|
|
|
НЕЗАВИСИМОСТ 278. СОФИЯ, 12 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 23, 23 февр. 1873, с. 181-182. Софийският дописник пише за страданията на българското население от безчинствата на турските низами (войници от редовната войска на Османската империя) и сеймени (турски военни полицаи). Софийският паша не правил нищо за да ги спре. Зачестили случаи на осъждане на богати българи, които по сведения на Димитър Общи били обвинявани като комити 279. [ИЗ София ни пишат...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188. Кратко съобщение за голямо вълнение срещу софийския каймакамин (околийски управител) 280. ЦАРИГРАД, 14 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188-189. Изразява становище, че в България няма революционна организация и, че осъдените българи за участие в Арабаконашкия обир са жертва на Димитър Общи и софийския каймакамин (околийски управител). Димитър Общи е измислил съществуването на революционни комитети, за да не бъде съден като хайдук, а турския управител искал да се представи пред правителството като деятелен и верен служител 281. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Знаеш ли ти кои сме? / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 199-200. Съдържа сведение, че по случай обесването в София на Българския революционен комитет (вероятно става дума за Левски), софийският каймакамин принесъл голяма жертва на Аллах. Накарал българите да му донесат десет овена, да ги изпекат и да раздадат месото на софийските турци и на сокашкште кучета 282. ОТГОВОР Господину Катранову. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 198-199. Подпис: Х. П-в. Съдържа сведение, че арестувания Никола Павлович от Свищовския революционен комитет бил обвинен, че е получил някакви писма от Комитета в София. Изплашеният Павлович казал, че това писмо е било за Трайкович и той не знае какво е неговото съдържание 283. БУКУРЕЩ, 16 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 201-202. Критикува се една дописка във вестник Neue Freie Presse, изпратена от Цариград, в която т. нар. софийско произшествие, начело с Димитър Общи, е представено като панславистическа интрига, ръководена от Русия. Сведения, че в София е работила следствена комисия за разкриване на този панславистически заговор. Между комисарите бил губернаторът на София Машар (Мазхар) паша, който успял да разкрие много неща. Голяма роля имал и комисарят х. Иванчо х. Величко Пенчович 284. ЦАРИГРАД, 9 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 205-206. Процесът в София срещу Димитър Общи и съучастниците му в Арабаконашкия обир. В София били изпратени най-добрите турски юристи 285. Отмъщение : Народно предание. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 300-301. Продължава във всеки брой до No 51, 8 септ. 1873. Разказва за времето, когато турците започват да завладяват българските земи. Историята на софийския войвода Стоян - предателството на неговата съпруга - гъркинята Маргйола, която отворила вратите на София на турците и неговото отмъщение 286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304. Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите 287. СОФИЯ, 26 Юли. // Независимост (Букурещ), III, No 48, 18 авг. 1873, с. 383-384. Насилия над българите в Софийския пашалък. Характерното българско търпение и преклонение само им донасяло още повече страдания. Българи предатели и шпиони унищожавали всяка проява на родолюбие. Такива били Маноил Златанов и Хараламби Златев 288. [В Курие д`Ориан пишат следующето...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 50, 1 септ. 1873, с. 398. Съдържа сведение, че софийският владика е станал кефилин (поръчител) на затворения в София Васил Расолков и той сега се намирал в Митрополията до второ нареждане. Васил Расолков - роден в Дупница, завършил Хайделбергския университет, управлявал три години училищата в Русе, бил арестуван в Дупница като комита, защото притежавал книги и местният каймакамин (околийски управител) решил, че човек който притежава толкова книги не може да бъде друго освен комита 289.КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. [Оставила кака Пена своят град София...] : [Стихотворение] / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 43, 24 ноем. 1873, с. 43. Хумористично стихотворение за софиянка, станала проститутка в Румъния 290. [ИЗ Деар-Бекир являват, че...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 8, 8 дек. 1873, с. 61. Кратко съобщение за смъртта на заточения преди една година Стоян Младенов от с. Желява, Софийско. Починал е на 27 октомври, на 65-годишна възраст 291. [ИЗ София ни являват...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 11, 29 дек. 1873, с. 89. Кратко съобщение, че в София са дошли много шпиони и гръцки паликариета (войници), изпратени от правителството да търсят панславистическите агенти и да намерят гнездото на комитета 294. РУСЧУК, 19 Март. // Независимост (Букурещ), IV, No 23, 23 март 1874, с. 186. Споменава се името Трайкович от София като един от многото българи, които били принудени да плащат рушвет на Апелативния съд в Русе при разрешаване на търговски спорове 297.БАРТ, Хайнрих. Пътешествие от Т. Пазарджик до Битоля в 1862 година / Хайнрих Барт. // Независимост (Букурещ), IV, No 29, 4 май 1874, с. 232-233; No 30, 11 май 1874, с. 240-242; No 31, 18 май 1874, с. 249-250; No 32, 25 май 1874, с. 256-257; No 33, 1 юни 1874, с. 264-265. Сведения за софийските села Гуцал и Вакарел на с. 257 и за планината Витоша и река Искър на с. 265, за железните находища кра Самоков 300. ТЪРНОВО, 30 Юни. // Независимост (Букурещ), IV, No 39, 13 юли 1874, с. 318-319. Решаването на Българския църковен въпрос не донесло на българите очакваното облекчение от страданията и неволите. Българските владици не оправдали очакванията на народа си. Съдържат се кратки сведения за дядо Мелетий Софийски 301.КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 42, 3 авг. 1874, с. 340-341. Описва шопска седянка. При шопите и в Македония много старобългарски обичаи били запазени в старовремския си вид 302. СОФИЯ, 10 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 45, 24 авг. 1874, с. 367. Дописникът от София е поляк по народност. Изразява мнение, че Европа трябва да обърне сериозно внимание на безчинствата, които турците извършват с християнското население в Империята и да сложи край на това. Говори за знаменитото Казиченско дело на г-н и г-жа Гюнпел, което турското правосъдие протака 304. СОФИЯ, 20 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 47, 7 септ. 1874, с. 382-383. Авторът е същия поляк, който е автор на дописката от No 45. Говори за необходимостта от обединение на славянските народности срещу общи врагове. Накрая разказва повече подробности за случаите с германката г-жа Гюмпел и италианеца г-н Чехини - и двамата пострадали от безчинства на турци, но не получили правосъдие в София. Софийският паша дори намерил начин да изгони Чехини от София 305. СОФИЯ, 2 Септември. // Независимост (Букурещ), IV, No 48, 14 септ. 1874, с. 391. Подробно е описано произшествието в с. Казичене, станало с германската гражданка г-жа Де Петри Гюмпел - съпруга на инженер, работещ по строителството на железния път. Тя била изнасилена от двама турски чиновници, известни с разгулния си живот, подпомогнати от един българин. В кръчмарските оргии на турците участвали и български жени. Протакане на процеса в София. Отказ на българския епископ Мелетий да накаже лъжесвидетели 306.КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и за българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септември 1874, с. 396-397. При описанието на пловдивските къщи се казва, че зидарите, които градят каменните здания и зидове били от с. Брацигово, Пловдивско, а дюлгерите били от с. Буново и с. Мирково, Софийско. Описан е обичаят на дюлгерите да поставят кръст с дарове за работниците, когато покрият някоя къща 307. ГОСПОДИНУ ? в София. (От Редакцията). // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септ. 1874, с. 400. Редакцията призовава софийския дописник да пише по-често за положението на българското население по тия места Нова България 268. [НАУЧАВАМЕ се, че Доротей Софийски...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 2, 8 юли 1872, с. 12. От No 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост. Назначаването му за архиепископ в един от западните български градове - неподходящ избор на Светия синод 270. [МАКЕДОНИЯ казва, че Дорчо-билюк-баши...