Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

СЪОБЩЕНИЯ

 62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19.

1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните

127. [ПОЩАТА ще дава полици...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), IV, No 25, 1 окт. 1862, с. 199 .

Кратко съобщение, в което са назовани градовете, в които ще се продават полиците. София е един от тях. Останалите са Одрин, Пловдив, Солун, Серес, Босна Сарай, Мостар, Измир, Ангора, и Диарбекир

130. [ПОЩАТА ще фани да ходи...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), IV, No 36, 17 дек. 1862, с. 287 .

Кратко съобщение, че пощата ще започне да ходи два пъти седмично - понеделник и четвъртък от Цариград до София

213. [СЛЕДУЮЩИЯТ распис, който е направен от главното вилаетско писалище...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 73, 15 май 1866, с. 1.

Изпратени писма от Вилаета до Министерства и служби в Цариград, до присъединените каймакамии и до местата вън от Вилаета. Писма и телеграми, приети във Вилаета от същите места. За Софийската каймакамия - 867 изпратени и 743 приети писма

324. [В долния распис е показан...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 1-2.

Брой на изпратените от страна на Главното вилаетско управление писма и телеграми до областите, мютесарифлъците и окръжията, както и изпратените от тях до Вилаета, за периода от 1 март 1874 до края на февруари 1875. Не съдържа тайните и частни писма и телеграми. Сведенията за Софийския мютесарифлък са следните: 970 изпратени и 1065 приети писма; 462 изпратени и 650 приети телеграми

416. [ЙОЩЕ по-последни новини...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 18, 28 апр. 1876, с. 61. Също и в: Н о в а Б ъ л г а р и я (Букурещ), I, ь 1, 5 май 1876, с. 2.

Сведения за прекъсване на пощенските и телеграфните връзки със София поради въстанието

424. [ПИШАТ ни из София...]. // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 16.

Три дописки от София, поместени една след друга, в които се дават сведения за въстанието. Първата - въстаниците са направили едно добро укрепление на Хисар-Тепе и успешно отбивали турските войски. Втората - телеграфическата линия била съвсем разрушена, а пощите спрени от въстаниците, които са захванали Траяновата врата между Пловдив и София; разбити били някалко трена с турски войници; башибозуците правели страшни опустошения на българските села. Третата - Хафъз паша се опитал да разбие въстаниците в с. Стрелча, но безуспешно

426. [ЯВЯВАТ ни, че в София...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 15-16.

Успехи и разрастване на въстанието. Прекъснатите телеграфни и пощенски връзки от Татар Пазарджик до София забавяли известията до Цариград, а прекъснатите железопътни линии забавяли придвижването на турските войски. Това насърчавало въстаниците

ТРАНСПОРТ

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No 19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

159. [ШОСЕТО, което беше направено...]. (Вътрешни новини). // Дунав (Русчук), I, No 1, 3 март 1865, с. 1.

За пътищата в Дунавския вилает. Един от пътищата, които щели да се строят е пътят между Русчук и София, през Плевен или през Ловеч

167. [ПРЕВОД на съдържанието на рапорта, който Великият съвет е чел тая година на Мухарем на В. Порта при присъствието на Н. Ц. Величество Султана]. // Дунав (Русчук), I, No 16, 16 юни 1865, с. 1.

Съдържа сведения за: 1. Направени занаятчийници към Ислахането в Русе, София, Търново, Тулча и Варна, в които се работели по-евтино дрехи и кондури за военните заптиета. 2. Построен пътят от Русе до София, през Плевен

187. [ОТРЕДИ са да се отвори...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1.

Шосето София - Плевен било направено с труда и старанието на жителите от Софийския санджак

193. [ПЪТЯТ шосе...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 34, 20 окт. 1865, с. 1.

След завършването на един мост на река Осъм, пътят от Русчук до София щял да стане 50 часа, вместо 80

195. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 42, 15 дек. 1865, с. 2.

