Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

33.ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 24. Декември 1860 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 17, 17 ян. 1860, с. 74 . Авт. е посочен в Показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Градът в навечерието на християнския празник Бъдни вечер - повече движение по улиците и чаршиите, търговията върви, всичко изглежда някак по-тържествено. Разговор между един шопски селянин и купувач. Като прави реклама на стоката си, селянинът не пропуска да спомене, макар и в шеговита форма, за голямата си болка - ограбването от страна на фенерските владици

57.ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин.

Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града

60. СОФИЯ 1860. Декември 4. // Дунавски лебед (Белград), I, No 15, 20 дек. 1860, с. 62. Също и в: Ц а р и г р а д с к и в е с т н и к, XI, ь 3, 14 ян. 1861, с. 11.

Радостта на софийските българи от назначаването на достопочтеният Отец Неофит за игумен на Рилския манастир

64.ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Цариград 15 Февруари 1861 / Йосиф Дайнелов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 23, 28 февр. 1861, с. 100-101 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Пристигащи в Цариград писма от много български градове, между които и София, в които се известява, че в тия области са избрани по няколко представители, готови да пристигнат и да се явят пред Султана с прошения за по-скорошно политическо признаване независимостта на Българската черковна йерархия

67. ОСОБНА дописка Дунав. лебеда : Цариград 12. Април 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 31, 25 апр. 1861, с. 131 .

В Цариград започват да пристигат представители от различни градове за всенароден български събор във връзка с българския черковен въпрос. От София се очаква да пристигне днес г-н Трайков

71. <[>ФЕНЕРСКАЯ подлога "Цариградский вестник"...]. // Дунавски лебед (Белград), I, No 36, 29 май 1861, с. 150 .

Полемика с "Цариградски вестник" по повод поредния опит на Цариградската гръцка патриаршия да запази влиянието си в българската църква като изпраща в София и Враца владици, по произход българи, но в действителност обслужващи нейните интереси - Паисий, който все още не е добре познат и Доротей (Дорчо), известен с делата си като народен предател

76. КНИЖЕВНО известие. // Дунавски лебед (Белград), I, No 37, 6 юни 1861, с. 156 .

В кратко съобщение от Х. Данов и Съдружие - Пловдив се съобщава за излизането на няколко нови книги: "Уроци по землеописание" от Й. Груев; "Кратка логика", превод; "Първи познания"; "Кратка българска история" съставена от Д. П. Войников; "Кратко землеописание", прпевод от Н. П. Стоянов; "Биография на някои животни и растения", превод от П. Дамянов и П. К. Арнаудов. Показани са и местата, където могат да се закупят тези книги в няколко града - Пловдив, Цариград, Шумен, Болград, София, Велес. За София е посочено главното училище

77. СОФИЯ 1861. Юни 3. // Дунавски лебед (Белград), I, No 38, 21 юни 1861, с. 158-159.

Дописка от един пребиваващ в София търговец. 1. Състояние на софийските български училища - Мъжкото и Девическо и големите заслуги на главния им управител Сава Филаретов. 2. Подробно описание на бурните протести на софиянци срещу идването на владиката Доротей, изпратен от Цариградската гръцка патриаршия за софийски митрополит - опити на софийският управител Хасан Тахсен паша да застави българите да предадат ключа от заключената Митрополия, арестуване на двамата български представители в меджлиса - Хаджи Иванчо и Панчо Антов, заедно с още от най-активно протестиращите българи - училищният надзирател Антон Найденов, Георги Спасов, Панчу Коджа-баши, Панчу Сарджаджи

79.РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 161 .

Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша спрямо българите, които не искат да приемат владиката Доротей, е противозаконно и нарушава вероизповедните им права, дадени от Хати-хумаюна. Твърдението му, че българите трябва да приемат Доротей, защото той идва с Царски ферман е невярно. Царският ферман се дава на владика, който е изпратен от патриарха по волята на народа и този ферман служи не за насилване на християните да го приемат, а за припознаването му като такъв от местните началства, пред които той има право да брани царската рая - християните

80. СОФИЯ 1861. Юни 10. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 162-163 .

