Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

Природа, климат, природни бедствия

 37. [ПИШАТ ни от София 29. Февруари 1860]. (Секакви неща и новини). България (Цариград), II, No 53, 23 март 1860, с. 8 .

Влошаване икономическото състояние на населението, особено на селяните. Тежка зима за животновъдството, поява на много джелепи (изкупвачи на добитък за клане) поскъпване на храната, Градският меджлис (съвет) определя задължителни цени на брашното и хляба. Селяните са принудени да продават всичко, което могат, за да имат пари за храна и да взимат заеми при тежки условия. Получен царски ферман, с който от 1 април се определя нов курс на турската лира (слиза до 100 гроша) в цялата Империя. От най-богатия до най-долния еснафлия са завладяни от сарафски сметки, които понякога са смешно погрешни. Ново земетресение преди седмица

45. [ПИШАТ ни от София, 13 юни]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 208 .

1. Военни упражнения на Софийския гарнизон в присъствие на Ферик Осман паша, Сюлейман паша и много зрители. Шатрите построени от военните инженери Хаки-бег и Ахмет ефенди. Отлично състояние на гарнизона. 2. Ферик Осман паша построил със свои средства мост на Владайската река над с. Бали Ефенди (Княжево), за което жителите са много благодарни, защото липсата на мост досега им съэдавала големи затруднения

49. СОФИЯ. 18 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237 .

1. Бури и градушки в София и околностите. На 14 юни - град като яйце унищожил нивите и ливадите и избил около 1000 домашни животни в селата Негошево и Малина. На 18 юни - силна буря с град като орех изпотрошила прозорци и керемиди, съборила минарета в София, унищожила нивите и градините в радиус от 1/4 часа път около града, имало много убити птици и животни и ранени хора. В града можели да се видят много разплакани селяни, дошли да се оплачат от злата си участ на местното началство. 2. Безплатни прегледи на деца, извършвани всеки вторник и петък от военните лекари полковник Ружди бей, г-н Натали и Ахмед ефенди по нареждане на военните управители Осман паша и Сюлейман паша. Посещавали ги много хора. Населението е много благодарно. 3. Запознанство на автора на дописката с един талантлив софийски стихотворец на име Сузи ефенди. Срещата осъществил един млад и образован турчин - Хамид ага, който знаел български и гръцки

62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19.

1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните

65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 16, 15 апр. 1861, с. 63.

1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано

70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78.

1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди Гергьовден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика

84. СОФИЯ 1861 Юни 22-ый. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, с. 133-137 .

1. Променливо време и градушки в софийско, които богобоязливите селяните свързват с идването на владиката Доротей и предателството на тримата българи, отцепили се от народната борба против него. 2. Описание на народните вълнения и опитите на софийския управител Хасан Тахсен паша да ги спре - с убеждение, със заплахи, с арести и измами. Намесата на войската и настаняването на Доротей в Митрополията против волята на народа. Продължаващи опити на Хасан Тахсен паша да принуди българите да припознаят владиката и техния категоричен отказ. Затваряне на църквите в София и манастирите в околностите и отказ на народа да плаща данък на владиката - българите се събирали само в църквата Свети Николай Големий за да решават как да продължават борбата. Доротей принуден да се крие, страхувайки се от народния гняв

91. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . 

Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

141. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. [Попитал Витош София...] : Стихотворение / Михаил Костадинов Буботинов. // Българска пчела (Браила), I, No 32, 3 ян. 1864 Подпис: М. Б. Съобщено от Шоплучний. Средец, Шума-пад 15.

Споменават се планините Люлин и Витоша

144. СРЕДЕЦ 30, Шума-Пад. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 131-132. Подпис: Спомоществователят ви - всегдашният приятел.

Големи студове започнали още от Димитровден. Посевите измръзнали и ще трябва на пролет да се пресеят. На селяните им се искало да вдигнат цените, но не успели, защото всеки гледал да продаде това, което има за да плати дълговете си. Житото на пазара се продавало по 12-18 пари за ока. Все пак положението на селяните не било лошо, защото вече нямало владика, който да ги ограбва. Те живо се интересували от църковния ни въпрос и се молили Царят да изпрати български владика, който мъдро да ги учи, а не да ги скубе като досегашните

163. [ОТ няколко време насам...]. (Последни новини). // Дунав (Русчук), I, No 8, 21 апр. 1865, с. 2.

Съобщава, че в много градове, между които и София, валял няколко часа дъжд. Това зарадвало земеделците, които вече били доста обезпокоени от продължителната суша

165. [ИЗЕТ ефенди, писарят...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 13, 26 май 1865, с. 1.