Построен бил нов мост на реката Голям Искър, на пътя към село Враздина, половин час път от София към Орханийската каза. Старият дървен мост бил разрушен. Новият мост бил с кевгиряни подпорки и шест гьоза, дълъг 200 аршина и широк 16 аршина. Мирията дала пари само за железа, гвоздеи и заплатите на 3-4 майстори. Останалите пари били от благодеяния на жители. Похвала заслужавал и софийският каймакамин Феким паша, който имал заслуги за направата и на други пътища

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Гьоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

212. [ПРИХОДИ на Дружеството за колата в Ниш и в София за 80 и 81-та година...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 70, 4 май 1866, с. 1.

Остатък от прихода за 80-та г. - 23.381 гроша. Приход за 80-та г. - 23.089 гроша. Похарчени за неща, които са като капитал - 31.877 гроша. Остатък - 14.500 гроша. На всяка акция щели да се дадат 250 гроша приход. 2000 гроша щели да се дадат като премии на добри и верни чиновници на Дружеството.След станалото съединение с Русчушкото дружество, сега Дружеството на колата на Дунавската област се състояло от 250 акции, 420 коня, 163 кола с яюве и без яюве, 160 чифта кошюми, 38 шейни и др

218. [ПЪТЯТ от София до Радомир...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 13, 5 ноем. 1866, с. 2.

Кратко съобщение, че пътят е завършен и вече се използва. Дълъг бил седем часа и половина

293. [НАУЧАВАМЕ се, че по едно съгласие...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 8, 2 март 1874, с. 2.

Съобщава се, че е подписан договор за направата на първата част от железния път София - Кюстендил - Скопие. Тя ще е дълга 80 км. и ще свързва София и Радомир. Изпълнители щели да бъдат инженерите Бержиер и Кирико - те са подписали договора с Директора на румелийските железни пътища. Работата щяла скоро да започне

321. ЕДНО голямо народно училище. // Ден (Цариград), I, No 4, 5 март 1875, с. 1.

Идеята за създаване на Висше българско училище. Предлага се то да е в София, а не в Цариград. Предимствата на София са в средищното й положение в държавата, строящите се железопътни връзки с всички краища и очакваното й превръщане в търговски и промишлен център

322. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 953, 5 март 1875, с. 2.

1. Силни снегове и мор по добитъка от месец насам. От натиска на снеговете се съборили някои къщи в града и селата, също и един хан в Дупница. Затрупан бил пътя между селата Тат-Кишян и Диване Дауд, които се намирали на Орханийския път в Софийското окръжие, селяните прокопали тунел под снега за преминаване на колите и животните, а пътниците вървяли отгоре. 2. На 24 февруари пристигнал в София новият наибин в Софийското окръжие Хасан Хюсни ефенди, а досегашният - Хасан Тахсин ефенди, напуснал града. Той изпълнявал добре задълженията си през време на своя мандат и спечелил благоволението на населението

329. [ПИШАТ от София до Дунав]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 12, 22 март 1875, с. 3.

1. Затрупани пътища от сняг в софийско. Налагало се да прокопават тунели за предвижване. 2. На 24 февруари пристигнал новият наибин в Софийското окръжие Н. П. Хасан Хюсии ефенди. Той заемал мястото на Хасан Тахсин ефенди

337. [Н. П. ХАФЪЗ паша...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 964, 20 апр. 1875, с. 1.

Съобщава, че Хафъз паша - комисарин в София на Румелийските железни пътища си е подал оставката и на негово място бил определен миралаинът Яхя бей. Той вече пристигнал в София. Пристигнала и една комисия за проверка на имуществото и сметките в състав: Хасан ефенди - член на Съвета на построенията, г-н Перпер - директор на Учебното писалище, Едхем бей и Али ефенди - писари в Писалището на сметките

339. [В завчерашния си брой...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 966, 27 апр. 1875, с. 1.