Събитията, свързани с отказа на софиянци да приемат митрополит Доротей - софийският управител Хасан Тахсен паша успял да привлече на своя страна няколко лични българи - Хаджи Мано, Д. Митович, Пешо Тодоров, Мице Калпакчията и Пешо Желявецът, които разбили вратата на митрополията и пуснали протосингела на владиката да внесе вещите му, народът нахлул в Митрополията, проклинал гръцкия патриарх, фенерските владици и българите предатели, а за царя, пашата, за целия български народ и за българските свещеноначалници Иларион и Авксентий се казвали благословии и молитви. Биографични данни за владиката Доротей - ограбил баща си, за да отиде да се потурчи, обикалял около Патриаршията докато стане митрополит, предал народа си като причинил за точването в Цариград на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий

81. СОФИЯ 1861. Юни 17. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 163.

Продължават вълненията на софиянци във връзка с пристигането на владиката Доротей. Софийският управител Хасан Тахсен паша превзема Митрополията с помощта на войската. Доротей, който до този момент изчаквал в с. Костин брод, пристига и се настанява вътре. Пашата издава заповед да не се събират повече от двама българи

87.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юни 24 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165-166. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Обявяване, привечер на 17 юни, смъртта на Цар Султан Абдул Меджит и възкачването на престола на неговия брат Султан Абдул Азис и тържество на 24 юни за прочитане на царския ферман. 2. Събитията около владиката Доротей - опити на Хасан Тахсен паша да пробие единството на българите, освобождаване на арестуваните българи, които преди това с измама са накарани да подпишат, че признават владиката, изключване на тези българи от обществото, събрало се в църквата Свети Николай Големий, намесата на софийският кадия Салих Ефенди - благоразумен, достоен и образован човек, заемащ тази длъжност от месец март тази година, защита на позицията на българите от страна на тукашните турци

88.РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165 .

Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша продължава да бъде насочено към насилствено принуждаване на българите да приемат владиката Доротей, което говори единствено, че Доротей го е подкупил. Не ни учудват действията на владиката, защото те са обичайни за фенерските духовници, но ни учудва, че софийският управител си позволява такава злоупотреба с властта

89. БЕЛЕЖКИ връх горната от Търново дописка. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 166 .

Борбата на софиянци против владиката Доротей се дава за пример на търновци за проявено мъжество и постоянство. Независимо, че не са постигнати желаните резултати, съпротивата на софиянци показва нещо много по-важно - че сме жив и зрял народ, че вече няма да позволяваме да ни ограбват фенерските развратници и ще се борим, с цената на живота си, за правдини

91.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

92.РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 169 .

Статия по повод думите на Хасан Тахсен паша към софийските българи, че ако не искат да признаят владиката Доротей, по-добре да отидат да се заселят в земите на кримските татари. Обръща се към Високата Порта с молба да каже дали това е наистина царската воля, както се разбира от думите на Хасан Тахсен паша и от идващите от известно време съобщения за преселения във видинско

93.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

94. СОФИЯ 5/17 Юли 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 173-174 .

Насилията против съвестта продължават. Хасан Тахсен паша използва жандармерията да накара насила българите да се поклонят и да получат благословията на владиката Доротей и заповядва да бият онези, които отказват. Една част от полицията пази Доротей, а друга - обикаля селата да му събира данък от селяните за да си възвърне изхарчените за архиепископската длъжност средства. Пашата отново приканва недоволните българи да напуснат домовете си и да се изселят в Русия

98.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 22-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 183-184 . Подпис: Един туджарин Либен Плавийт.

Будното народно чувство, единството и постоянството на софиянци в борбата с Митрополит Доротей. Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша по време на протестите - учудващо за всички, които са чели доста похвали за него по вестниците тази година. Изопачаване на истината за събитията в София от Цариградски вестник - публикувал подправени дописките, с което служаел на фенерските интереси, а софиянци се подигравали като четат какво е написано за тях. Слухове, че владиката ще напусне София и искане от страна на българите специална комисия, с представител от Меджлиса, да провери дали имуществото в Митрополията им е на място - след многократни настоявания Пашата изпълнил желанието им и те изнесли църковните принадлежности в училището. Хората, които са дали заеми на владиката Доротей били притеснени и си искали парите

99.РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 182 .

