|
|
|
134. СРЕДЕЦ (София), 1 Август. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 13, 23 авг. 1863, с. 52. Подпис: Един Българин първи гонител на Фанариотите. Призовава Берковчани да последват примера на Софиянци и да не приемат владиката Доротей 135. СРЕДЕЦ, 1863 Юли 20. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 13, 23 авг. 1863, с. 52. Вестник Българска пчела се посрещал добре в София. Софиянци четели много и вестник Гайда, макар че напоследък не одобрявали много езика му. От София били поръчани десет абонамента за Гайда, защото получаваните досега недостигали 136. СРЕДЕЦ, 3 Август. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 13, 23 авг. 1863, с. 52. Подпис: Приятелят ви. Годишният изпит в Мъжкото училище, състоял се от 21 до 25 юли. В училището имало три класа. Учители били М. Буботинов, Дим. Манов и Анг. Маноилов, и тримата софиянци, въэпитаници на софийското училище. Присъствали много гости - бейове и други турци, еврейски първенци, австрийският консул в София г-н Замеро. Софийският валия не присъствал поради болест. Откриване с тържествен водосвет и слово на един ученик, който благодарил на гостите за присъствието и призовал бащите да се погрижат по-добре за учебните заведения в София. Изпитни предмети: Закон Божи, Стара и Средновековна обща история, Отечествена история, Турска история, Гражданско землеописание, Турски език (само четене), Български език (етимология), Френски и Гръцки език (етимология, превод). От общо 50 ученици, 30 отговорили удовлетворително и получили награди - книги 137. ПРИДОБИТО следствие. // Българска пчела (Браила), I, No 17, 20 септ. 1863, с. 33. Пловдивската и Търновската епархии изпратили протести против поканата от Гръцката патриаршия към Българските епархии да участват в избора на патриарх. Очаквал се протест и от София, като се има предвид отношението на софиянци към Патриаршията, изразено неведнаж с действия 138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No 19, 4 окт. 1863, с. 75. 1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко 139. ПИШАТ ни от Виена...]. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 30, 20 дек. 1863, с. 120. Съобщение за смъртта на Костантин Геров - учителя, който бил назначен в Софийското българско училище, но заболял тежко още с пристигането си в София. Кратки биографични данни - роден в Копривщица, учителствал в Пловдив през 1853-56 г., завършил Московския университет със степен доктор, починал на 34-годишна възраст, на 16 ноември 1863, във Виена 140. СРЕДЕЦ, 22 Ноември. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 30, 20 дек. 1863, с. 120. Подпис: Ваш спомоществовател. Съобщава се, че от Софийската епархия е изпратено прошение до Н. В. Султана за по-скорошно разрешаване на Българския църковен въпрос 141.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. <[>Попитал Витош София...] : Стихотворение / Михаил Костадинов Буботинов. // Българска пчела (Браила), I, No 32, 3 ян. 1864 Подпис: М. Б. Съобщено от Шоплучний. Средец, Шума-пад 15. Споменават се планините Люлин и Витоша 142. КОПИЕ на жалбата що родолюбците Софийци (българи) направиха до Царя...]. // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 132. Пълен текст на Молбата за разрешаване на Българския църковен въпрос 143. С жалост известяваме за смъртта на...] . (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 132. Кратко съобщение, че на 7 януари 1864 г. починал софийският родолюбец Костантин Петрович 144. СРЕДЕЦ 30, Шума-Пад. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 131-132. Подпис: Спомоществователят ви - всегдашният приятел. Големи студове започнали още от Димитровден. Посевите измръзнали и ще трябва на пролет да се пресеят. На селяните им се искало да вдигнат цените, но не успели, защото всеки гледал да продаде това, което има за да плати дълговете си. Житото на пазара се продавало по 12-18 пари за ока. Все пак положението на селяните не било лошо, защото вече нямало владика, който да ги ограбва. Те живо се интересували от църковния ни въпрос и се молили Царят да изпрати български владика, който мъдро да ги учи, а не да ги скубе като досегашните 145. ПРИЕХМЕ, късно от верен източник]. // Българска пчела (Браила), I, No 38, 11 февр. 1864, с. 153. Отпуснатите осем места за българчета във военните училища в Турция били разпределени чрез жребий. Софийската община получила едно място 146. СРЕДЕЦ, 30 Януари. