Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

5. САМОКОВ 10 Август 1856. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VI, No 291, 25 авг. 1856, с. 132-133 . Подпис: Един за всички Самоковци.

Зачестили разбойнически нападения по пътя от Самоков за София. Грабежи и убийства в селата Искър, Пасарел, Студена. Билюкбашията на с. Студена подкрепил хайдуците вместо да защити населението

6. САМОКОВ, 26 Септември 1856. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VI, No 299, 20 окт. 1856, с. 166. Подпис: Жители Самоковски.

Разбойнически нападения по пътя между Самоков и София, между селата Лозен и Пасарел

45. [ПИШАТ ни от София, 13 юни]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 208 .

1. Военни упражнения на Софийския гарнизон в присъствие на Ферик Осман паша, Сюлейман паша и много зрители. Шатрите построени от военните инженери Хаки-бег и Ахмет ефенди. Отлично състояние на гарнизона. 2. Ферик Осман паша построил със свои средства мост на Владайската река над с. Бали Ефенди (Княжево), за което жителите са много благодарни, защото липсата на мост досега им съэдавала големи затруднения

49. СОФИЯ. 18 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237 .

1. Бури и градушки в София и околностите. На 14 юни - град като яйце унищожил нивите и ливадите и избил около 1000 домашни животни в селата Негошево и Малина. На 18 юни - силна буря с град като орех изпотрошила прозорци и керемиди, съборила минарета в София, унищожила нивите и градините в радиус от 1/4 часа път около града, имало много убити птици и животни и ранени хора. В града можели да се видят много разплакани селяни, дошли да се оплачат от злата си участ на местното началство. 2. Безплатни прегледи на деца, извършвани всеки вторник и петък от военните лекари полковник Ружди бей, г-н Натали и Ахмед ефенди по нареждане на военните управители Осман паша и Сюлейман паша. Посещавали ги много хора. Населението е много благодарно. 3. Запознанство на автора на дописката с един талантлив софийски стихотворец на име Сузи ефенди. Срещата осъществил един млад и образован турчин - Хамид ага, който знаел български и гръцки

52. [ДОПИСНИКЪТ ни от София, 31 юли, ни съобщава подробности...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 322 .

Честване на празника Свети Пантелей в с. Бояна, Софийско. Описание на старата църква. Текст на надписите в църквата

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

165. [ИЗЕТ ефенди, писарят...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 13, 26 май 1865, с. 1.

Съобщава за убийство на писаря на пазачите на Софийската тъмница. Това станало при лозята на Коновица, на половин час път от София, когато отивал да се поклони на текето хазрети Бали. Случаят се разследвал, имало заподозряни

168. [НЯКОИ от чиновниците...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2.

Похвала за чиновниците, първенците и гражданите от Софийския санджак, дарили пари на хазната. От Софийската каза дарител бил Величко чорбаджи от с. Гадин-дол. Софийският меджлис известил, че всичко било вече внесено в хазната

171. КАНИЦ, Феликс. Български отломци / Феликс Каниц. // Въсток (Белград), I, No 8, 28 юни 1865, с. 4. Пътеписът се публикува в няколко броеве на вестника.

Говорейки за преселниците татари в българско се спира на с. Раковица, което се превърнало в българо-татарско

191. ПРОЧИТАМЕ следующето в местните журнали за приключенията. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 31, 29 септ. 1865, с. 1.

Две случки от Софийско: 1. Иван от село Батолия, Софийска каза бил обесен. Имало съмнения за намеса на съпругата му и слугата. 2. Хамиди - войскарин от Четвъртия алай конница на Първа царска ордия, която се намирала в София, ударил с пищов Шакир-Адавет от същия алай и го убил

195. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 42, 15 дек. 1865, с. 2.

Построен бил нов мост на реката Голям Искър, на пътя към село Враздина, половин час път от София към Орханийската каза. Старият дървен мост бил разрушен. Новият мост бил с кевгиряни подпорки и шест гNoоза, дълъг 200 аршина и широк 16 аршина. Мирията дала пари само за железа, гвоздеи и заплатите на 3-4 майстори. Останалите пари били от благодеяния на жители. Похвала заслужавал и софийският каймакамин Феким паша, който имал заслуги за направата и на други пътища

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - ГNoоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

205. [ПРОИЗШЕСТВИЯ и наказания в Софийско]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 64, 10 апр. 1866, с. 1.

1. Момчето Таки откраднало един чул от къщата на черчин Харъм пазиргян в София и получило наказание 3 дни затвор. 2. Циганинът Хасан откраднал часовник от Софиянлият Стойко, на когото гостувал - 6 месеца затвор. 3. Софиялият Паун нанесъл побой на сестра си, а Дочо - на евреина Персиада. И двамата получили по 1 неделя затвор. 4. Софиялият Петър одрал с нокти таксидарина Мустафа, който му искал данъка. Получил наказание 6 месеца затвор. 5. Рашен от с. Хаджи Фенерман, Софийска каза, набил с тояга Петър от същото село. Наказанието било 1 неделя затвор

209. ДОПИСКА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 68, 27 апр. 1866, с. 2.

