Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

55. СОФИЯ 8 Август 1860. (Коредпонденции на България). // България (Цариград), II, No 77, 7 септ. 1860, с. 380 .

Годишни изпити, от 24 юли до 2 август, на учениците от Главното училище, от подготвителните класове и Взаимното училище и от Девическото училище. Присъствали всички военни и граждански началства, аристокрацията на всички народности и много граждани - губернаторът Хасан Тахсен паша, военният Сюлейман паша, кадията Садък ефенди, владиката, миралаят (полковникът) Вели-бег, Салих-бег, каймакаминът (околийският управител) Ружди бег, австрийският консул г-н Замеро, членът на Градския меджлис Хамид ага и другите членове на Меджлиса, главните ходжи, мюфтията. Реч на Сава Филаретов при откриването, в която говори за целите и стремежите на софийските българи в областта на просветата. В Главното училище държали изпити по: закон божи, всеобща история, турска история, землеописание, числителница, славянски език, френски език, турски език и гръцки език. Видът на учениците, свободата на говорене и познанията им показали, че са се трудили добросъвестно през годината и имат съзнание за лично достойнство. Учениците от подготвителните класове и Взаимното училище, под управлението на Манол Лазаров и Хаджи Ангелко, също били добре подготвени. В Девическото училище изпити се провеждат за първи път - закон божи, български език и граматика, числителница, землеописание, правилно четене наизуст, чисто писание. Особено се отличили ученичките Нонка Петкова и Аника Йошева. Учителка в Девическото училище била Неделя Петкова. Посещения на управниците в домовете на С. Филаретов и Д. Трайкович след изпитите - израз на уважение и зачитане

65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 16, 15 апр. 1861, с. 63.

1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано

87. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юни 24 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165-166. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Обявяване, привечер на 17 юни, смъртта на Цар Султан Абдул Меджит и възкачването на престола на неговия брат Султан Абдул Азис и тържество на 24 юни за прочитане на царския ферман. 2. Събитията около владиката Доротей - опити на Хасан Тахсен паша да пробие единството на българите, освобождаване на арестуваните българи, които преди това с измама са накарани да подпишат, че признават владиката, изключване на тези българи от обществото, събрало се в църквата Свети Николай Големий, намесата на софийският кадия Салих Ефенди - благоразумен, достоен и образован човек, заемащ тази длъжност от месец март тази година, защита на позицията на българите от страна на тукашните турци

165. [ИЗЕТ ефенди, писарят...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 13, 26 май 1865, с. 1.

Съобщава за убийство на писаря на пазачите на Софийската тъмница. Това станало при лозята на Коновица, на половин час път от София, когато отивал да се поклони на текето хазрети Бали. Случаят се разследвал, имало заподозряни

182. [ТЪРГОВЕЦЪТ Самуил Фархи базиргян от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1.

Софийският търговец бил обран от Джамбаз Бошнак Мурад, който трябвало да му прибере 28 хил. гроша от Видинската и Врачанската каза. Той инсценирал обир - върнал се малко наранен и без пари, но при разпита си признал за измамата. Парите били намерени на посоченото от него място, липсвали 6 хил. гроша. Крадецът бил осъден на една година затвор и да възстанови изгубените пари с глоба една четвърт от сумата

186. ТРИМЕСЕЧЕН журнал на престъпленията от първи Мухарем до свършението на Ребиюл-Еввел от 1282-та година и от 7 Мая 1865. // Дунав (Русчук), I, No 28, 8 септ. 1865, с. 1-2.

