вечерта направил един зияфет (гощавка) за офицерите от табура

176. ПОМОЩТА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

Помощи за Русенското исляхане: Софийският каймакамин Фехим паша - 2500 гроша; Наибинът Абдул-Латиф ефенди - 600 гроша; Ефендетата Малмюдиринът Халил Фаик и Членът на Идаре-меджлиси Челебон, ходжа Самуил и Хаджи Мано чорбаджи - по 450 гроша; Тахсилдарити - 400 гроша; Мюдиринът на Софийската каза Мустафа ефенди - 350 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мурад бей, агаларците Решид и хаджи Бекир, членове на Темизи-хукук-меджлиси - по 300 гроша; Ефендетата тахрират-мюдири Али Раиф и Димитър - по 250 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мустафа бей, членът на Идаре-меджлиси Пешо ефенди, мюмеизина на Темизи-хукук-меджлиси Зафираки и Бакалския еснаф - по 200 гроша; Ефендетата членове на Темизи-хукук-меджлиси Салим, Дупчин и Давичон и табур-агасъ Ахмед - по 150 гроша; Такиеджи-еснафи - 100 гроша. Лица, дали по-малко от 100 гроша - общо 1975 гроша. Обща сума - 11202 гроша

178. [СПОРЕД новите устави на Вилаетските военни заптиета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг.1865, с. 1.

Софийският табур бил на първо място по състояние и управление. На второ бил Нишкият

183. [ТАЯ пролет се определиха...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 27, 1 септ. 1865, с. 1.

Чиновници и доктори били определени да ваксинират децата във Вилаета против сипаница (шарка). Един от тях в Софийско бил докторът на Първи драгонски алай на конницата

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

191. ПРОЧИТАМЕ следующето в местните журнали за приключенията. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 31, 29 септ. 1865, с. 1.

Две случки от Софийско: 1. Иван от село Батолия, Софийска каза бил обесен. Имало съмнения за намеса на съпругата му и слугата. 2. Хамиди - войскарин от Четвъртия алай конница на Първа царска ордия, която се намирала в София, ударил с пищов Шакир-Адавет от същия алай и го убил

194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - ГNoоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

214. ДОПИСКА на Дунава от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 74, 18 май 1866, с. 1.

Военен събор вън от града, на втория ден след ГергNoовден, на който присъствали всички началници от Четвърти низамски алей на Втора царска ордия, които живеели в София и Асаф бей - миралаинът на Първи коннически полк, който бил дошъл в София по работа. Софийският каймакамин направил един зияфет, на който свирела музиката и се направили тържествени молебствия за царя

233. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), I, No 25, 29 апр. 1868, с. 93-94.

Битките на Цар Иван Шишман с турските завоеватели в Софийско в края на XIV век. Сведения за манастира Урвич, където Шишман се установил след идването си в Софийско - обграден с високи стени и обиколен с вода. Народното предание за последната битка на Иван Шишман, на 26 октомври 1395 г., в местността Сефер Чешмеси Баир близо до Самоков, където бил ранен на седем места и от кръвта му потекли седем извора. Сведения за крепостта Урвич, в която се укривал ранения Цар и за гроба му в местността Касъм Ефенди т. е. Свети Димитър. Текст на народната песен за Цар Иван Шишман "От как се е зора зазорила.."

244. [ВСИЧКИ редифи от първия ред се свикват...]. // Македония (Цариград), III, No 7, 11 ян. 1869, с. 27.

Съобщава се за събиране на запасни войници от турската армия във Видин, Ниш, София, Пловдив, Търново и по границите на Гърция и Черна гора

278. СОФИЯ, 12 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 23, 23 февр. 1873, с. 181-182.

Софийският дописник пише за страданията на българското население от безчинствата на турските низами (войници от редовната войска на Османската империя) и сеймени (турски военни полицаи). Софийският паша не правил нищо за да ги спре. Зачестили случаи на осъждане на богати българи, които по сведения на Димитър Общи били обвинявани като комити

348. [ДРЕХИТЕ на военните заптиета във вилаета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 975, 28 май 1875, с. 1.

Досега тези дрехи се шиели от миското, което произвеждала Фабриката на Ислях-хането в София. За тази година Министерството на полицията одобрило дрехите да се правят от сукното, произвеждано от Царската фесхана в Цариград. Това щяло да се отрази зле на Софийската фабрика, за съживяването на която се полагали много старания от години. Научаваме, че и тя щяла да започне да прави сукно, подобно на това от Царската фесхана

373. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 996, 10 авг. 1875, с. 1.

Съобщения от Софийския санджак. 1. Взети били мерки за неразпространение на болестта по овцете, появила се в чифлика Грастеница, Кюстендилско окръжие. 2. Пожар в гората Чам-кория, Самоковско окръжие - навреме бил потушен, изгоряли само сухите дървета на площ от два увръти и част от отсечените за железния път. 3. Четвърти коннически алай (полк) от София бил изпратен в Босна

374. [ЕДИН коннически алай...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 998, 17 авг. 1875, с. 1.