Съобщава за убийство на писаря на пазачите на Софийската тъмница. Това станало при лозята на Коновица, на половин час път от София, когато отивал да се поклони на текето хазрети Бали. Случаят се разследвал, имало заподозряни

169. [ПИШАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2.

Съобщава за поява на скакалци в Ихтиманската каза и на други места в Софийския санджак. Софийският каймакамин Фехим паша лично отишъл в Ихтиман, за да вземе необходимите мерки. По всички места народът изчистил скакалците

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

189. [СПОРЕД влажния въздух...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1.

Съобщава за хубаво време, което земеделците в Русчук, София и Търново използвали за сеитба. Работили даже и нощем

195. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 42, 15 дек. 1865, с. 2.

Построен бил нов мост на реката Голям Искър, на пътя към село Враздина, половин час път от София към Орханийската каза. Старият дървен мост бил разрушен. Новият мост бил с кевгиряни подпорки и шест гьоза, дълъг 200 аршина и широк 16 аршина. Мирията дала пари само за железа, гвоздеи и заплатите на 3-4 майстори. Останалите пари били от благодеяния на жители. Похвала заслужавал и софийският каймакамин Феким паша, който имал заслуги за направата и на други пътища

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Гьоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

221. [НА 14 - 26 ноември...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 16, 26 ноем. 1866, с. 3.

Съобщава се за земетресение, което причинило някои повреди в града

286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304.

Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите

297. БАРТ, Хайнрих. Пътешествие от Т. Пазарджик до Битоля в 1862 година / Хайнрих Барт. // Независимост (Букурещ), IV, No 29, 4 май 1874, с. 232-233; ь 30, 11 май 1874, с. 240-242; ь 31, 18 май 1874, с. 249-250; ь 32, 25 май 1874, с. 256-257; ь 33, 1 юни 1874, с. 264-265.

Сведения за софийските села Гуцал и Вакарел на с. 257 и за планината Витоша и река Искър на с. 265, за железните находища край Самоков

311. [ТЕЛЕГРАФИ от София, от Пловдив и Казанлък...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 45, 16 ноем. 1874, с. 2.

Съобщава се за внезапно започнала тежка зима

316. ГОРАНОВ, Богдан Иванов. Височините из Българско / Богдан Иванов Горанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 15, с. 671-677 . Подпис: Б. Г.

Съдържа данни за надморската височина на по-забележителните места в София и Софийско. За София - Мютесарифовият конак, Солунският друм, Нишският друм, Железничният двор

317. ЦАНОВ, Н. Описание на селото Бояна / Н. Цанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 13, с. 610-615 .

Природа. Църквата в селото. Съборът на 27 юли - деня на Свети Пантелей. Изворът със Света вода, имаща лечебни свойства. Предание за основаването на селото

322. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 953, 5 март 1875, с. 2.

1. Силни снегове и мор по добитъка от месец насам. От натиска на снеговете се съборили някои къщи в града и селата, също и един хан в Дупница. Затрупан бил пътя между селата Тат-Кишян и Диване Дауд, които се намирали на Орханийския път в Софийското окръжие, селяните прокопали тунел под снега за преминаване на колите и животните, а пътниците вървяли отгоре. 2. На 24 февруари пристигнал в София новият наибин в Софийското окръжие Хасан Хюсни ефенди, а досегашният - Хасан Тахсин ефенди, напуснал града. Той изпълнявал добре задълженията си през време на своя мандат и спечелил благоволението на населението

323. ПРОЧИТАМЕ в Дунав жалостни известия : Офиц. телеграми. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 10, 8 март 1875, с. 3.

Съобщава се за тежка зима в много български градове. В телеграмата от София съобщават, че снега стигал до един аршин. Още нямало недостиг на овес и умрял добитък

325. ДОЛНАТА депеша пристигна от София с дата от 12 Март 1875. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 2.

Съобщава, че снеговете и студовете продължавали. Жителите били повече притеснени от умиранията на животните. Състоянието на хората и в присъединените окръжия било достойно за оплакване

329. [ПИШАТ от София до Дунав]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 12, 22 март 1875, с. 3.

1. Затрупани пътища от сняг в софийско. Налагало се да прокопават тунели за предвижване. 2. На 24 февруари пристигнал новият наибин в Софийското окръжие Н. П. Хасан Хюсии ефенди. Той заемал мястото на Хасан Тахсин ефенди

330. ДОПИСКА от София : [13 Март 1875]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 958, 23 март 1875, с. 1-2.

