Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

8. СОФИЯ, Марта 1-й 1856. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 322, 30 март 1857, с. 76.

Злоупотреби на Митрополит Гедеон - за него не били достатъчни най-различните измислени данъци, но и нарочно отлъчвал от църквата заможни софиянци и вдигал проклятието само след откуп. Изброени са имената на афоресани (отлъчени от църквата) - Киро кюркчи, Панко бакал, Тошо бакал, Антон семерджи, Дойчин бакал, Димитър Механеджи

9. [ВЕСТНИК Византис...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 329, 18 май 1857, с. 104.

По повод публикуваните от Византис две писма от София, в които се отричало твърдението, че владиката Гедеон е афоресвал (отлъчвал от църквата) граждани за да взима от тях откуп. Византис твърдял, че двете писма били предложени и на Цариградски вестник, но редакцията на вестника отрича това и потвърждава истинността на публикуваното в бр. 322

11. СТОЯНОВ, хаджи Мано. София 22 Юли 1857 / Хаджи Мано Стоянов. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 341, 10 авг. 1857, с. 152.

Посещение на софийския управител Етем паша в българската църква и училище на 18 юли. Похвалил българите за новоизгражданата църква. Изпитал учениците един по един и похвалил знанията им. На другия ден изпратил пари и подаръци за всички ученици. Българите били доволни и благодарни за това посещение, което се прави за пръв път от турски управител

13. СТАНКОВ, Нешо Стоянов. Кратко начертание : За това, че Българското Архиепископство и църковно свещеноначалие не зависело от Цариградския Патриарх в стари времена, а именно от 535 до 1767 година / Нешо Стоянов Станков. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 12, с. 147-159 . Подпис: Ар. Б-дана.

На с. 154 се споменава името на Софийския (Сардикийски) епископ Феликс във връзка с едно писмо до него от Папа Григорий Велики, в което Папата го увещава да се подчинява и да не се противи на Охридския архиепископ

14. [СЛУШАМЕ, че съборът от Владици и мирци...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 6, с. 98-99 .

Събор в Патриаршията за решаване на важния въпрос дали трябва да се определи твърда месечна заплата на Патриарха и владиците. Свикан по заповед на Царя, който настоявал да се реши този въпрос, за да престанат оплакванията на християните от злоупотреби. Присъствали представители от София. Мненията се разделили - софиянци били за определяне на такива заплати

22. БУРМОВ, Тодор Стоянов. За началото : Разпространението и утвърждението на християнската вяра между българите / Тодор Стоянов Бурмов. // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 299-310 .

Съдържа сведения (с. 307) за сардикийския (софийския) епископ Протоген от IV век, който, според автора, по живот и деятелност, е един от достойните за споменаване български епископи. Присъствал на Никейския църковен събор, като бил натоварен да предаде решенията му на всички съседни църкви. По негово време се състоял известният Сардикийски църковен събор

28. СОФИЯ 1859 28 септември. // България (Цариград), I, Ред. прит. No 8, 26 окт. 1859

Лошо поведение на дякон Евгений и на гръцкия калугер Кирил - и двамата оръдия на Митрополит Гедеон. Кирил - назначен от Гедеон за игумен на манастира Св. Георги (Кремиковския)

31. ЗА Цариградския патриарх. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 1, с. 1-9 .

Говори се за сумите, които патриарсите трябвало да плащат на Царското правителство. На с. 2-3 става дума за Софийския патриарх Йеремия, който патрархувал до 23 декември 1545 г, когато починал

32. СОФИЯ Сурваки : Господине уредниче на България. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 43, 16 ян. 1860, с. 171-172.

Писмо за лошото поведение на Митрополит Гедеон и тукашните свещеници. Ограбване на българите от хората на Гедеон, които по този начин се изхранвали без да работят. Митрополията - превърната в керхана (публичен дом). Лицемерно ласкателно отношение на гръцките духовници с българските чорбаджии с цел да ги привличат на своя страна в извършването на злоупотреби и продължаващо презрително отношение към обикновените българи, които влизали в собствената си Митрополия като на бесило, въпреки, че никога не отивали с празни ръце. За да има влияние над поповете владиката ръкополагал най-невежите. Всички тукашни попове обичали повече механата от църквата - първенство държали свещенослужителите от Кремиковския манастир. Софиянци си мълчали, защото мислят, че е голям грях да извадят на показ постъпките на недостойното духовенство. По-друго било отношението на селяните - силно развитото народно чувство им помага да осъзнаят необходимостта да се освободят от гръцкото духовенство, но няма кой да ги организира и научи какво да правят

33. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 24. Декември 1860 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 17, 17 ян. 1860, с. 74 . Авт. е посочен в Показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Градът в навечерието на християнския празник Бъдни вечер - повече движение по улиците и чаршиите, търговията върви, всичко изглежда някак по-тържествено. Разговор между един шопски селянин и купувач. Като прави реклама на стоката си, селянинът не пропуска да спомене, макар и в шеговита форма, за голямата си болка - ограбването от страна на фенерските владици

36. [НОВИНАТА ни от София, 29 февруари...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 52, 19 март 1860, с. 207 .

Чорбаджията Д. Митович се проявил като враг на учението - примамвал учениците да оставят уроците си и да работят в дюкяна му. Изпит в Турското училище в присъствието на управителя Хасан паша, военните управители Осман паша и Сюлейман паша, Кадията и турски първенци, слово на Главния ходжа Ахмет ефенди. Добро представяне на учениците, които били изпитвани по арабски, персийски и турски език, граматика, аритметика и четене

38. СОФИЯ 1860 Февруари 3. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 54, 30 март 1860, с. 22-23; ь 55, 9 апр. 1860, с. 37 . Подпис: Един бъл. родолюбец.

Описва София като град прочут в цяла България със своята търговия, своето изобилие и със своите жители, но намеква и за нечистите улици - само ушите не си изцапал като вървял по тях. Случайна среща на автора с един свещеник, който хвалел владиката Гедеон като най-добрия от всички предхождащи го, служи като повод да разкаже това, което знае за софийските владици. Започва от сегашния владика Гедеон и в обратен ред за предшествениците му - Паисий, Мелетий, Макарий, Паисий (същия), Йоаким, Теофан, Дядо Дели Матейчо. Гедеон - макар и да обича да сяда на трапезата с двама-трима сиромаси и да раздава малко помощи на сирачетата, в същото време е оставил за църквите да се грижат пропаднали свещеници, затваря си очите за тяхните пиянски истории и праща по селата сарданапала (любител на разкошен и разгулен живот) Георги Екзара да обира простодушните селяни. Паисий - ограбвал народа докато не му свалил и кожата от гърба, а после се оттеглил за спокоен живот в Ефес. Мелетий - макар и да правил някои добрини, софиянци били принудени да платят глоба на гръцкия патриарх заради развратното му поведение. Макарий - българин от Нишавско, обърнал цялото си внимание към църквите, наказвал свещениците за пиянство и изисквал да си изпълняват задълженията, но по неизвестни причини махнат от София и изпратен в манастира Зограф във Света Гора, където от 15 години е като на заточение. Йоаким - и той гледал да си напълни джоба и да се оттегли за спокоен живот. Теофан - отличавал се с добрините си, излагал живота си на опасност като отивал в най-дивите и жестоки времена при най-жестоките съдии да моли за благоденствие на народа си. Дядо Дели Матейчо - известен с изфабрикуването на разни лъжи. Благодарение на такива светци българите няма с какво училища и църкви да направят. Похвала на благодетелите, които са направили нещо за просветата и културата на софиянци - г-н Симеонович, г-н Денкоглу, г-н Трайкович. За Девическото училище казва, че девойките се научили да четат, пишат и пеят Апостол в църквите само за година и половина

40. [НОВИНИТЕ за отделянето ни от гръцката патрика]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 57, 20 апр. 1860, с. 60 .

Радост сред софиянци по повод новината за неспоменаване името на гръцкия патриарх по време на служба в Българската църква в Цариград, с което българите се отделят от гръцката патриаршия. Гръцкият търговец Гюмуш Горданоглу не е изплатил взетата вълна в много градове. Софиянци изпратили Д. Трайкович в Пловдив да им прибере парите

41. ЦАНКОВ, Драган. Уводна статия / Драган Цанков. // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 185-186 .

Позицията на софийския митрополит по българския църковен въпрос се разглежда като хитър ход за запазване на владишкото му място. Това отклонява българите от вероизповедната им идея

42. СОФИЯ 1860 Юни 5. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 188-189 .