Турското правителство прогласява невмешателство във вероизповедните дела на българите, но на практика преследва мирните движения за независима българска църква. Местните управители не знаят или се преструват, че не знаят за тези проглашения, като че ли имат такива наставления от правителството. Пример за това е софийският управител Хасан Тахсен паша, който наложи с въоръжени сили изпратения фенерски владика Доротей и арестува всички, които по-активно се бореха срещу него. Народът говори още, че Пашата има връзка с разбойниците, които опустошават окръга

100.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 29-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 45, 8 авг. 1861, с. 187 . Подпис: Един старопланинец с цървен подкапник.

Предатели на българското дело по време на борбата против Митрополит Доротей. Лошо поведение на хората на Митрополит Доротей. Рилският метох в София, с неговия Отец Харитон и Драгалевския манастир Пресвета Богородица, с игумена Отец Теодосий - редовно убежище за пиянстване на Доротей и хората му. Безчинства на компанията в града. Опит на гърка Димитър Масларя и компанията му да развали българския празник Свети Пророк Илия в манастира Свети Пророк Илия

101.РОБЕР, Сиприен. Les Bulgares <[>Българите] / Сиприен Робер. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 193 . Откъс от книгата Славяните в Турция. - Материалът е на фр. ез.

Съдържа информация за Сеид паша, който е бил управител на София през 1840 г. По това време българите от софийско могли да заплащат данъците си в натура - като строяли военни съоръжения

102.ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 5. Август 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 194-195 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Борбата срещу владиката Доротей - жалба от софийските българи до местния меджлис, в която излагат страданията си от фенерските владици и молят за съдействие и обещание от софийският управител Хасан Тахсен паша да вземе предвид изложеното и да докладва проблемите на правителството в Цариград. Отказ на Доротей да напусне София докато не получи заповед от Патриаршията - останал без средства, освободил служителите си като оставил само Г. С. Горский. Хаджи Мано - овикван от децата на улицата

104. СОФИЯ 12. Август 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 48, 28 авг. 1861, с. 200 . Подпис: Г. Т. Р.

Дописка от търговец, пребивавал два месеца в София по търговски дела. 1. Изразява възхищението си от патриотичния дух и упоритостта на софиянци в отблъскването на изпратения им от гръцката патриаршия владика Доротей. 2. Разказва за злоупотреби, корупция и разгулен живот на управителя на града Хасан Тахсен паша, които въэмущавали не само българите но и тукашните турци. Във всичките беззакония, които извършвал го подкрепяли Мюфтията, синът на бинбашията (турски офицер) Решид ага - Хамид ага, членът на градския съвет Хашид ага, кадията и други турски чиновници, а от българите - Хаджи Мано, кир Пешо и господина келеша. 3. Неописуема радост сред тукашните българи и турци, предизвикана от новината, че Царското правителство отзовава Хасан Тахсен паша и назначава друг управител. 4. Опит на Хаджи Мано и компанията му да събере подписи под едно писмено изложение до правителството, което да дадат на Доротей, че са доволни от него. 5. Търговецът напуска София след деня на Богородица и заминава за Пирот да допродаде ракията си, защото тук фабрична ракия се продава трудно

106.ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Цариград 26. Август / Йосиф Дайнелов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 49, 6 септ. 1861, с. 202. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Тукашните българи приветстват и се възхищават от решителността и постоянството на Софиянци, Шуменци, Пиротчани, Самоковци, Берковчани и прочее в църковната борба и смятат, че примерът им трябва да бъде последван от целия български народ

109.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 19. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Похвала за патриотизма и последователността на софиянци в противопоставянето на фенерския владика Доротей. Доротей получил ираде (царски указ), с който се назначава да събира мирия (данъци), но българите заявяват пред управителя Хасан Тахсен паша, че няма да плащат на владиката. Текст на харзуала (писмена молба), подписан от 220 души от града и селата, който бил връчен на местния меджлис. В него българите заявяват, че не признават Доротей за свой духовен пастир, както и не признават върховенството на Гръцката патриаршия, изтъкват, че според политическите и божиите закони с радост плащат данък на Царя, но измислените от Патриаршията мири параси, ятак параси, афорос параси, гюнах параси и още много такива параси (пари, събирани за нещо), няма да плащат, защото това е святокрадство, противоречащо на християнската вяра

110.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 26. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. - Текстът на Протестното писмо е публикуван и във в. България (Цариград), III, ь 15, 25 септ. 1861, с. 114, но не са изброени подписалите го.