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 5, 29 юли 1872, с. 36. От No 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост. Кратко съобщение, че Доротей Софийски, посъветван от Иларион Макариополски, отишъл в София, но софиянци го изгонили 271. [В Левант Таймс са захванали да оплакват нашата Ерархия...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 6, 5 авг. 1872, с. 44-45. Недоволството на народа от Българския екзарх и Българския синод, които не спазвали екзархийския устав - изпращали в епархиите такива владици, които народът не искал. В София бил изпратен Доротей. Стигнало се дотам, че народът в София казал пред властите, че предпочитал да си остане под властта на Гръцкия патриарх и да се откаже от Българската екзархия, щом тя иска да им наложи владика, когото не са избирали 272. ПЛОВДИВ, 20 Август. // Свобода (Букурещ), III, No 10, 2 септ. 1872, с. 78. От No 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост. Съдържа сведение, че за архиерей в София е назначен дядо Серафим 273. [ЗА епископ в Софийската епархия...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 12, 16 септ. 1872, с. 92. От No 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост. Кратко съобщение за избирането на Мелетий Зографски за епископ на Софийската епархия 274. [В Дунав - ефенди е поместена една дописка из София...]. (Най-нови известия). // Свобода (Букурещ), III, No 20, 11 ноем. 1872, с. 160. От No 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост. Осмива казаното във вестник Дунав, че по време на Рамазана Аллах изпратил дъжд в софийско, с което зарадвал земеделците 419.ЛИПРАНДИ, Ив. Восточният вопрос и България / Ив. Липранди. // Нова България (Букурещ), I, No 1, 5 май 1876, с. 1, 2, 3, 4. Авт. е руски генерал. Етнически състав на населението в географските предели на България. Казва, че в южната част на Видинския пашалък населението е чисто българско, което се съединява с българите от Нишко и Софийско, и тези, които са по-нататък, на юг от Балкана. Турци се срещали само по главния път от Видин за Ниш и София. Съдържат се сведения за главния път от видин за Ниш и София. На тоя път били направени кули, в които се намирали по няколко души въоръжени заптиета. Тук съществувала постоянна война между българските хайдушки чети и турците УЧИЛИЩЕ 27. [МЪЖКОТО и Девическото училище в София се строят деятелно]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 28, 3 окт. 1859, с. 111 . Кратка информация - софиянци влагат голямо усърдие, а тукашните фанариоти гледат със злоба на това патриотично дело, владиката се мръщи 44. [ДЕВИЧЕСКОТО Трайково училище било близо да се дострои]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 203-204 . 1. Скорошно довършване на Девическото училище, построено от Д. Трайкович. Един българин от Карлово на име Димитрий, който учил художествено изкуство в Австрия, измазва и изографисва училището отвън и отвътре. Надпис на училището с едри златни букви - "Първо девическо училище в София, въздигнато от Г. Д. Трайкович, в дните на Н. И. В. Султан Абдул Меджит Хана. 1860.". Намерение на Д. Трайкович да направи книгохранилище в училището и да покани от Европа още една учителка за следващата учебна година. 2. Мъжкото училище подобрява работата си. По предложение на главния учител С. Филаретов, е поканен за учител софиянеца Манол Лазаров - трудолюбив, отличил се с учителските си способности в Ловешките училища. 3. Успехът на софийските български училища привлича вниманието не само на сънародници но и на чужденци - австрийският консул Г-н Замеро преподава, без заплащане, турски език в Мъжкото училище и поощрявал учениците като им подарявал книги. 4. Г-н Денкоглу е изпратил една електрическа машина за основаното от него Денкоглувско книгохранилище. 5. Ружди бей - каймакам (околийски управител) на военните лекари, съставил Ръководство на турския език по робертсоновата метода, което улеснява много учениците 260. ИМЕНАТА : На почетни наши еднородци от разните страни на отечеството ни и вън от него, които са съдействали досега с извънредна помощ за издаването на Бълг. нар. сборник. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 20, с. 317-318 . Става дума за подготвения от В. Чолаков двутомен сборник с български народни обичаи, песни, приказки, пословици, народни костюми и т. н. От София спомоществователи са: Черковната община, Женското дружество Майка, Х. Мано Стоянов, Д. Трайкович, К. Х. Цанов, Йорданка Филаретова, Евгеница Х. Манова, Маргарета Д. Х. Манова, Илие Муавин ефенди, Д. Х. Манов, Д. Митович, Никола Десев, Еленка Н. Т. Десева, Пеше Тодоров. Посочена е и сумата, която е дал всеки от тях 261. КРАТЪК хронологически указател на някои примечателни български събития : От Рождението Христово до нашите времена. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 18, с. 279-281. Едно от посечените забележителни събития е: 2 май 1839 г. - Захарий Круша пръв открил преподаване на български език в Софийското училище 262. ПОДАРКИ. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 10, с. 160 . П. И. Софийски подарил сп. Училище за училищата в София 276. [Г-НУ Ст. М-ву в София]. (Отговори). // Училище (Букурещ), III, 1873, N 10, с. 80 . Нередовно плащане на абонамента за сп. Училище от софийските спомоществователи и от софийските книжари 277. ПОДАРКИ. // Училище (Букурещ), III, 1873, N 16, с. 128 . Петър И. Софийски, живеещ в гр. Галац, Румъния подарил едно годишно течение от сп. Училище на ученическата дружина Напредък в София 292. НАУМЯВАНЕ от писарницата. // Училище (Букурещ), III, 1874, с. 160 . Напомняне от страна на издателите на сп. Училище, че книгопродавците и спомоществователите от Сливен, София и Цариград още не са платили абонамента за списания, които вече са получили 321. ЕДНО голямо народно училище. // Ден (Цариград), I, No 4, 5 март 1875, с. 1. Идеята за създаване на Висше българско училище. Предлага се то да е в София, а не в Цариград. Предимствата на София са в средищното й положение в държавата, строящите се железопътни връзки с всички краища и очакваното й превръщане в търговски и промишлен център 332. [Г-НУ Н. Ив. Грозеву в София]. (Отговори на Редакцията). // Училище (Гюргево), IV, 1875, N 21-22, с. 176. Вероятно Н. Ив. Грозев е бил абонат на списанието. От Редакцията отговарят на негово писмо като му казват, че ще изпълнят желанието му. Обясняват му също, че причината за забавянето на бр. 19 и 20 е в лошото време и спирането на пощите 335. [НА ученическите дружества в Габрово, София и Градец]. (От администрацията). // Училище (Гюргево), IV, 1875, N 23-24, с. 192. Вероятно Редакцията на списанието отговаря на писма, които е получила от тези дружества. Обясняват им, че което е възможно от тяхна страна, ще бъде, но не изведнаж. Изразяват радостта си, че те отсега познават доброто и полезното ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК 1. КОСТАДИНОВ, Йордан Х. Рай Божий : [Стихотворение] / Йордан Х. Костадинов. // Цариградски вестник (Цариград), II, No 55, 6 окт. 1851, с. 19 . Стихотворение, посветено на българските училища. Една строфа е за софийското училище 2. [ЕТЕМ бей, председател на местний...]. (Цариград). // Цариградски вестник (Цариград), II, No 93, 26 юли 1852, с. 167 . Кратко съобщение за назначаването му за каймакамин [околийски управител] в София 3. [ПИШАТ от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 14 . Съобщава се за строителство на укрепления, в което участвали всички жители - турци и християни. Най-важното укрепление щяло да се назове Меджидие 4. [ТОСУН паша тръгна от Призрен...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 15. Кратко съобщение за назначаването на Тосун паша в общата царска войска в София 5. САМОКОВ 10 Август 1856. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VI, No 291, 25 авг. 1856, с. 132-133 . Подпис: Един за всички Самоковци. Зачестили разбойнически нападения по пътя от Самоков за София. Грабежи и убийства в селата Искър, Пасарел, Студена. Билюкбашията на с. Студена подкрепил хайдуците вместо да защити населението 6. САМОКОВ, 26 Септември 1856. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VI, No 299, 20 окт. 1856, с. 166. Подпис: Жители Самоковски. Разбойнически нападения по пътя между Самоков и София, между селата Лозен и Пасарел 7. ОТ Редакцията. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 306, 8 дек. 1856, с. 16. Съдържа сведение, че София е един от десетте града, които редакцията е избрала да изпраща вестника, заплатен от един арбанасченин, живеещ в Букурещ 8. СОФИЯ, Марта 1-й 1856. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 322, 30 март 1857, с. 76. Злоупотреби на Митрополит Гедеон - за него не били достатъчни най-различните измислени данъци, но и нарочно отлъчвал от църквата заможни софиянци и вдигал проклятието само след откуп. Изброени са имената на афоресани (отлъчени от църквата) - Киро кюркчи, Панко бакал, Тошо бакал, Антон семерджи, Дойчин бакал, Димитър Механеджи 9. [ВЕСТНИК Византис...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 329, 18 май 1857, с. 104. По повод публикуваните от Византис две писма от София, в които се отричало твърдението, че владиката Гедеон е афоресвал (отлъчвал от църквата) граждани за да взима от тях откуп. Византис твърдял, че двете писма били предложени и на Цариградски вестник, но редакцията на вестника отрича това и потвърждава истинността на публикуваното в бр. 322 10. ОТ Редакцията. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 340, 3 авг. 1857, с. 145. Съобщава се, че и тази година продължава изпращането на вестника в София и още девет града благодарение на благодетеля от Арбанаси, живеещ в Букурещ 11.СТОЯНОВ, хаджи Мано. София 22 Юли 1857 / Хаджи Мано Стоянов. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 341, 10 авг. 1857, с. 152. Посещение на софийския управител Етем паша в българската църква и училище на 18 юли. Похвалил българите за новоизгражданата църква. Изпитал учениците един по един и похвалил знанията им. На другия ден изпратил пари и подаръци за всички ученици. Българите били доволни и благодарни за това посещение, което се прави за пръв път от турски управител 62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19. 1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните 65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 16, 15 апр. 1861, с. 63. 1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано 66. [В миналата сряда...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 18, 29 апр. 1861, с. 72 . Кратко съобщение, че за софийски митрополит, на мястото на Гедеон, Вселенският патриарх е определил Доротей. Той се готвил да тръгне за епархията си 69. [В миналата събота тръгнаха от Цариград...]. (Цариград). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 77-78. Съобщава се, че Доротей Софийски и Паисий Врачански са тръгнали за епархиите си. Двамата били обхванати от благородни чувства да се грижат добре за народа си, за учението и за добрия порядък в църквите 70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78. 1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди Гергьовден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика 74. СОФИЯ, 30 Май. (Български телеграфически депеши). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 23, 3 юни 1861, с. 92. Кратко съобщение, че Митрополит Доротей е пристигнал в София, народът мъжествено му се противопоставил, но първенците размислили и отворили Митрополията 75. СОФИЯ. 19 Май 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 23, 3 юни 1861, с. 89-90. 1. Нежеланието на народа да приеме владиката Доротей, въпреки, че е българин, защото е изпратен от Гръцката патриаршия. Научили, че Доротей е тръгнал към епархията си, софиянци заковали вратата на Митрополията с дъски и имали намерение да се противопоставят на владиката. Основният въпрос, който вълнувал хората тук бил какво ще стане с българския църковен въпрос. 2. Училищата били в добро състояние. Имало нужда от повече книги, затова молят редакцията да им изпрати 78. [ДЕПЕША телеграфическа от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 26, 24 юни 1861, с. 104. Съобщава се, че българите, които били арестувани заради съпротивата срещу владиката Доротей са освободени, след като отправили специална молба до Софийския турски управител и обещали, че вече няма да се бъркат в такива работи 86. СОФИЯ, 19 Юни 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 27, 1 юли 1861, с. 106. Съобщава се, че Митрополит Доротей е пристигнал в София и благополучно е влязъл в Митрополията на 15 юни 90. САМОКОВ 23 Юни 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 28, 8 юли 1861, с. 110. Разбойнически нападения на пътя София - Самоков 95.ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Спомен / Сава Вълчов Филаретов. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 31, 29 юли 1861, с. 122. По повод смъртта, на 13 май 1861 г., на Иван Николаевич Денкоглу, в Москва. Спомен за един от най-драматичните моменти в живота на Денкоглу - ранната му раздяла с болната му майка и заминаването му за Търново да търси роднина, който да се погрижи за него. Благотворителните дела на вече замогналия се българин. Погребението на 16 май в Пятницкое кладбище край Москва. Почетни лица, присъствали на погребението - университетският ректор А. Алфонский, М. Погодин, И. Аксаков, И. Беляев и др. Реч, произнесена от българския ученик Жинзифов 103. СОФИЯ 1861 Август 14. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 35, 26 авг. 1861, с. 134. Подпис: Един любител на истината. Похвала за достойната съпротива на софиянци срещу владиката Доротей, на която цяла България завиждала. Несъгласие с дописника на в. Дунавски лебед, който обвинявал в липса на родолюбие и заклеймявал като народни предатели Пешо Т., Хаджи Мано, Д. Митович и някои други граждани, действали под силния натиск на Пашата (става дума за Хасан Тахсен паша). Според автора те по-скоро били принудени да извършат предателството като били заплашвани и не трябва да бъдат така строго съдени 107. [Хасан ТАХСЕН паша...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 39, 23 септ. 1861, с. 4. Кратко съобщение, че вече бившият губернатор на София е пристигнал в Цариград 108. [Хасан ТАХСЕН паша...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 40, 30 септ. 1861, с. 4. Кратко съобщение, че бившият губернатор на София е определен за губернатор на Тулча 117. СОФИЯ, 1861 Ноември 8-и. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 47, 18 ноем. 1861, с. 3. Подпис: Един любител на истината. Продължава полемиката с дописника от в. Дунавски лебед, в защита на Пешо Т. и сина му, който в бр. 56 на Дунавски лебед бил обвинен, че по негова вина са арестувани ученици от Софийското училище по време на протестите на софиянци срещу владиката Доротей 122. [Господин Сава ФИЛАРЕТОВ...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 2, 6 ян. 1862, с. 4. Кратко съобщение за пристигането на С. Филаретов в Цариград. Редакцията на Цариградски вестник се е срещнала вече с него и още първите впечатления били като за човек с високи и благородни преимущества 123. СОФИЯ Януари 12 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 5, 27 ян. 1862, с. 3. Подпис: Сари чизмели Мехмедаа. Търговец, пребиваващ в София изразява възмущението си от работата на приемниците на С. Филаретов - новият главен учител Манол Лазаров и учиталят М. Буботинов. Предал е разговора си с един ученик. Упреците са за липса на прилежание и дисциплина, а М. Лазаров е обвинен даже в неграмотност. Учениците искали връщането на бившия учител Г-н Сотир. Софийските ученици са похвалени като младежи с доста добри знания и доста добро поведение, каквито рядко се срещат. Заслугата за това имал С. Филаретов. За Девическото училище и неговата учителка се изказват похвали 124. ТЕЛЕГРАФИЧЕСКА депеша из София от 31 Януари 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 6, 3 февр. 1862, с. 4. Подпис: Софийска Българска Община. Опровержение от страна на Софийската българска община на дописката от бр. 5 на Цариградски вестник, в която Софийското мъжко училище е представено като намиращо се в голям упадък. Несъгласие с казаното за главния учител Манол Лазаров и учителя М. Буботинов, които напротив - били честни, добросъвестни, добре образовани и добри учители 126. СРЕДЕЦ (София), 15 Август 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 38, 15 септ. 1862, с. 4. Също и в: Б ъ л г а р и я (Цариград), IV, No 25, 1 окт. 1862. 