Позицията на владиката по Българския църковен въпрос - признава правото на българите да не споменават името на гръцкия патриарх в църковните служби, дава 7 500 гроша дарение за Българската църква в Цариград, създава една обща каса за всички владишки приходи и я предава в Българската община за съхраняване и контрол върху харченето на парите, приема неговата собствена заплата да се определя от Българската община. Прошение до правителството, написано от Българската община, в което се казва, че след като султанът е признал българския народ като отделен от гръцкия, следва и официално да потвърди Българската йерархия. Турци и евреи проявяват съчувствие към този вероизповеден проблем на българите. В една шопска механа хората изгонили цинцарски поп, който проповядвал, че е грехота да се споменава името на Царя в християнските църкви, защото е от друга вяра. Голямо тържество в църквата, училището и по домовете по случай празника на Св. Кирил и Методий

43. [ВИДЯ се, че софиянци са извършили...]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 204 .

Софийската българска община е направила свой печат с надпис "Софийско българско духовно правление 1860", който ще се поставя на всички записи за пари от общата каса. Софиянци разбират, че зад привидното благоразположение на владиката към българските църковни работи се крие намерение да ги отклони от главната цел

47. [НИЕ приехме копия от две писма...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 247 .

Кратко съобщение за писма от София и Кюстендил до Иларион Макариополски, в които българите заявяват, че го признават за свой свещеноначалник

48. СОФИЯ 26 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237-238 .

Изгонване на самоковския владика Паисий от София. Паисий се опитал да съветва софиянци да не споменават името на Султана в църквите си, защото било грях. Научили за това, българите се събрали, отишли в Митрополията, където владиката бил отседнал и го изгонили

51. [ВИЗАНТИС ни известява...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 16, с. 111-115 .

Отказът на българите да вземат участие в избора на гръцки патриарх. Писма от Самоков, София, Габрово, Кюстендил, Трявна, Балчик и др., с които се засвидетелства твърда решимост за придържане към досегашната позиция на отричане от властта на гръцката църква

Честване на празника Свети Пантелей в с. Бояна, Софийско. Описание на старата църква. Текст на надписите в църквата

52. [ДОПИСНИКЪТ ни от София, 31 юли, ни съобщава подробности...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 322 .

Честване на празника Свети Пантелей в с. Бояна, Софийско. Описание на старата църква. Текст на надписите в църквата

53. [КОГАТО ни известиха, че София имала намерение...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 316 .

Измамата на Митрополит Гедеон. Нарушил споразумението, което направил преди време, изгонил човека, който бил определен да пази касата с общите приходи и скъсал документа с приетите условия. Наклеветил градоначалника Хаджи Мано, който му бил пръв приятел и той бил затворен под стража

56. ИЗВЕСТИЕ. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 20, с. 180 . Подпис: Надзир. Народ. Българск. Църкви.

Съобщава се, че много малко градове са дали средства за направата на Българската църква в Цариград. От София Митрополит Гедеон е дал 7 500 гроша

57. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин.

Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града

60. СОФИЯ 1860. Декември 4. // Дунавски лебед (Белград), I, No 15, 20 дек. 1860, с. 62. Също и в: Ц а р и г р а д с к и в е с т н и к, XI, ь 3, 14 ян. 1861, с. 11.

Радостта на софийските българи от назначаването на достопочтеният Отец Неофит за игумен на Рилския манастир

62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19.

1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните

64. ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Цариград 15 Февруари 1861 / Йосиф Дайнелов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 23, 28 февр. 1861, с. 100-101 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Пристигащи в Цариград писма от много български градове, между които и София, в които се известява, че в тия области са избрани по няколко представители, готови да пристигнат и да се явят пред Султана с прошения за по-скорошно политическо признаване независимостта на Българската черковна йерархия

65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 16, 15 апр. 1861, с. 63.

1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано

66. [В миналата сряда...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 18, 29 апр. 1861, с. 72 .

Кратко съобщение, че за софийски митрополит, на мястото на Гедеон, Вселенският патриарх е определил Доротей. Той се готвил да тръгне за епархията си

67. ОСОБНА дописка Дунав. лебеда : Цариград 12. Април 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 31, 25 апр. 1861, с. 131 .

В Цариград започват да пристигат представители от различни градове за всенароден български събор във връзка с българския черковен въпрос. От София се очаква да пристигне днес г-н Трайков

68. [СЪОБЩАВАТ ни следующето...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), III, No 112, 10 май 1861, с. 103 .

На 6 май владиката Доротей е заминал за Софийската епархия. От там очаквал да събере пари, за да върне дълга си към Гръцкия патриарх. Между тях имало договаряне Доротей отначало да се престори на защитник на българските интереси, като изключи името на Патриарха от църковните служби, за да излъже българите да го припознаят за свой владика, а после да прави каквото си знае

69. [В миналата събота тръгнаха от Цариград...]. (Цариград). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 77-78.

Съобщава се, че Доротей Софийски и Паисий Врачански са тръгнали за епархиите си. Двамата били обхванати от благородни чувства да се грижат добре за народа си, за учението и за добрия порядък в църквите

70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78.

1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди Гергьовден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика

71. [ФЕНЕРСКАЯ подлога "Цариградский вестник"...]. // Дунавски лебед (Белград), I, No 36, 29 май 1861, с. 150 .

Полемика с "Цариградски вестник" по повод поредния опит на Цариградската гръцка патриаршия да запази влиянието си в българската църква като изпраща в София и Враца владици, по произход българи, но в действителност обслужващи нейните интереси - Паисий, който все още не е добре познат и Доротей (Дорчо), известен с делата си като народен предател

72. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 3, с. 74-76.

Опитът на Гръцката патриаршия да залъже българите като им изпраща владици - българи по произход, но служещи на нейните интереси, не успяват. В много градове, между които и София, народът отказва да ги приеме. За софийския владика се носят слухове, че е умрял, но според достоверни известия, истината е, че като стъпил в София, народът излязъл на протести и четири дена те не стихнали

73. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 4, с. 86-87.

Събитията в София във връзка с пристигането на владиката Доротей. Отказ на българите да отключат Митрополията за новия Митрополит. Арести на българи - двамата членове на Меджлиса и още трима почетни граждани. Разбиване вратата на Митрополията от Хаджи Мано и привържениците му и последвалия сблъсък между тях и народа, при който били бити. Делегация от около 500 души при Пашата - заявили, че няма да приемат владика от Патриаршията. Изявления на арестуваните българи пред народа, че са готови да се жертват за него

74. СОФИЯ, 30 Май. (Български телеграфически депеши). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 23, 3 юни 1861, с. 92.

Кратко съобщение, че Митрополит Доротей е пристигнал в София, народът мъжествено му се противопоставил, но първенците размислили и отворили Митрополията

75. СОФИЯ. 19 Май 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 23, 3 юни 1861, с. 89-90.

1. Нежеланието на народа да приеме владиката Доротей, въпреки, че е българин, защото е изпратен от Гръцката патриаршия. Научили, че Доротей е тръгнал към епархията си, софиянци заковали вратата на Митрополията с дъски и имали намерение да се противопоставят на владиката. Основният въпрос, който вълнувал хората тук бил какво ще стане с българския църковен въпрос. 2. Училищата били в добро състояние. Имало нужда от повече книги, затова молят редакцията да им изпрати

77. СОФИЯ 1861. Юни 3. // Дунавски лебед (Белград), I, No 38, 21 юни 1861, с. 158-159.

Дописка от един пребиваващ в София търговец. 1. Състояние на софийските български училища - Мъжкото и Девическо и големите заслуги на главния им управител Сава Филаретов. 2. Подробно описание на бурните протести на софиянци срещу идването на владиката Доротей, изпратен от Цариградската гръцка патриаршия за софийски митрополит - опити на софийският управител Хасан Тахсен паша да застави българите да предадат ключа от заключената Митрополия, арестуване на двамата български представители в меджлиса - Хаджи Иванчо и Панчо Антов, заедно с още от най-активно протестиращите българи - училищният надзирател Антон Найденов, Георги Спасов, Панчу Коджа-баши, Панчу Сарджаджи

78. [ДЕПЕША телеграфическа от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 26, 24 юни 1861, с. 104.

Съобщава се, че българите, които били арестувани заради съпротивата срещу владиката Доротей са освободени, след като отправили специална молба до Софийския турски управител и обещали, че вече няма да се бъркат в такива работи

79. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 161 .

Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша спрямо българите, които не искат да приемат владиката Доротей, е противозаконно и нарушава вероизповедните им права, дадени от Хати-хумаюна. Твърдението му, че българите трябва да приемат Доротей, защото той идва с Царски ферман е невярно. Царският ферман се дава на владика, който е изпратен от патриарха по волята на народа и този ферман служи не за насилване на християните да го приемат, а за припознаването му като такъв от местните началства, пред които той има право да брани царската рая - християните

80. СОФИЯ 1861. Юни 10. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 162-163 .