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 40, 28 февр. 1864, с. 160. Всенароден празник по повод 3-годишнината от изгонването на Софийския митрополит Доротей от София. Празникът се празнувал на Никулден, 7 декември, защото на този ден владиката Доротей се подиграл с един софийски поп като му отрязал брадата и това станало конкретния повод правителството да го оттегли от София. Честването се състояло в Съборната църква, със служба от йеромонах Христоносец Рилец и реч от учителя М. Буботинов 147.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Реч, произнесена от учителя Михаил К. Буботинов на народният у Средец празник 7-и Декември 1863 у Съборната църква / Михаил Костадинов Буботинов. // Българска пчела (Браила), I, No 42, 13 март 1864, с. 168; ь 43, 20 март 1864, с. 174. Празникът е по случай 3-годишнината от изгонването на Митрополит Доротей от София 148. ВЕЛЕС, 20 Февруари. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 42, 13 март 1864, с. 168. В края на дописката се казва, че владиката Антим се готвел за владишкия трон в София, но родолюбивите софиянци, с известното им отношение към църковното дело, няма да го приемат 153. ЦАРИГРАД, 18 Юли. (Коредпонденции на Българската Пчела). // Българска пчела (Браила), II, No 9, 29 юли 1864, с. 36 . Съобщава се за завръщане на Митрополит Доротей в София. Връщането било подготвено от цариградските български представители, пловдивските дейци, които имали авторитет в София и софийските чорбаджии. Очаквало се да няма препятствия и да бъде приет от народа 155. СОКАК сюпюртюсу и Патрик сюпюртюсу <[>Измитане на улицата и на Патриарха]. // Българска пчела (Браила), II, No 16, 15 септ. 1864, с. 61-63 . Полемика с в. Гайда за Митрополит Доротей. Похвала на софиянци за поведението им преди четири години, когато изгонили своя митрополит Доротей, което послужило за пример на целия български народ 156. В брой 9 на Българска Пчела...]. // Българска пчела (Браила), II, No 21, 20 окт. 1864, с. 82-83 . Подпис: Един Манафатураджия. Говори се за възможно връщане на Митрополит Доротей в София 413. ПИШАТ ни из Русчук...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 1, 17 апр. 1876, с. 3. Българският търговец Славков бил убит тайно от властите по време на посещението си в София. Убийството било извършено след като Славков бил наклеветен, че е комита. Отнети му били 200 наполеона. Ако търговецът нямал тези пари, властите щели да го арестуват и затворят в тъмница 417. ВОЙВОДА : Стихотворение. // Български глас (Болград), I, No 3, 1 май 1876, с. 10; ь 4, 8 май 1876, с. 14-15 . За една чета във Витоша планина 424. ПИШАТ ни из София...]. // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 16. Три дописки от София, поместени една след друга, в които се дават сведения за въстанието. Първата - въстаниците са направили едно добро укрепление на Хисар-Тепе и успешно отбивали турските войски. Втората - телеграфическата линия била съвсем разрушена, а пощите спрени от въстаниците, които са захванали Траяновата врата между Пловдив и София; разбити били някалко трена с турски войници; башибозуците правели страшни опустошения на българските села. Третата - Хафъз паша се опитал да разбие въстаниците в с. Стрелча, но безуспешно 426. ЯВЯВАТ ни, че в София...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 15-16. Успехи и разрастване на въстанието. Прекъснатите телеграфни и пощенски връзки от Татар Пазарджик до София забавяли известията до Цариград, а прекъснатите железопътни линии забавяли придвижването на турските войски. Това насърчавало въстаниците 429. В Politik Corresp. пишат из София...]