|
|
|
222. ПО настояще тишина...]. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 2, 20 ноем. 1867, с. 6. Сведение за арестуването на един търговец от София, на име Филип, заради съвпадението с името на Филип Тотю 223. ПО настояще тишина уталага развълнените това лято духове...]. (Прегляд в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 2, 20 ноем. 1867, с. 6 . Лукавата турска политика спрямо българите. Арестуването на един софийски търговец на име Филип в Свищов, поради съвпадението му с името на Филип Тотю 224. БРАИЛА 10 Декември 1867. (Прегляд в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 5, 11 дек. 1867, с. 18. Решението на правителството на Митхат паша за сливане на българските с турските училища. В София, Видин, Свищов и др. градове били изпратени хора, които да проучат уредбата и състоянието на българските училища 233. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), I, No 25, 29 апр. 1868, с. 93-94. Битките на Цар Иван Шишман с турските завоеватели в Софийско в края на XIV век. Сведения за манастира Урвич, където Шишман се установил след идването си в Софийско - обграден с високи стени и обиколен с вода. Народното предание за последната битка на Иван Шишман, на 26 октомври 1395 г., в местността Сефер Чешмеси Баир близо до Самоков, където бил ранен на седем места и от кръвта му потекли седем извора. Сведения за крепостта Урвич, в която се укривал ранения Цар и за гроба му в местността Касъм Ефенди т. е. Свети Димитър. Текст на народната песен за Цар Иван Шишман "От как се е зора зазорила.." 238. ПРОЧИТАМЕ във вестник Македония...]. (Вънкашни). // Дунавска зора (Браила), II, No 3, 25 ноем. 1868, с. 12. Назначения на муавини (помощник началници) в няколко града. Назначените били все хора предани на интересите на турското правителство. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин 240. ВЧЕРА вестник Дунав ни донесе известия...]. (Известия из Българско). // Дунавска зора (Браила), II, No 6, 17 дек. 1868, с. 24. Съобщава се, че Митрополит Доротей Софийски бил определен за владика в Русе, където бил посрещнат от българите с радост 241. БРАИЛА 23 Декември 1868. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), II, No 7, 24 декември 1868, с. 27. Няколко български владици, между които и Доротей Софийски, заминавали за Цариград във връзка с Българския черковен въпрос 242 ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), II, No 7, 24 дек. 1868, с. 25-26. Тайното съзаклятие на Капитан Георги Мамарчев за повдигане българите на въстание през 1835 г. Сред главните членове на съзаклятното дружество бил Иванаки от София. Той бил главен архитект и инженер на крепостите в България, известен под името Калфа Баший. Обикаляйки по градове и села и под предлог, че набира дюлгери за Цариград, записвал доброволци за въстанието. Бил убит в Търново заедно с другите главни организатори след предателството на младия Хаджи Юрдан от Елена. В бр. 13 от 10 февруари 1869 г. е направена корекция, от която става ясно, че Иванаки от София е бил член на съзаклятието, но инженерът, който обикалял страната, се е казвал Митю 245. ВЕСТНИК Народност заема един член...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 10, 21 ян. 1869, с. 37. Полските емигранти в България. Споменава се, че са направили фабрики за спирт в Шумен и може би в София 248. ИЗВЕСТИЯТА от Цариград относително за черковния български въпрос...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 11, 26 януари 1869, с. 42. Българските владици Панарет Пловдивски, Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински са подали оставки на Гръцката патриаршия 249. ОТЛИЧНЫЙ по голямата си ревност за освобождение на отечеството си...