Бедствено положение в Софийския санджак вследствие силните снегове, започнали от 22 януари и продължаващи до момента. Блокирано било придвижването между селищата. От планинските села нямало никакви известия за състоянието на тамошните жители. Липсвали овес, сено и слама и животните измирали от глад. Хората били объркани и не знаели какво да правят, изпразнили даже сламата от миндерите и възглавниците си, продавали животните си на безценица

333. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 961, 2 апр. 1875, с. 1.

Разрушения на мостове в Софийския санджак вследствие преиждане на реките. Започнало незабавно ремонтиране на онези, които се намирали на пощенския път

340. [ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 966, 27 апр. 1875, с. 1.

Съобщава за продължаващ мор по добитъка и преливане на реките, които рушали пътищата и мостовете и заливали нивите. Правителството вземало необходимите мерки

346. [[ТЕЛЕГРАФЪТ ни извести...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 973, 21 май 1875, с. 2.

Съобщава за силен дъжд и град в петък, 16 май, в Софийската околност. Посевите на няколко села били повредени. Съборен бил мостът на Дикилиташ и в момента се ремонтира. От страна на Вилаета била изпратена заповед до Софийския мютесарифин да се засее царевица на мястото на повредените посеви

351. [[ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 976, 1 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за силни дъждове и градушки в Софийския санджак. Градът на 14 май повредил посевите на няколко села в нахията Буджяк. От преиждането на реката се съборили мостове, две овчарчета се удавили. В някои села в Златишко силните потоци засипали нивите и ливадите с пясък и камъни и завлекли 40 говеда и коне. На 19 май паднал голям град в селата Алиана и Подга в Софийското окръжие

354. [СЪКРАЩЕНИЕ на телеграмите, които пристигат до вилаета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 978, 8 юни 1875, с. 1.

Съобщенията от София са, че няма болест по животните и, че на 2 юни в Дупница паднал голям град и повредил лозята и ливадите

356. [[София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 979, 11 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за проливни дъждове в Софийското окръжие. Намиращото се в полите на планината село Гулиян било залято, 1/4 от сеитбите и 1/2 от фасула и конопа били унищожени. Пороят завлякъл малки колиби и кошари и около 98 овце

357. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 982, 22 юни 1875, с. 1.

1. Празник на учениците от Софийското исляхане в местността Кория на с. Бали Ефенди. По време на игрите имало нещастен случай - едно 9-годишно момче загинало при падане на люлката, която децата си направили от въже. Детето било от Кримските преселници. 2. Загинали от гръмотевица в Златишко. 3. Празник на жените, провеждан през месец юни в корията на с. Бали Ефенди, до гроба на Бали-баба. Лятно време много хора ходили на разходка в тази кория, която била на един час и половина път от София, но имало един ден, в който там отивали само жени. Денят на този събор се определял всяка година по един любопитен начин - щом дойдел месец юни най-старата миячка на банята решавала и след като се посъветвала с другарките си, обявявала идващата събота за деня, в който ще се състои събора, след това окачвали едно дайре на банята, така, че всеки минаващ да може да го види и да предаде на другите. Жените започвали да се приготвят - готвели ястия. Повечето отивали на корията предишния ден и там пренощували. Корията била осветявана с много свещи и фенери. Някои пристигали на самия ден. Вечерта всички си тръгвали. Жените отдавали много голяма важност на този събор и можело да се каже, че в София не оставала нито една жена. Колко важно било за тях да отидат показва и следната случка, която станала тази година - точно вечерта преди тръгването, в един дом се случило най-старата от жените да умре, но вместо да останат и да жалят, останалите казали, че трябва да отидат и да раздадат ястията, които била приготвила мъртвата и отишли на събора. 5. Съобщение за голям град в Кюстендилско, Радомирско, Орханийско и Софийско на 14 юли. Половината жито и 75 на сто от ечемика в с. Горна Бугру, Софийско окръжие, били унищожени. Силен дъжд на 15 юли разрушил пет моста в Софийското окръжие - на Нишкия, Орханийския и Солунския път

360. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 983, 25 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за силен град, който унищожил 75 на сто от сеитбите в с. Кондофер и Рибаница, Радомирско, 50 на сто - в с. Касалан и Чуковица и 25 на сто - в с. Едрица

362. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 984, 29 юни 1875, с. 1.

Съобщава за градушка на 17 юни, която повредила 5 на сто от сеитбите и завлякла 20 коли сено в с. Каловица, Софийско окръжие

363. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 985, 2 юли 1875, с. 1.

