Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

222. [ПО настояще тишина...]. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 2, 20 ноем. 1867, с. 6.

Сведение за арестуването на един търговец от София, на име Филип, заради съвпадението с името на Филип Тотю

227. [ЕДНА депеша от Париж, 5 Февруари, казва...]. // Македония (Цариград), II, No 9, 27 ян. 1868, с. 36.

Цитира се вестник Куррие д`Ориян, който определя като неверни някои публикации в чуждестранния печат, които съобщават, че българите са революционно настроени и се готвят за бунт. В една от тези публикации във френския вестник Кореспонданс дю Нор-Ест, заета от руския вестник Голос, се казва, че в София българите изпяли една бунтовническа песен пред пашовския конак и, че тази песен ечала от единия до другия край на България. Публикуван е и текста на песента, който призовава към славянско единство между българи, руси, чехи, сърби и черногорци срещу общия врак - Турция и изразява очакванията на поробените за помощ от Северния орел т. е. Русия. Според вестник Куррие д`Ориян тези твърдения били лъжа, никой българин не бил чувал за тези събития и не знаел такава песен

279. [ИЗ София ни пишат...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188.

Кратко съобщение за голямо вълнение срещу софийския каймакамин (околийски управител)

280. ЦАРИГРАД, 14 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188-189.

Изразява становище, че в България няма революционна организация и, че осъдените българи за участие в Арабаконашкия обир са жертва на Димитър Общи и софийския каймакамин (околийски управител). Димитър Общи е измислил съществуването на революционни комитети, за да не бъде съден като хайдук, а турския управител искал да се представи пред правителството като деятелен и верен служител

281. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Знаеш ли ти кои сме? / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 199-200.

Съдържа сведение, че по случай обесването в София на Българския революционен комитет (вероятно става дума за Левски), софийският каймакамин принесъл голяма жертва на Аллах. Накарал българите да му донесат десет овена, да ги изпекат и да раздадат месото на софийските турци и на сокашкште кучета

282. ОТГОВОР Господину Катранову. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 198-199. Подпис: Х. П-в.

Съдържа сведение, че арестувания Никола Павлович от Свищовския революционен комитет бил обвинен, че е получил някакви писма от Комитета в София. Изплашеният Павлович казал, че това писмо е било за Трайкович и той не знае какво е неговото съдържание

283. БУКУРЕЩ, 16 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 201-202.

Критикува се една дописка във вестник Neue Freie Presse, изпратена от Цариград, в която т. нар. софийско произшествие, начело с Димитър Общи, е представено като панславистическа интрига, ръководена от Русия. Сведения, че в София е работила следствена комисия за разкриване на този панславистически заговор. Между комисарите бил губернаторът на София Машар (Мазхар) паша, който успял да разкрие много неща. Голяма роля имал и комисарят х. Иванчо х. Величко Пенчович

286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304.

Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите

288. [В Курие д`Ориан пишат следующето...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 50, 1 септ. 1873, с. 398.

Съдържа сведение, че софийският владика е станал кефилин (поръчител) на затворения в София Васил Расолков и той сега се намирал в Митрополията до второ нареждане. Васил Расолков - роден в Дупница, завършил Хайделбергския университет, управлявал три години училищата в Русе, бил арестуван в Дупница като комита, защото притежавал книги и местният каймакамин (околийски управител) решил, че човек който притежава толкова книги не може да бъде друго освен комита

291. [ИЗ София ни являват...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 11, 29 дек. 1873, с. 89.

Кратко съобщение, че в София са дошли много шпиони и гръцки паликариета (войници), изпратени от правителството да търсят панславистическите агенти и да намерят гнездото на комитета

407. [ЕДИН телеграм от сряда...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 12, 20 март 1876, с. 48.

Кратко съобщение, че в София е бил Министърът на правосъдието Джевдет паша, който обикалял областите с особена мисия

409. [От Средец известяват...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 25, 22 март 1876, с. 82.

