Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

293.НАУЧАВАМЕ се, че по едно съгласие...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 8, 2 март 1874, с. 2.

Съобщава се, че е подписан договор за направата на първата част от железния път София - Кюстендил - Скопие. Тя ще е дълга 80 км. и ще свързва София и Радомир. Изпълнители щели да бъдат инженерите Бержиер и Кирико - те са подписали договора с Директора на румелийските железни пътища. Работата щяла скоро да започне

295.ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 11, 25 март 1874, с. 3.

Съобщава се, че един капиталист от София възнамерявал да поиска от Министерството на публичните дела разрешение да направи мост на Марица, между Саманли и Търново, с условието да събира таксите от колата и железниците в растояние на 15 г., след което мостът става собственост на Правителството

296.ПИШАТ до Неологос от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 14, 15 апр. 1874, с. 3.

Православните празници в София преминали много тихо. Хората, които избягвали всякакви връзки с привържениците на Екзархията изпълнили религиозните си длъжности в един особен дом

298.УМОЛЯВАМЕ ся да обнародваме следующето. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), I, No 22, 8 юни 1874, с. 4.

Публикуван е списък на дарителите за изграждане на българско училище в Мелник. Сред многото български общини е и Софийската българска община, а също и Софийското читалище

299.ИЗЛОЖЕНИЕ на сметките на Българската екзархия : От времето на съставлението й с В. Ц. Ферман до 31 Декември 1873. // Век (Цариград), I, No 25, 29 юни 1874, с. 2-3.

Сведения за отделните общини, в това число за Софийската

303.УЧИТЕЛ, който познава...]. (Известия). // Век (Цариград), I, No 34, 31 авг. 1874, с. 4.

Обява от учител, който търси учителско място. За контакти е посочен Димитър Трайкович в София

308.ОТ Берковица са пристигнали в Цариград...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 39, 5 окт. 1874, с. 3.

Берковчани не искали да признаят Мелетий и настоявали за друг Митрополит или да се присъединят към друга епархия - Видинската

309.ОТ София, 21 Септември...]. (Дописки на Век). // Век (Цариград), I, No 39, 5 окт. 1874, с. 3.

От София за пореден път се оплаквали от Митрополит Мелетий. Досега Редакцията на вестник Век не е споменавала нищо за това, защото се е надявала, че Екзархията се е заела сериозно да реши проблема и, че Мелетий трябва вече да е разбрал, че едно е да искаш да си владика, друго - да изпълняваш добросъвестно задълженията си

310.СПОРЕД както се научаваме от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 44, 9 ноем. 1874, с. 2.

В Редакцията на вестника пристигали нови оплаквания от вече 2-годишното владишко поприще на Мелетий Зографски. В същото време от него пристигнали някои отговори, както и едно дълго изложение в негова защита, но оплакванията били повече от хвалебствията

311.ТЕЛЕГРАФИ от София, от Пловдив и Казанлък...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 45, 16 ноем. 1874, с. 2.

Съобщава се за внезапно започнала тежка зима

312.ОТ София, 17 ноември...]. (Дописки на Век). // Век (Цариград), I, No 47, 30 ноем. 1874, с. 4.

Накратко е предадено съдържанието на дописка от София, която целяла да оправдае владиката Мелетий. Дописникът твърдял, че Мелетий се ползвал с любовта и почитта на цялото си паство и вината за безредията и безчинствата била на Епархиалния съвет. Неговите членове, 14 на брой, били все сродници и сватове на един гражданин, който едно време отворил Митрополията на Фенер. Редакцията смята, че дописникът не е посочил достатъчно доказателства и вместо полза, допринасял само вреда на владиката

313.В същия вестник четем...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 49, 9 дек. 1874, с. 3.

Информация, взета от вестник Дунав. Софийският мютесарифлък известявал с телеграма до Главното вилаетско управление, че са изпратени 120 животни за впрягане, купени от Софийския санджак, за анадолските жители. С това изпратените досега животни ставали 1871 бр

315.ИЗВЕСТНО е, че отдавна...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 51, 21 дек. 1874, с. 3.

От София пристигали сведения, че отношенията между Мелетий Софийски и гражданите от ден на ден се охлаждали все повече. Софийският епархиален съвет се е отнасял няколко пъти до Екзархията, но тя все още не била дала никакво решение

318.СОФИЯ, 25 Януари, 1875. (Дописки на Век). // Век (Цариград), II, No 6, 8 февр. 1875, с. 3.