1. Несъгласие на софиянци с примирителната политика на българските представители, упълномощени да представят пред Високата порта българските искания по църковния въпрос, които се свеждат единствено до политическото признаване на независима българска църква. Научили за отстъплението на представителите си, софиянци се събрали в Мъжкото училище и в църквата Св. Николай Големий да изразят възмущението си. Текст на Протестното писмо от града и областта, подписано от еснафите - бакалски, абаджийски, терзийски, калпакчийски, чизмеджийски, кюркчийски, мутафчийски, тъкачиски, дюлгерски, кацарски, дограмаджийски, ахтарски, самарджийски и механджийски и от членовете на новосъздадената Софийска българска община - Иванчо Божилов, Панчо Антонов, Димитър Трайков, Антон Найденов, Георги Михалков, Стоянчо Цветков, Христо Георгиев, Иван Антонов, Киро Савов, Атанас Филипов, Георги Коцов, Сутур А. Томов, Георги Велков, Дойчин Павлов, Христо Петрев, Спас Коцев, Димитър Атанасов. 2. Софиянци излезли извън града за да посрещнат новия управител Ахмед Расим ефенди, но той не пристигнал, очакват го в близките дни

111. СРЕДЕЦ (София) Октомври, 7. 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 56, 25 окт. 1861, с. 225-226 .

Продължаваща съпротива на софиянци срещу владиката Доротей. Кожухарите отказали да му поправят кожуха, даже отпратили с бой пратеника му, когато се опитал да настоява. Турците и израилтяните също го имат за най-презрения човек тук. По улиците го увикват, затова той бил принуден да се движи по неоживени места, когато му се налагало да отиде донякъде. Самият той вече бил отчаян и очаквал скоро да напусне София. Опит на един от софийските предатели - кир Пешо, да изтрие петното от себе си - синът му написал една статия в брой 15 на Цариградски вестник, в която казвал, че кир Пешо мислел и желаел само доброто на народа си и проклинал народните предатели, които мислели и действали противно на народа си. Но всеки софиянец знае, че той самият е предател

112.ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Средец (София) Октомври. 21. 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Ново прошение на софиянци по църковния въпрос, което ще бъде връчено на новия софийски управител Ахмед Расим ефенди. Опити на Хаджи Мано да се приобщи към народа - изпъдил попа, когото наел да му попува лично, който преди време бил отлъчен от църковното общество заради непостоянство и поискал от Отец Иконом Х. Антон и Отец Сакеларий Х. Тодор да му пратят поп, който да отвори църквата Св. Николай Малий и да му попува, като за това им обещал 500 гроша. Те му отговорили, че за пари няма да продадат съвестта си. В меджлиса казват на владиката Доротей да не се представя вече като народен представител

113. ФУЧИ-ТРЪН 20. Октомври 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Подпис: С. О....

Дописка от един търговец, в която разказва за борбата на българите срещу фенерските владици. Говори за достойното име, което софиянци са си спечелили сред всички българи с постоянството си в съпротивата срещу владиката Доротей, но и за неприятните последици върху софийските училища. Мъжкото училище стояло затворено повече от четири месеца по нареждане на Хасан Тахсен паша, който даже се канел да го направи на болница. По-големите ученици били изпъдени, а други и сами си отишли по родните места и при отварянето на училището при новия паша (Ахмед Расим ефенди) не можели да се съберат ученици, а и тези, които се събрали, били отвикнали от училищния ред. Говорело се, че Г. К. Геров ще постъпи в София като главен управител на Софийските училища и това ще подобри състоянието им и ще достигнат положението, в което са били при Сава Филаретов. Девическото училище също било в жалко състояние, защото учителите били принудени да си подадат оставките

116.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Средец (София) 1 Ноември 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 59, 14 ноем. 1861, с. 237-238 . Подпис: Един Българин от Охрид Ф. Р. Ц.