Сведения за въстанието - воеводата на Копривщенската чета Георги Петковски бил убит, а другарят му Отец Кирил, игумен на Калугеровския манастир в Татар Пазарджик, бил заловен ранен

410. СОФИЯ, 19 март 1876. (Дописки на XIX-ый век). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 14, 1 апр. 1876, с. 3. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век.

Кратко съобщение за залавянето, на 23 февруари, на Никола Славчов, изпратен от Българския централен комитет в букурещ

413. [ПИШАТ ни из Русчук...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 1, 17 апр. 1876, с. 3.

Българският търговец Славков бил убит тайно от властите по време на посещението си в София. Убийството било извършено след като Славков бил наклеветен, че е комита. Отнети му били 200 наполеона. Ако търговецът нямал тези пари, властите щели да го арестуват и затворят в тъмница

415. [ЕДИН телеграм стигна...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 17, 24 апр. 1876, с. 58.

Кратко съобщение за изпратени два табуна войска в София - от Трапезунд и Шамския аскер

416. [ЙОЩЕ по-последни новини...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 18, 28 апр. 1876, с. 61. Също и в: Н о в а Б ъ л г а р и я (Букурещ), I,  1, 5 май 1876, с. 2.

Сведения за прекъсване на пощенските и телеграфните връзки със София поради въстанието

420. [ВТОРИ телеграм от Софийския паша с дата 1 май известява...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

Въстаналите жители на Раковица били склонили да се подчинят и завърнат по домовете си

421. СОФИЯ, 28 Април. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

От София предават сведения за въстанието в Златишко. Едно отделение от войската било изпратено в с. Петрич, за да пази спокойствието на жените и децата, които са останали в селото

422. [ТЕЛЕГРАМА, изпроводена до Великия Везир, с дата 30 април, от Софийския управител]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

Бунтът в с. Раковица бил спрян, трима бунтовници били арестувани. Те направили разкрития пред специално създадената в София смесена комисия, след които тук никой вече не говорел за въстание

423. [НАУЧАВАМЕ се, казва Тюрки...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 21, 8 май 1876, с. 73.

Кратко съобщение за назначени от Правителството комисари за проучване на въстанието в България. За София заминал Салим ефенди

424. [ПИШАТ ни из София...]. // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 16.

Три дописки от София, поместени една след друга, в които се дават сведения за въстанието. Първата - въстаниците са направили едно добро укрепление на Хисар-Тепе и успешно отбивали турските войски. Втората - телеграфическата линия била съвсем разрушена, а пощите спрени от въстаниците, които са захванали Траяновата врата между Пловдив и София; разбити били някалко трена с турски войници; башибозуците правели страшни опустошения на българските села. Третата - Хафъз паша се опитал да разбие въстаниците в с. Стрелча, но безуспешно

425. [ПРОЧИТАМЕ в Тюрки...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 21, 8 май 1876, с. 72.

Сведения за въстанието. София, Пазарджик и Пловдив били спокойни

426. [ЯВЯВАТ ни, че в София...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 15-16.

Успехи и разрастване на въстанието. Прекъснатите телеграфни и пощенски връзки от Татар Пазарджик до София забавяли известията до Цариград, а прекъснатите железопътни линии забавяли придвижването на турските войски. Това насърчавало въстаниците

427. [ЗА града Раковица, Софийско окръжие, и за три други села в околността...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78.

Селищата били опожарени от турците и ограбени от черкезите

428. [ХАСАНПАШОВОТО преминуване...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78.

Софийска войска, под предводителството на Хасан паша, изпратена към Татар Пазарджик за потушаване на въстанието

429. [В Politik Corresp. пишат из София...]. (Политически преглед). // Български глас (Болград), I, No 5, 18 май 1876, с. 18.

Софийският дописник дава информация за предварителната подготовка на Априлското въстание. Обяснява, че то не е станало случайно или по външни подбуди, а е подготвено от българи, които създали Българско привременно правителство и издали една Прокламация към българския народ. В София имало доста от тази Прокламация. Подробно е разказано съдържанието й

430. [СЕ в същия вестник пишат из София]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 5, 18 май 1876, с. 20.