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 13, 10 февр. 1869, с. 49. Името на софиянеца Калфа Баши, който бил главен архитект и инженер на крепостите в България и като един от главните организатори на съзаклятието на Капитан Георги Мамарчев обикалял страната да набира въстаници, било Митю, а не Иванаки, както е посочено в статията Черти от военен дух у съвременните българи в бр. 7 от 24 декември 1868 г. Личност с името Иванаки от София е имало и той също е бил член на съзаклятието 256. ИСТИНСКОТО родолюбие. // Дунавска зора (Браила), II, No 49, 8 дек. 1869, с. 193-194. Като пример за проява на истинско родолюбие са посочени народните благодетели, между които - Иван Н. Денкоглу, който завещал имота си за да се учат българчета в Русия 257. ВЕЛИКАТА идея на българите. // Дунавска зора (Браила), II, No 51, 24 дек. 1869, с. 201. В забележката под линия е споменато името на Сава Филаретов като един от най-достойните синове на България, които, за съжаление, българският народ изгубил твърде рано 258. ЖИНЗИФОВ, Райко Иванов. Стихотворение : После смъртта С. Филаретова / Райко Иванов Жинзифов. // Дунавска зора (Браила), III, No 4, 17 юли 1870, с. 16. Стихотворението е писано в Москва през 1863 г. 471. ГРАНИЦИТЕ на България според решенията на конференцията...]. // Дунавска зора (Браила), IV, No 2, 6 ян. 1877, с. 8. Двете автономни български области - източна, с главен град Търново и западна, с главен град София, създадени по предложение на Русия на Цариградската конференция. В западната влизат санджаците: Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Велешки, Битолски (освен две каази на юг), част от Серезкия санджак, Струмишки, Тиквешки и Костурски 319. ЕКЗАРХИЯТА и Епархиите. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 3, 26 февр. 1875, с. 5-6. Лошо отношение на българските епархии към Българската екзархия - не поддържали връзки с нея и не показвали подчинение. Някои от епархиите - Самоковска, Средецка, Велеска и Сливенска, се обаждали поне веднаж в годината, но и те не помагали на Екзархията 321. ЕДНО голямо народно училище. // Ден (Цариград), I, No 4, 5 март 1875, с. 1. Идеята за създаване на Висше българско училище. Предлага се то да е в София, а не в Цариград. Предимствата на София са в средищното й положение в държавата, строящите се железопътни връзки с всички краища и очакваното й превръщане в търговски и промишлен център 344. НУЖДАТА за едно по-горно българско училище. // Ден (Цариград), I, No 14, 12 май 1875, с. 1. София е препоръчана като най-подходящото място за такова училище 352. С голяма скръб вестяваме. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 17, 2 юни 1875, с. 7. Съобщава се за смъртта на Ловчанския митрополит Дионисий на 29 май, в София 355. ВЕЛЕС, 28 май 1875. // Ден (Цариград), I, No 18, 9 юни 1875, с. 7. Идеята за българско висше училище. Подкрепят, че Средец е най-подходящото място. Средищното положение на града и скорошното срещане на всички железопътни линии тук - предпоставка за процъфтяването на града като търговски и промишлен център. Тук е запазена българщината, неповлияна още от чужди нововъведения. От друга страна създаването на висше училище в града ще допринесе голяма икономическа полза на населението и разцвет на книжнината и науката 369. ПРИЗРЕН, 12 Юли 1875]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), I, No 25, 28 юли 1875, с. 7. Средец - подходящо място за българско висше училище от гледна точка на борбата със сръбската пропаганда в западните български земи 406. ЕДНА кореспонденция от София. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 8, 21 февр. 1876, с. 31. Черкези нанесли побой на трима италианци - Дженнаро Конти и негови приятели, на главната улица в София. Намесил се пазача на Италианското консулство 407. ЕДИН телеграм от сряда. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 12, 20 март 1876, с. 48. Кратко съобщение, че в София е бил Министърът на правосъдието Джевдет паша, който обикалял областите с особена мисия 409. От Средец известяват. . . ]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 25, 22 март 1876, с. 82. Сведения за въстанието - воеводата на Копривщенската чета Георги Петковски бил убит, а другарят му Отец Кирил, игумен на Калугеровския манастир в Татар Пазарджик, бил заловен ранен 414. ПО-МИНАЛАТА седмица Цариградското правителство. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 14-16, 21 апр. 1876, с. 54. Мелетий Софийски и др. владици са удостоени с Орден медждие, 3-ти клас 415. ЕДИН телеграм стигна. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 17, 24 апр. 1876, с. 58. Кратко съобщение за изпратени два табуна войска в София - от Трапезунд и Шамския аскер 416. ЙОЩЕ по-последни новини. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 18, 28 апр. 1876, с. 61. Също и в: Н о в а Б ъ л г а р и я (Букурещ), I, ь 1, 5 май 1876, с. 2. Сведения за прекъсване на пощенските и телеграфните връзки със София поради въстанието 418. ПАНАГЮРИЩЕ. // Ден (Цариград), II, No 19, 1 май 1876, с. 64-65. Съдържа сведения за с. Петрич, Софийско - 250 домородства, черква и училище 420. ВТОРИ телеграм от Софийския паша с дата 1 май известява. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69. Въстаналите жители на Раковица били склонили да се подчинят и завърнат по домовете си 421. СОФИЯ, 28 Април. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69. От София предават сведения за въстанието в Златишко. Едно отделение от войската било изпратено в с. Петрич, за да пази спокойствието на жените и децата, които са останали в селото 422. ТЕЛЕГРАМА, изпроводена до Великия Везир, с дата 30 април, от Софийския управител]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69. Бунтът в с. Раковица бил спрян, трима бунтовници били арестувани. Те направили разкрития пред специално създадената в София смесена комисия, след които тук никой вече не говорел за въстание 423. НАУЧАВАМЕ се, казва Тюрки. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 21, 8 май 1876, с. 73. Кратко съобщение за назначени от Правителството комисари за проучване на въстанието в България. За София заминал Салим ефенди 425. ПРОЧИТАМЕ в Тюрки. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 21, 8 май 1876, с. 72. Сведения за въстанието. София, Пазарджик и Пловдив били спокойни 427. ЗА града Раковица, Софийско окръжие, и за три други села в околността. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78. Селищата били опожарени от турците и ограбени от черкезите 428. ХАСАНПАШОВОТО преминуване. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78. Софийска войска, под предводителството на Хасан паша, изпратена към Татар Пазарджик за потушаване на въстанието 431. ЛЕБИБ ефенди. . . ]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 24, 19 май 1876, с. 80. Кратко съобщение, че е изпратен като комисар в София за анкетиране на въстанието 432. ЩО става по нас. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 25, 22 май 1876, с. 82. Съдържа сведение, че от Панагюрище и Копривщица огънят на въстанието е преминал в Златица, Средецко и Ихтиманско 433. СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 27, 29 май 1876, с. 85. Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта 434. ОТ вред из нашенско тука пристигат жаловити вести. . . ]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 28, 2 юни 1876, с. 87. В София непрекъснато докарвали стотици арестувани. Личало, че повечето са вдигнати направо от работните им места. Пътници от София разказвали, че властта арестувала от всяко село по няколко души и ги принуждавала да казват насила кои са комити и имат оръжие 436. ПИШАТ ни от Средец, 31 май 1876]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 29, 5 юни 1876, с. 89. Арести ставали всеки ден. Тъмниците били препълнени и затворниците в тях стояли прави и ден, и нощ. Един хан също е препълнен със затворници и вече използвали къщите. Въпреки настояванията на тукашния мютесарифин, черкезите и башибозуците не спирали да своеволничат с мирното население. Между София и Татар Пазарджик било осеяно с трупове. Няма кой да прибере реколтата 438. РУСЕ, 22 Май, 1876. // Ден (Цариград), II, No 30, 9 юни 1876, с. 91. Сведение, че около 30-40 села в Средецката област са въстанали 439. ИЗ едно частно писмо от Средец, 4 Юни 1876, извличаме следующето. . . ]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94. Авторът вероятно е софийски търговец, който споделя каквото е чул да се говори за въстанието в българско и за потушаването му. Слух, че софийският владика бил повикан от комисията по разследване на въстанието в Русе, обвинен уж в съучастие 