Министрите Юсуф паша и Едхем паша и управителят на дефтерханата се намирали в София и оглеждали мястото, където ще се строи железопътната линия София - Радомир

353. ДРУЖЕСТВОТО на колата в Дунавската област. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 978, 8 юни 1875, с. 1.

Във връзка с разпределението и раздаването на печалбата, акционерите се призовават да се обърнат до управителите на дружеството в Русе, София и Ниш

355. ВЕЛЕС, 28 май 1875. // Ден (Цариград), I, No 18, 9 юни 1875, с. 7.

Идеята за българско висше училище. Подкрепят, че Средец е най-подходящото място. Средищното положение на града и скорошното срещане на всички железопътни линии тук - предпоставка за процъфтяването на града като търговски и промишлен център. Тук е запазена българщината, неповлияна още от чужди нововъведения. От друга страна създаването на висше училище в града ще допринесе голяма икономическа полза на населението и разцвет на книжнината и науката

357. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 982, 22 юни 1875, с. 1.

1. Празник на учениците от Софийското исляхане в местността Кория на с. Бали Ефенди. По време на игрите имало нещастен случай - едно 9-годишно момче загинало при падане на люлката, която децата си направили от въже. Детето било от Кримските преселници. 2. Загинали от гръмотевица в Златишко. 3. Празник на жените, провеждан през месец юни в корията на с. Бали Ефенди, до гроба на Бали-баба. Лятно време много хора ходили на разходка в тази кория, която била на един час и половина път от София, но имало един ден, в който там отивали само жени. Денят на този събор се определял всяка година по един любопитен начин - щом дойдел месец юни най-старата миячка на банята решавала и след като се посъветвала с другарките си, обявявала идващата събота за деня, в който ще се състои събора, след това окачвали едно дайре на банята, така, че всеки минаващ да може да го види и да предаде на другите. Жените започвали да се приготвят - готвели ястия. Повечето отивали на корията предишния ден и там пренощували. Корията била осветявана с много свещи и фенери. Някои пристигали на самия ден. Вечерта всички си тръгвали. Жените отдавали много голяма важност на този събор и можело да се каже, че в София не оставала нито една жена. Колко важно било за тях да отидат показва и следната случка, която станала тази година - точно вечерта преди тръгването, в един дом се случило най-старата от жените да умре, но вместо да останат и да жалят, останалите казали, че трябва да отидат и да раздадат ястията, които била приготвила мъртвата и отишли на събора. 5. Съобщение за голям град в Кюстендилско, Радомирско, Орханийско и Софийско на 14 юли. Половината жито и 75 на сто от ечемика в с. Горна Бугру, Софийско окръжие, били унищожени. Силен дъжд на 15 юли разрушил пет моста в Софийското окръжие - на Нишкия, Орханийския и Солунския път

359. [ЗЕМЕМЕРЦИТЕ, които се повикаха от Англия...]. (Общи работи). // Дунав (Русчук), XI, No 983, 25 юни 1875, с. 2.

Кратко съобщение, че английските специалисти, които работят по проучване направата на румелийските железни пътища, са прегледали пътищата Цариград - София, Едерне - Деде агач, Солун - Скопие и др

419. ЛИПРАНДИ, Ив. Восточният вопрос и България / Ив. Липранди. // Нова България (Букурещ), I, No 1, 5 май 1876, с. 1, 2, 3, 4. Авт. е руски генерал.

Етнически състав на населението в географските предели на България. Казва, че в южната част на Видинския пашалък населението е чисто българско, което се съединява с българите от Нишко и Софийско, и тези, които са по-нататък, на юг от Балкана. Турци се срещали само по главния път от Видин за Ниш и София. Съдържат се сведения за главния път от видин за Ниш и София. На тоя път били направени кули, в които се намирали по няколко души въоръжени заптиета. Тук съществувала постоянна война между българските хайдушки чети и турците

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.