Във вестник Telegraphulu софийски дописник пише за причините за въстанието - никой не чувал гласа на българите против беззаконията и свирепствата на турското управление и това ги накарало да вдигнат оръжие. Дава сведения за въстанието в с. Ряховица (Горна Оряховица) и в с. Поибрене, Панагюрско. Описва, с възхищение, вида и облеклото на въстаниците, слизащи от планината

431. [ЛЕБИБ ефенди...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 24, 19 май 1876, с. 80.

Кратко съобщение, че е изпратен като комисар в София за анкетиране на въстанието

432. ЩО става по нас. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 25, 22 май 1876, с. 82.

Съдържа сведение, че от Панагюрище и Копривщица огънят на въстанието е преминал в Златица, Средецко и Ихтиманско

433. СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 27, 29 май 1876, с. 85.

Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта

434. [ОТ вред из нашенско тука пристигат жаловити вести...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 28, 2 юни 1876, с. 87.

В София непрекъснато докарвали стотици арестувани. Личало, че повечето са вдигнати направо от работните им места. Пътници от София разказвали, че властта арестувала от всяко село по няколко души и ги принуждавала да казват насила кои са комити и имат оръжие

435. ВЪСТАНИЕТО в Българско. // Възраждане (Браила), I, No 1, 5 юни 1876, с. 4.

София се споменава като един от главните пунктове, в които е започнала подготовката на въстание - храни, оръжие и други неща, необходими за въстаниците. В частта за избухването на въстанието, което станало на 11 май, се казва, че в последно време то се развило и в Софийски, Врачански и Пиротски окръг

436. [ПИШАТ ни от Средец, 31 май 1876]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 29, 5 юни 1876, с. 89.

Арести ставали всеки ден. Тъмниците били препълнени и затворниците в тях стояли прави и ден, и нощ. Един хан също е препълнен със затворници и вече използвали къщите. Въпреки настояванията на тукашния мютесарифин, черкезите и башибозуците не спирали да своеволничат с мирното население. Между София и Татар Пазарджик било осеяно с трупове. Няма кой да прибере реколтата

437. [В парижкия вестник Politik е поместена следующата кореспонденция из София от 22 май]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 8, 8 юни 1876, с. 32.

Сведения за въстанието в Стара Загора и Търново

438. РУСЕ, 22 Май, 1876. // Ден (Цариград), II, No 30, 9 юни 1876, с. 91.

Сведение, че около 30-40 села в Средецката област са въстанали

439. [ИЗ едно частно писмо от Средец, 4 Юни 1876, извличаме следующето...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94.

Авторът вероятно е софийски търговец, който споделя каквото е чул да се говори за въстанието в българско и за потушаването му. Слух, че софийският владика бил повикан от комисията по разследване на въстанието в Русе, обвинен уж в съучастие

440. [СЛУХ се раздава, че средецкия владика Мелетий...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94.

Кратко съобщение, че Мелетий Софийски се намирал във Видин, където бил арестуван

441. ЦАРИГРАД, 11 юни 1876. // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 93.

Съдържа сведения, че по улиците на Пазарджик, Средец, Пловдив, Търново и др. се скитали гладни, голи и без покрив жители от опустошените райони

442. СОФИЯ, 2 юни. // Български глас (Болград), I, No 9, 15 юни 1876, с. 35. Подпис: b.

Успехи на българското въстание. Успехи на четата на Христо Ботев, която се състояла от 5 хиляди души и разбила четири турски баталона при Траянови врата. Целият Софийски окръг бил развълнуван и всички се надявали, че той скоро ще бъде под управлението на тоя умен войвода

443. ТЪРНОВО, 29 май. // Български глас (Болград), I, No 9, 15 юни 1876, с. 34-35.

Съдържа сведение, че четата на Христо Ботев, която носела името Св. Георги, приближавала към София

444. [СПОРЕД новините от Пловдив...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 33, 19 юни 1876, с. 97.