1. В София пристигнал чиновникът за земните притежания за Софийския санджак Мехмед-али ефенди. Съобразно с нарежданията, той избрал по един писар за всяка от присъединените кази. Скоро писарите щели да започнат работата си и се очаквало доходът за Царската хазна да надхвърли 200 хил. гроша. 2. Десятъкът щял да се възложи върху мюлтезимите от началото на март тази година. От 12 април селата започвали да стават мезат. 3. Общополезните каси. Сред селяните, включително и в присъединените кази, се разпространили печатни наставления от Вилаетското управление да се засее тази година по половин уврат кукуруз на всеки чифт добитъци. Това щяло да увеличи капитала на Общополезните каси. Една делегация от селата отишла при правителството с предложения за промени - предлагат при наличие на достатъчно капитал заеми да се дават не само на онези, които искали например да увеличат воловете си от 5 на 10, но и на онези, които нямали волове, а искат да си купят, като това става с поръчителство от имащите. Така щяло да напредне орачеството. Друга молба към Правителството била и тази година да се одобри миналогодишното решение на всеки чифт добитъци да се посее по 75 оки ечемик, който тук се продавал най-скъпо и всяка къща от планинските села да събира по 5 оки чисто масло. Последното искане било да не се дават помощи от касите на имотнине граждани, еснафи и търговци, защото те не давали никакъв капитал. Членове на делегацията били: Кара Заим ага от с. Сагъли, Софийска околност; чорбаджият гайтанлият Тодор; лескор калият Зебон; мраморлият Крастан; Дамян от Зимовица; Ценко от Варзия; Киро от БрайкNoовица; Гане от Хораков; Айдо от Халкали и Манолко от Распекли. Правителството обърнало сериозно внимание на тия думи на селяните. То сметнало за справедливо от капитала на касите да се ползват само селяните, но ако им останат пари може да дават и на гражданите и да печелят от лихвата. Така селяните щели да се замогнат и гражданите да им завиждат

286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304.

Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите

290. [ИЗ Деар-Бекир являват, че...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 8, 8 дек. 1873, с. 61.

Кратко съобщение за смъртта на заточения преди една година Стоян Младенов от с. Желява, Софийско. Починал е на 27 октомври, на 65-годишна възраст

297. БАРТ, Хайнрих. Пътешествие от Т. Пазарджик до Битоля в 1862 година / Хайнрих Барт. // Независимост (Букурещ), IV, No 29, 4 май 1874, с. 232-233; No 30, 11 май 1874, с. 240-242; No 31, 18 май 1874, с. 249-250; No 32, 25 май 1874, с. 256-257; No 33, 1 юни 1874, с. 264-265.

Сведения за софийските села Гуцал и Вакарел на с. 257 и за планината Витоша и река Искър на с. 265, за железните находища кра Самоков

302. СОФИЯ, 10 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 45, 24 авг. 1874, с. 367.

Дописникът от София е поляк по народност. Изразява мнение, че Европа трябва да обърне сериозно внимание на безчинствата, които турците извършват с християнското население в Империята и да сложи край на това. Говори за знаменитото Казиченско дело на г-н и г-жа Гюнпел, което турското правосъдие протака

305. СОФИЯ, 2 Септември. // Независимост (Букурещ), IV, No 48, 14 септ. 1874, с. 391.

Подробно е описано произшествието в с. Казичене, станало с германската гражданка г-жа Де Петри Гюмпел - съпруга на инженер, работещ по строителството на железния път. Тя била изнасилена от двама турски чиновници, известни с разгулния си живот, подпомогнати от един българин. В кръчмарските оргии на турците участвали и български жени. Протакане на процеса в София. Отказ на българския епископ Мелетий да накаже лъжесвидетели

306. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и за българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септември 1874, с. 396-397.

При описанието на пловдивските къщи се казва, че зидарите, които градят каменните здания и зидове били от с. Брацигово, Пловдивско, а дюлгерите били от с. Буново и с. Мирково, Софийско. Описан е обичаят на дюлгерите да поставят кръст с дарове за работниците, когато покрият някоя къща

317. ЦАНОВ, Н. Описание на селото Бояна / Н. Цанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 13, с. 610-615 .

Природа. Църквата в селото. Съборът на 27 юли - деня на Свети Пантелей. Изворът със Света вода, имаща лечебни свойства. Предание за основаването на селото

322. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 953, 5 март 1875, с. 2.

1. Силни снегове и мор по добитъка от месец насам. От натиска на снеговете се съборили някои къщи в града и селата, също и един хан в Дупница. Затрупан бил пътя между селата Тат-Кишян и Диване Дауд, които се намирали на Орханийския път в Софийското окръжие, селяните прокопали тунел под снега за преминаване на колите и животните, а пътниците вървяли отгоре. 2. На 24 февруари пристигнал в София новият наибин в Софийското окръжие Хасан Хюсни ефенди, а досегашният - Хасан Тахсин ефенди, напуснал града. Той изпълнявал добре задълженията си през време на своя мандат и спечелил благоволението на населението

331. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 960, 30 март 1875, с. 1.