Събитията, свързани с отказа на софиянци да приемат митрополит Доротей - софийският управител Хасан Тахсен паша успял да привлече на своя страна няколко лични българи - Хаджи Мано, Д. Митович, Пешо Тодоров, Мице Калпакчията и Пешо Желявецът, които разбили вратата на митрополията и пуснали протосингела на владиката да внесе вещите му, народът нахлул в Митрополията, проклинал гръцкия патриарх, фенерските владици и българите предатели, а за царя, пашата, за целия български народ и за българските свещеноначалници Иларион и Авксентий се казвали благословии и молитви. Биографични данни за владиката Доротей - ограбил баща си, за да отиде да се потурчи, обикалял около Патриаршията докато стане митрополит, предал народа си като причинил за точването в Цариград на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий

81. СОФИЯ 1861. Юни 17. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 163.

Продължават вълненията на софиянци във връзка с пристигането на владиката Доротей. Софийският управител Хасан Тахсен паша превзема Митрополията с помощта на войската. Доротей, който до този момент изчаквал в с. Костин брод, пристига и се настанява вътре. Пашата издава заповед да не се събират повече от двама българи

82. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 8, с. 151-154.

Съпротивата срещу Митрополит Доротей в софийските села - църквите затворени, селяните не го допускат да влезе в тях. Опити на Доротей да намери някъде слабо място като се насочва към някои манастири - манастира Света Богородица и манастира Свети Георги, и на двете места неуспешни

83. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 9, с. 166-168 .

Събитията в българско - доказателство за това, че народът знае как да постигне целите си. Софиянци - пример за решителност и мъжественост в отстояването на българските интереси. Владици като Доротей само смущават мирния живот на християните с неуместното си присъствие сред тях

84. СОФИЯ 1861 Юни 22-ый. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, с. 133-137 .

1. Променливо време и градушки в софийско, които богобоязливите селяните свързват с идването на владиката Доротей и предателството на тримата българи, отцепили се от народната борба против него. 2. Описание на народните вълнения и опитите на софийския управител Хасан Тахсен паша да ги спре - с убеждение, със заплахи, с арести и измами. Намесата на войската и настаняването на Доротей в Митрополията против волята на народа. Продължаващи опити на Хасан Тахсен паша да принуди българите да припознаят владиката и техния категоричен отказ. Затваряне на църквите в София и манастирите в околностите и отказ на народа да плаща данък на владиката - българите се събирали само в църквата Свети Николай Големий за да решават как да продължават борбата. Доротей принуден да се крие, страхувайки се от народния гняв

85. СОФИЯ 1861 Юни 29. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 7, с. 137-139.

Твърдост и постоянство от страна на българите по въпроса за владиката Доротей. Неуспешен опит да се наложи по предлог, че трябва да отслужи молебен за новия Цар. Молебен на софиянци, без Доротей, в църквата Свети Крал Стефан. Изказвания на Доротей пред търговеца Тодор Деюолу, че е подведен от Хаджи Мано и още няколко души да дойде в София, където народът не го иска. Слухове, че Владиката е болен

86. СОФИЯ, 19 Юни 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 27, 1 юли 1861, с. 106.

Съобщава се, че Митрополит Доротей е пристигнал в София и благополучно е влязъл в Митрополията на 15 юни

87. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юни 24 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165-166. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Обявяване, привечер на 17 юни, смъртта на Цар Султан Абдул Меджит и възкачването на престола на неговия брат Султан Абдул Азис и тържество на 24 юни за прочитане на царския ферман. 2. Събитията около владиката Доротей - опити на Хасан Тахсен паша да пробие единството на българите, освобождаване на арестуваните българи, които преди това с измама са накарани да подпишат, че признават владиката, изключване на тези българи от обществото, събрало се в църквата Свети Николай Големий, намесата на софийският кадия Салих Ефенди - благоразумен, достоен и образован човек, заемащ тази длъжност от месец март тази година, защита на позицията на българите от страна на тукашните турци

88. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165 .

Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша продължава да бъде насочено към насилствено принуждаване на българите да приемат владиката Доротей, което говори единствено, че Доротей го е подкупил. Не ни учудват действията на владиката, защото те са обичайни за фенерските духовници, но ни учудва, че софийският управител си позволява такава злоупотреба с властта

89. БЕЛЕЖКИ връх горната от Търново дописка. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 166 .

Борбата на софиянци против владиката Доротей се дава за пример на търновци за проявено мъжество и постоянство. Независимо, че не са постигнати желаните резултати, съпротивата на софиянци показва нещо много по-важно - че сме жив и зрял народ, че вече няма да позволяваме да ни ограбват фенерските развратници и ще се борим, с цената на живота си, за правдини

91. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

92. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 169 .

Статия по повод думите на Хасан Тахсен паша към софийските българи, че ако не искат да признаят владиката Доротей, по-добре да отидат да се заселят в земите на кримските татари. Обръща се към Високата Порта с молба да каже дали това е наистина царската воля, както се разбира от думите на Хасан Тахсен паша и от идващите от известно време съобщения за преселения във видинско

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

94. СОФИЯ 5/17 Юли 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 173-174 .

Насилията против съвестта продължават. Хасан Тахсен паша използва жандармерията да накара насила българите да се поклонят и да получат благословията на владиката Доротей и заповядва да бият онези, които отказват. Една част от полицията пази Доротей, а друга - обикаля селата да му събира данък от селяните за да си възвърне изхарчените за архиепископската длъжност средства. Пашата отново приканва недоволните българи да напуснат домовете си и да се изселят в Русия

96. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 246-248 .

Продължаваща изолация на Митрополит Доротей от народа - отдръпване даже и на привържениците му, поради страх от народния гняв, затворени църкви и училища. Настоявания от страна на Пашата българите да отговорят пак на въпроса ще признаят ли Доротей, които получили отказ под предлог, че много от тях отсъстват от града, защото са на Пиротския панаир и по други места. Общото мнение, макар още да не е имало общ събор, било да се отговори на Пашата това, което и досега е казвано, че не могат да приемат Доротей по няколко причини - защото самият той е недостоен; защото се изпраща насила; защото се изпраща от Гръцката патриаршия, с която българите прекратиха религиозните си връзки

99. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 182 .

Турското правителство прогласява невмешателство във вероизповедните дела на българите, но на практика преследва мирните движения за независима българска църква. Местните управители не знаят или се преструват, че не знаят за тези проглашения, като че ли имат такива наставления от правителството. Пример за това е софийският управител Хасан Тахсен паша, който наложи с въоръжени сили изпратения фенерски владика Доротей и арестува всички, които по-активно се бореха срещу него. Народът говори още, че Пашата има връзка с разбойниците, които опустошават окръга

100. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 29-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 45, 8 авг. 1861, с. 187 . Подпис: Един старопланинец с цървен подкапник.

Предатели на българското дело по време на борбата против Митрополит Доротей. Лошо поведение на хората на Митрополит Доротей. Рилският метох в София, с неговия Отец Харитон и Драгалевския манастир Пресвета Богородица, с игумена Отец Теодосий - редовно убежище за пиянстване на Доротей и хората му. Безчинства на компанията в града. Опит на гърка Димитър Масларя и компанията му да развали българския празник Свети Пророк Илия в манастира Свети Пророк Илия

102. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 5. Август 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 194-195 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Борбата срещу владиката Доротей - жалба от софийските българи до местния меджлис, в която излагат страданията си от фенерските владици и молят за съдействие и обещание от софийският управител Хасан Тахсен паша да вземе предвид изложеното и да докладва проблемите на правителството в Цариград. Отказ на Доротей да напусне София докато не получи заповед от Патриаршията - останал без средства, освободил служителите си като оставил само Г. С. Горский. Хаджи Мано - овикван от децата на улицата

103. СОФИЯ 1861 Август 14. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 35, 26 авг. 1861, с. 134. Подпис: Един любител на истината.

Похвала за достойната съпротива на софиянци срещу владиката Доротей, на която цяла България завиждала. Несъгласие с дописника на в. Дунавски лебед, който обвинявал в липса на родолюбие и заклеймявал като народни предатели Пешо Т., Хаджи Мано, Д. Митович и някои други граждани, действали под силния натиск на Пашата (става дума за Хасан Тахсен паша). Според автора те по-скоро били принудени да извършат предателството като били заплашвани и не трябва да бъдат така строго съдени

104. СОФИЯ 12. Август 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 48, 28 авг. 1861, с. 200 . Подпис: Г. Т. Р.