Информация за извършените престъпления и получените за тях присъди. В София са следните: 1. Хаим Мишон, Самуил Шони и Ясиф Иоси обрали дюкяна на яхудията Самуил. Осъдени на 3 години затвор. 2. Саддуллах, Реджеб и др. от село Диван-Дауд, Софийска каза обрали къщата на Чобан Геша. Присъдата - 3 години затвор. 3. Иван от село Уш-Оглан, Софийска каза обрал къщата на Колю. Присъда - 1 година затвор. 4. Къпти Мустафа от София откраднал от кръчмата на Манастирли Костадин и дюкяна на Иванчо. Присъдата - 1 година затвор

194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

205. [ПРОИЗШЕСТВИЯ и наказания в Софийско]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 64, 10 апр. 1866, с. 1.

1. Момчето Таки откраднало един чул от къщата на черчин Харъм пазиргян в София и получило наказание 3 дни затвор. 2. Циганинът Хасан откраднал часовник от Софиянлият Стойко, на когото гостувал - 6 месеца затвор. 3. Софиялият Паун нанесъл побой на сестра си, а Дочо - на евреина Персиада. И двамата получили по 1 неделя затвор. 4. Софиялият Петър одрал с нокти таксидарина Мустафа, който му искал данъка. Получил наказание 6 месеца затвор. 5. Рашен от с. Хаджи Фенерман, Софийска каза, набил с тояга Петър от същото село. Наказанието било 1 неделя затвор

254. ЕДНА давия в Русчук. // Македония (Цариград), III, No 39, 23 авг. 1869, с. 154-155.

Авторът - търговец, дошъл във Вилаетския съд в Русе по свои дела, разказва за един проточил се процес на свои земляци - шопи от едно Самоковско село. Те се съдили със собственика на железен рудник Ахмед ага, който мамил селяните, работещи в рудника му. Софийският съд вече имал съдебно решение по това дело, но Ахмед ага не спрял със злоупотребите си, затова селяните изпратили свои представители във Вилаетския съд. Там нещата също се проточили

280. ЦАРИГРАД, 14 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188-189.

Изразява становище, че в България няма революционна организация и, че осъдените българи за участие в Арабаконашкия обир са жертва на Димитър Общи и софийския каймакамин (околийски управител). Димитър Общи е измислил съществуването на революционни комитети, за да не бъде съден като хайдук, а турския управител искал да се представи пред правителството като деятелен и верен служител

283. БУКУРЕЩ, 16 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 201-202.

Критикува се една дописка във вестник Neue Freie Presse, изпратена от Цариград, в която т. нар. софийско произшествие, начело с Димитър Общи, е представено като панславистическа интрига, ръководена от Русия. Сведения, че в София е работила следствена комисия за разкриване на този панславистически заговор. Между комисарите бил губернаторът на София Машар (Мазхар) паша, който успял да разкрие много неща. Голяма роля имал и комисарят х. Иванчо х. Величко Пенчович

284. ЦАРИГРАД, 9 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 205-206.

Процесът в София срещу Димитър Общи и съучастниците му в Арабаконашкия обир. В София били изпратени най-добрите турски юристи

288. [В Курие д`Ориан пишат следующето...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 50, 1 септ. 1873, с. 398.

Съдържа сведение, че софийският владика е станал кефилин (поръчител) на затворения в София Васил Расолков и той сега се намирал в Митрополията до второ нареждане. Васил Расолков - роден в Дупница, завършил Хайделбергския университет, управлявал три години училищата в Русе, бил арестуван в Дупница като комита, защото притежавал книги и местният каймакамин (околийски управител) решил, че човек който притежава толкова книги не може да бъде друго освен комита

302. СОФИЯ, 10 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 45, 24 авг. 1874, с. 367.

Дописникът от София е поляк по народност. Изразява мнение, че Европа трябва да обърне сериозно внимание на безчинствата, които турците извършват с християнското население в Империята и да сложи край на това. Говори за знаменитото Казиченско дело на г-н и г-жа Гюнпел, което турското правосъдие протака

304. СОФИЯ, 20 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 47, 7 септ. 1874, с. 382-383.