Недоволството от Митрополит Мелетий било всеобщо. Екзархията не предприемала нищо и с това само увеличавала това недоволство. Тя носела вина и за нарушаването на границите на епархиите. Пример за това била Берковската каза, която отдавна не била в съгласие с другите в Софийската епархия

323.ПРОЧИТАМЕ в Дунав жалостни известия : Офиц. телеграми. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 10, 8 март 1875, с. 3.

Съобщава се за тежка зима в много български градове. В телеграмата от София съобщават, че снега стигал до един аршин. Още нямало недостиг на овес и умрял добитък

329.ПИШАТ от София до Дунав]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 12, 22 март 1875, с. 3.

1. Затрупани пътища от сняг в софийско. Налагало се да прокопават тунели за предвижване. 2. На 24 февруари пристигнал новият наибин в Софийското окръжие Н. П. Хасан Хюсии ефенди. Той заемал мястото на Хасан Тахсин ефенди

336.СЪПРУГ и съпруга се препоръчват...]. (Известия). // Век (Цариград), II, No 16, 19 апр. 1875, с. 4.

Обява за търсене на учителски места от учители за гимназиялен курс, подписана от А. Владигеров - София, 13 април

338.ПРОТЕСТАНТСКИТЕ мисионери в България. // Век (Цариград), II, No 17, 26 апр. 1875, с. 3, 4.

Обширна статия, в която само се споменава, че в Едерне, Пловдив, София и Ески-Захра "семената са паднали на каменисти места", защото нямало резултати от работата на мисионерите

377.ПРОЧИТАМЕ в Дунав...]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 39, 27 септ. 1875, с. 4.

Телеграми от български градове, съобщаващи за намаляване на болестта по добитъка. От София съобщават, че в Софийският санджак животните били избавени от болестта, с изключение на Орхание и две села, където се появила сипаница по овцете, но и тя започвала да отслабва

386.БАТАЛЬОНИТЕ редифи...]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 44, 1 ноем. 1875, с. 4.

Запасни войници от Карс и Батум заминавали за Софийско

390.ТЕЗИ дни пристигнаха тука от Диарбекир...]. (Херцеговински работи). // Век (Цариград), II, No 48, 30 ноем. 1875, с. 4.

Съобщава се за пристигането на девет от десетте българи от Софийско и Орхание, на които била изтекла 3-годишната присъда. Това били: П. Стоян, Тоне Иванов, Марко Йончев, Петър Цаков, Станьо х. Иванов, Иван Петков, Стойчо Попов, Мито Петков, Стоян Стаменов. Десетият - Христо Цвятков, останал да живее в Диарбекир

465.БЪЛГАРИНЪТ под турското иго в XIX век. // Български глас (Болград), I, No 22, 11 септ. 1876, с. 88, 89; ь 23, 18 септ. 1876, с. 92, 93.

Сведения за участието на Янаки Софиялията - балтомаджият (секач) в организацията на Велчовата завера през 1833 г

184.СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

185.СРЕДЕЦ, 27 Август 1865. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2.

1. Изпитите в Българското училище. Протекли както обикновено, но в речта си накрая учителят (Буботинов) преминал границите на умереността. Освен общите укори, че гражданите пречели на училището, позволил си и индивидуални нападки към някои хора, особено към свещениците, много от слушателите се огорчили и си тръгнали. 2. В Девическото училище нямало изпити и не се знаело дали скоро ще има, защото учителката Мариола била болна от някаква женска болест. Мариола била от Пирдоп, завършила миналата година Девическото училище и за успех била удостоена да е учителка. 3. Работите в Българската община започнали да влизат в ред, откакто се намесели еснафите и отстранили някои от членовете й. 4. В Мъжкото училище бил назначен нов учител. Това било третото му работно място

190.ПИШАТ ни от София, от 13 Септември]. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 8, 25 септ. 1865, с. 2.

1. Отрича съобщението от бр. 5 за поява на холера в София. Досега в града нямало смъртни случаи от тази болест. 2. Съобщава за завършването на църквата Свети Крал Стефан, която се строи от няколко гадини. Предстояло освещаването й на 2 октомври, когато е деня на светеца. 3. Назначен нов учител - Веселин Груев, от когото се очаквали добри плодове. Той знаел и турски език и така щяла да се изпълни препоръката на Митхад паша, която дал по време на посещението си

194.СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

198.ИМАМ едно писмо пред очите си...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), I, No 28, 19 февр. 1866, с. 4.