Дописка от търговец, пребивавал два месеца в София по търговски дела. 1. Изразява възхищението си от патриотичния дух и упоритостта на софиянци в отблъскването на изпратения им от гръцката патриаршия владика Доротей. 2. Разказва за злоупотреби, корупция и разгулен живот на управителя на града Хасан Тахсен паша, които въэмущавали не само българите но и тукашните турци. Във всичките беззакония, които извършвал го подкрепяли Мюфтията, синът на бинбашията (турски офицер) Решид ага - Хамид ага, членът на градския съвет Хашид ага, кадията и други турски чиновници, а от българите - Хаджи Мано, кир Пешо и господина келеша. 3. Неописуема радост сред тукашните българи и турци, предизвикана от новината, че Царското правителство отзовава Хасан Тахсен паша и назначава друг управител. 4. Опит на Хаджи Мано и компанията му да събере подписи под едно писмено изложение до правителството, което да дадат на Доротей, че са доволни от него. 5. Търговецът напуска София след деня на Богородица и заминава за Пирот да допродаде ракията си, защото тук фабрична ракия се продава трудно

105. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 15, с. 263-264 . Копие на прошението е публикувано на с. 266-267, в същия бр. на списанието.

Кратко съобщение, че жителите на Софийската епархия са подали ново прошение до софийския управител Хасан Тахсен паша, в което излагат причините защо не могат да приемат Доротей и молят за съдействие да бъде по-скоро отзован от епархията

106. ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Цариград 26. Август / Йосиф Дайнелов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 49, 6 септ. 1861, с. 202. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Тукашните българи приветстват и се възхищават от решителността и постоянството на Софиянци, Шуменци, Пиротчани, Самоковци, Берковчани и прочее в църковната борба и смятат, че примерът им трябва да бъде последван от целия български народ

109. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 19. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Похвала за патриотизма и последователността на софиянци в противопоставянето на фенерския владика Доротей. Доротей получил ираде (царски указ), с който се назначава да събира мирия (данъци), но българите заявяват пред управителя Хасан Тахсен паша, че няма да плащат на владиката. Текст на харзуала (писмена молба), подписан от 220 души от града и селата, който бил връчен на местния меджлис. В него българите заявяват, че не признават Доротей за свой духовен пастир, както и не признават върховенството на Гръцката патриаршия, изтъкват, че според политическите и божиите закони с радост плащат данък на Царя, но измислените от Патриаршията мири параси, ятак параси, афорос параси, гюнах параси и още много такива параси (пари, събирани за нещо), няма да плащат, защото това е святокрадство, противоречащо на християнската вяра

111. СРЕДЕЦ (София) Октомври, 7. 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 56, 25 окт. 1861, с. 225-226 .

Продължаваща съпротива на софиянци срещу владиката Доротей. Кожухарите отказали да му поправят кожуха, даже отпратили с бой пратеника му, когато се опитал да настоява. Турците и израилтяните също го имат за най-презрения човек тук. По улиците го увикват, затова той бил принуден да се движи по неоживени места, когато му се налагало да отиде донякъде. Самият той вече бил отчаян и очаквал скоро да напусне София. Опит на един от софийските предатели - кир Пешо, да изтрие петното от себе си - синът му написал една статия в брой 15 на Цариградски вестник, в която казвал, че кир Пешо мислел и желаел само доброто на народа си и проклинал народните предатели, които мислели и действали противно на народа си. Но всеки софиянец знае, че той самият е предател

112. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Средец (София) Октомври. 21. 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Ново прошение на софиянци по църковния въпрос, което ще бъде връчено на новия софийски управител Ахмед Расим ефенди. Опити на Хаджи Мано да се приобщи към народа - изпъдил попа, когото наел да му попува лично, който преди време бил отлъчен от църковното общество заради непостоянство и поискал от Отец Иконом Х. Антон и Отец Сакеларий Х. Тодор да му пратят поп, който да отвори църквата Св. Николай Малий и да му попува, като за това им обещал 500 гроша. Те му отговорили, че за пари няма да продадат съвестта си. В меджлиса казват на владиката Доротей да не се представя вече като народен представител

113. ФУЧИ-ТРЪН 20. Октомври 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Подпис: С. О....

Дописка от един търговец, в която разказва за борбата на българите срещу фенерските владици. Говори за достойното име, което софиянци са си спечелили сред всички българи с постоянството си в съпротивата срещу владиката Доротей, но и за неприятните последици върху софийските училища. Мъжкото училище стояло затворено повече от четири месеца по нареждане на Хасан Тахсен паша, който даже се канел да го направи на болница. По-големите ученици били изпъдени, а други и сами си отишли по родните места и при отварянето на училището при новия паша (Ахмед Расим ефенди) не можели да се съберат ученици, а и тези, които се събрали, били отвикнали от училищния ред. Говорело се, че Г. К. Геров ще постъпи в София като главен управител на Софийските училища и това ще подобри състоянието им и ще достигнат положението, в което са били при Сава Филаретов. Девическото училище също било в жалко състояние, защото учителите били принудени да си подадат оставките

116. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Средец (София) 1 Ноември 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 59, 14 ноем. 1861, с. 237-238 . Подпис: Един Българин от Охрид Ф. Р. Ц.

Дописка от един търговец на кожухарски стоки, в която казва, че през колкото градове е преминал, никъде не е видял толкова разпалени противници на фанариотите, колкото в София. Невъзможност на софиянци да ползват недовършената си църква Свети Крал, поради настъпилите студове, отворени били само двете други църкви. Тържествен молебен на 22 октомври в църквата Свети Архангел в чест на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий. Тържествена служба на 30 октомври за празника Свети Крал Милутин, наречен Стефан, раклата с мощите на когото се съхранявала в църквата Свети Архангел. Митрополит Доротей бил в голяма немилост

117. СОФИЯ, 1861 Ноември 8-и. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 47, 18 ноем. 1861, с. 3. Подпис: Един любител на истината.

Продължава полемиката с дописника от в. Дунавски лебед, в защита на Пешо Т. и сина му, който в бр. 56 на Дунавски лебед бил обвинен, че по негова вина са арестувани ученици от Софийското училище по време на протестите на софиянци срещу владиката Доротей

119. КУРРIЕ д`Орiанъ от 4 Дек. помещава в.... (Български дела). // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 23, с. 444-445 .

Сведения от една кореспонденция от Одрин, в която се говори за участие на софийския Митрополит Доротей в заговор срещу Вселенския патриарх. С това той се надявал да закрепи положението си в София, но когато осъзнал, че падането на Патриарха е съмнително, побързал да заличи грешката си като извършил предателство

120. БЪЛГАРСКИ дела. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 24, с. 480-483 .

Как софиянци успели да изгонят Митрополит Доротей. Отказът на Отец Сакеларий да вземе благоволение от Доротей, като от епископ, и да извърши погребение на негов роднина предизвикал гнева му и той се подиграл с Отеца като му одрязал брадата и косата и нахлупил на главата му фес. Бунтът на софиянци срещу постъпката на Доротей - след събрание в църквата Свети Архангел отишли да протестират пред Митрополията. Намеса на войската, която с бой пропъждала народа и събаряне на оградата на Митрополията, при което имало ранени и трима загинали. Тържествена служба в църквата Свети Крал на другия ден и изпращане на делегация при Пашата, която му връчила един махзар (писмена молба) до Високата Порта за преместване на владиката Доротей от Софийската епархия и ключовете от дюкяните си като заявили, че няма да работят докато владиката не напусне града. Разпореждане на Царското правителство за преместване на Доротей от епархията. Изплащане на дълговете му от царската хазна. Напускането му вечерта на 14 декември, съпроводен от войска и от проклятията на всички жители

121. СРЕДЕЦ (София) 20 Декември 1861 : Извод от една дописка. // Дунавски лебед (Белград), II, No 62, 24 дек. 1861, с. 247 . Подпис: У.

Борбата на софиянци срещу Митрополит Доротей - кратък преглед на събитията от самото начало и подробно описание на последни бурни протести, които завършили с отзоваване на владиката Доротей от София с Царска заповед. Повод за протестите била поредната подла постъпка на Доротей - отрязал брадата и се подиграл с поп Тодор, поради отказа му да вземе благословия от него за да погребе мъртвец. Масови народни протести, започнали в църквата Свети Архангел и продължили пред Митрополията, предизвикали и намесата на войската, но в крайна сметка довели до обещанието на турския управител Ахмед Расим ефенди за окончателно решаване на въпроса

125. СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 .

1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си

128. [НАУЧАВАМЕ се...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 48, 24 ноем. 1862, с. 4 .

Съобщава се за пристигането на Доротей Софийски в Цариград и срещата му с представители на Йезуитския орден

129. ЦАРИГРАД : [Уводна статия]. // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 51, 15 дек. 1862, с. 1. Съдържа и статия със заглавие Г-н Доротей и Йезуитите, изпратена до Цариградски вектник от неизвестен автор.

