Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

 8. СОФИЯ, Марта 1-й 1856. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No  322, 30 март 1857, с. 76.

Злоупотреби на Митрополит Гедеон - за него не били достатъчни най-различните измислени данъци, но и нарочно отлъчвал от църквата заможни софиянци и вдигал проклятието само след откуп. Изброени са имената на афоресани (отлъчени от църквата) - Киро кюркчи, Панко бакал, Тошо бакал, Антон семерджи, Дойчин бакал, Димитър Механеджи

19. [КОРЕСПОНДЕНЦИИТЕ ни от България, дума Прес д'орiан...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No  4, 18 апр. 1859, с. 15 .

Кратка информация за усилено купуване на коне в Софийско от сърби, арнаути и епирски гърци

21. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ взета от Прес д'орiан : София 6 - 18 Април. // България (Цариград), I, No  5, 25 апр. 1859, с. 20 .

1. В София пристигат войски. Сюлейман паша прави преглед на войските си. 2. Разпределяне наследството на Симеонович, възлизащо на 145 хиляди гроша - 20 хиляди се дават на сиромасите роднини на Симонович; 25 хиляди е една къща, която става собственост на училището; 100 хиляди остават за раздаване с лихва. Църквата вече е заела 32 хиляди, а останалите ще се ползват от училището. 3. Съживяване на търговията. Повишаване цената на конете, поради пристигането на много купувачи - сърби, арнаути и епирски гърци. Голяма заслуга на Хасан Тахсен паша, който отменил съществуващата забрана за износ на стоки, въведена преди с цел запазване на продуктите за изхранване на местното население

33. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 24. Декември 1860 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No  17, 17 ян. 1860, с. 74 . Авт. е посочен в Показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Градът в навечерието на християнския празник Бъдни вечер - повече движение по улиците и чаршиите, търговията върви, всичко изглежда някак по-тържествено. Разговор между един шопски селянин и купувач. Като прави реклама на стоката си, селянинът не пропуска да спомене, макар и в шеговита форма, за голямата си болка - ограбването от страна на фенерските владици

37. [ПИШАТ ни от София 29. Февруари 1860]. (Секакви неща и новини). България (Цариград), II, No  53, 23 март 1860, с. 8 .

Влошаване икономическото състояние на населението, особено на селяните. Тежка зима за животновъдството, поява на много джелепи (изкупвачи на добитък за клане) поскъпване на храната, Градският меджлис (съвет) определя задължителни цени на брашното и хляба. Селяните са принудени да продават всичко, което могат, за да имат пари за храна и да взимат заеми при тежки условия. Получен царски ферман, с който от 1 април се определя нов курс на турската лира (слиза до 100 гроша) в цялата Империя. От най-богатия до най-долния еснафлия са завладяни от сарафски сметки, които понякога са смешно погрешни. Ново земетресение преди седмица

38. СОФИЯ 1860 Февруари 3. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No  54, 30 март 1860, с. 22-23; No 55, 9 апр. 1860, с. 37 . Подпис: Един бъл. родолюбец.

Описва София като град прочут в цяла България със своята търговия, своето изобилие и със своите жители, но намеква и за нечистите улици - само ушите не си изцапал като вървял по тях. Случайна среща на автора с един свещеник, който хвалел владиката Гедеон като най-добрия от всички предхождащи го, служи като повод да разкаже това, което знае за софийските владици. Започва от сегашния владика Гедеон и в обратен ред за предшествениците му - Паисий, Мелетий, Макарий, Паисий (същия), Йоаким, Теофан, Дядо Дели Матейчо. Гедеон - макар и да обича да сяда на трапезата с двама-трима сиромаси и да раздава малко помощи на сирачетата, в същото време е оставил за църквите да се грижат пропаднали свещеници, затваря си очите за тяхните пиянски истории и праща по селата сарданапала (любител на разкошен и разгулен живот) Георги Екзара да обира простодушните селяни. Паисий - ограбвал народа докато не му свалил и кожата от гърба, а после се оттеглил за спокоен живот в Ефес. Мелетий - макар и да правил някои добрини, софиянци били принудени да платят глоба на гръцкия патриарх заради развратното му поведение. Макарий - българин от Нишавско, обърнал цялото си внимание към църквите, наказвал свещениците за пиянство и изисквал да си изпълняват задълженията, но по неизвестни причини махнат от София и изпратен в манастира Зограф във Света Гора, където от 15 години е като на заточение. Йоаким - и той гледал да си напълни джоба и да се оттегли за спокоен живот. Теофан - отличавал се с добрините си, излагал живота си на опасност като отивал в най-дивите и жестоки времена при най-жестоките съдии да моли за благоденствие на народа си. Дядо Дели Матейчо - известен с изфабрикуването на разни лъжи. Благодарение на такива светци българите няма с какво училища и църкви да направят. Похвала на благодетелите, които са направили нещо за просветата и културата на софиянци - г-н Симеонович, г-н Денкоглу, г-н Трайкович. За Девическото училище казва, че девойките се научили да четат, пишат и пеят Апостол в църквите само за година и половина