Съобщава за градушка, която унищожила 20 на сто от житата и 10 на сто от овеса в с. Расоска, Софийско окръжие

371. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 994, 3 авг. 1875, с. 2.

Съобщава, че на 23 юли в село Гридоман гръм убил пъдарина на селото и една жена

378. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1010, 28 септ. 1875, с. 1.

В Софийския санджак нямало забележителни новини и случки. Тия дни валяли дъждове. Земеделците изорали и посяли нивите си. На 13 септември валял сняг и застудяло. Изглеждало, че зимата ще започне по-рано от миналата година

379. [ДРУЖЕСТВОТО за разработването на Румелийските железни пътища...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1012, 5 окт. 1875, с. 1.

Дружеството искало да поеме експлоатацията на каменовъглените мини в Софийско, които били открити в околностите на железния път, но Правителството решило рудниците да се разработват за негова сметка

384. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1016, 26 окт. 1875, с. 1.

1. Завършена била сградата на правителствения конак в София. 2. През града още преминавали императорски войски и припаси за Нишкото военно отделение. 3. Уплашени от миналогодишната зима, сега всички бързали да се презапасят със сено, слама и дърва. 4. Жителите на село Угой нападнали стаята на мюлтезимина на десятъка. Причините се изяснявали. 5. Поражения от силен вятър в града - счупени прозорци на царската казарма

387. ДОПИСКА на Дунава. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1021, 12 ноем. 1875, с. 1.

1. Движение на войски в София. Пристигали през ден, а понякога и всеки ден, по един - два табура, престоявали един ден и отивали за Ниш и Пирот. 2. Правителственият конак. Миналата пролет Правителството отпуснало 160 хил. гроша за направата на вече порутената и съборена сграда. Старият конак бил съборен. Сградата била разширена за да се съберат в нея всички съвети и правителствени отделения, защото досега Градският съвет и Търговското съдилище били на друго място. Новото отделение било направено от дялани камъни и станало най-здраво и най-добро. Сега се поставяли прозорците и подовата настилка и след няколко дни чиновниците щели да се пренесат. 3. Джамията на Софу Мехмед паша била ремонтирана. Тя имала едно кубе, няколко стаи за ученици и едно училище. Напоследък сградата доста започнала да се руши. Освен това вътре се държали припаси на мютевеллиите, поради което от доста години била затворена. След направения оглед и разрешението на управлението на евкафите, припасите били преместени на друго място и започнал ремонт. Това станало в първите дни на Рамазана. Вътрешните ремонти приключили бързо и Джамията била отворена още по време на Рамазана. Ислямските жители се зарадвали много и с похвала споменавали имената на Софийския мютесарифин Мазхар паша и на евкафския мухасебеджия за положените старания. 4. Непостоянно време през Рамазана. От два дни валял сняг, и в планината, и в полето. Натрупал една педя. 5. Новини от Джумая и Мелник

396. [ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1037, 14 ян. 1876, с. 1.

1. Гостуване на представители от Френското посолство в Цариград - г-н Доже и други чиновници и един драгоманин от посолството.Те се срещнали официално със Софийския мютесарифин Мазхар паша и той им върнал визитата в къщата на Наместника на френския консул в София. На 22 декември, по случай празника на Новата 1876 г. на европейците, Мазхар паша организирал вечеря в Правителствения конак. Освен споменатите гости, присъствали Наместникът на френския консул в София, италианските и германски консулски векили в София (тези страни нямали консули в София), някои първи французи, италианци и германци. 2. Времето до 23 декември било умерено, нямало големи студове, но от 24 декември застудяло и завалял сняг. По празниците Рождество Христово и Курбан Байрам имало такива студове и ветрове, че имало случаи на загинали от студ - италианец на име Гезо загинал край София и един човек в с. Чераборат, между София и Пирот. 3. Случайно убийство на един самоковец при посрещане на сватбари

404. [ПИШАТ от София, че...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1046, 15 февр. 1876, с. 2.

Само в Софийското окръжие имало сняг, завалял тук още в края на ноември. Обикновено в Самоковското окръжие имало тежки зими с големи снегове, но тази година там времето било умерено и снегът се стопил. В град София и окръжието му се появили болести и имало доста умирания. Причина за това била тежката зима

463. [ПИШАТ ни из Цариград...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), I, No 18, 17 авг. 1876, с. 73.

Кратко съобщение, че четата на Христо Ботев се намирала в пл. Витоша и, че хайдут Сидер, който в последно време се е появил по тези места с 500 души чета, бързал да се присъедини към Ботевата чета

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.