Опити на йезуитите да привлекат владиката Доротей Софийски. Мнението на вестника е, че сближаването с тях е хитрост от страна на Доротей, с единствената цел да спаси православието. Противопоставяне на становището, че владиката се е поддал на униатската пропаганда, изразено от в. България, ь 33, 26 ноември 1862

133. СРЕДЕЦ или София : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 2, 30 юни 1863, с. 14.

1. Довършвал се строежът на църквата Свети Крал Милутин. 2. Народното чувство се пробуждало. Развратните калугери се отстранявали от игуменството и се поставяли нови, достойни хора. Свещениците ставали любители на четенето. Навсякъде по селата се откривали училища, управлявани от централното училище в града и неговия много способен управител К. Геров. Търново и Охрид, които заедно със София са най-многолюдните български градове, трябвало да се поучат от софиянци

134. СРЕДЕЦ (София), 1 Август. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 13, 23 авг. 1863, с. 52. Подпис: Един Българин първи гонител на Фанариотите.

Призовава Берковчани да последват примера на Софиянци и да не приемат владиката Доротей

137. ПРИДОБИТО следствие. // Българска пчела (Браила), I, No 17, 20 септ. 1863, с. 33.

Пловдивската и Търновската епархии изпратили протести против поканата от Гръцката патриаршия към Българските епархии да участват в избора на патриарх. Очаквал се протест и от София, като се има предвид отношението на софиянци към Патриаршията, изразено неведнаж с действия

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No 19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

140. СРЕДЕЦ, 22 Ноември. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 30, 20 дек. 1863, с. 120. Подпис: Ваш спомоществовател.

Съобщава се, че от Софийската епархия е изпратено прошение до Н. В. Султана за по-скорошно разрешаване на Българския църковен въпрос

142. [КОПИЕ на жалбата що родолюбците Софийци (българи) направиха до Царя...]. // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 132.

Пълен текст на Молбата за разрешаване на Българския църковен въпрос

144. СРЕДЕЦ 30, Шума-Пад. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 33, 10 ян. 1864, с. 131-132. Подпис: Спомоществователят ви - всегдашният приятел.

Големи студове започнали още от Димитровден. Посевите измръзнали и ще трябва на пролет да се пресеят. На селяните им се искало да вдигнат цените, но не успели, защото всеки гледал да продаде това, което има за да плати дълговете си. Житото на пазара се продавало по 12-18 пари за ока. Все пак положението на селяните не било лошо, защото вече нямало владика, който да ги ограбва. Те живо се интересували от църковния ни въпрос и се молили Царят да изпрати български владика, който мъдро да ги учи, а не да ги скубе като досегашните

146. СРЕДЕЦ, 30 Януари. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 40, 28 февр. 1864, с. 160.

Всенароден празник по повод 3-годишнината от изгонването на Софийския митрополит Доротей от София. Празникът се празнувал на Никулден, 7 декември, защото на този ден владиката Доротей се подиграл с един софийски поп като му отрязал брадата и това станало конкретния повод правителството да го оттегли от София. Честването се състояло в Съборната църква, със служба от йеромонах Христоносец Рилец и реч от учителя М. Буботинов

147. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Реч, произнесена от учителя Михаил К. Буботинов на народният у Средец празник 7-и Декември 1863 у Съборната църква / Михаил Костадинов Буботинов. // Българска пчела (Браила), I, No 42, 13 март 1864, с. 168; ь 43, 20 март 1864, с. 174.

Празникът е по случай 3-годишнината от изгонването на Митрополит Доротей от София

148. ВЕЛЕС, 20 Февруари. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 42, 13 март 1864, с. 168.

В края на дописката се казва, че владиката Антим се готвел за владишкия трон в София, но родолюбивите софиянци, с известното им отношение към църковното дело, няма да го приемат

149. СОФИЯ : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 16, 4 апр. 1864, с. 129.

Тържествено бил отпразнуван новият празник на Стрижебрадието. Патриотично слово произнесъл учителят М. Буботинов. Софиянци проявявали ревностно постоянство по църковния въпрос, но още по-добре би било ако прояват такова постоянство и за благосъстоянието на училищата си, които от известно време много изоставали

150. СРЕДЕЦ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 2, 4 юли 1864, с. 11.

Софиянци вече не уважавали своите чорбаджии, калугери и попове, защото те се превърнали в съдружници на Фенерството. Златните времена на чорбаджилъка вече били минало и сега, лишени от покровители, чорбаджиите се криели в миша дупка и не можели да намерят убежище в града. Ядосани на фанариотския дух на Рилските духовници, софиянци изгонили завчера пратеника от там - таксидиотина Мелетий и писали до игумена, че докато не престанат да фанариотстват, няма да бъдат приети с почит в града

151. ИЗЛОЖЕНИЕТО на нашите владици върху решението на Гръцките събрания за Българския въпрос. // Гайда (Цариград), II, No 4, 25 юли 1864, с. 25-28. Подпис: Пловдивский Панарет, Софийский Доротей, Преславский Антим. 151. ИЗЛОЖЕНИЕТО на нашите владици върху решението на Гръцките събрания за Българския въпрос. // Гайда (Цариград), II, No 4, 25 юли 1864, с. 25-28. Подпис: Пловдивский Панарет, Софийский Доротей, Преславский Антим. 152. ЦАРИГРАД : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 4, 25 юли 1864, с. 28-29.

1. Доротей Софийски заминал на 16 юли за Българско. Според някои сведения той отишъл в един манастир, който бил създал във Врачанската епархия и там щял да възстановява здравето си. Според други отишъл в Берковица - град от епархията му. 2. От 13-те души, които завършили Богословското училище на остров Халки имало двама българи, единият - софиянец. Той заминал за отечеството си с Доротей Софийски

153. ЦАРИГРАД, 18 Юли. (Коредпонденции на Българската Пчела). // Българска пчела (Браила), II, No 9, 29 юли 1864, с. 36 .

Съобщава се за завръщане на Митрополит Доротей в София. Връщането било подготвено от цариградските български представители, пловдивските дейци, които имали авторитет в София и софийските чорбаджии. Очаквало се да няма препятствия и да бъде приет от народа

154. СОФИЯ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 6, 23 авг. 1864, с. 42-43.

Софиянци били раздвоени в настроенията към Митрополит Доротей. Той бил много добре приет в Берковица и направил добро впечатление с речта си, а това накарало някои софиянци да мислят, че е променил отношението си към Фенер и да проявят склонност да го признаят. Други оставали твърдо на досегашната си позиция и казвали, че ако се осмели да дойде в София, ще го изгонят. Отначало софиянци писали махзари (писмена молба до върховната власт) за неприемането на Доротей, но сега готвели една делегация, която да отиде в Берковица и да види на място как стоят нещата и ако той се отрече от Гръцката патриаршия, да го приемат

155. СОКАК сюпюртюсу и Патрик сюпюртюсу [Измитане на улицата и на Патриарха]. // Българска пчела (Браила), II, No 16, 15 септ. 1864, с. 61-63 .

Полемика с в. Гайда за Митрополит Доротей. Похвала на софиянци за поведението им преди четири години, когато изгонили своя митрополит Доротей, което послужило за пример на целия български народ

156. [В брой 9 на Българска Пчела...]. // Българска пчела (Браила), II, No 21, 20 окт. 1864, с. 82-83 . Подпис: Един Манафатураджия.

Говори се за възможно връщане на Митрополит Доротей в София

161. СРЕДЕЦ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 20, 27 март 1865, с. 156-157.

Тържествено възпоменание за Авксентий Велешки в църквата Свети Архангели. Когато починал, в знак на признателност, софиянци определили деня Православна неделя за ежегодно възпоменание, което показвало какво уважение хранят те към своите благодетели, жертвали се за духовната им свобода. Слово произнесъл учителят М. Буботинов

165. [ИЗЕТ ефенди, писарят...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 13, 26 май 1865, с. 1.

Съобщава за убийство на писаря на пазачите на Софийската тъмница. Това станало при лозята на Коновица, на половин час път от София, когато отивал да се поклони на текето хазрети Бали. Случаят се разследвал, имало заподозряни

190. [ПИШАТ ни от София, от 13 Септември]. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 8, 25 септ. 1865, с. 2.

1. Отрича съобщението от бр. 5 за поява на холера в София. Досега в града нямало смъртни случаи от тази болест. 2. Съобщава за завършването на църквата Свети Крал Стефан, която се строи от няколко гадини. Предстояло освещаването й на 2 октомври, когато е деня на светеца. 3. Назначен нов учител - Веселин Груев, от когото се очаквали добри плодове. Той знаел и турски език и така щяла да се изпълни препоръката на Митхад паша, която дал по време на посещението си

194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

198. [ИМАМ едно писмо пред очите си...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), I, No 28, 19 февр. 1866, с. 4.