39. [ТЪРГОВИЯТА в София спада]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No  55, 9 апр. 1860, с. 40 .

Кратка информация за влошаване на търговията, много измрели овце през зимата, лошо качество на брашното, висока цена на ечемика - по 2 гроша оката

40. [НОВИНИТЕ за отделянето ни от гръцката патрика]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No  57, 20 апр. 1860, с. 60 .

Радост сред софиянци по повод новината за неспоменаване името на гръцкия патриарх по време на служба в Българската църква в Цариград, с което българите се отделят от гръцката патриаршия. Гръцкият търговец Гюмуш Горданоглу не е изплатил взетата вълна в много градове. Софиянци изпратили Д. Трайкович в Пловдив да им прибере парите

57. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No  12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин.

Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града

62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No  5, 28 ян. 1861, с. 19.

1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните

65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No  16, 15 апр. 1861, с. 63.

1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано

85. СОФИЯ 1861 Юни 29. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 7, с. 137-139.

Твърдост и постоянство от страна на българите по въпроса за владиката Доротей. Неуспешен опит да се наложи по предлог, че трябва да отслужи молебен за новия Цар. Молебен на софиянци, без Доротей, в църквата Свети Крал Стефан. Изказвания на Доротей пред търговеца Тодор Деюолу, че е подведен от Хаджи Мано и още няколко души да дойде в София, където народът не го иска. Слухове, че Владиката е болен

96. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 246-248 .

Продължаваща изолация на Митрополит Доротей от народа - отдръпване даже и на привържениците му, поради страх от народния гняв, затворени църкви и училища. Настоявания от страна на Пашата българите да отговорят пак на въпроса ще признаят ли Доротей, които получили отказ под предлог, че много от тях отсъстват от града, защото са на Пиротския панаир и по други места. Общото мнение, макар още да не е имало общ събор, било да се отговори на Пашата това, което и досега е казвано, че не могат да приемат Доротей по няколко причини - защото самият той е недостоен; защото се изпраща насила; защото се изпраща от Гръцката патриаршия, с която българите прекратиха религиозните си връзки

104. СОФИЯ 12. Август 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No  48, 28 авг. 1861, с. 200 . Подпис: Г. Т. Р.

Дописка от търговец, пребивавал два месеца в София по търговски дела. 1. Изразява възхищението си от патриотичния дух и упоритостта на софиянци в отблъскването на изпратения им от гръцката патриаршия владика Доротей. 2. Разказва за злоупотреби, корупция и разгулен живот на управителя на града Хасан Тахсен паша, които въэмущавали не само българите но и тукашните турци. Във всичките беззакония, които извършвал го подкрепяли Мюфтията, синът на бинбашията (турски офицер) Решид ага - Хамид ага, членът на градския съвет Хашид ага, кадията и други турски чиновници, а от българите - Хаджи Мано, кир Пешо и господина келеша. 3. Неописуема радост сред тукашните българи и турци, предизвикана от новината, че Царското правителство отзовава Хасан Тахсен паша и назначава друг управител. 4. Опит на Хаджи Мано и компанията му да събере подписи под едно писмено изложение до правителството, което да дадат на Доротей, че са доволни от него. 5. Търговецът напуска София след деня на Богородица и заминава за Пирот да допродаде ракията си, защото тук фабрична ракия се продава трудно

110. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 26. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. - Текстът на Протестното писмо е публикуван и във в. България (Цариград), III, No 15, 25 септ. 1861, с. 114, но не са изброени подписалите го.