440. СЛУХ се раздава, че средецкия владика Мелетий. . . ]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94. Кратко съобщение, че Мелетий Софийски се намирал във Видин, където бил арестуван 441. ЦАРИГРАД, 11 юни 1876. // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 93. Съдържа сведения, че по улиците на Пазарджик, Средец, Пловдив, Търново и др. се скитали гладни, голи и без покрив жители от опустошените райони 444. СПОРЕД новините от Пловдив. . . ]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 33, 19 юни 1876, с. 97. Съдържа сведение, че в Средец били осъдени на смърт 11 души, между които и свещеници 446. ОДРИН, 20 Юни, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 99. Ограбени от въстаналите българи вещи и продукти се продавали евтино по пазарите. В Копривщица евреите от Средец закарали брашно, което разменяли срещу восък - една ока брашно за две оки восък 447. ПРОЧИТАМЕ в Джеридей Хавадис]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 102. Съобщава се, че на 15 юни в София били осъдени на смърт копривщенски въстаници, които направили самопризнания, че са убили 18 цигани в Копривщенския балкан. Това били: Тодор Абаджиев, Андон Шейов, Стано Сапунджи, Станчо Тодоров, Абаджи Габровец, Христо Анджи и Христо Бояджи 449. ВЧЕРА Галата се. . . ]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 36, 30 юни 1876, с. 104. Сведения за Сръбско-турската война. Имало слух, че сръбските войски, начело с ген. Черняев са стигнали до Средец 450. ПРОЧИТАМЕ в Левант Хералд. . . ]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 37, 3 юли 1876, с. 106. Съобщава се, че в една телеграма от Виена, от 24 юни, се казвало, че ген. Черняев е завладял Паланка и се е отправил към София 451. ЦАРИГРАД, 2 Юли 1876 : Сърбия и Турция. // Ден (Цариград), II, No 37, 3 юли 1876, с. 105. За Сръбско-турската война. Ген. Черняев - енергичен, решителен и смел човек, имал намерение да превземе София, Пловдив, Одрин, а даже и Цариград 454. ВОЙНАТА. // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 107. Сведения за Сръбско-турската война. Ген. Черняев напреднал много по пътя към София 455. НИШКИЯТ и Софийският санджаци. . . ]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 108. Съобщение за съединяване на двата санджака във вилает. Софийският мютесарифин Маэхар паша ставал валия на новия вилает и се произвежда в чин везир 456. ПИШАТ от София до Фар дю Босфор следующето. . . ]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 108. Софийският дописник съобщава, че Ибрахим бей от Свищов обикалял вилаета като царски комисар и обявявал, че от 1 август ще се въведат много свободни закони за всички народи в Империята и ще се намалят данъците 457. ТАТАР ПАЗАРДЖИК, 6 Юли, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 39, 10 юли 1876, с. 109. Сведения за София от пристигащи пътници. Владиката Мелетий бил убит. Средецкия и Нишкия санджаци щели да съставят един вилает под управлението на сегашния средецки мютесариф Махзар паша. Носел се слух, че и Татар Пазарджик ще влезе в новия вилает 458. АМЕРИКАНСКИЯТ консул. . . ]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112. Съобщава се за изпращане на англо-американска анкетна комисия за въстанието, изпратена в Одрин, Пловдив и София. Членове на комисията: Американският консул в Цариград, дописникът на Ню Йорк Хералд, един драгоманин и няколко големци англичани. Преди няколко дни по същите места заминала една комисия от г-н Бариинг - секретар на посолството и тъща му г-жа Гаррачина 459. НАУЧАВАМЕ са, че Негово Превъзходителство Средецкий владика Мелетий. . . ]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112. Съобщава се, че комисията във Видин разследва неговото участие във въстанието. Той отричал и поискал Екзархията да се застъпи за него пред Правителството 460. СПОРЕД вестник Дунав. . . ]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 111-112. Сведения за осъдени българи. Касапинът Никола Петров от Средец бил осъден на 15 години затвор. Пенчо Стаменов от с. Мирково - на вечни окови
|
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|