Коннически полк от Едерне бил изпратен в София да замести този, който отишъл в Босна

375. [НАУЧАВАМЕ се, че много...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1000, 24 авг. 1875, с. 1.

Редифски табури (запасни полкове) от София и ХаскNoой се изпращали за Нишките твърдини

380. [ПИШАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1012, 5 окт. 1875, с. 1.

София и Прищина били съборни на конническите и пехотни турски войски и на топовете. От тук те тръгвали за Ниш. За Ниш заминал Третия табур от Втори редифски алай на Първа царска ордия

383. [ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1015, 15 окт. 1875, с. 1.

1. Сиваският редифски табур, назначен за София, пристигнал в града. 2. Болните войници от императорските войски в Ниш щели да се лекуват в Софийската болница

384. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1016, 26 окт. 1875, с. 1.

1. Завършена била сградата на правителствения конак в София. 2. През града още преминавали императорски войски и припаси за Нишкото военно отделение. 3. Уплашени от миналогодишната зима, сега всички бързали да се презапасят със сено, слама и дърва. 4. Жителите на село Угой нападнали стаята на мюлтезимина на десятъка. Причините се изяснявали. 5. Поражения от силен вятър в града - счупени прозорци на царската казарма

385. [СИВАСКИЯТ и Ливанският редифски табури...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1016, 26 окт. 1875, с. 1.

Съобщава се, че са заминали от София за Пирот, а тук са пристигнали Карския и Батумския табури

386. [БАТАЛNOОНИТЕ редифи...]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 44, 1 ноем. 1875, с. 4.

Запасни войници от Карс и Батум заминавали за Софийско

387. ДОПИСКА на Дунава. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1021, 12 ноем. 1875, с. 1.

1. Движение на войски в София. Пристигали през ден, а понякога и всеки ден, по един - два табура, престоявали един ден и отивали за Ниш и Пирот. 2. Правителственият конак. Миналата пролет Правителството отпуснало 160 хил. гроша за направата на вече порутената и съборена сграда. Старият конак бил съборен. Сградата била разширена за да се съберат в нея всички съвети и правителствени отделения, защото досега Градският съвет и Търговското съдилище били на друго място. Новото отделение било направено от дялани камъни и станало най-здраво и най-добро. Сега се поставяли прозорците и подовата настилка и след няколко дни чиновниците щели да се пренесат. 3. Джамията на Софу Мехмед паша била ремонтирана. Тя имала едно кубе, няколко стаи за ученици и едно училище. Напоследък сградата доста започнала да се руши. Освен това вътре се държали припаси на мютевеллиите, поради което от доста години била затворена. След направения оглед и разрешението на управлението на евкафите, припасите били преместени на друго място и започнал ремонт. Това станало в първите дни на Рамазана. Вътрешните ремонти приключили бързо и Джамията била отворена още по време на Рамазана. Ислямските жители се зарадвали много и с похвала споменавали имената на Софийския мютесарифин Мазхар паша и на евкафския мухасебеджия за положените старания. 4. Непостоянно време през Рамазана. От два дни валял сняг, и в планината, и в полето. Натрупал една педя. 5. Новини от Джумая и Мелник

395. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1034, 4 ян. 1876, с. 1-2.

1. На 26 декември 1875 г. тук пристигнал Високославният императорски ферман относно правосъдните и общите преобразования. Всички граждани и намиращите се тук редифски войски били събрани за тържествено прочитане на Фермана. Софийският мютесарифин произнесъл слово. Духовните началници на всички народности казали молебствия. Всички жители щели да поднесат специални благодарствени адреси за Царя. 2. С помощта на военните заптиета, изпратени от София, били заловени няколко злодейски чети, които от известно време се появили в нахията Малиш, Мелнишко окръжие и в Кюстендилското окръжие

397. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1039, 21 ян. 1876, с. 1.

Съобщава за пребиваване на императорски войски в град Кюстендил, Софийски санджак

398. [ИМПЕРАТОРСКИТЕ войски...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1040, 25 ян. 1876, с. 1.

Чиновниците, мюсюлманските жители и някои християни от София събрали за Нишките войски 1021 чифта калцуни, 282 чифта чорапи и 139 чифта цървули. Командантинът на Нишкото военно отделение наредил калцуните да се дадат на Карския и Батумския табури, които се намирали в София, а останалите неща да се изпратят в Ниш. И в другите окръжия на Софийския санджак жителите започнали да събират такива подаръци

401. [В един от последните броеве...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1042, 1 февр. 1876, с. 2.