1. Несъгласие на софиянци с примирителната политика на българските представители, упълномощени да представят пред Високата порта българските искания по църковния въпрос, които се свеждат единствено до политическото признаване на независима българска църква. Научили за отстъплението на представителите си, софиянци се събрали в Мъжкото училище и в църквата Св. Николай Големий да изразят възмущението си. Текст на Протестното писмо от града и областта, подписано от еснафите - бакалски, абаджийски, терзийски, калпакчийски, чизмеджийски, кюркчийски, мутафчийски, тъкачиски, дюлгерски, кацарски, дограмаджийски, ахтарски, самарджийски и механджийски и от членовете на новосъздадената Софийска българска община - Иванчо Божилов, Панчо Антонов, Димитър Трайков, Антон Найденов, Георги Михалков, Стоянчо Цветков, Христо Георгиев, Иван Антонов, Киро Савов, Атанас Филипов, Георги Коцов, Сутур А. Томов, Георги Велков, Дойчин Павлов, Христо Петрев, Спас Коцев, Димитър Атанасов. 2. Софиянци излезли извън града за да посрещнат новия управител Ахмед Расим ефенди, но той не пристигнал, очакват го в близките дни

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No  19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

144. СРЕДЕЦ 30, Шума-Пад. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No  33, 10 ян. 1864, с. 131-132. Подпис: Спомоществователят ви - всегдашният приятел.

Големи студове започнали още от Димитровден. Посевите измръзнали и ще трябва на пролет да се пресеят. На селяните им се искало да вдигнат цените, но не успели, защото всеки гледал да продаде това, което има за да плати дълговете си. Житото на пазара се продавало по 12-18 пари за ока. Все пак положението на селяните не било лошо, защото вече нямало владика, който да ги ограбва. Те живо се интересували от църковния ни въпрос и се молили Царят да изпрати български владика, който мъдро да ги учи, а не да ги скубе като досегашните

162. ЦЕНИТЕ на храните (за една ока). // Дунав (Русчук), I, No  7, 14 апр. 1865, с. 2. Таблица, която излиза във всеки брой на вестника през 1865г. Продължава и през следващите години - 1866 .

Сведенията са за градовете Русе, Видин, Варна, Галац, София, а от брой 13 и за Тулча и Кюстендил. Включени са следните храни: жито, ечемик, мисири, краве масло, червиш. От сведенията се вижда, че в София цените на храните са значително по-ниски. Първо качество жито в София струвало 14 пари, в Русе - 22 пари, във Видин - 24 пари, във Варна - 30 пари, в Галац - 34 пари. Ечемикът в София и Русе - 10 пари, в останалите градове - 14 и 12 пари. Мисири в София - 10 пари, Видин - 12, Русе - 14, останалите - 20 пари. Краве масло в София - 230 пари, в Русе - 440 пари, Видин, Варна и Галац съответно по 480, 520 и 560 пари. В първата таблица няма цена за червиша в София, но в следващите броеве има и тя също е по- ниска от останалите градове

177. [СОФИЙСКИТЕ околности са лишени от морски и речни крайбрежия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No  23, 4 авг. 1865, с. 1.

За улесняване износа на стоки се правели пътищата. Преди две години бил отворен Кресненският дервент (проход), направен бил пътя в Берковица, а тази година бил отворен път и през Сомунджийската планина. Креснелийският път бил много използван за търговия със Серес, но при едно преиждане мостът на р. Кара-Су се срутил. Предстояло възстановяването му, с което били се ангажирали Солунския валия и Серския каймакамин. Тази година бил завършен пътят от София до Сумунджийския дервент, а сега се правел от Дервента до Плевен. След завършването му пътищата на вилаета щели да са вече в едно добро състояние

179. [В Русчук овчето месо...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No  25, 18 авг. 1865, с. 1.

