Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

37. [ПИШАТ ни от София 29. Февруари 1860]. (Секакви неща и новини). България (Цариград), II, No 53, 23 март 1860, с. 8 .

Влошаване икономическото състояние на населението, особено на селяните. Тежка зима за животновъдството, поява на много джелепи (изкупвачи на добитък за клане) поскъпване на храната, Градският меджлис (съвет) определя задължителни цени на брашното и хляба. Селяните са принудени да продават всичко, което могат, за да имат пари за храна и да взимат заеми при тежки условия. Получен царски ферман, с който от 1 април се определя нов курс на турската лира (слиза до 100 гроша) в цялата Империя. От най-богатия до най-долния еснафлия са завладяни от сарафски сметки, които понякога са смешно погрешни. Ново земетресение преди седмица

57. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин.

Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града

65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 16, 15 апр. 1861, с. 63.

1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано

91. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

92. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 169 .

Статия по повод думите на Хасан Тахсен паша към софийските българи, че ако не искат да признаят владиката Доротей, по-добре да отидат да се заселят в земите на кримските татари. Обръща се към Високата Порта с молба да каже дали това е наистина царската воля, както се разбира от думите на Хасан Тахсен паша и от идващите от известно време съобщения за преселения във видинско

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. 

Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

94. СОФИЯ 5/17 Юли 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 173-174 .

Насилията против съвестта продължават. Хасан Тахсен паша използва жандармерията да накара насила българите да се поклонят и да получат благословията на владиката Доротей и заповядва да бият онези, които отказват. Една част от полицията пази Доротей, а друга - обикаля селата да му събира данък от селяните за да си възвърне изхарчените за архиепископската длъжност средства. Пашата отново приканва недоволните българи да напуснат домовете си и да се изселят в Русия

114. БРАИЛА 18 ноември 1861. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 23, с. 445-447 .

Преселението на българи в Русия - голяма заслуга имат руски и български агенти, които обикалят Видинско, Македония и Софийско да агитират българските селяни да се изселват

115. ПИСМО от нас, Шопите, из Крим, до тия у Турско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 22, с. 412-415 .

Шопи, преселили се в Крим се оплакват от тежкото си положение . Искат да се върнат

118. СТОЯНОВ, Христо Т. Жалостни известия из новоруската страна за преселенците : Одеса 19 Октомври 1861 / Христо Т. Стоянов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 60, 21 ноем. 1861, с. 241 . Подпис: Едно Шопче. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Разказ за сбогуването с родната земя, пътуването и трагичното положение на преселниците

125. СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 .

1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си

133. СРЕДЕЦ или София : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 2, 30 юни 1863, с. 14.

1. Довършвал се строежът на църквата Свети Крал Милутин. 2. Народното чувство се пробуждало. Развратните калугери се отстранявали от игуменството и се поставяли нови, достойни хора. Свещениците ставали любители на четенето. Навсякъде по селата се откривали училища, управлявани от централното училище в града и неговия много способен управител К. Геров. Търново и Охрид, които заедно със София са най-многолюдните български градове, трябвало да се поучат от софиянци

144. СРЕДЕЦ 30, Шума-Пад. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 131-132. Подпис: Спомоществователят ви - всегдашният приятел.

Големи студове започнали още от Димитровден. Посевите измръзнали и ще трябва на пролет да се пресеят. На селяните им се искало да вдигнат цените, но не успели, защото всеки гледал да продаде това, което има за да плати дълговете си. Житото на пазара се продавало по 12-18 пари за ока. Все пак положението на селяните не било лошо, защото вече нямало владика, който да ги ограбва. Те живо се интересували от църковния ни въпрос и се молили Царят да изпрати български владика, който мъдро да ги учи, а не да ги скубе като досегашните

171. КАНИЦ, Феликс. Български отломци / Феликс Каниц. // Въсток (Белград), I, No 8, 28 юни 1865, с. 4. Пътеписът се публикува в няколко броеве на вестника.

Говорейки за преселниците татари в българско се спира на с. Раковица, което се превърнало в българо-татарско

172. [ЖИТЕЛИТЕ от Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 18, 30 юни 1865, с. 1.

Дарения за преселниците - черкези. Местни жители дарили 12 юка и 38 хил. гроша, които имали да получават за направата на 2038 къщи, за храна, за дърва и за пренасятето на преселниците. Една помощ от 800 ката дрехи и за рогозки дарили следните лица: Софийският каймакамин Фехим паша, чиновниците и първенците - 5300 гроша; Мютефишинът на Царската ордия Сабри паша - 990 гроша; Софийският Мири-Лива Хаджи Исмет паша и военните чиновници - 1332 гроша; Редифският миралай Саид бей и редифски началници - 135 гроша; Началниците на Софийския четвърти табур от военни заптиета - 130 гроша

192. [ИЗВЕСТЯВАТ ни от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 33, 13 окт. 1865, с. 1.

Черкези от Ихтиманската каза били преселени в Радомирската и Софийската кази заради извършени престъпления

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Горе, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

245. [ВЕСТНИК Народност заема един член...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 10, 21 ян. 1869, с. 37.

Полските емигранти в България. Споменава се, че са направили фабрики за спирт в Шумен и може би в София

253. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139.

1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика

263. ОДЖАКОВ, Петър Василев. Сказка върху славяните въобще и върху българите в особеност : Държана в Цариградското българско читалище на 12 септември / Петър Василев Оджаков. // Читалище (Цариград), II, 1871, N 1, с. 1-19;  2, с. 49-54 .

Сведения за произхода на населението около София. Шопи

404. [ПИШАТ от София, че...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1046, 15 февр. 1876, с. 2.

Само в Софийското окръжие имало сняг, завалял тук още в края на ноември. Обикновено в Самоковското окръжие имало тежки зими с големи снегове, но тази година там времето било умерено и снегът се стопил. В град София и окръжието му се появили болести и имало доста умирания. Причина за това била тежката зима

419. ЛИПРАНДИ, Ив. Восточният вопрос и България / Ив. Липранди. // Нова България (Букурещ), I, No 1, 5 май 1876, с. 1, 2, 3, 4. Авт. е руски генерал.

Етнически състав на населението в географските предели на България. Казва, че в южната част на Видинския пашалък населението е чисто българско, което се съединява с българите от Нишко и Софийско, и тези, които са по-нататък, на юг от Балкана. Турци се срещали само по главния път от Видин за Ниш и София. Съдържат се сведения за главния път от видин за Ниш и София. На тоя път били направени кули, в които се намирали по няколко души въоръжени заптиета. Тук съществувала постоянна война между българските хайдушки чети и турците

433. СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 27, 29 май 1876, с. 85.

Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта

468. [ПИШАТ из София...]. (Новини). // Български глас (Болград), I, No 29, 6 ноем. 1876, с. 117.

Положението на българите станало критично. Населението от ден на ден намалявало, защото турците безмилостно го избивали и ограбвали. Българите били отчаяни от Европейската дипломация и ако въобще имали някаква надежда за помощ, то тя била насочена към Русия

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.