Общото съгласие, което имали софиянци със селата, да не приемат Митрополит Доротей, се разклатило. Причината била в разочарованието на селяните от злоупотребите на няколко от чорбаджиите с общите пари, което ги накарало да се обърнат към владиката. Привържениците на Доротей твърдяли, че сега той не е както преди и върви за ръка с народа си, но искали той да подпише някои условия, които ще определят поведението му спрямо Епархията

210.СОФИЯ, 10 април 1866. // Время (Цариград), I, No 37, 30 апр. 1866, с. 3.

В града се установила една протестантска мисионерска фмилия. Всяка неделя се извършвали богослужения. Някои граждани, между които имало и учители, посещавали религиозните събрания от любопитство. Софиянци, твърдо предани на своята вяра, не гледали с добро око на тях и настоявали учителите да бъдат уволнени

216.СОФИЯ, 1866, юли 24. // Время (Цариград), II, No 1, 6 авг. 1866, с. 3. Подпис: Един от Всичките.

1. Годишни изпити в Мъжкото училище от 10 до 15 юли. Започнали със слово на на учителя Груев и една песен, изпята от учениците. Съдържание на словото - благодарил на събралите се за честта, която отдават на училището и учениците, говорил за ползата от учението и успехите на народа ни откакто започнал да се учи, дал равносметка за дейността на училището и учтиво посъветвал гражданите да дават повече за него, посъветвал учениците да продължат да се трудят още повече, завършил с молитва за Царя, който много покровителствал учението. Учениците били 80 на брой, разделени на 5 класа. Изпити: пр. познание, св. история, простр. катехизис, вс. история, землеописание гражданско и математическо, бълг. история, вс. история стара, естествена история, числителница, алгебра, нач. геометрия, бълг. граматика, словопроизведание и словосъчинение, от френски език Олендорфа и Теломак и от турски граматика и превод. Учениците отговаряли с дързост на всички питания и всички присъстващи останали доволни от успехите им под грижите на сегашния учител. През първия и втория ден учениците били изпитвани на турски език. През тези дни присъствали много турски чиновници, но управителят на града не могъл да дойде, защото бил с повредено зрение и се лекувал. Учителят произнесъл едно благодарение и молитва за Султана на турски език. На 15 бил изпита на децата от Взаимното училище, които положили изпит по четене. Раздадени били насърчителни награди. Девическото училище от две години насам, за срам на софиянци, било затворено. 2. Опит на Митрополит Доротей, чрез Правителството, да поиска от Софийската епархия 300 хил. гроша, които държал на някакъв сарафин. Софиянци, както и селяните от селата никак не били склонни да му дадат тази сума

217.СОФИЯ, 13 октомври. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 11, 22 окт. 1866, с. 4.

Разпространение на протестантизма в града. Учителят в Мъжкото училище В. Груев провеждал протестантска пропаганда сред учениците и им забранявал да носят кръстове и да се кланят на икони. Когато се договарял със Софийската българска община, той обещал да се откаже от пропагандната си дейност, но това явно е било само за да получи 19-те хиляди гроша годишно. Сега учителят поставял на първо място пропагандата, а после науките. Освен това не изпълнил и поетия ангажимент да доведе още петима учители, а уволнил досегашния учител Ангелко, от когото софиянци били доволни. Гражданите били благодарни на Д. Трайкович, че въстановил работата на Девическото училище и назначил в него учителя Х. Ангелко, който добросъвестно се трудел за възпитанието на децата. За един месец тук се записали повече от 40 момичета и продължавали да се записват всеки ден, а някои започнали да изпращат и момчетата си в Девическото училище

218.ПЪТЯТ от София до Радомир...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 13, 5 ноем. 1866, с. 2.

Кратко съобщение, че пътят е завършен и вече се използва. Дълъг бил седем часа и половина

219.НАШИТЕ читатели...]. // Время (Цариград), II, No 15, 19 ноем. 1866, с. 2.