Съобщава за създаването на една акционерна търговска компания със специалното предназначение да достави в Русчук овче месо на по-ниска цена от досегашната. В Русе овчето месо се продавало много по-скъпо в сравнение със София, Пирот и Плевен, защото цената се диктувала от касапите. Затова от страна на вилаетското управление се създавала компанията, която щяла да закупи овце от София, да ги достави в Русе при една законна печалба и да фиксира цената на месото си в касапниците. Капиталът щял да се събере от продажбата на 100 акции по 1000 гроша и след продажбата на всички закупени овце щели да бъдат върнати парите на акционерите със съответната печалба. Новосъздадената компания нямало да има никакви привилегии пред останалите търговци

182. [ТЪРГОВЕЦЪТ Самуил Фархи базиргян от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No  26, 25 авг. 1865, с. 1.

Софийският търговец бил обран от Джамбаз Бошнак Мурад, който трябвало да му прибере 28 хил. гроша от Видинската и Врачанската каза. Той инсценирал обир - върнал се малко наранен и без пари, но при разпита си признал за измамата. Парите били намерени на посоченото от него място, липсвали 6 хил. гроша. Крадецът бил осъден на една година затвор и да възстанови изгубените пари с глоба една четвърт от сумата

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No  5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

186. ТРИМЕСЕЧЕН журнал на престъпленията от първи Мухарем до свършението на Ребиюл-Еввел от 1282-та година и от 7 Мая 1865. // Дунав (Русчук), I, No  28, 8 септ. 1865, с. 1-2.

Информация за извършените престъпления и получените за тях присъди. В София са следните: 1. Хаим Мишон, Самуил Шони и Ясиф Иоси обрали дюкяна на яхудията Самуил. Осъдени на 3 години затвор. 2. Саддуллах, Реджеб и др. от село Диван-Дауд, Софийска каза обрали къщата на Чобан Геша. Присъдата - 3 години затвор. 3. Иван от село Уш-Оглан, Софийска каза обрал къщата на Колю. Присъда - 1 година затвор. 4. Къпти Мустафа от София откраднал от кръчмата на Манастирли Костадин и дюкяна на Иванчо. Присъдата - 1 година затвор

222. [ПО настояще тишина...]. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No  2, 20 ноем. 1867, с. 6.

Сведение за арестуването на един търговец от София, на име Филип, заради съвпадението с името на Филип Тотю

223. [ПО настояще тишина уталага развълнените това лято духове...]. (Прегляд в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No  2, 20 ноем. 1867, с. 6 .

Лукавата турска политика спрямо българите. Арестуването на един софийски търговец на име Филип в Свищов, поради съвпадението му с името на Филип Тотю

313. [В същия вестник четем...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No  49, 9 дек. 1874, с. 3.

Информация, взета от вестник Дунав. Софийският мютесарифлък известявал с телеграма до Главното вилаетско управление, че са изпратени 120 животни за впрягане, купени от Софийския санджак, за анадолските жители. С това изпратените досега животни ставали 1871 бр

321. ЕДНО голямо народно училище. // Ден (Цариград), I, No  4, 5 март 1875, с. 1.

Идеята за създаване на Висше българско училище. Предлага се то да е в София, а не в Цариград. Предимствата на София са в средищното й положение в държавата, строящите се железопътни връзки с всички краища и очакваното й превръщане в търговски и промишлен център

334. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  963, 9 апр. 1875, с. 1.

Завършили разследванията по два случая в Софийското окръжие. 1. Обвинението срещу няколко млади турци от Ихтиман в неприлични действия се оказало неоснователно. Административният съвет на Окръжието щял да разпита и накаже според закона злонамерените автори на една дописка по случая, публикувана във вестник Век. 2. Изчезването, на 19 март, на едно 13-годишно момче на име Янаки, което слугувало при Манастирлият Наум, ханджия в София. Някои смятали, че било откраднато от евреи, но при разследването се установило, че било подмамено от един берберин Найден от Пирот, който го завел в Рилския манастир да се учи да чете и пише. Момчето било откраднало и пари от господаря си. Дори и сега, когато се оказало, че слуховете са лъжа, евреите пак не можели да се избавят напълно от подозренията към тях

341. ПЪТИЩАТА, които ще се направят тази година. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  967, 30 апр. 1875, с. 1.

За свързване на ж.п. линията, която ще мине през София, с река Дунав се предвижда построяване на шосе през планината, до Враца. Така щял да се отвори един нов път за износа

350. ИЗВЕСТИЕ на Втората царска ордия. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No  976, 1 юни 1875, с. 2.

