Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

Финанси, данъци

18. [ЦАРСКИТЕ войски, които стигнали Едрене и отиват в София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 3, 11 апр. 1859, с. 10 .

Кратка информация. 1. Около 7 хиляди души войска се отправила от Одрин за София. 2. Съдружието по събиране на данъка интизап в Софийско е попълнило числото на служителите си и около 30 души арнаути, които не са наети на работа ще трябва да напуснат града. Жителите се притесняват от тяхното поведение

37. [ПИШАТ ни от София 29. Февруари 1860]. (Секакви неща и новини). България (Цариград), II, No 53, 23 март 1860, с. 8 .

Влошаване икономическото състояние на населението, особено на селяните. Тежка зима за животновъдството, поява на много джелепи (изкупвачи на добитък за клане) поскъпване на храната, Градският меджлис (съвет) определя задължителни цени на брашното и хляба. Селяните са принудени да продават всичко, което могат, за да имат пари за храна и да взимат заеми при тежки условия. Получен царски ферман, с който от 1 април се определя нов курс на турската лира (слиза до 100 гроша) в цялата Империя. От най-богатия до най-долния еснафлия са завладяни от сарафски сметки, които понякога са смешно погрешни. Ново земетресение преди седмица

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

202. [СПОРЕД както бяхме известили...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 57, 16 март 1866, с. 1.

Сметките на Земеделските каси в Софийския санджак: Софийска каза - 207. 653; Кюстендилска каза - 70. 047; Самоковска каза - 68. 854; Дупничанска каза - 94. 960; Радомирска каза - 76. 687; Златишка каза - 116. 242; Ихтиманска каза - 12. 375; Общо - 1293 кисии и 230 гроша. Едно малко количество от тези капитали били в местните каси, а останалото било раздадено на земеделците за срок от шест месеца и една година. В Софийския санджак тази година се очаквал повече доход на касите, защото било засято доста жито

203. ПРЕЖНЯТА стойност на ресима за овцете в Дунавската област за 82-та година заедно с придатока. // Дунав (Русчук), II, No 59, 23 март 1866, с. 1. Стойностите са дадени по санджаци - Русчушки, Нишки, Видински, Софийски, Търновски, Тулчански, Варненски. 205. [ПРОИЗШЕСТВИЯ и наказания в Софийско]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 64, 10 апр. 1866, с. 1.

1. Момчето Таки откраднало един чул от къщата на черчин Харъм пазиргян в София и получило наказание 3 дни затвор. 2. Циганинът Хасан откраднал часовник от Софиянлият Стойко, на когото гостувал - 6 месеца затвор. 3. Софиялият Паун нанесъл побой на сестра си, а Дочо - на евреина Персиада. И двамата получили по 1 неделя затвор. 4. Софиялият Петър одрал с нокти таксидарина Мустафа, който му искал данъка. Получил наказание 6 месеца затвор. 5. Рашен от с. Хаджи Фенерман, Софийска каза, набил с тояга Петър от същото село. Наказанието било 1 неделя затвор

209. ДОПИСКА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 68, 27 апр. 1866, с. 2.

1. В София пристигнал чиновникът за земните притежания за Софийския санджак Мехмед-али ефенди. Съобразно с нарежданията, той избрал по един писар за всяка от присъединените кази. Скоро писарите щели да започнат работата си и се очаквало доходът за Царската хазна да надхвърли 200 хил. гроша. 2. Десятъкът щял да се възложи върху мюлтезимите от началото на март тази година. От 12 април селата започвали да стават мезат. 3. Общополезните каси. Сред селяните, включително и в присъединените кази, се разпространили печатни наставления от Вилаетското управление да се засее тази година по половин уврат кукуруз на всеки чифт добитъци. Това щяло да увеличи капитала на Общополезните каси. Една делегация от селата отишла при правителството с предложения за промени - предлагат при наличие на достатъчно капитал заеми да се дават не само на онези, които искали например да увеличат воловете си от 5 на 10, но и на онези, които нямали волове, а искат да си купят, като това става с поръчителство от имащите. Така щяло да напредне орачеството. Друга молба към Правителството била и тази година да се одобри миналогодишното решение на всеки чифт добитъци да се посее по 75 оки ечемик, който тук се продавал най-скъпо и всяка къща от планинските села да събира по 5 оки чисто масло. Последното искане било да не се дават помощи от касите на имотнине граждани, еснафи и търговци, защото те не давали никакъв капитал. Членове на делегацията били: Кара Заим ага от с. Сагъли, Софийска околност; чорбаджият гайтанлият Тодор; лескор калият Зебон; мраморлият Крастан; Дамян от Зимовица; Ценко от Варзия; Киро от Брайкьовица; Гане от Хораков; Айдо от Халкали и Манолко от Распекли. Правителството обърнало сериозно внимание на тия думи на селяните. То сметнало за справедливо от капитала на касите да се ползват само селяните, но ако им останат пари може да дават и на гражданите и да печелят от лихвата. Така селяните щели да се замогнат и гражданите да им завиждат

ХИГИЕНА

38. СОФИЯ 1860 Февруари 3. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 54, 30 март 1860, с. 22-23; No 55, 9 апр. 1860, с. 37 . Подпис: Един бъл. родолюбец.

Описва София като град прочут в цяла България със своята търговия, своето изобилие и със своите жители, но намеква и за нечистите улици - само ушите не си изцапал като вървял по тях. Случайна среща на автора с един свещеник, който хвалел владиката Гедеон като най-добрия от всички предхождащи го, служи като повод да разкаже това, което знае за софийските владици. Започва от сегашния владика Гедеон и в обратен ред за предшествениците му - Паисий, Мелетий, Макарий, Паисий (същия), Йоаким, Теофан, Дядо Дели Матейчо. Гедеон - макар и да обича да сяда на трапезата с двама-трима сиромаси и да раздава малко помощи на сирачетата, в същото време е оставил за църквите да се грижат пропаднали свещеници, затваря си очите за тяхните пиянски истории и праща по селата сарданапала (любител на разкошен и разгулен живот) Георги Екзара да обира простодушните селяни. Паисий - ограбвал народа докато не му свалил и кожата от гърба, а после се оттеглил за спокоен живот в Ефес. Мелетий - макар и да правил някои добрини, софиянци били принудени да платят глоба на гръцкия патриарх заради развратното му поведение. Макарий - българин от Нишавско, обърнал цялото си внимание към църквите, наказвал свещениците за пиянство и изисквал да си изпълняват задълженията, но по неизвестни причини махнат от София и изпратен в манастира Зограф във Света Гора, където от 15 години е като на заточение. Йоаким - и той гледал да си напълни джоба и да се оттегли за спокоен живот. Теофан - отличавал се с добрините си, излагал живота си на опасност като отивал в най-дивите и жестоки времена при най-жестоките съдии да моли за благоденствие на народа си. Дядо Дели Матейчо - известен с изфабрикуването на разни лъжи. Благодарение на такива светци българите няма с какво училища и църкви да направят. Похвала на благодетелите, които са направили нещо за просветата и културата на софиянци - г-н Симеонович, г-н Денкоглу, г-н Трайкович. За Девическото училище казва, че девойките се научили да четат, пишат и пеят Апостол в църквите само за година и половина

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.