Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

8. СОФИЯ, Марта 1-й 1856. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 322, 30 март 1857, с. 76.

Злоупотреби на Митрополит Гедеон - за него не били достатъчни най-различните измислени данъци, но и нарочно отлъчвал от църквата заможни софиянци и вдигал проклятието само след откуп. Изброени са имената на афоресани (отлъчени от църквата) - Киро кюркчи, Панко бакал, Тошо бакал, Антон семерджи, Дойчин бакал, Димитър Механеджи

110. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 26. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. - Текстът на Протестното писмо е публикуван и във в. България (Цариград), III, No 15, 25 септ. 1861, с. 114, но не са изброени подписалите го.

1. Несъгласие на софиянци с примирителната политика на българските представители, упълномощени да представят пред Високата порта българските искания по църковния въпрос, които се свеждат единствено до политическото признаване на независима българска църква. Научили за отстъплението на представителите си, софиянци се събрали в Мъжкото училище и в църквата Св. Николай Големий да изразят възмущението си. Текст на Протестното писмо от града и областта, подписано от еснафите - бакалски, абаджийски, терзийски, калпакчийски, чизмеджийски, кюркчийски, мутафчийски, тъкачиски, дюлгерски, кацарски, дограмаджийски, ахтарски, самарджийски и механджийски и от членовете на новосъздадената Софийска българска община - Иванчо Божилов, Панчо Антонов, Димитър Трайков, Антон Найденов, Георги Михалков, Стоянчо Цветков, Христо Георгиев, Иван Антонов, Киро Савов, Атанас Филипов, Георги Коцов, Сутур А. Томов, Георги Велков, Дойчин Павлов, Христо Петрев, Спас Коцев, Димитър Атанасов. 2. Софиянци излезли извън града за да посрещнат новия управител Ахмед Расим ефенди, но той не пристигнал, очакват го в близките дни

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No 19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

167. [ПРЕВОД на съдържанието на рапорта, който Великият съвет е чел тая година на Мухарем на В. Порта при присъствието на Н. Ц. Величество Султана]. // Дунав (Русчук), I, No 16, 16 юни 1865, с. 1.

Съдържа сведения за: 1. Направени занаятчийници към Ислахането в Русе, София, Търново, Тулча и Варна, в които се работели по-евтино дрехи и кондури за военните заптиета. 2. Построен пътят от Русе до София, през Плевен

175. [ПЕТЪР, син на грънчар...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 2.

Съобщава за нещастен случай - удавил се синът на грънчаря Маринка от махалата Диздан в София, когато вземал вода от дерето

176. ПОМОЩТА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

Помощи за Русенското исляхане: Софийският каймакамин Фехим паша - 2500 гроша; Наибинът Абдул-Латиф ефенди - 600 гроша; Ефендетата Малмюдиринът Халил Фаик и Членът на Идаре-меджлиси Челебон, ходжа Самуил и Хаджи Мано чорбаджи - по 450 гроша; Тахсилдарити - 400 гроша; Мюдиринът на Софийската каза Мустафа ефенди - 350 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мурад бей, агаларците Решид и хаджи Бекир, членове на Темизи-хукук-меджлиси - по 300 гроша; Ефендетата тахрират-мюдири Али Раиф и Димитър - по 250 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мустафа бей, членът на Идаре-меджлиси Пешо ефенди, мюмеизина на Темизи-хукук-меджлиси Зафираки и Бакалския еснаф - по 200 гроша; Ефендетата членове на Темизи-хукук-меджлиси Салим, Дупчин и Давичон и табур-агасъ Ахмед - по 150 гроша; Такиеджи-еснафи - 100 гроша. Лица, дали по-малко от 100 гроша - общо 1975 гроша. Обща сума - 11202 гроша

180. ПОМОЩИ за същото Ислях-хане. // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1.

Дарения от София за Русенското исляхане: Софийски карчомарски еснаф - 300 гроша; Нисарити на тахрирата и на Темизи-хукук в София - 280 гроша

245. [ВЕСТНИК Народност заема един член...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 10, 21 ян. 1869, с. 37.