Самуил Фарха ефенди от София преговарял с Втора царска ордия за доставка на масло. Ордията съобщава, ако някой има предложение за по-ниска цена от неговата, която била 505 пари за ока, да се обърне към местните власти

355. ВЕЛЕС, 28 май 1875. // Ден (Цариград), I, No  18, 9 юни 1875, с. 7.

Идеята за българско висше училище. Подкрепят, че Средец е най-подходящото място. Средищното положение на града и скорошното срещане на всички железопътни линии тук - предпоставка за процъфтяването на града като търговски и промишлен център. Тук е запазена българщината, неповлияна още от чужди нововъведения. От друга страна създаването на висше училище в града ще допринесе голяма икономическа полза на населението и разцвет на книжнината и науката

372. ИЗВЕСТИЕ на Втората царска ордия. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No  995, 6 авг. 1875, с. 2.

Съобщава се, че Ордията ще закупи с малонаддаване от 60 до 80 хил. оки чисто софийско масло за нейните нужди и за царските войски във Варна. Понеже имало един предприемач, който предлага цена по 12 гроша и половина за оката, известява се, че който иска да предложи по-ниска цена, може да се обърне до съвета на императорската ордия или до правителствените чиновници по места

387. ДОПИСКА на Дунава. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  1021, 12 ноем. 1875, с. 1.

1. Движение на войски в София. Пристигали през ден, а понякога и всеки ден, по един - два табура, престоявали един ден и отивали за Ниш и Пирот. 2. Правителственият конак. Миналата пролет Правителството отпуснало 160 хил. гроша за направата на вече порутената и съборена сграда. Старият конак бил съборен. Сградата била разширена за да се съберат в нея всички съвети и правителствени отделения, защото досега Градският съвет и Търговското съдилище били на друго място. Новото отделение било направено от дялани камъни и станало най-здраво и най-добро. Сега се поставяли прозорците и подовата настилка и след няколко дни чиновниците щели да се пренесат. 3. Джамията на Софу Мехмед паша била ремонтирана. Тя имала едно кубе, няколко стаи за ученици и едно училище. Напоследък сградата доста започнала да се руши. Освен това вътре се държали припаси на мютевеллиите, поради което от доста години била затворена. След направения оглед и разрешението на управлението на евкафите, припасите били преместени на друго място и започнал ремонт. Това станало в първите дни на Рамазана. Вътрешните ремонти приключили бързо и Джамията била отворена още по време на Рамазана. Ислямските жители се зарадвали много и с похвала споменавали имената на Софийския мютесарифин Мазхар паша и на евкафския мухасебеджия за положените старания. 4. Непостоянно време през Рамазана. От два дни валял сняг, и в планината, и в полето. Натрупал една педя. 5. Новини от Джумая и Мелник

405. СОФИЙСКОТО търговско съдилище обнародва долното известие. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  1046, 15 февр. 1876, с. 2.

Синдиците щели да изплащат дългове на фалиралия манифактурджия от Джумая Ясеф Елкандари

413. [ПИШАТ ни из Русчук...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No  1, 17 апр. 1876, с. 3.

Българският търговец Славков бил убит тайно от властите по време на посещението си в София. Убийството било извършено след като Славков бил наклеветен, че е комита. Отнети му били 200 наполеона. Ако търговецът нямал тези пари, властите щели да го арестуват и затворят в тъмница

439. [ИЗ едно частно писмо от Средец, 4 Юни 1876, извличаме следующето...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94.

Авторът вероятно е софийски търговец, който споделя каквото е чул да се говори за въстанието в българско и за потушаването му. Слух, че софийският владика бил повикан от комисията по разследване на въстанието в Русе, обвинен уж в съучастие

446. ОДРИН, 20 Юни, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No  34, 23 юни 1876, с. 99.

Ограбени от въстаналите българи вещи и продукти се продавали евтино по пазарите. В Копривщица евреите от Средец закарали брашно, което разменяли срещу восък - една ока брашно за две оки восък

460. [СПОРЕД вестник Дунав...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No  40, 14 юли 1876, с. 111-112.

Сведения за осъдени българи. Касапинът Никола Петров от Средец бил осъден на 15 години затвор. Пенчо Стаменов от с. Мирково - на вечни окови

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.