Дописка от един търговец на кожухарски стоки, в която казва, че през колкото градове е преминал, никъде не е видял толкова разпалени противници на фанариотите, колкото в София. Невъзможност на софиянци да ползват недовършената си църква Свети Крал, поради настъпилите студове, отворени били само двете други църкви. Тържествен молебен на 22 октомври в църквата Свети Архангел в чест на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий. Тържествена служба на 30 октомври за празника Свети Крал Милутин, наречен Стефан, раклата с мощите на когото се съхранявала в църквата Свети Архангел. Митрополит Доротей бил в голяма немилост

118.СТОЯНОВ, Христо Т. Жалостни известия из новоруската страна за преселенците : Одеса 19 Октомври 1861 / Христо Т. Стоянов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 60, 21 ноем. 1861, с. 241 . Подпис: Едно Шопче. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Разказ за сбогуването с родната земя, пътуването и трагичното положение на преселниците

121. СРЕДЕЦ (София) 20 Декември 1861 : Извод от една дописка. // Дунавски лебед (Белград), II, No 62, 24 дек. 1861, с. 247 . Подпис: У.

Борбата на софиянци срещу Митрополит Доротей - кратък преглед на събитията от самото начало и подробно описание на последни бурни протести, които завършили с отзоваване на владиката Доротей от София с Царска заповед. Повод за протестите била поредната подла постъпка на Доротей - отрязал брадата и се подиграл с поп Тодор, поради отказа му да вземе благословия от него за да погребе мъртвец. Масови народни протести, започнали в църквата Свети Архангел и продължили пред Митрополията, предизвикали и намесата на войската, но в крайна сметка довели до обещанието на турския управител Ахмед Расим ефенди за окончателно решаване на въпроса

225. [ДРУГА една дописка от Кюстендил...]. // Македония (Цариград), II, No 4, 23 дек. 1867, с. 16.

Коментар по повод дописка, целяща да оправдае учителя М. Буботинов, изпратена в отговор на друга дописка, от бр. 50, 11 ноември 1867, в която същият бил критикуван. Издателите на в. Македония призовават българските учители да спрат със срамните хули помежду си

226. [МЕЖДУ многото и разни оплаквания...]. // Македония (Цариград), II, No 7, 13 ян. 1868, с. 27.

Софийският мютесарифин (управител) Азис паша бил един от малкото турски управители, за които не се получавали оплаквания, а благодарсвени адреси. Жителите на Софийския окръг са му благодарни за неговото човеколюбиво и умно управление

227. [ЕДНА депеша от Париж, 5 Февруари, казва...]. // Македония (Цариград), II, No 9, 27 ян. 1868, с. 36.

Цитира се вестник Куррие д`Ориян, който определя като неверни някои публикации в чуждестранния печат, които съобщават, че българите са революционно настроени и се готвят за бунт. В една от тези публикации във френския вестник Кореспонданс дю Нор-Ест, заета от руския вестник Голос, се казва, че в София българите изпяли една бунтовническа песен пред пашовския конак и, че тази песен ечала от единия до другия край на България. Публикуван е и текста на песента, който призовава към славянско единство между българи, руси, чехи, сърби и черногорци срещу общия врак - Турция и изразява очакванията на поробените за помощ от Северния орел т. е. Русия. Според вестник Куррие д`Ориян тези твърдения били лъжа, никой българин не бил чувал за тези събития и не знаел такава песен

228.ДИМОВ, Д. София, 13 Януари 1868 / Д. Димов. // Македония (Цариград), II, No 10, 3 февр. 1868, с. 39.

Авторът, който до скоро е живял в гр. Устово, говори за повдигането на народностното чувство в тоя край

229. СОФИЯ, 4 Февруари 1868. // Македония (Цариград), II, No 12, 17 февр. 1868, с. 47.

Панихида за българския свещеноначалник Авксентий, състояла се в съборната църква Свети Крал. Литургията отслужил поп Тодор с още двама попове. Съдържа пълния текст на произнесеното след това слово от поп Тодор. Присъствало българското общество в града

230. ПОМЯННИК. // Македония (Цариград), II, No 14, 2 март 1868, с. 56.