Полските емигранти в България. Споменава се, че са направили фабрики за спирт в Шумен и може би в София

306. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и за българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септември 1874, с. 396-397.

При описанието на пловдивските къщи се казва, че зидарите, които градят каменните здания и зидове били от с. Брацигово, Пловдивско, а дюлгерите били от с. Буново и с. Мирково, Софийско. Описан е обичаят на дюлгерите да поставят кръст с дарове за работниците, когато покрият някоя къща

321. ЕДНО голямо народно училище. // Ден (Цариград), I, No 4, 5 март 1875, с. 1.

Идеята за създаване на Висше българско училище. Предлага се то да е в София, а не в Цариград. Предимствата на София са в средищното й положение в държавата, строящите се железопътни връзки с всички краища и очакваното й превръщане в търговски и промишлен център

348. [ДРЕХИТЕ на военните заптиета във вилаета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 975, 28 май 1875, с. 1.

Досега тези дрехи се шиели от миското, което произвеждала Фабриката на Ислях-хането в София. За тази година Министерството на полицията одобрило дрехите да се правят от сукното, произвеждано от Царската фесхана в Цариград. Това щяло да се отрази зле на Софийската фабрика, за съживяването на която се полагали много старания от години. Научаваме, че и тя щяла да започне да прави сукно, подобно на това от Царската фесхана

350. ИЗВЕСТИЕ на Втората царска ордия. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No 976, 1 юни 1875, с. 2.

Самуил Фарха ефенди от София преговарял с Втора царска ордия за доставка на масло. Ордията съобщава, ако някой има предложение за по-ниска цена от неговата, която била 505 пари за ока, да се обърне към местните власти

355. ВЕЛЕС, 28 май 1875. // Ден (Цариград), I, No 18, 9 юни 1875, с. 7.

Идеята за българско висше училище. Подкрепят, че Средец е най-подходящото място. Средищното положение на града и скорошното срещане на всички железопътни линии тук - предпоставка за процъфтяването на града като търговски и промишлен център. Тук е запазена българщината, неповлияна още от чужди нововъведения. От друга страна създаването на висше училище в града ще допринесе голяма икономическа полза на населението и разцвет на книжнината и науката

372. ИЗВЕСТИЕ на Втората царска ордия. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No 995, 6 авг. 1875, с. 2.

Съобщава се, че Ордията ще закупи с малонаддаване от 60 до 80 хил. оки чисто софийско масло за нейните нужди и за царските войски във Варна. Понеже имало един предприемач, който предлага цена по 12 гроша и половина за оката, известява се, че който иска да предложи по-ниска цена, може да се обърне до съвета на императорската ордия или до правителствените чиновници по места

379. [ДРУЖЕСТВОТО за разработването на Румелийските железни пътища...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1012, 5 окт. 1875, с. 1.

Дружеството искало да поеме експлоатацията на каменовъглените мини в Софийско, които били открити в околностите на железния път, но Правителството решило рудниците да се разработват за негова сметка

399. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1040, 25 ян. 1876, с. 1.

Съобщения за пожари в София и Самоков. Софиянецът Осман ефенди, който се занимавал с арзухалджилък, паднал пиян в матгала си и изгорял. Запалила се къщата на Самоковския наибин. В София, на 14 януари, се запалила къщата на тъщата на налбантина Емин ага. И в двата случая правителствените чиновници изгасили пожарите

403. [ЕДНО писмо от Софийския мютесарифлък...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1045, 11 февр. 1876, с. 1.

Дарения на дрехи за Нишкия гарнизон. От Софийския халачки еснаф - 175 чифта калцуни и 39 чифта чорапи. Досега в Софийския санджак са дарили 609 чифта чорапи, 1891 чифта калцуни, 159 чифта цървули, 12 чифта навивки, 98 чифта минтани, 10 чифта кожени ръкавици, ризи и елеци

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.