|
|
|
3. [ПИШАТ от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 14 . Съобщава се за строителство на укрепления, в което участвали всички жители - турци и християни. Най-важното укрепление щяло да се назове Меджидие 27. [МЪЖКОТО и Девическото училище в София се строят деятелно]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 28, 3 окт. 1859, с. 111 . Кратка информация - софиянци влагат голямо усърдие, а тукашните фанариоти гледат със злоба на това патриотично дело, владиката се мръщи 32.СОФИЯ Сурваки : Господине уредниче на България. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 43, 16 ян. 1860, с. 171-172. Писмо за лошото поведение на Митрополит Гедеон и тукашните свещеници. Ограбване на българите от хората на Гедеон, които по този начин се изхранвали без да работят. Митрополията - превърната в керхана (публичен дом). Лицемерно ласкателно отношение на гръцките духовници с българските чорбаджии с цел да ги привличат на своя страна в извършването на злоупотреби и продължаващо презрително отношение към обикновените българи, които влизали в собствената си Митрополия като на бесило, въпреки, че никога не отивали с празни ръце. За да има влияние над поповете владиката ръкополагал най-невежите. Всички тукашни попове обичали повече механата от църквата - първенство държали свещенослужителите от Кремиковския манастир. Софиянци си мълчали, защото мислят, че е голям грях да извадят на показ постъпките на недостойното духовенство. По-друго било отношението на селяните - силно развитото народно чувство им помага да осъзнаят необходимостта да се освободят от гръцкото духовенство, но няма кой да ги организира и научи какво да правят 36. [НОВИНАТА ни от София, 29 февруари...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 52, 19 март 1860, с. 207 . Чорбаджията Д. Митович се проявил като враг на учението - примамвал учениците да оставят уроците си и да работят в дюкяна му. Изпит в Турското училище в присъствието на управителя Хасан паша, военните управители Осман паша и Сюлейман паша, Кадията и турски първенци, слово на Главния ходжа Ахмет ефенди. Добро представяне на учениците, които били изпитвани по арабски, персийски и турски език, граматика, аритметика и четене 42. СОФИЯ 1860 Юни 5. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 188-189 . Позицията на владиката по Българския църковен въпрос - признава правото на българите да не споменават името на гръцкия патриарх в църковните служби, дава 7 500 гроша дарение за Българската църква в Цариград, създава една обща каса за всички владишки приходи и я предава в Българската община за съхраняване и контрол върху харченето на парите, приема неговата собствена заплата да се определя от Българската община. Прошение до правителството, написано от Българската община, в което се казва, че след като султанът е признал българския народ като отделен от гръцкия, следва и официално да потвърди Българската йерархия. Турци и евреи проявяват съчувствие към този вероизповеден проблем на българите. В една шопска механа хората изгонили цинцарски поп, който проповядвал, че е грехота да се споменава името на Царя в християнските църкви, защото е от друга вяра. Голямо тържество в църквата, училището и по домовете по случай празника на Св. Кирил и Методий 46. [ДО сега нашите българи се само отричаха...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 13, с. 68-70 . Нов етап в борбата на българите за независима българска църква - досега само заменяли името на Цариградския патриарх с това на Султана в молитвите си и споменавали имената на своите свещеноначалници, сега започвали да пишат писма с подписи и печати до Високата Порта. Такива писма вече имало от Габрово, Кюстендил, Шумен и София. Уникално събитие в София - Митрополит Гедеон, който по произход е грък, по време на светата литургия на Петровден, 29 юни, споменал името на Иларион Макариополски, вместо на Патриарха. Българите го приветствали, но гърците били възмутени 55.СОФИЯ 8 Август 1860. (Коредпонденции на България). // България (Цариград), II, No 77, 7 септ. 1860, с. 380 . Годишни изпити, от 24 юли до 2 август, на учениците от Главното училище, от подготвителните класове и Взаимното училище и от Девическото училище. Присъствали всички военни и граждански началства, аристокрацията на всички народности и много граждани - губернаторът Хасан Тахсен паша, военният Сюлейман паша, кадията Садък ефенди, владиката, миралаят (полковникът) Вели-бег, Салих-бег, каймакаминът (околийският управител) Ружди бег, австрийският консул г-н Замеро, членът на Градския меджлис Хамид ага и другите членове на Меджлиса, главните ходжи, мюфтията. Реч на Сава Филаретов при откриването, в която говори за целите и стремежите на софийските българи в областта на просветата. В Главното училище държали изпити по: закон божи, всеобща история, турска история, землеописание, числителница, славянски език, френски език, турски език и гръцки език. Видът на учениците, свободата на говорене и познанията им показали, че са се трудили добросъвестно през годината и имат съзнание за лично достойнство. Учениците от подготвителните класове и Взаимното училище, под управлението на Манол Лазаров и Хаджи Ангелко, също били добре подготвени. В Девическото училище изпити се провеждат за първи път - закон божи, български език и граматика, числителница, землеописание, правилно четене наизуст, чисто писание. Особено се отличили ученичките Нонка Петкова и Аника Йошева. Учителка в Девическото училище била Неделя Петкова. Посещения на управниците в домовете на С. Филаретов и Д. Трайкович след изпитите - израз на уважение и зачитане 70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78. 