. (Политически преглед). // Български глас (Болград), I, No 5, 18 май 1876, с. 18. Софийският дописник дава информация за предварителната подготовка на Априлското въстание. Обяснява, че то не е станало случайно или по външни подбуди, а е подготвено от българи, които създали Българско привременно правителство и издали една Прокламация към българския народ. В София имало доста от тази Прокламация. Подробно е разказано съдържанието й 430. СЕ в същия вестник пишат из София]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 5, 18 май 1876, с. 20. Във вестник Telegraphulu софийски дописник пише за причините за въстанието - никой не чувал гласа на българите против беззаконията и свирепствата на турското управление и това ги накарало да вдигнат оръжие. Дава сведения за въстанието в с. Ряховица (Горна Оряховица) и в с. Поибрене, Панагюрско. Описва, с възхищение, вида и облеклото на въстаниците, слизащи от планината 437. В парижкия вестник Politik е поместена следующата кореспонденция из София от 22 май]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 8, 8 юни 1876, с. 32. Сведения за въстанието в Стара Загора и Търново 442. СОФИЯ, 2 юни. // Български глас (Болград), I, No 9, 15 юни 1876, с. 35. Подпис: b. Успехи на българското въстание. Успехи на четата на Христо Ботев, която се състояла от 5 хиляди души и разбила четири турски батальона при Траянови врата. Целият Софийски окръг бил развълнуван и всички се надявали, че той скоро ще бъде под управлението на тоя умен войвода 443. ТЪРНОВО, 29 май. // Български глас (Болград), I, No 9, 15 юни 1876, с. 34-35. Съдържа сведение, че четата на Христо Ботев, която носела името Св. Георги, приближавала към София 448. ПИШАТ ни из София от 19 юни]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 11, 29 юни 1876, с. 43. Фанариотите в София ограбвали българите заедно с башибозуците и черкезите. Разказан е действителен случай, от един грък, участвал в оубийство и обир на български свещеник. Призовава се намесата на Европа 452. ЕДНА депеша от лагера от 29 юни...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47. За четата на Панайот Хитов, която победила турската войска под командването на Халил бей. Плененият Халил бей разказал, че в София и околните села имало само 12 хил. души турска войска и когато Пашата научил за преминаването на български чети и на сърбите, той писал в Цариград да изпратят още три батальона 453. НАУЧАВАМЕ се от достоверен източник...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47. Кратко съобщение, че ген. Черняев превзел Ниш и Нови-пазар и достигнал до София 461. ПИШАТ в Будапеща Кореспонденс...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 56. Съобщава, че 15 хил. души български въстаници са се присъединили към ген. Черняев и всички окръжия, чак до София, били на крак 462. СОФИЯ, 10 Юли. // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 55. Башибозуци, придружени от черкези и гърци, убивали и ограбвали селяните в софийско под предлог, че арестуват комити. Описано е как протича едно нападение на българско село - влизат в къщите, изнасилват, убиват и ограбват, арестуват няколоко селяни и ги закарват в София или в Татар Пазарджик, където ги хвърлят в тъмница и ги измъчват, за да признаят, че са бунтовници. Описано е състоянието на затворите - толкова били претъпкани, че затворниците стояли прави денем и нощем, много от тях умирали, но и много били погребвани полуживи и малко от тях оцелявали до разпит и съд 463. ПИШАТ ни из Цариград...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), I, No 18, 17 авг. 1876, с. 73. Кратко съобщение, че четата на Христо Ботев се намирала в пл. Витоша и, че хайдут Сидер, който в последно време се е появил по тези места с 500 души чета, бързал да се присъедини към Ботевата чета 464. ЦАРИГРАД. 15 Август. // Български глас (Болград), I, No 19, 21 авг. 1876, с. 76, 77. Тежкото положение на християните в Турската империя предизвикало въстанието на българите. Липсата на оръжие била причината за неуспеха му. Сведения от достоверен източник, че четата на Христо Ботев се намирала в планината Витоша и един друг воевода, с 500 души, искал да се присъедини към него 465. БЪЛГАРИНЪТ под турското иго в XIX век. // Български глас (Болград), I, No 22, 11 септ. 1876, с. 88, 89; ь 23, 18 септ. 1876, с. 92, 93. Сведения за участието на Янаки Софиялията - балтомаджият (секач) в организацията на Велчовата завера през 1833 г 466. ИЗ София пишат в Политише Кореспонденц, че...]