Авторът е същия поляк, който е автор на дописката от ь 45. Говори за необходимостта от обединение на славянските народности срещу общи врагове. Накрая разказва повече подробности за случаите с германката г-жа Гюмпел и италианеца г-н Чехини - и двамата пострадали от безчинства на турци, но не получили правосъдие в София. Софийският паша дори намерил начин да изгони Чехини от София

305. СОФИЯ, 2 Септември. // Независимост (Букурещ), IV, No 48, 14 септ. 1874, с. 391.

Подробно е описано произшествието в с. Казичене, станало с германската гражданка г-жа Де Петри Гюмпел - съпруга на инженер, работещ по строителството на железния път. Тя била изнасилена от двама турски чиновници, известни с разгулния си живот, подпомогнати от един българин. В кръчмарските оргии на турците участвали и български жени. Протакане на процеса в София. Отказ на българския епископ Мелетий да накаже лъжесвидетели

334. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 963, 9 апр. 1875, с. 1.

Завършили разследванията по два случая в Софийското окръжие. 1. Обвинението срещу няколко млади турци от Ихтиман в неприлични действия се оказало неоснователно. Административният съвет на Окръжието щял да разпита и накаже според закона злонамерените автори на една дописка по случая, публикувана във вестник Век. 2. Изчезването, на 19 март, на едно 13-годишно момче на име Янаки, което слугувало при Манастирлият Наум, ханджия в София. Някои смятали, че било откраднато от евреи, но при разследването се установило, че било подмамено от един берберин Найден от Пирот, който го завел в Рилския манастир да се учи да чете и пише. Момчето било откраднало и пари от господаря си. Дори и сега, когато се оказало, че слуховете са лъжа, евреите пак не можели да се избавят напълно от подозренията към тях

387. ДОПИСКА на Дунава. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1021, 12 ноем. 1875, с. 1.

1. Движение на войски в София. Пристигали през ден, а понякога и всеки ден, по един - два табура, престоявали един ден и отивали за Ниш и Пирот. 2. Правителственият конак. Миналата пролет Правителството отпуснало 160 хил. гроша за направата на вече порутената и съборена сграда. Старият конак бил съборен. Сградата била разширена за да се съберат в нея всички съвети и правителствени отделения, защото досега Градският съвет и Търговското съдилище били на друго място. Новото отделение било направено от дялани камъни и станало най-здраво и най-добро. Сега се поставяли прозорците и подовата настилка и след няколко дни чиновниците щели да се пренесат. 3. Джамията на Софу Мехмед паша била ремонтирана. Тя имала едно кубе, няколко стаи за ученици и едно училище. Напоследък сградата доста започнала да се руши. Освен това вътре се държали припаси на мютевеллиите, поради което от доста години била затворена. След направения оглед и разрешението на управлението на евкафите, припасите били преместени на друго място и започнал ремонт. Това станало в първите дни на Рамазана. Вътрешните ремонти приключили бързо и Джамията била отворена още по време на Рамазана. Ислямските жители се зарадвали много и с похвала споменавали имената на Софийския мютесарифин Мазхар паша и на евкафския мухасебеджия за положените старания. 4. Непостоянно време през Рамазана. От два дни валял сняг, и в планината, и в полето. Натрупал една педя. 5. Новини от Джумая и Мелник

390. [ТЕЗИ дни пристигнаха тука от Диарбекир...]. (Херцеговински работи). // Век (Цариград), II, No 48, 30 ноем. 1875, с. 4.

Съобщава се за пристигането на девет от десетте българи от Софийско и Орхание, на които била изтекла 3-годишната присъда. Това били: П. Стоян, Тоне Иванов, Марко Йончев, Петър Цаков, Станьо х. Иванов, Иван Петков, Стойчо Попов, Мито Петков, Стоян Стаменов. Десетият - Христо Цвятков, останал да живее в Диарбекир

405. СОФИЙСКОТО търговско съдилище обнародва долното известие. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1046, 15 февр. 1876, с. 2.