От София пристигали противоречиви сведения относно протестантската пропаганда и дейността на учителя В. Груев. Те отразявали отдавна съществуващото раздвоение на софиянци по училищните работи. Като не можели да се противопоставят, софийските еснафи оставили Мъжкото училище в ръцете на чорбаджиите. В някои дописки се казвало, че протестантизмът е проникнал даже в училището, в лицето на учителя Груев. Той поддържал връзки с мисионерите, с Петър Мусевич, който от няколко години живеел в София и с още мнозина българи, които пропагандирали протестантството. От друга страна в Редакцията пристигнало писмо в защита на учителя, подписано от софийски чорбаджии. Според друга дописка, това писмо било предлагано за подпис на всички българи, но било подписано само от чорбаджиите. От Българската община в София също пристигнало опровержение на писаното за учителя Груев. Тя настоявала Редакцията да счита за единствено верни само съобщенията, които идвали от нея и да й бъде съобщено името на дописника - автор на нападките, но Редакцията отказала да изпълни тези искания по разбираеми причини

220.СОФИЯ, 3 ноември, 1866 : [Опровержение от българската община]. // Время (Цариград), II, No 15, 19 ноем. 1866, с. 4. Подпис: Членове на Общината: Х. Мано Стоянов, Димитър Трайков, Димитър М., Мито Манов, Дойчин Павлович, Панчо Антонов, Поп Янаки. Училищни настоятели: Димитър х. Манов, Теодор Пешов.

Членовете на Българската община и Училищното настоятелство определят писаното за учителя Груев като клевети и лъжи. Твърдят, че и двете училища - Мъжкото и Девическото, били в еднакво добро състояние. Не било вярно, че гражданите предпочитали Девическото училище и записвали момчетата си в него, имало само едно изключение, с едно 5-годишно момче. Настояват да научат името на дописника, който клевети Мъжкото училище и описва учителя Груев като проводник на протестантизма, както и всички съобщения до Редакцията, които не са подписани от Българската община, да се считат за неверни

221.НА 14 - 26 ноември...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 16, 26 ноем. 1866, с. 3.

Съобщава се за земетресение, което причинило някои повреди в града

445. ГЮРГЕВО, 20 юни 1876. (Дописки на Възраждане). // Възраждане (Браила), I, No 3, 22 юни 1876, с. 4.

Много накратко се казва, че въстанието в Софийско и Врачанско успява и, че Ботевата чета нараствала

166.КАНИЦ, Феликс. Български отломци / Феликс Каниц. // Въсток (Белград), I, No 5, 7 юни 1865, с. 4. Пътеписът е публикуван в няколко поредни броеве на вестника.

Споменава, че синовете на по-личните фамилии - Търновски, Котленски, Русчушки, Нишки и Софийски ходели да се учат в училища в Белград, Виена, Берлин, Брюксел, Париж и др. и те нямали интерес да подпомагат училищата в родните си градове

171.КАНИЦ, Феликс. Български отломци / Феликс Каниц. // Въсток (Белград), I, No 8, 28 юни 1865, с. 4. Пътеписът се публикува в няколко броеве на вестника.

Говорейки за преселниците татари в българско се спира на с. Раковица, което се превърнало в българо-татарско

435. ВЪСТАНИЕТО в Българско. // Възраждане (Браила), I, No 1, 5 юни 1876, с. 4.

София се споменава като един от главните пунктове, в които е започнала подготовката на въстание - храни, оръжие и други неща, необходими за въстаниците. В частта за избухването на въстанието, което станало на 11 май, се казва, че в последно време то се развило и в Софийски, Врачански и Пиротски окръг

445. ГЮРГЕВО, 20 юни 1876. (Дописки на Възраждане). // Възраждане (Браила), I, No 3, 22 юни 1876, с. 4.

Много накратко се казва, че въстанието в Софийско и Врачанско успява и, че Ботевата чета нараствала

133. СРЕДЕЦ или София : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 2, 30 юни 1863, с. 14.

1. Довършвал се строежът на църквата Свети Крал Милутин. 2. Народното чувство се пробуждало. Развратните калугери се отстранявали от игуменството и се поставяли нови, достойни хора. Свещениците ставали любители на четенето. Навсякъде по селата се откривали училища, управлявани от централното училище в града и неговия много способен управител К. Геров. Търново и Охрид, които заедно със София са най-многолюдните български градове, трябвало да се поучат от софиянци

149. СОФИЯ : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 16, 4 апр. 1864, с. 129.

Тържествено бил отпразнуван новият празник на Стрижебрадието. Патриотично слово произнесъл учителят М. Буботинов. Софиянци проявявали ревностно постоянство по църковния въпрос, но още по-добре би било ако прояват такова постоянство и за благосъстоянието на училищата си, които от известно време много изоставали

150. СРЕДЕЦ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 2, 4 юли 1864, с. 11.