. (Известия). // Български глас (Болград), I, No 25, 9 окт. 1876, с. 101. Шайка разбойници ограбвали селата и властите не можели да защитят населението. Турският комисарин Хаджи Иванчо е раздал 15 хил. турски лири за пострадалите жители на Татар Пазарджик 467. СОФИЯ 2. Октомври. // Български глас (Болград), I, No 27, 23 окт. 1876, с. 108. 1. Продължаване на злодеянията след приключването на европейската комисия, и то пред очите на властта и по нейна поръчка. Зачестили убийствата - всяка сутрин в града и в селата намирали по 15-20 души убити. Предизвиквали се нарочно пожари. До скоро в града въобще не са ставали пожари - за пет години имало един случай на запалил се комин. Напоследък, за един месец, в София изгорели 60 къщи и 2 хана и докато дойдели толумбаджиите, те били ограбвани. Пожарите били явно поръчкови, гражданите сами издирвали и намирали бомбички в къщите си. Главен извършител на злодеянията била голата турска войска. 2. Липса на правосъдие за българите. Разказана е случка, при която слугата на Хаджи Мано пострадал от едно заптие, което арестували, но после пуснали защото нямало двама души турци за свидетели. 3. Зачестили посещения на гладни Мохамедови проповедници. Такива пристигали в града почти всеки ден. Наскоро един дервишин, дошъл от Мекка, разказвал, че Мохамед му се явил насън и го предупредил, че ако мюсюлманите отстъпят тая свещена земя на гяурите, то всички мюсюлмани ще изчезнат от земята и ще горят вечно в ада 468. ПИШАТ из София...]. (Новини). // Български глас (Болград), I, No 29, 6 ноем. 1876, с. 117. Положението на българите станало критично. Населението от ден на ден намалявало, защото турците безмилостно го избивали и ограбвали. Българите били отчаяни от Европейската дипломация и ако въобще имали някаква надежда за помощ, то тя била насочена към Русия 469. ЦАРИГРАД 10. Ноември. // Български глас (Болград), I, No 30, 20 ноем. 1876, с. 120. Подпис: Х. Дописката е посветена на предстоящата Конференция и позициите на Русия, Англия и Турция. Една част от турските висши чиновници, особено софтите и улемите, не искали да чуят за автономия на никоя от славянските народности и проповядвали по улици и градове свещенна война и изтребление на християните, особено на българите. Те предизвиквали много убийства, обири и опустошения по казите. Те били причината да се подпали и град София, където жителите били наполовината избити, имането им ограбено и градът се е обърнал на прах и пепел 470. ТЪРНОВО 16. Ноември. // Български глас (Болград), I, No 31, 27 ноем. 1876, с. 124. Дописникът е търговец, който минавал през Ниш и София по времето, когато се завръщали от Сърбия турските войски. Те ограбвали и опустошавали всичко по пътя си. Народът бил доведен до отчаяние. Някои мислели, че е по-добре да се потурчат, за да се избавят , но повечето били готови на всичко за да опазят вярата и народността си, както дедите им. Надеждата за помощ идвала от Русия 472. ОРШОВО 22 юни. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), II, No 3, 2 юли 1877, с. 12. Съобщава се, че всички турски войски, разпръснати из България, щели да се съсредоточат под заповедта на командантина от София 473. СТАРИННА песня]. // Български глас (Болград), II, No 3, 2 юли 1877, с. 10. Съобщил: С. Радулов. Песента разказва за едно сражение между руси и турци в Софийското поле 474. ИЗ Цариград пишат от 16 юли...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), II, No 6, 23 юли 1877, с. 24. Съобщава се, че гарнизонът от Ниш отивал в София 12.ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Български народни песни : Из С. Филаретовия сборник / Сава Вълчов Филаретов. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 5, с. 159-161 . Три народни песни, които Филаретов е чул и записал от софиянците Дим. Х. Коцев, Кост. Х. Атанасов и Димитър Манов 13.СТАНКОВ, Нешо Стоянов. Кратко начертание : За това, че Българското Архиепископство и църковно свещеноначалие не зависело от Цариградския Патриарх в стари времена, а именно от 535 до 1767 година / Нешо Стоянов Станков. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 12, с. 147-159 . Подпис: Ар. Б-дана. На с. 154 се споменава името на Софийския (Сардикийски) епископ Феликс във връзка с едно писмо до него от Папа Григорий Велики, в което Папата го увещава да се подчинява и да не се противи на Охридския архиепископ 14. СЛУШАМЕ, че съборът от Владици и мирци...