Общото съгласие, което имали софиянци със селата, да не приемат Митрополит Доротей, се разклатило. Причината била в разочарованието на селяните от злоупотребите на няколко от чорбаджиите с общите пари, което ги накарало да се обърнат към владиката. Привържениците на Доротей твърдяли, че сега той не е както преди и върви за ръка с народа си, но искали той да подпише някои условия, които ще определят поведението му спрямо Епархията

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Гьоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

210. СОФИЯ, 10 април 1866. // Время (Цариград), I, No 37, 30 апр. 1866, с. 3.

В града се установила една протестантска мисионерска фмилия. Всяка неделя се извършвали богослужения. Някои граждани, между които имало и учители, посещавали религиозните събрания от любопитство. Софиянци, твърдо предани на своята вяра, не гледали с добро око на тях и настоявали учителите да бъдат уволнени

216. СОФИЯ, 1866, юли 24. // Время (Цариград), II, No 1, 6 авг. 1866, с. 3. Подпис: Един от Всичките.

1. Годишни изпити в Мъжкото училище от 10 до 15 юли. Започнали със слово на на учителя Груев и една песен, изпята от учениците. Съдържание на словото - благодарил на събралите се за честта, която отдават на училището и учениците, говорил за ползата от учението и успехите на народа ни откакто започнал да се учи, дал равносметка за дейността на училището и учтиво посъветвал гражданите да дават повече за него, посъветвал учениците да продължат да се трудят още повече, завършил с молитва за Царя, който много покровителствал учението. Учениците били 80 на брой, разделени на 5 класа. Изпити: пр. познание, св. история, простр. катехизис, вс. история, землеописание гражданско и математическо, бълг. история, вс. история стара, естествена история, числителница, алгебра, нач. геометрия, бълг. граматика, словопроизведание и словосъчинение, от френски език Олендорфа и Теломак и от турски граматика и превод. Учениците отговаряли с дързост на всички питания и всички присъстващи останали доволни от успехите им под грижите на сегашния учител. През първия и втория ден учениците били изпитвани на турски език. През тези дни присъствали много турски чиновници, но управителят на града не могъл да дойде, защото бил с повредено зрение и се лекувал. Учителят произнесъл едно благодарение и молитва за Султана на турски език. На 15 бил изпита на децата от Взаимното училище, които положили изпит по четене. Раздадени били насърчителни награди. Девическото училище от две години насам, за срам на софиянци, било затворено. 2. Опит на Митрополит Доротей, чрез Правителството, да поиска от Софийската епархия 300 хил. гроша, които държал на някакъв сарафин. Софиянци, както и селяните от селата никак не били склонни да му дадат тази сума

217. СОФИЯ, 13 октомври. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 11, 22 окт. 1866, с. 4.

Разпространение на протестантизма в града. Учителят в Мъжкото училище В. Груев провеждал протестантска пропаганда сред учениците и им забранявал да носят кръстове и да се кланят на икони. Когато се договарял със Софийската българска община, той обещал да се откаже от пропагандната си дейност, но това явно е било само за да получи 19-те хиляди гроша годишно. Сега учителят поставял на първо място пропагандата, а после науките. Освен това не изпълнил и поетия ангажимент да доведе още петима учители, а уволнил досегашния учител Ангелко, от когото софиянци били доволни. Гражданите били благодарни на Д. Трайкович, че въстановил работата на Девическото училище и назначил в него учителя Х. Ангелко, който добросъвестно се трудел за възпитанието на децата. За един месец тук се записали повече от 40 момичета и продължавали да се записват всеки ден, а някои започнали да изпращат и момчетата си в Девическото училище

219. [НАШИТЕ читатели...]. // Время (Цариград), II, No 15, 19 ноем. 1866, с. 2.

От София пристигали противоречиви сведения относно протестантската пропаганда и дейността на учителя В. Груев. Те отразявали отдавна съществуващото раздвоение на софиянци по училищните работи. Като не можели да се противопоставят, софийските еснафи оставили Мъжкото училище в ръцете на чорбаджиите. В някои дописки се казвало, че протестантизмът е проникнал даже в училището, в лицето на учителя Груев. Той поддържал връзки с мисионерите, с Петър Мусевич, който от няколко години живеел в София и с още мнозина българи, които пропагандирали протестантството. От друга страна в Редакцията пристигнало писмо в защита на учителя, подписано от софийски чорбаджии. Според друга дописка, това писмо било предлагано за подпис на всички българи, но било подписано само от чорбаджиите. От Българската община в София също пристигнало опровержение на писаното за учителя Груев. Тя настоявала Редакцията да счита за единствено верни само съобщенията, които идвали от нея и да й бъде съобщено името на дописника - автор на нападките, но Редакцията отказала да изпълни тези искания по разбираеми причини

220. СОФИЯ, 3 ноември, 1866 : [Опровержение от българската община]. // Время (Цариград), II, No 15, 19 ноем. 1866, с. 4. Подпис: Членове на Общината: Х. Мано Стоянов, Димитър Трайков, Димитър М., Мито Манов, Дойчин Павлович, Панчо Антонов, Поп Янаки. Училищни настоятели: Димитър х. Манов, Теодор Пешов.

Членовете на Българската община и Училищното настоятелство определят писаното за учителя Груев като клевети и лъжи. Твърдят, че и двете училища - Мъжкото и Девическото, били в еднакво добро състояние. Не било вярно, че гражданите предпочитали Девическото училище и записвали момчетата си в него, имало само едно изключение, с едно 5-годишно момче. Настояват да научат името на дописника, който клевети Мъжкото училище и описва учителя Груев като проводник на протестантизма, както и всички съобщения до Редакцията, които не са подписани от Българската община, да се считат за неверни

229. СОФИЯ, 4 Февруари 1868. // Македония (Цариград), II, No 12, 17 февр. 1868, с. 47.

Панихида за българския свещеноначалник Авксентий, състояла се в съборната църква Свети Крал. Литургията отслужил поп Тодор с още двама попове. Съдържа пълния текст на произнесеното след това слово от поп Тодор. Присъствало българското общество в града

233. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), I, No 25, 29 апр. 1868, с. 93-94.

Битките на Цар Иван Шишман с турските завоеватели в Софийско в края на XIV век. Сведения за манастира Урвич, където Шишман се установил след идването си в Софийско - обграден с високи стени и обиколен с вода. Народното предание за последната битка на Иван Шишман, на 26 октомври 1395 г., в местността Сефер Чешмеси Баир близо до Самоков, където бил ранен на седем места и от кръвта му потекли седем извора. Сведения за крепостта Урвич, в която се укривал ранения Цар и за гроба му в местността Касъм Ефенди т. е. Свети Димитър. Текст на народната песен за Цар Иван Шишман "От как се е зора зазорила.."

235. СОФИЯ, 23 май 1868. // Македония (Цариград), II, No 27, 1 юни 1868, с. 108.

1. Празникът на Св. Кирил и Методий преминал с голяма радост и въодушевление. Водосвет и речи в училището. Песни, музика и хора в градините. 2. Денят на Николай Софийски, на 17 май, преминал също с такова увеселение. 3. Навременни за земеделците пролетни дъждове. Селяните се радвали и се молили да отгледат и приберат добра реколта. 4. Убийство на игумена на Кокалянския манастир (известен като Урвич) Отец Хрисанд. Той направил много за процъвтяването на манастира. Властите взели мерки за залавянето на злодеите

240. [ВЧЕРА вестник Дунав ни донесе известия...]. (Известия из Българско). // Дунавска зора (Браила), II, No 6, 17 дек. 1868, с. 24.

Съобщава се, че Митрополит Доротей Софийски бил определен за владика в Русе, където бил посрещнат от българите с радост

241. БРАИЛА 23 Декември 1868. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), II, No 7, 24 декември 1868, с. 27.

Няколко български владици, между които и Доротей Софийски, заминавали за Цариград във връзка с Българския черковен въпрос

246. ПЛОВДИВ. 10 Януари, 1869. // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 35-36.

Митрополитите Панарет Пловдивски, Доротей Софийски и Иларион Ловчански са изпратили послание до вселенския патриарх, с което се отказват от званието, което до сега са имали като владици, подчинени на Вселенския престол, за да преминат към българската народна черква

247. СОФИЯ (17 Януари). // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 36.

Кратко съобщение за посещенията на Д. Цанков и Митрополит Партений Пиротски в града, но без да се посочват целите. Съобщава още, че Гръцката патриаршия е изпратила отговорите на проектите на българите и в София, но софиянци даже не ги поглеждали

248. [ИЗВЕСТИЯТА от Цариград относително за черковния български въпрос...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 11, 26 януари 1869, с. 42.