Съобщава се за нови дарения за императорските войски. Софийският първенец Дервиш Мустафа бей и жители от окръжията на Джумая, Самоков, Кюстендил и Орхание подарили 288 чифта чорапи, 695 чифта калцуни, 98 чифта шаечни минтани, 20 чифта цървули и 10 чифта кожени ръкавици

403. [ЕДНО писмо от Софийския мютесарифлък...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1045, 11 февр. 1876, с. 1.

Дарения на дрехи за Нишкия гарнизон. От Софийския халачки еснаф - 175 чифта калцуни и 39 чифта чорапи. Досега в Софийския санджак са дарили 609 чифта чорапи, 1891 чифта калцуни, 159 чифта цървули, 12 чифта навивки, 98 чифта минтани, 10 чифта кожени ръкавици, ризи и елеци

415. [ЕДИН телеграм стигна...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 17, 24 апр. 1876, с. 58.

Кратко съобщение за изпратени два табуна войска в София - от Трапезунд и Шамския аскер

428. [ХАСАНПАШОВОТО преминуване...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78.

Софийска войска, под предводителството на Хасан паша, изпратена към Татар Пазарджик за потушаване на въстанието

436. [ПИШАТ ни от Средец, 31 май 1876]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 29, 5 юни 1876, с. 89.

Арести ставали всеки ден. Тъмниците били препълнени и затворниците в тях стояли прави и ден, и нощ. Един хан също е препълнен със затворници и вече използвали къщите. Въпреки настояванията на тукашния мютесарифин, черкезите и башибозуците не спирали да своеволничат с мирното население. Между София и Татар Пазарджик било осеяно с трупове. Няма кой да прибере реколтата

449. [ВЧЕРА Галата се...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 36, 30 юни 1876, с. 104.

Сведения за Сръбско-турската война. Имало слух, че сръбските войски, начело с ген. Черняев са стигнали до Средец

450. [ПРОЧИТАМЕ в Левант Хералд...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 37, 3 юли 1876, с. 106.

Съобщава се, че в една телеграма от Виена, от 24 юни, се казвало, че ген. Черняев е завладял Паланка и се е отправил към София

451. ЦАРИГРАД, 2 Юли 1876 : Сърбия и Турция. // Ден (Цариград), II, No 37, 3 юли 1876, с. 105.

За Сръбско-турската война. Ген. Черняев - енергичен, решителен и смел човек, имал намерение да превземе София, Пловдив, Одрин, а даже и Цариград

452. [ЕДНА депеша от лагера от 29 юни...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47.

За четата на Панайот Хитов, която победила турската войска под командването на Халил бей. Плененият Халил бей разказал, че в София и околните села имало само 12 хил. души турска войска и когато Пашата научил за преминаването на български чети и на сърбите, той писал в Цариград да изпратят още три баталNoона

453. [НАУЧАВАМЕ се от достоверен източник...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47.

Кратко съобщение, че ген. Черняев превзел Ниш и Нови-пазар и достигнал до София

454. ВОЙНАТА. // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 107.

Сведения за Сръбско-турската война. Ген. Черняев напреднал много по пътя към София

461. [ПИШАТ в Будапеща Кореспонденс...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 56.

Съобщава, че 15 хил. души български въстаници са се присъединили към ген. Черняев и всички окръжия, чак до София, били на крак

467. СОФИЯ 2. Октомври. // Български глас (Болград), I, No 27, 23 окт. 1876, с. 108.

1. Продължаване на злодеянията след приключването на европейската комисия, и то пред очите на властта и по нейна поръчка. Зачестили убийствата - всяка сутрин в града и в селата намирали по 15-20 души убити. Предизвиквали се нарочно пожари. До скоро в града въобще не са ставали пожари - за пет години имало един случай на запалил се комин. Напоследък, за един месец, в София изгорели 60 къщи и 2 хана и докато дойдели толумбаджиите, те били ограбвани. Пожарите били явно поръчкови, гражданите сами издирвали и намирали бомбички в къщите си. Главен извършител на злодеянията била голата турска войска. 2. Липса на правосъдие за българите. Разказана е случка, при която слугата на Хаджи Мано пострадал от едно заптие, което арестували, но после пуснали защото нямало двама души турци за свидетели. 3. Зачестили посещения на гладни Мохамедови проповедници. Такива пристигали в града почти всеки ден. Наскоро един дервишин, дошъл от Мекка, разказвал, че Мохамед му се явил насън и го предупредил, че ако мюсюлманите отстъпят тая свещена земя на гяурите, то всички мюсюлмани ще изчезнат от земята и ще горят вечно в ада

472. ОРШОВО 22 юни. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), II, No 3, 2 юли 1877, с. 12.

Съобщава се, че всички турски войски, разпръснати из България, щели да се съсредоточат под заповедта на командантина от София

474. [ИЗ Цариград пишат от 16 юли...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), II, No 6, 23 юли 1877, с. 24.

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.