Софиянци вече не уважавали своите чорбаджии, калугери и попове, защото те се превърнали в съдружници на Фенерството. Златните времена на чорбаджилъка вече били минало и сега, лишени от покровители, чорбаджиите се криели в миша дупка и не можели да намерят убежище в града. Ядосани на фанариотския дух на Рилските духовници, софиянци изгонили завчера пратеника от там - таксидиотина Мелетий и писали до игумена, че докато не престанат да фанариотстват, няма да бъдат приети с почит в града

151. ИЗЛОЖЕНИЕТО на нашите владици върху решението на Гръцките събрания за Българския въпрос. // Гайда (Цариград), II, No 4, 25 юли 1864, с. 25-28. Подпис: Пловдивский Панарет, Софийский Доротей, Преславский Антим. 152. ЦАРИГРАД : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 4, 25 юли 1864, с. 28-29.

1. Доротей Софийски заминал на 16 юли за Българско. Според някои сведения той отишъл в един манастир, който бил създал във Врачанската епархия и там щял да възстановява здравето си. Според други отишъл в Берковица - град от епархията му. 2. От 13-те души, които завършили Богословското училище на остров Халки имало двама българи, единият - софиянец. Той заминал за отечеството си с Доротей Софийски

154. СОФИЯ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 6, 23 авг. 1864, с. 42-43.

Софиянци били раздвоени в настроенията към Митрополит Доротей. Той бил много добре приет в Берковица и направил добро впечатление с речта си, а това накарало някои софиянци да мислят, че е променил отношението си към Фенер и да проявят склонност да го признаят. Други оставали твърдо на досегашната си позиция и казвали, че ако се осмели да дойде в София, ще го изгонят. Отначало софиянци писали махзари (писмена молба до върховната власт) за неприемането на Доротей, но сега готвели една делегация, която да отиде в Берковица и да види на място как стоят нещата и ако той се отрече от Гръцката патриаршия, да го приемат

157. СОФИЯ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 14, 21 ян. 1865, с. 109-110.

Софиянци нехаели за обществените си заведения. Девическото училище се намирало в упадък и имало опасност скоро да бъде затворено, а и с Мъжкото не можели да се похвалят. Говорело се, че първият софийски родолюбец (вероятно става дума за Димитър Трайкович) сам желаел упадъка на Девическото училище, но в града би трябвало да има и други родолюбци, а не само един. Българската община изпратила делегация из цялата околност да събере спомоществования за нова черква и за заплати на учителите, но напразно. На учителите отдавна не било плащано и може би те щели да се откажат

158. РАЗПИСКИ до настоятелите на Гайдата в София. // Гайда (Цариград), II, No 15, 30 ян. 1865, с. 120.

Приканват ги да платят за редовно изпращаните им броеве на вестника. Гайда се изпращала в София в 10 екземпляра още от началото на издаването й, но досега нищо не било платено. Софиянци не бивало да си мислят, че като заслужили някои похвали във вестниците, то те ще им бъдат изпращани безплатно, нито да прилагат местната си пословица - За греха на Подуене да отдява Малашевци

161. СРЕДЕЦ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 20, 27 март 1865, с. 156-157.

Тържествено възпоменание за Авксентий Велешки в църквата Свети Архангели. Когато починал, в знак на признателност, софиянци определили деня Православна неделя за ежегодно възпоменание, което показвало какво уважение хранят те към своите благодетели, жертвали се за духовната им свобода. Слово произнесъл учителят М. Буботинов

206. НАРОДНИ костюми. // Гайда (Цариград), III, No 8, 15 апр. 1866, с. 133-134.

Съобщава се, че самоковския образописец Николай Иванов е изпратил в Редакцията на вестника рисунки на народни костюми от пазарджишко, Самоковско и Софийско. Редакцията се обръща към него с молба да изпрати и скици на женски костюми и поема ангажимент да се опита да ги литографира и отпечата в Гайда

207. УЧИЛИЩАТА в България. (Книжевност и образование). // Гайда (Цариград), III, No 8, 15 апр. 1866, с. 128-129.

За София е казано накратко, че за зла чест, този голям и славен някога град, се намирал днес в едно назадничаво положение, особено откъм учебните заведения

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.