Българските владици Панарет Пловдивски, Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински са подали оставки на Гръцката патриаршия

251. НАШЕТО священство. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 109-110.

Ниско образователно и културно ниво на българските свещеници, нарочно поддържано от Гръцката патриаршия и необходимостта от заменянето им. Негово Преосвещенсктво Партений Нишавски обикалял българските градове - София, Самоков, Пловдив и др., за да ръкоположи за свещеници просветени и способни хора

252. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 111.

Гост на София описва местен празник, неизвестен по другите краища на България. На 17 май софиянци празнували мъченика Николай Софийски като излизали на събор в местността Юч бунар извън града. На това мястото се намирали три кладенци. Тук мъченически завършил животът на Николай Софийски и някъде тук бил гробът му. Споменава за още един местен празник, на 30 октомври, под име Свети Крал Стефан, на когото чудотворните целокупни мощи се намирали във великолепната новоизградена черква със същото име

253. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139.

1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика

260. ИМЕНАТА : На почетни наши еднородци от разните страни на отечеството ни и вън от него, които са съдействали досега с извънредна помощ за издаването на Бълг. нар. сборник. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 20, с. 317-318 .

Става дума за подготвения от В. Чолаков двутомен сборник с български народни обичаи, песни, приказки, пословици, народни костюми и т. н. От София спомоществователи са: Черковната община, Женското дружество Майка, Х. Мано Стоянов, Д. Трайкович, К. Х. Цанов, Йорданка Филаретова, Евгеница Х. Манова, Маргарета Д. Х. Манова, Илие Муавин ефенди, Д. Х. Манов, Д. Митович, Никола Десев, Еленка Н. Т. Десева, Пеше Тодоров. Посочена е и сумата, която е дал всеки от тях

265. СОФИЯ 1872 Май 28. (Извод от дописки). // Македония (Цариград), VI, No 12, 13 юни 1872, с. 47. Подпис: Един Софиянец.

1. Обръщение към П. Р. Славейков - издател на вестник Македония. Вместо да сравнява София с Китай и да казва, че е заглъхнала, редакцията трябва да си намери дописник от града, който да им съобщава за ставащите тук важни събития. 2. Изборът на дядо Иларион Ловчански за софийски митрополит. Станало по настояване на представителите в Цариград и по една доста нагласена процедура на епархиалния събор в София. 3. Злоупотреби на общинския председател Поп Тодор

267. СОФИЯ, 18 Юни 1872. (Дописки на Македония). // Македония (Цариград), VI, No 15, 4 юли 1872, с. 59.

Българската община и Черковното настоятелство в София опровергават твърденията за незаконен избор на Иларион Ловчански за архиерей на Софийската епархия и за злоупотреби на Отец Иконом поп Тодор, съдържащи се в дописка от Един софиянец в ь 12 от 13 юни 1872 г. на вестника

268. [НАУЧАВАМЕ се, че Доротей Софийски...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 2, 8 юли 1872, с. 12. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Назначаването му за архиепископ в един от западните български градове - неподходящ избор на Светия синод

269. [ТЕЛЕГРАМИ пристигнали от София...]. // Македония (Цариград), VI, No 17, 18 юли 1872, с. 68.

Кратко съобщение, че пристигналия в София владика Доротей бил изгонен от старите си противници

270. [МАКЕДОНИЯ казва, че Дорчо-билюк-баши...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 5, 29 юли 1872, с. 36. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Кратко съобщение, че Доротей Софийски, посъветван от Иларион Макариополски, отишъл в София, но софиянци го изгонили

271. [В Левант Таймс са захванали да оплакват нашата Ерархия...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 6, 5 авг. 1872, с. 44-45.

Недоволството на народа от Българския екзарх и Българския синод, които не спазвали екзархийския устав - изпращали в епархиите такива владици, които народът не искал. В София бил изпратен Доротей. Стигнало се дотам, че народът в София казал пред властите, че предпочитал да си остане под властта на Гръцкия патриарх и да се откаже от Българската екзархия, щом тя иска да им наложи владика, когото не са избирали

272. ПЛОВДИВ, 20 Август. // Свобода (Букурещ), III, No 10, 2 септ. 1872, с. 78. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Съдържа сведение, че за архиерей в София е назначен дядо Серафим

273. [ЗА епископ в Софийската епархия...]. (Български известия). // Свобода (Букурещ), III, No 12, 16 септ. 1872, с. 92. От ь 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Кратко съобщение за избирането на Мелетий Зографски за епископ на Софийската епархия

274. [В Дунав - ефенди е поместена една дописка из София...]. (Най-нови известия). // Свобода (Букурещ), III, No 20, 11 ноем. 1872, с. 160. От No 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Осмива казаното във вестник Дунав, че по време на Рамазана Аллах изпратил дъжд в софийско, с което зарадвал земеделците

288. [В Курие д`Ориан пишат следующето...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 50, 1 септ. 1873, с. 398.

Съдържа сведение, че софийският владика е станал кефилин (поръчител) на затворения в София Васил Расолков и той сега се намирал в Митрополията до второ нареждане. Васил Расолков - роден в Дупница, завършил Хайделбергския университет, управлявал три години училищата в Русе, бил арестуван в Дупница като комита, защото притежавал книги и местният каймакамин (околийски управител) решил, че човек който притежава толкова книги не може да бъде друго освен комита

296. [ПИШАТ до Неологос от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 14, 15 апр. 1874, с. 3.

Православните празници в София преминали много тихо. Хората, които избягвали всякакви връзки с привържениците на Екзархията изпълнили религиозните си длъжности в един особен дом

299. ИЗЛОЖЕНИЕ на сметките на Българската екзархия : От времето на съставлението й с В. Ц. Ферман до 31 Декември 1873. // Век (Цариград), I, No 25, 29 юни 1874, с. 2-3.

Сведения за отделните общини, в това число за Софийската

300. ТЪРНОВО, 30 Юни. // Независимост (Букурещ), IV, No 39, 13 юли 1874, с. 318-319.

Решаването на Българския църковен въпрос не донесло на българите очакваното облекчение от страданията и неволите. Българските владици не оправдали очакванията на народа си. Съдържат се кратки сведения за дядо Мелетий Софийски

305. СОФИЯ, 2 Септември. // Независимост (Букурещ), IV, No 48, 14 септ. 1874, с. 391.

Подробно е описано произшествието в с. Казичене, станало с германската гражданка г-жа Де Петри Гюмпел - съпруга на инженер, работещ по строителството на железния път. Тя била изнасилена от двама турски чиновници, известни с разгулния си живот, подпомогнати от един българин. В кръчмарските оргии на турците участвали и български жени. Протакане на процеса в София. Отказ на българския епископ Мелетий да накаже лъжесвидетели

308. [ОТ Берковица са пристигнали в Цариград...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 39, 5 окт. 1874, с. 3.

Берковчани не искали да признаят Мелетий и настоявали за друг Митрополит или да се присъединят към друга епархия - Видинската

309. [ОТ София, 21 Септември...]. (Дописки на Век). // Век (Цариград), I, No 39, 5 окт. 1874, с. 3.

От София за пореден път се оплаквали от Митрополит Мелетий. Досега Редакцията на вестник Век не е споменавала нищо за това, защото се е надявала, че Екзархията се е заела сериозно да реши проблема и, че Мелетий трябва вече да е разбрал, че едно е да искаш да си владика, друго - да изпълняваш добросъвестно задълженията си

310. [СПОРЕД както се научаваме от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 44, 9 ноем. 1874, с. 2.

В Редакцията на вестника пристигали нови оплаквания от вече 2-годишното владишко поприще на Мелетий Зографски. В същото време от него пристигнали някои отговори, както и едно дълго изложение в негова защита, но оплакванията били повече от хвалебствията

312. [ОТ София, 17 ноември...]. (Дописки на Век). // Век (Цариград), I, No 47, 30 ноем. 1874, с. 4.

Накратко е предадено съдържанието на дописка от София, която целяла да оправдае владиката Мелетий. Дописникът твърдял, че Мелетий се ползвал с любовта и почитта на цялото си паство и вината за безредията и безчинствата била на Епархиалния съвет. Неговите членове, 14 на брой, били все сродници и сватове на един гражданин, който едно време отворил Митрополията на Фенер. Редакцията смята, че дописникът не е посочил достатъчно доказателства и вместо полза, допринасял само вреда на владиката

315. [ИЗВЕСТНО е, че отдавна...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 51, 21 дек. 1874, с. 3.