За смъртта на Веселин Груев (Харитон) - учител в Софийското училище. Кратка биография

231.ДИМОВ, Д. Нещо за училищата / Д. Димов. // Македония (Цариград), II, No 15, 9 март 1868, с. 58. Авт. е учител в София.

Състояние и уредба на българските училища и учители

232. СОФИЙСКАТА Българска община търси един учител...]. // Македония (Цариград), II, No 15, 9 март 1868, с. 60.

В обявата са посочени и изискванията към учителя - освен науките, да познава добре турски и френски език

234. В Тулча училищата на разстроение...]. // Македония (Цариград), II, No 26, 25 май 1868, с. 105.

За лошото състояние на българските училища. В много градове били затворени и запуснати. В София били в застой

235. СОФИЯ, 23 май 1868. // Македония (Цариград), II, No 27, 1 юни 1868, с. 108.

1. Празникът на Св. Кирил и Методий преминал с голяма радост и въодушевление. Водосвет и речи в училището. Песни, музика и хора в градините. 2. Денят на Николай Софийски, на 17 май, преминал също с такова увеселение. 3. Навременни за земеделците пролетни дъждове. Селяните се радвали и се молили да отгледат и приберат добра реколта. 4. Убийство на игумена на Кокалянския манастир (известен като Урвич) Отец Хрисанд. Той направил много за процъвтяването на манастира. Властите взели мерки за залавянето на злодеите

236. СРЕДЕЦ, 26 Юни 1868. // Македония (Цариград), II, No 32, 6 юли 1868, с. 128.

Дописката е за проблемите на българите в Радомир и Брезник. Накрая се споменава за зачестили кражби на добитък, коне и др. около София

237. ПО Царски указ преди няколко дена...]. // Македония (Цариград), II, No 41-49, 4 ноем. 1868, с. 165.

Назначаване на българи за муавини в градовете София, Ниш, Видин и Търново. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин

238. ПРОЧИТАМЕ във вестник Македония...]. (Вънкашни). // Дунавска зора (Браила), II, No 3, 25 ноем. 1868, с. 12.

Назначения на муавини (помощник началници) в няколко града. Назначените били все хора предани на интересите на турското правителство. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин

239. А пък в София...]. // Македония (Цариград), III, No 2, 7 дек. 1868, с. 8.

Кратко съобщение за затварянето на читалището в града по вина на старите, които измислили някаква причина, че им трябвала стаята, в която то се помещавало. Това предизвикало възмущението на младите

243. ОТ София ни пише друг един дописник...]. // Македония (Цариград), III, No 5, 28 дек. 1868, с. 19-20.

По повод една дописка от София, която се опитва да защити родолюбието и ученолюбието на софиянци като опровергае някои предишни съобщения от града. Издателите на в. Македония са на мнение, че не може да се нарекат ученолюбиви граждани, които държат вече две години затворено Девическото си училище и затварят читалището си, каквито и да са причините за това

244. ВСИЧКИ редифи от първия ред се свикват...]. // Македония (Цариград), III, No 7, 11 ян. 1869, с. 27.

Съобщава се за събиране на запасни войници от турската армия във Видин, Ниш, София, Пловдив, Търново и по границите на Гърция и Черна гора

246. ПЛОВДИВ. 10 Януари, 1869. // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 35-36.

Митрополитите Панарет Пловдивски, Доротей Софийски и Иларион Ловчански са изпратили послание до вселенския патриарх, с което се отказват от званието, което до сега са имали като владици, подчинени на Вселенския престол, за да преминат към българската народна черква

247. СОФИЯ (17 Януари). // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 36.

Кратко съобщение за посещенията на Д. Цанков и Митрополит Партений Пиротски в града, но без да се посочват целите. Съобщава още, че Гръцката патриаршия е изпратила отговорите на проектите на българите и в София, но софиянци даже не ги поглеждали

250. ПИШАТ ни от Русе следующето...]. // Македония (Цариград), III, No 22, 26 апр. 1869, с. 88.