1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди Герговден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика 87. СОФИЯ 1861. Юни 24 // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165-166. 1. Обявяване, привечер на 17 юни, смъртта на Цар Султан Абдул Меджит и възкачването на престола на неговия брат Султан Абдул Азис и тържество на 24 юни за прочитане на царския ферман. 2. Събитията около владиката Доротей - опити на Хасан Тахсен паша да пробие единството на българите, освобождаване на арестуваните българи, които преди това с измама са накарани да подпишат, че признават владиката, изключване на тези българи от обществото, събрало се в църквата Свети Николай Големий, намесата на софийският кадия Салих Ефенди - благоразумен, достоен и образован човек, заемащ тази длъжност от месец март тази година, защита на позицията на българите от страна на тукашните турци 91.БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. 1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си 100. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 29-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 45, 8 авг. 1861, с. 187 . Подпис: Един старопланинец с цървен подкапник. Предатели на българското дело по време на борбата против Митрополит Доротей. Лошо поведение на хората на Митрополит Доротей. Рилският метох в София, с неговия Отец Харитон и Драгалевския манастир Пресвета Богородица, с игумена Отец Теодосий - редовно убежище за пиянстване на Доротей и хората му. Безчинства на компанията в града. Опит на гърка Димитър Масларя и компанията му да развали българския празник Свети Пророк Илия в манастира Свети Пророк Илия 111. СРЕДЕЦ (София) Октомври, 7. 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 56, 25 окт. 1861, с. 225-226 . Продължаваща съпротива на софиянци срещу владиката Доротей. Кожухарите отказали да му поправят кожуха, даже отпратили с бой пратеника му, когато се опитал да настоява. Турците и израилтяните също го имат за най-презрения човек тук. По улиците го увикват, затова той бил принуден да се движи по неоживени места, когато му се налагало да отиде донякъде. Самият той вече бил отчаян и очаквал скоро да напусне София. Опит на един от софийските предатели - кир Пешо, да изтрие петното от себе си - синът му написал една статия в брой 15 на Цариградски вестник, в която казвал, че кир Пешо мислел и желаел само доброто на народа си и проклинал народните предатели, които мислели и действали противно на народа си. Но всеки софиянец знае, че той самият е предател 125.СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 . 1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си 126. СРЕДЕЦ (София), 15 Август 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 38, 15 септ. 1862, с. 4. Също и в: Б ъ л г а р и я (Цариград), IV, No 25, 1 окт. 1862. 1. Изпити от 5 до 8 август в Мъжкото училище. Учебни предмети - четене, писане, българска граматика, закон Божий, всеобща история, числителница, славянски и френски език. Учители през годината - Манол Лазаров, Хаджи Ангелко, Михаил Буботинов, Димитър Михалов. Училищен настоятел - Антон Найденов. Присъствали - българи, турци, евреи, губернаторът Ахмед Расим ефенди. Добро представяне на учениците. 2. Изпити на девойките от Трайковото девическо училище. Учебни предмети - четене, писане, българска граматика, турски език, шиене и плетене (ръкоделие). Гостите били същите, но присъствали и някои по-висши госпожи. Критика на учителката Рахил Барак за това, че не е могла да научи девойките добре на български език, защото самата тя не го е научила добре, намаляла била и бройката на ученичките. 3. Посещение на две девойки англичанки в София - посетили училищата, църквите, манастирите и селските сборове. Те оставили много добри впечатления у софиянци 184.СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец. 1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни 194.СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2. Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи 201.ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1. 1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Гьоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали 216. СОФИЯ, 1866, юли 24. // Время (Цариград), II, No 1, 6 авг. 1866, с. 3. Подпис: Един от Всичките. 