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 6, с. 98-99 . Събор в Патриаршията за решаване на важния въпрос дали трябва да се определи твърда месечна заплата на Патриарха и владиците. Свикан по заповед на Царя, който настоявал да се реши този въпрос, за да престанат оплакванията на християните от злоупотреби. Присъствали представители от София. Мненията се разделили - софиянци били за определяне на такива заплати 15. УЧЕБНЫЙ дневник. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 6, с. 110-112 . Благодарност към Сава Филаретов за всеотдайната му грижа за софийските училища. Препечатан е материал от цариградския френски вестник La phesse d'Orient, който разказва за Мъжкото и Девическото училище. Мъжкото училище - създадено от една година и половина, претърпяло гонения от онези, които всъщност трябвало да го крепят и защитават (не споменават имена), успяло да превъзмогне всички трудности и да постигне голям напредък, благодарение на старанията на учителя му С. Филаретов. Девическото училище - отворено през октомври 1858 г. от С. Филаретов с доста трудности, дължащи се на остарелите разбирания, че момичетата не трябва да знаят друго, освен къщните работи. Местните чорбаджии отказали да дадат средства за девическо училище, но С. Филаретов успял да намери един богат българин, който желаел да остане анонимен (става дума за Димитър Трайкович). Училището било отворено в една къща, децата учели безплатно, имало около 105 ученички, обучавала ги учителка от Сопот 16. ПРАВИТЕЛСТВОТО последува да изпраща...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 8, с. 140 . Съобщава се за изпращане на войски в София и Шумен. Това ставало заради европейските политически сплетни и смущения 22.БУРМОВ, Тодор Стоянов. За началото : Разпространението и утвърждението на християнската вяра между българите / Тодор Стоянов Бурмов. // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 299-310 . Съдържа сведения (с. 307) за сардикийския (софийския) епископ Протоген от IV век, който, според автора, по живот и деятелност, е един от достойните за споменаване български епископи. Присъствал на Никейския църковен събор, като бил натоварен да предаде решенията му на всички съседни църкви. По негово време се състоял известният Сардикийски църковен събор 23. УЧЕБНЫЙ дневник. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 196-197 . Посещение на софийския управител Хасан Тахсен паша в Българското софийско училище. Писмо от София, 11 - 23 май, до цариградския френски вестник Ла Прес д'Орiан. Описва се посрещането. Съдържат се някои сведения за училището - брой на учениците, наличието на библиотека, наличието на девически отдел и др. Похвала на учителя С. Филаретов. Доброжелателно отношение на Хасан Тахсен паша към българите и тяхната грижа за просветата на младежта 25.ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Книжевно известие : За народописна Карта на Европейска Турция, съставена от Я. О. Ошмянцов / Сава Вълчов Филаретов. // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 16, с. 511-514 . Софийският учител Филаретов представя на читателите още не излязлата етнографска карта и говори за ползата от изучаването на народопис (етнография), статистика и землеописание 30. ЗА особенно удоволствие считаме...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 2, с. 23-25 . Кратко описание на новооткритата сграда на Девическото училище в София. Похвала за благодетелността на Д. Трайкович, който издържа училището и построява новата сграда. Значението на жената и нейното образование 31. ЗА Цариградския патриарх. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 1, с. 1-9 . Говори се за сумите, които патриарсите трябвало да плащат на Царското правителство. На с. 2-3 става дума за Софийския патриарх Йеремия, който патрархувал до 23 декември 1545 г, когато починал 46. ДО сега нашите българи се само отричаха...