Съобщава се, че новият вилаетски управител Акиф паша е предприел обиколка из вилаета с цел да се запознае с нерешените проблеми на населението и да помогне за решаването им и отстраняване на нередностите. Предстои и посещение в София

251. НАШЕТО священство. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 109-110.

Ниско образователно и културно ниво на българските свещеници, нарочно поддържано от Гръцката патриаршия и необходимостта от заменянето им. Негово Преосвещенсктво Партений Нишавски обикалял българските градове - София, Самоков, Пловдив и др., за да ръкоположи за свещеници просветени и способни хора

252. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 111.

Гост на София описва местен празник, неизвестен по другите краища на България. На 17 май софиянци празнували мъченика Николай Софийски като излизали на събор в местността Юч бунар извън града. На това мястото се намирали три кладенци. Тук мъченически завършил животът на Николай Софийски и някъде тук бил гробът му. Споменава за още един местен празник, на 30 октомври, под име Свети Крал Стефан, на когото чудотворните целокупни мощи се намирали във великолепната новоизградена черква със същото име

253. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139.

1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика

254. ЕДНА давия в Русчук. // Македония (Цариград), III, No 39, 23 авг. 1869, с. 154-155.

Авторът - търговец, дошъл във Вилаетския съд в Русе по свои дела, разказва за един проточил се процес на свои земляци - шопи от едно Самоковско село. Те се съдили със собственика на железен рудник Ахмед ага, който мамил селяните, работещи в рудника му. Софийският съд вече имал съдебно решение по това дело, но Ахмед ага не спрял със злоупотребите си, затова селяните изпратили свои представители във Вилаетския съд. Там нещата също се проточили

255. ПЪТНИ бележки. // Македония (Цариград), III, No 48, 25 окт. 1869, с. 187. Подпис: Един Гагаузин.

Разказва за състоянието на училищата, читалищата и женските дружества в няколко български градове. За София казва, че от там не се чувало нищо добро, но това едва ли означавало, че там нищо добро не става. Изразява учудване как така един от първите и многолюдни градове мълчи, като че ли се намира в Сибир или Китай

264. ОТ Редакцията. // Македония (Цариград), VI, No 4, 24 ян. 1872, с. 16.

Отговори и обръщения от редакцията на вестник Македония до отделни лица и градове. Обръщението към София е свързано с плащане остатъка от спомоществованията

265. СОФИЯ 1872 Май 28. (Извод от дописки). // Македония (Цариград), VI, No 12, 13 юни 1872, с. 47. Подпис: Един Софиянец.

1. Обръщение към П. Р. Славейков - издател на вестник Македония. Вместо да сравнява София с Китай и да казва, че е заглъхнала, редакцията трябва да си намери дописник от града, който да им съобщава за ставащите тук важни събития. 2. Изборът на дядо Иларион Ловчански за софийски митрополит. Станало по настояване на представителите в Цариград и по една доста нагласена процедура на епархиалния събор в София. 3. Злоупотреби на общинския председател Поп Тодор

266. ЯВНА благодарност. // Македония (Цариград), VI, No 14, 27 юни 1872, с. 55.

Списък на родолюбивите българи, подпомогнали Българското Благодетелно Братство в Цариград с щедри дарения. От Сафия - Д. Н. Х. Кочев със 100 гроша, Тод. Х. Нешов със 71 гроша, Ил. Иванов с 20 гроша, Стоян Тричков с 20 гроша

267. СОФИЯ, 18 Юни 1872. (Дописки на Македония). // Македония (Цариград), VI, No 15, 4 юли 1872, с. 59.

Българската община и Черковното настоятелство в София опровергават твърденията за незаконен избор на Иларион Ловчански за архиерей на Софийската епархия и за злоупотреби на Отец Иконом поп Тодор, съдържащи се в дописка от Един софиянец в ь 12 от 13 юни 1872 г. на вестника

269. ТЕЛЕГРАМИ пристигнали от София...]. // Македония (Цариград), VI, No 17, 18 юли 1872, с. 68.

Кратко съобщение, че пристигналия в София владика Доротей бил изгонен от старите си противници

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.