Съобщава, за родено яре с аномалии - осем крака и пет уши, което живяло малко. Това се случило в с. Баблово

351. [ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 976, 1 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за силни дъждове и градушки в Софийския санджак. Градът на 14 май повредил посевите на няколко села в нахията Буджяк. От преиждането на реката се съборили мостове, две овчарчета се удавили. В някои села в Златишко силните потоци засипали нивите и ливадите с пясък и камъни и завлекли 40 говеда и коне. На 19 май паднал голям град в селата Алиана и Подга в Софийското окръжие

356. [София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 979, 11 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за проливни дъждове в Софийското окръжие. Намиращото се в полите на планината село Гулиян било залято, 1/4 от сеитбите и 1/2 от фасула и конопа били унищожени. Пороят завлякъл малки колиби и кошари и около 98 овце

357. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 982, 22 юни 1875, с. 1.

1. Празник на учениците от Софийското исляхане в местността Кория на с. Бали Ефенди. По време на игрите имало нещастен случай - едно 9-годишно момче загинало при падане на люлката, която децата си направили от въже. Детето било от Кримските преселници. 2. Загинали от гръмотевица в Златишко. 3. Празник на жените, провеждан през месец юни в корията на с. Бали Ефенди, до гроба на Бали-баба. Лятно време много хора ходили на разходка в тази кория, която била на един час и половина път от София, но имало един ден, в който там отивали само жени. Денят на този събор се определял всяка година по един любопитен начин - щом дойдел месец юни най-старата миячка на банята решавала и след като се посъветвала с другарките си, обявявала идващата събота за деня, в който ще се състои събора, след това окачвали едно дайре на банята, така, че всеки минаващ да може да го види и да предаде на другите. Жените започвали да се приготвят - готвели ястия. Повечето отивали на корията предишния ден и там пренощували. Корията била осветявана с много свещи и фенери. Някои пристигали на самия ден. Вечерта всички си тръгвали. Жените отдавали много голяма важност на този събор и можело да се каже, че в София не оставала нито една жена. Колко важно било за тях да отидат показва и следната случка, която станала тази година - точно вечерта преди тръгването, в един дом се случило най-старата от жените да умре, но вместо да останат и да жалят, останалите казали, че трябва да отидат и да раздадат ястията, които била приготвила мъртвата и отишли на събора. 5. Съобщение за голям град в Кюстендилско, Радомирско, Орханийско и Софийско на 14 юли. Половината жито и 75 на сто от ечемика в с. Горна Бугру, Софийско окръжие, били унищожени. Силен дъжд на 15 юли разрушил пет моста в Софийското окръжие - на Нишкия, Орханийския и Солунския път

360. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 983, 25 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за силен град, който унищожил 75 на сто от сеитбите в с. Кондофер и Рибаница, Радомирско, 50 на сто - в с. Касалан и Чуковица и 25 на сто - в с. Едрица

362. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 984, 29 юни 1875, с. 1.

Съобщава за градушка на 17 юни, която повредила 5 на сто от сеитбите и завлякла 20 коли сено в с. Каловица, Софийско окръжие

363. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 985, 2 юли 1875, с. 1.

Съобщава за градушка, която унищожила 20 на сто от житата и 10 на сто от овеса в с. Расоска, Софийско окръжие

367. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 992, 27 юли 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак нямало болести по животните, с изключение на селата Горня Лозина и Сурила, където имало тифус. Провеждало се лечение и имало надежда, че болестта ще изчезне

370. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 994, 3 авг. 1875, с. 1.

Съобщава, че болестта по животните в селата Лорла и Горна Лозина в Софийското окръжие се изгубила съвсем. Още върлувала болест в Кюстендилско

371. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 994, 3 авг. 1875, с. 2.

Съобщава, че на 23 юли в село Гридоман гръм убил пъдарина на селото и една жена

418. ПАНАГЮРИЩЕ. // Ден (Цариград), II, No 19, 1 май 1876, с. 64-65.

Съдържа сведения за с. Петрич, Софийско - 250 домородства, черква и училище

420. [ВТОРИ телеграм от Софийския паша с дата 1 май известява...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

Въстаналите жители на Раковица били склонили да се подчинят и завърнат по домовете си

421. СОФИЯ, 28 Април. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

От София предават сведения за въстанието в Златишко. Едно отделение от войската било изпратено в с. Петрич, за да пази спокойствието на жените и децата, които са останали в селото

422. [ТЕЛЕГРАМА, изпроводена до Великия Везир, с дата 30 април, от Софийския управител]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

Бунтът в с. Раковица бил спрян, трима бунтовници били арестувани. Те направили разкрития пред специално създадената в София смесена комисия, след които тук никой вече не говорел за въстание

427. [ЗА града Раковица, Софийско окръжие, и за три други села в околността...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78.

Селищата били опожарени от турците и ограбени от черкезите

460. [СПОРЕД вестник Дунав...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 111-112.

Сведения за осъдени българи. Касапинът Никола Петров от Средец бил осъден на 15 години затвор. Пенчо Стаменов от с. Мирково - на вечни окови

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.