Съдържа сведение, че в Средец били осъдени на смърт 11 души, между които и свещеници

445. ГЮРГЕВО, 20 юни 1876. (Дописки на Възраждане). // Възраждане (Браила), I, No 3, 22 юни 1876, с. 4.

Много накратко се казва, че въстанието в Софийско и Врачанско успява и, че Ботевата чета нараствала

446. ОДРИН, 20 Юни, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 99.

Ограбени от въстаналите българи вещи и продукти се продавали евтино по пазарите. В Копривщица евреите от Средец закарали брашно, което разменяли срещу восък - една ока брашно за две оки восък

447. [ПРОЧИТАМЕ в Джеридей Хавадис]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 102.

Съобщава се, че на 15 юни в София били осъдени на смърт копривщенски въстаници, които направили самопризнания, че са убили 18 цигани в Копривщенския балкан. Това били: Тодор Абаджиев, Андон Шейов, Стано Сапунджи, Станчо Тодоров, Абаджи Габровец, Христо Анджи и Христо Бояджи

452. [ЕДНА депеша от лагера от 29 юни...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47.

За четата на Панайот Хитов, която победила турската войска под командването на Халил бей. Плененият Халил бей разказал, че в София и околните села имало само 12 хил. души турска войска и когато Пашата научил за преминаването на български чети и на сърбите, той писал в Цариград да изпратят още три баталона

458. [АМЕРИКАНСКИЯТ консул...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112.

Съобщава се за изпращане на англо-американска анкетна комисия за въстанието, изпратена в Одрин, Пловдив и София. Членове на комисията: Американският консул в Цариград, дописникът на Ню Йорк Хералд, един драгоманин и няколко големци англичани. Преди няколко дни по същите места заминала една комисия от г-н Бариинг - секретар на посолството и тъща му г-жа Гаррачина

459. [НАУЧАВАМЕ са, че Негово Превъзходителство Средецкий владика Мелетий...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112.

Съобщава се, че комисията във Видин разследва неговото участие във въстанието. Той отричал и поискал Екзархията да се застъпи за него пред Правителството

460. [СПОРЕД вестник Дунав...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 111-112.

Сведения за осъдени българи. Касапинът Никола Петров от Средец бил осъден на 15 години затвор. Пенчо Стаменов от с. Мирково - на вечни окови

461. [ПИШАТ в Будапеща Кореспонденс...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 56.

Съобщава, че 15 хил. души български въстаници са се присъединили към ген. Черняев и всички окръжия, чак до София, били на крак

462. СОФИЯ, 10 Юли. // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 55.

Башибозуци, придружени от черкези и гърци, убивали и ограбвали селяните в софийско под предлог, че арестуват комити. Описано е как протича едно нападение на българско село - влизат в къщите, изнасилват, убиват и ограбват, арестуват няколоко селяни и ги закарват в София или в Татар Пазарджик, където ги хвърлят в тъмница и ги измъчват, за да признаят, че са бунтовници. Описано е състоянието на затворите - толкова били претъпкани, че затворниците стояли прави денем и нощем, много от тях умирали, но и много били погребвани полуживи и малко от тях оцелявали до разпит и съд

463. [ПИШАТ ни из Цариград...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), I, No 18, 17 авг. 1876, с. 73.

Кратко съобщение, че четата на Христо Ботев се намирала в пл. Витоша и, че хайдут Сидер, който в последно време се е появил по тези места с 500 души чета, бързал да се присъедини към Ботевата чета

464. ЦАРИГРАД. 15 Август. // Български глас (Болград), I, No 19, 21 авг. 1876, с. 76, 77.

Тежкото положение на християните в Турската империя предизвикало въстанието на българите. Липсата на оръжие била причината за неуспеха му. Сведения от достоверен източник, че четата на Христо Ботев се намирала в планината Витоша и един друг воевода, с 500 души, искал да се присъедини към него

465. БЪЛГАРИНЪТ под турското иго в XIX век. // Български глас (Болград), I, No 22, 11 септ. 1876, с. 88, 89; No 23, 18 септ. 1876, с. 92, 93.

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.