1. Изпити от 5 до 8 август в Мъжкото училище. Учебни предмети - четене, писане, българска граматика, закон Божий, всеобща история, числителница, славянски и френски език. Учители през годината - Манол Лазаров, Хаджи Ангелко, Михаил Буботинов, Димитър Михалов. Училищен настоятел - Антон Найденов. Присъствали - българи, турци, евреи, губернаторът Ахмед Расим ефенди. Добро представяне на учениците. 2. Изпити на девойките от Трайковото девическо училище. Учебни предмети - четене, писане, българска граматика, турски език, шиене и плетене (ръкоделие). Гостите били същите, но присъствали и някои по-висши госпожи. Критика на учителката Рахил Барак за това, че не е могла да научи девойките добре на български език, защото самата тя не го е научила добре, намаляла била и бройката на ученичките. 3. Посещение на две девойки англичанки в София - посетили училищата, църквите, манастирите и селските сборове. Те оставили много добри впечатления у софиянци 128. [НАУЧАВАМЕ се...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 48, 24 ноем. 1862, с. 4 . Съобщава се за пристигането на Доротей Софийски в Цариград и срещата му с представители на Йезуитския орден 129. ЦАРИГРАД : [Уводна статия]. // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 51, 15 дек. 1862, с. 1. Съдържа и статия със заглавие Г-н Доротей и Йезуитите, изпратена до Цариградски вектник от неизвестен автор. Опити на йезуитите да привлекат владиката Доротей Софийски. Мнението на вестника е, че сближаването с тях е хитрост от страна на Доротей, с единствената цел да спаси православието. Противопоставяне на становището, че владиката се е поддал на униатската пропаганда, изразено от в. България, No 33, 26 ноември 1862 ЧИТАЛИЩЕ 259. [КРАСНИЯТ български пол...]. // Читалище (Цариград), I, 1870, N 5, с. 146-147 . Значението на женските дружества, целта на които не е изучаването на преходните моди, а добродетелта и душевната красота, за запазването на българската народност. Като пример за такива са изброени дружествата в няколко града, между които и София 263.ОДЖАКОВ, Петър Василев. Сказка върху славяните въобще и върху българите в особеност : Държана в Цариградското българско читалище на 12 септември / Петър Василев Оджаков. // Читалище (Цариград), II, 1871, N 1, с. 1-19; No 2, с. 49-54 . Сведения за произхода на населението около София. Шопи 275. ЛЪВ 5 и българите. // Читалище (Цариград), II, 1872, N 2, с. 100-119 . Статията е преведена от едно гръцко списание и се отнася до взаимоотношенията между българи и гърци в периода на заселването на българите на Балканския полуостров. Съдържа сведения за завладяването и сриването на града Средец от хан Крум през IX век. Произход на имената Сердика, Средец, Триадица 314. СПОМОЩЕСТВОВАНИЯ на Повременното Списание Читалище : Година IV. // Читалище (Цариград), IV, 1874, N 24, с. 720-721 . Спомоществовател от София - Г. Стоянов. Посочени са платени и неплатени суми 316.ГОРАНОВ, Богдан Иванов. Височините из Българско / Богдан Иванов Горанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 15, с. 671-677 . Подпис: Б. Г. Съдържа данни за надморската височина на по-забележителните места в София и Софийско. За София - Мютесарифовият конак, Солунският друм, Нишският друм, Железничният двор 317.ЦАНОВ, Н. Описание на селото Бояна / Н. Цанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 13, с. 610-615 . Природа. Църквата в селото. Съборът на 27 юли - деня на Свети Пантелей. Изворът със Света вода, имаща лечебни свойства. Предание за основаването на селото 342.Поп ТОДОР. Сказка държана в Софийското читалище от светиня му Поп Тодора / Поп Тодор. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 9, с. 402-410 . Темата е ползата от изучаването на нашите народни песни, започната предишната събота със сказка на г-н Македонски. Поп Тодор говори най-напред за история на песните въобще и влиянието им върху нравите, за значението, което имат сред образованите народи, после - за криворазбраната цивилизация и тенденциите към чуждопоклоничество сред някои български граждани, което ги отдалечава от селските хора, от родния бит и обичаи и накрая говори за идеята си читалищата да съберат всички народни песни, сказания, пословици, обичаи и т. н. и да ги напечатат със свои средства. Приканва Софийското читалище да бъде пионер в осъществяването на тази идея
|
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|