От София пристигали сведения, че отношенията между Мелетий Софийски и гражданите от ден на ден се охлаждали все повече. Софийският епархиален съвет се е отнасял няколко пъти до Екзархията, но тя все още не била дала никакво решение

317. ЦАНОВ, Н. Описание на селото Бояна / Н. Цанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 13, с. 610-615 .

Природа. Църквата в селото. Съборът на 27 юли - деня на Свети Пантелей. Изворът със Света вода, имаща лечебни свойства. Предание за основаването на селото

318. СОФИЯ, 25 Януари, 1875. (Дописки на Век). // Век (Цариград), II, No 6, 8 февр. 1875, с. 3.

Недоволството от Митрополит Мелетий било всеобщо. Екзархията не предприемала нищо и с това само увеличавала това недоволство. Тя носела вина и за нарушаването на границите на епархиите. Пример за това била Берковската каза, която отдавна не била в съгласие с другите в Софийската епархия

319. ЕКЗАРХИЯТА и Епархиите. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 3, 26 февр. 1875, с. 5-6.

Лошо отношение на българските епархии към Българската екзархия - не поддържали връзки с нея и не показвали подчинение. Някои от епархиите - Самоковска, Средецка, Велеска и Сливенска, се обаждали поне веднаж в годината, но и те не помагали на Екзархията

320. [Т. Преп. МУСТАФА ефенди...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 952, 2 март 1875, с. 1.

Кратко съобщение за награждаване на няколко мюфтии - Видинския, Софийския, Варненския и Нишския, с Измирска степен. Награденият Софийски мюфтия е Мехмед Садък ефенди

328. [ТЪРНОВСКИЯТ мюфтия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 957, 19 март 1875, с. 1.

Съобщава за награждаването на няколко мюфтии - Търновския, Видинския, Софийския, Варненския и Нишския, с орден Меджидие, IV-ти клас

338. ПРОТЕСТАНТСКИТЕ мисионери в България. // Век (Цариград), II, No 17, 26 апр. 1875, с. 3, 4.

Обширна статия, в която само се споменава, че в Едерне, Пловдив, София и Ески-Захра "семената са паднали на каменисти места", защото нямало резултати от работата на мисионерите

342. Поп ТОДОР. Сказка държана в Софийското читалище от светиня му Поп Тодора / Поп Тодор. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 9, с. 402-410 .

Темата е ползата от изучаването на нашите народни песни, започната предишната събота със сказка на г-н Македонски. Поп Тодор говори най-напред за история на песните въобще и влиянието им върху нравите, за значението, което имат сред образованите народи, после - за криворазбраната цивилизация и тенденциите към чуждопоклоничество сред някои български граждани, което ги отдалечава от селските хора, от родния бит и обичаи и накрая говори за идеята си читалищата да съберат всички народни песни, сказания, пословици, обичаи и т. н. и да ги напечатат със свои средства. Приканва Софийското читалище да бъде пионер в осъществяването на тази идея

352. [С голяма скръб вестяваме...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 17, 2 юни 1875, с. 7.

Съобщава се за смъртта на Ловчанския митрополит Дионисий на 29 май, в София

387. ДОПИСКА на Дунава. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1021, 12 ноем. 1875, с. 1.

1. Движение на войски в София. Пристигали през ден, а понякога и всеки ден, по един - два табура, престоявали един ден и отивали за Ниш и Пирот. 2. Правителственият конак. Миналата пролет Правителството отпуснало 160 хил. гроша за направата на вече порутената и съборена сграда. Старият конак бил съборен. Сградата била разширена за да се съберат в нея всички съвети и правителствени отделения, защото досега Градският съвет и Търговското съдилище били на друго място. Новото отделение било направено от дялани камъни и станало най-здраво и най-добро. Сега се поставяли прозорците и подовата настилка и след няколко дни чиновниците щели да се пренесат. 3. Джамията на Софу Мехмед паша била ремонтирана. Тя имала едно кубе, няколко стаи за ученици и едно училище. Напоследък сградата доста започнала да се руши. Освен това вътре се държали припаси на мютевеллиите, поради което от доста години била затворена. След направения оглед и разрешението на управлението на евкафите, припасите били преместени на друго място и започнал ремонт. Това станало в първите дни на Рамазана. Вътрешните ремонти приключили бързо и Джамията била отворена още по време на Рамазана. Ислямските жители се зарадвали много и с похвала споменавали имената на Софийския мютесарифин Мазхар паша и на евкафския мухасебеджия за положените старания. 4. Непостоянно време през Рамазана. От два дни валял сняг, и в планината, и в полето. Натрупал една педя. 5. Новини от Джумая и Мелник

389. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1024, 23 ноем. 1875, с. 1.

Завършен бил строежа на Руждие (турско училище) в София. Досега в града нямало специална сграда за Руждие, използвала се сградата на Медресето (турско духовно училище) на Сакаллъ заде, намиращо се срещу правителственото съдилище. Понеже зданието било тясно и не можело да събере всички ученици, Софийският мютесариф (става дума за Мазхар паша), който полагал грижи и старания за всяко нещо, съставил една специална комисия за построяването на Руждие. Сградата била построена на добро място в центъра на града - в околността на Голямата джамия на покойния Махмуд паша. Имала два етажа, осем стаи и специално отделение за преподаване. Била здраво направена и с хубав вид. Построяването станало с помощта на благодетелни лица

411. [ИЗПРАЩА ни се от град София...]. (Вътрешни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 15, 10 апр. 1876, с. 2. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век.

Писмо, подписано от първенците на Софийската епархия до Българския екзарх. Отнасяло се до екзархийската политика. Главното искане било да се свика народен събор в Цариград за разрешаване на проблемите

412. [ЦАРСКОТО правителство почете миналата седмица...]. (Вътрешни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 15, 10 апр. 1876, с. 3. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век.

Съобщава за удостояването на митрополитите Симеон Преславски, Мелетий Софийски и Йосиф Ловчански с турски орден медждие, трета степен

414. [ПО-МИНАЛАТА седмица Цариградското правителство...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 14-16, 21 апр. 1876, с. 54.

Мелетий Софийски и др. владици са удостоени с Орден медждие, 3-ти клас

439. [ИЗ едно частно писмо от Средец, 4 Юни 1876, извличаме следующето...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94.

Авторът вероятно е софийски търговец, който споделя каквото е чул да се говори за въстанието в българско и за потушаването му. Слух, че софийският владика бил повикан от комисията по разследване на въстанието в Русе, обвинен уж в съучастие

440. [СЛУХ се раздава, че средецкия владика Мелетий...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94.

Кратко съобщение, че Мелетий Софийски се намирал във Видин, където бил арестуван

444. [СПОРЕД новините от Пловдив...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 33, 19 юни 1876, с. 97.

Съдържа сведение, че в Средец били осъдени на смърт 11 души, между които и свещеници

457. ТАТАР ПАЗАРДЖИК, 6 Юли, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 39, 10 юли 1876, с. 109.

Сведения за София от пристигащи пътници. Владиката Мелетий бил убит. Средецкия и Нишкия санджаци щели да съставят един вилает под управлението на сегашния средецки мютесариф Махзар паша. Носел се слух, че и Татар Пазарджик ще влезе в новия вилает

459. [НАУЧАВАМЕ са, че Негово Превъзходителство Средецкий владика Мелетий...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112.

Съобщава се, че комисията във Видин разследва неговото участие във въстанието. Той отричал и поискал Екзархията да се застъпи за него пред Правителството

467. СОФИЯ 2. Октомври. // Български глас (Болград), I, No 27, 23 окт. 1876, с. 108.

1. Продължаване на злодеянията след приключването на европейската комисия, и то пред очите на властта и по нейна поръчка. Зачестили убийствата - всяка сутрин в града и в селата намирали по 15-20 души убити. Предизвиквали се нарочно пожари. До скоро в града въобще не са ставали пожари - за пет години имало един случай на запалил се комин. Напоследък, за един месец, в София изгорели 60 къщи и 2 хана и докато дойдели толумбаджиите, те били ограбвани. Пожарите били явно поръчкови, гражданите сами издирвали и намирали бомбички в къщите си. Главен извършител на злодеянията била голата турска войска. 2. Липса на правосъдие за българите. Разказана е случка, при която слугата на Хаджи Мано пострадал от едно заптие, което арестували, но после пуснали защото нямало двама души турци за свидетели. 3. Зачестили посещения на гладни Мохамедови проповедници. Такива пристигали в града почти всеки ден. Наскоро един дервишин, дошъл от Мекка, разказвал, че Мохамед му се явил насън и го предупредил, че ако мюсюлманите отстъпят тая свещена земя на гяурите, то всички мюсюлмани ще изчезнат от земята и ще горят вечно в ада

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.