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 13, с. 68-70 . Нов етап в борбата на българите за независима българска църква - досега само заменяли името на Цариградския патриарх с това на Султана в молитвите си и споменавали имената на своите свещеноначалници, сега започвали да пишат писма с подписи и печати до Високата Порта. Такива писма вече имало от Габрово, Кюстендил, Шумен и София. Уникално събитие в София - Митрополит Гедеон, който по произход е грък, по време на светата литургия на Петровден, 29 юни, споменал името на Иларион Макариополски, вместо на Патриарха. Българите го приветствали, но гърците били възмутени 51. ВИЗАНТИС ни известява...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 16, с. 111-115 . Отказът на българите да вземат участие в избора на гръцки патриарх. Писма от Самоков, София, Габрово, Кюстендил, Трявна, Балчик и др., с които се засвидетелства твърда решимост за придържане към досегашната позиция на отричане от властта на гръцката църква 56. ИЗВЕСТИЕ. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 20, с. 180 . Подпис: Надзир. Народ. Българск. Църкви. Съобщава се, че много малко градове са дали средства за направата на Българската църква в Цариград. От София Митрополит Гедеон е дал 7 500 гроша 58.АРНАУДОВ, Хр. С. и др.Достопочтенни членове и всички родолюбиви любители на Българските книжици / Хр. С. Арнаудов и К. Х. Попов. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 24, с. 411-417 . Прекъсване на издаването на списанието поради неизплатени суми от спомоществователите. Сред длъжниците е и Димитър Трайков от София 59.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Български народни песни / Михаил Костадинов Буботинов. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 23, с. 295-296 . Подпис: Събрал М. К. Шоп от Лилин Планина. Песен за Крали Марко, записана от М. Буботинов 72. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 3, с. 74-76. Опитът на Гръцката патриаршия да залъже българите като им изпраща владици - българи по произход, но служещи на нейните интереси, не успяват. В много градове, между които и София, народът отказва да ги приеме. За софийския владика се носят слухове, че е умрял, но според достоверни известия, истината е, че като стъпил в София, народът излязъл на протести и четири дена те не стихнали 73. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 4, с. 86-87. Събитията в София във връзка с пристигането на владиката Доротей. Отказ на българите да отключат Митрополията за новия Митрополит. Арести на българи - двамата членове на Меджлиса и още трима почетни граждани. Разбиване вратата на Митрополията от Хаджи Мано и привържениците му и последвалия сблъсък между тях и народа, при който били бити. Делегация от около 500 души при Пашата - заявили, че няма да приемат владика от Патриаршията. Изявления на арестуваните българи пред народа, че са готови да се жертват за него 82. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 8, с. 151-154. Съпротивата срещу Митрополит Доротей в софийските села - църквите затворени, селяните не го допускат да влезе в тях. Опити на Доротей да намери някъде слабо място като се насочва към някои манастири - манастира Света Богородица и манастира Свети Георги, и на двете места неуспешни 83. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 9, с. 166-168 . Събитията в българско - доказателство за това, че народът знае как да постигне целите си. Софиянци - пример за решителност и мъжественост в отстояването на българските интереси. Владици като Доротей само смущават мирния живот на християните с неуместното си присъствие сред тях 84. СОФИЯ 1861 Юни 22-ый. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, с. 133-137 . 1. Променливо време и градушки в софийско, които богобоязливите селяните свързват с идването на владиката Доротей и предателството на тримата българи, отцепили се от народната борба против него. 2. Описание на народните вълнения и опитите на софийския управител Хасан Тахсен паша да ги спре - с убеждение, със заплахи, с арести и измами. Намесата на войската и настаняването на Доротей в Митрополията против волята на народа. Продължаващи опити на Хасан Тахсен паша да принуди българите да припознаят владиката и техния категоричен отказ. Затваряне на църквите в София и манастирите в околностите и отказ на народа да плаща данък на владиката - българите се събирали само в църквата Свети Николай Големий за да решават как да продължават борбата. Доротей принуден да се крие, страхувайки се от народния гняв 85. СОФИЯ 1861 Юни 29. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 7, с. 137-139. Твърдост и постоянство от страна на българите по въпроса за владиката Доротей. Неуспешен опит да се наложи по предлог, че трябва да отслужи молебен за новия Цар. Молебен на софиянци, без Доротей, в църквата Свети Крал Стефан. Изказвания на Доротей пред търговеца Тодор Деюолу, че е подведен от Хаджи Мано и още няколко души да дойде в София, където народът не го иска. Слухове, че Владиката е болен 96. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 246-248 . Продължаваща изолация на Митрополит Доротей от народа - отдръпване даже и на привържениците му, поради страх от народния гняв, затворени църкви и училища. Настоявания от страна на Пашата българите да отговорят пак на въпроса ще признаят ли Доротей, които получили отказ под предлог, че много от тях отсъстват от града, защото са на Пиротския панаир и по други места. Общото мнение, макар още да не е имало общ събор, било да се отговори на Пашата това, което и досега е казвано, че не могат да приемат Доротей по няколко причини - защото самият той е недостоен; защото се изпраща насила; защото се изпраща от Гръцката патриаршия, с която българите прекратиха религиозните си връзки 97. СОФИЙСКИЯТ управител Хасан Тахсин паша...]. (Различни неща). // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 256. Кратко съобщение за смяна на софийския управител. Назначава се досегашният кюстелдински каймакамин Ахмед Рассим ефенди 105. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 15, с. 263-264 . Копие на прошението е публикувано на с. 266-267, в същия бр. на списанието. Кратко съобщение, че жителите на Софийската епархия са подали ново прошение до софийския управител Хасан Тахсен паша, в което излагат причините защо не могат да приемат Доротей и молят за съдействие да бъде по-скоро отзован от епархията 114. БРАИЛА 18 ноември 1861. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 23, с. 445-447 . Преселението на българи в Русия - голяма заслуга имат руски и български агенти, които обикалят Видинско, Македония и Софийско да агитират българските селяни да се изселват 115. ПИСМО от нас, Шопите, из Крим, до тия у Турско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 22, с. 412-415 . Шопи, преселили се в Крим се оплакват от тежкото си положение . Искат да се върнат 119. . (Български дела). // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 23, с. 444-445 . Сведения от една кореспонденция от Одрин, в която се говори за участие на софийския Митрополит Доротей в заговор срещу Вселенския патриарх. С това той се надявал да закрепи положението си в София, но когато осъзнал, че падането на Патриарха е съмнително, побързал да заличи грешката си като извършил предателство 120. БЪЛГАРСКИ дела. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 24, с. 480-483 . Как софиянци успели да изгонят Митрополит Доротей. Отказът на Отец Сакеларий да вземе благоволение от Доротей, като от епископ, и да извърши погребение на негов роднина предизвикал гнева му и той се подиграл с Отеца като му одрязал брадата и косата и нахлупил на главата му фес. Бунтът на софиянци срещу постъпката на Доротей - след събрание в църквата Свети Архангел отишли да протестират пред Митрополията. Намеса на войската, която с бой пропъждала народа и събаряне на оградата на Митрополията, при което имало ранени и трима загинали. Тържествена служба в църквата Свети Крал на другия ден и изпращане на делегация при Пашата, която му връчила един махзар (писмена молба) до Високата Порта за преместване на владиката Доротей от Софийската епархия и ключовете от дюкяните си като заявили, че няма да работят докато владиката не напусне града. Разпореждане на Царското правителство за преместване на Доротей от епархията. Изплащане на дълговете му от царската хазна. Напускането му вечерта на 14 декември, съпроводен от войска и от проклятията на всички жители 125. СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 . 1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си
|
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|