1. Годишни изпити в Мъжкото училище от 10 до 15 юли. Започнали със слово на на учителя Груев и една песен, изпята от учениците. Съдържание на словото - благодарил на събралите се за честта, която отдават на училището и учениците, говорил за ползата от учението и успехите на народа ни откакто започнал да се учи, дал равносметка за дейността на училището и учтиво посъветвал гражданите да дават повече за него, посъветвал учениците да продължат да се трудят още повече, завършил с молитва за Царя, който много покровителствал учението. Учениците били 80 на брой, разделени на 5 класа. Изпити: пр. познание, св. история, простр. катехизис, вс. история, землеописание гражданско и математическо, бълг. история, вс. история стара, естествена история, числителница, алгебра, нач. геометрия, бълг. граматика, словопроизведание и словосъчинение, от френски език Олендорфа и Теломак и от турски граматика и превод. Учениците отговаряли с дързост на всички питания и всички присъстващи останали доволни от успехите им под грижите на сегашния учител. През първия и втория ден учениците били изпитвани на турски език. През тези дни присъствали много турски чиновници, но управителят на града не могъл да дойде, защото бил с повредено зрение и се лекувал. Учителят произнесъл едно благодарение и молитва за Султана на турски език. На 15 бил изпита на децата от Взаимното училище, които положили изпит по четене. Раздадени били насърчителни награди. Девическото училище от две години насам, за срам на софиянци, било затворено. 2. Опит на Митрополит Доротей, чрез Правителството, да поиска от Софийската епархия 300 хил. гроша, които държал на някакъв сарафин. Софиянци, както и селяните от селата никак не били склонни да му дадат тази сума 253.СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139. 1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика 287. СОФИЯ, 26 Юли. // Независимост (Букурещ), III, No 48, 18 авг. 1873, с. 383-384. Насилия над българите в Софийския пашалък. Характерното българско търпение и преклонение само им донасяло още повече страдания. Българи предатели и шпиони унищожавали всяка проява на родолюбие. Такива били Маноил Златанов и Хараламби Златев 334.ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 963, 9 апр. 1875, с. 1. Завършили разследванията по два случая в Софийското окръжие. 1. Обвинението срещу няколко млади турци от Ихтиман в неприлични действия се оказало неоснователно. Административният съвет на Окръжието щял да разпита и накаже според закона злонамерените автори на една дописка по случая, публикувана във вестник Век. 2. Изчезването, на 19 март, на едно 13-годишно момче на име Янаки, което слугувало при Манастирлият Наум, ханджия в София. Някои смятали, че било откраднато от евреи, но при разследването се установило, че било подмамено от един берберин Найден от Пирот, който го завел в Рилския манастир да се учи да чете и пише. Момчето било откраднало и пари от господаря си. Дори и сега, когато се оказало, че слуховете са лъжа, евреите пак не можели да се избавят напълно от подозренията към тях 369. [ПРИЗРЕН, 12 Юли 1875]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 25, 28 юли 1875, с. 7. Средец - подходящо място за българско висше училище от гледна точка на борбата със сръбската пропаганда в западните български земи 395. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1034, 4 ян. 1876, с. 1-2. 1. На 26 декември 1875 г. тук пристигнал Високославният императорски ферман относно правосъдните и общите преобразования. Всички граждани и намиращите се тук редифски войски били събрани за тържествено прочитане на Фермана. Софийският мютесарифин произнесъл слово. Духовните началници на всички народности казали молебствия. Всички жители щели да поднесат специални благодарствени адреси за Царя. 2. С помощта на военните заптиета, изпратени от София, били заловени няколко злодейски чети, които от известно време се появили в нахията Малиш, Мелнишко окръжие и в Кюстендилското окръжие 406. [ЕДНА кореспонденция от София...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 8, 21 февр. 1876, с. 31. Черкези нанесли побой на трима италианци - Дженнаро Конти и негови приятели, на главната улица в София. Намесил се пазача на Италианското консулство 427. [ЗА града Раковица, Софийско окръжие, и за три други села в околността...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78. Селищата били опожарени от турците и ограбени от черкезите 433.СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 27, 29 май 1876, с. 85. Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта 446. ОДРИН, 20 Юни, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 99. Ограбени от въстаналите българи вещи и продукти се продавали евтино по пазарите. В Копривщица евреите от Средец закарали брашно, което разменяли срещу восък - една ока брашно за две оки восък 448. [ПИШАТ ни из София от 19 юни]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 11, 29 юни 1876, с. 43. Фанариотите в София ограбвали българите заедно с башибозуците и черкезите. Разказан е действителен случай, от един грък, участвал в оубийство и обир на български свещеник. Призовава се намесата на Европа 462. СОФИЯ, 10 Юли. // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 55. Башибозуци, придружени от черкези и гърци, убивали и ограбвали селяните в софийско под предлог, че арестуват комити. Описано е как протича едно нападение на българско село - влизат в къщите, изнасилват, убиват и ограбват, арестуват няколоко селяни и ги закарват в София или в Татар Пазарджик, където ги хвърлят в тъмница и ги измъчват, за да признаят, че са бунтовници. Описано е състоянието на затворите - толкова били претъпкани, че затворниците стояли прави денем и нощем, много от тях умирали, но и много били погребвани полуживи и малко от тях оцелявали до разпит и съд |
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|