Синдиците щели да изплащат дългове на фалиралия манифактурджия от Джумая Ясеф Елкандари

407. [ЕДИН телеграм от сряда...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 12, 20 март 1876, с. 48.

Кратко съобщение, че в София е бил Министърът на правосъдието Джевдет паша, който обикалял областите с особена мисия

413. [ПИШАТ ни из Русчук...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 1, 17 апр. 1876, с. 3.

Българският търговец Славков бил убит тайно от властите по време на посещението си в София. Убийството било извършено след като Славков бил наклеветен, че е комита. Отнети му били 200 наполеона. Ако търговецът нямал тези пари, властите щели да го арестуват и затворят в тъмница

433. СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 27, 29 май 1876, с. 85.

Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта

434. [ОТ вред из нашенско тука пристигат жаловити вести...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 28, 2 юни 1876, с. 87.

В София непрекъснато докарвали стотици арестувани. Личало, че повечето са вдигнати направо от работните им места. Пътници от София разказвали, че властта арестувала от всяко село по няколко души и ги принуждавала да казват насила кои са комити и имат оръжие

436. [ПИШАТ ни от Средец, 31 май 1876]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 29, 5 юни 1876, с. 89.

Арести ставали всеки ден. Тъмниците били препълнени и затворниците в тях стояли прави и ден, и нощ. Един хан също е препълнен със затворници и вече използвали къщите. Въпреки настояванията на тукашния мютесарифин, черкезите и башибозуците не спирали да своеволничат с мирното население. Между София и Татар Пазарджик било осеяно с трупове. Няма кой да прибере реколтата

447. [ПРОЧИТАМЕ в Джеридей Хавадис]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 102.

Съобщава се, че на 15 юни в София били осъдени на смърт копривщенски въстаници, които направили самопризнания, че са убили 18 цигани в Копривщенския балкан. Това били: Тодор Абаджиев, Андон Шейов, Стано Сапунджи, Станчо Тодоров, Абаджи Габровец, Христо Анджи и Христо Бояджи

462. СОФИЯ, 10 Юли. // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 55.

Башибозуци, придружени от черкези и гърци, убивали и ограбвали селяните в софийско под предлог, че арестуват комити. Описано е как протича едно нападение на българско село - влизат в къщите, изнасилват, убиват и ограбват, арестуват няколоко селяни и ги закарват в София или в Татар Пазарджик, където ги хвърлят в тъмница и ги измъчват, за да признаят, че са бунтовници. Описано е състоянието на затворите - толкова били претъпкани, че затворниците стояли прави денем и нощем, много от тях умирали, но и много били погребвани полуживи и малко от тях оцелявали до разпит и съд

467. СОФИЯ 2. Октомври. // Български глас (Болград), I, No 27, 23 окт. 1876, с. 108.

1. Продължаване на злодеянията след приключването на европейската комисия, и то пред очите на властта и по нейна поръчка. Зачестили убийствата - всяка сутрин в града и в селата намирали по 15-20 души убити. Предизвиквали се нарочно пожари. До скоро в града въобще не са ставали пожари - за пет години имало един случай на запалил се комин. Напоследък, за един месец, в София изгорели 60 къщи и 2 хана и докато дойдели толумбаджиите, те били ограбвани. Пожарите били явно поръчкови, гражданите сами издирвали и намирали бомбички в къщите си. Главен извършител на злодеянията била голата турска войска. 2. Липса на правосъдие за българите. Разказана е случка, при която слугата на Хаджи Мано пострадал от едно заптие, което арестували, но после пуснали защото нямало двама души турци за свидетели. 3. Зачестили посещения на гладни Мохамедови проповедници. Такива пристигали в града почти всеки ден. Наскоро един дервишин, дошъл от Мекка, разказвал, че Мохамед му се явил насън и го предупредил, че ако мюсюлманите отстъпят тая свещена земя на гяурите, то всички мюсюлмани ще изчезнат от земята и ще горят вечно в ада

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.