Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

Строителство

359. [ЗЕМЕМЕРЦИТЕ, които се повикаха от Англия...]. (Общи работи). // Дунав (Русчук), XI, No 983, 25 юни 1875, с. 2.

Кратко съобщение, че английските специалисти, които работят по проучване направата на румелийските железни пътища, са прегледали пътищата Цариград - София, Едерне - Деде агач, Солун - Скопие и др

Строителство. Архитектура

 3. [ПИШАТ от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 14 .

Съобщава се за строителство на укрепления, в което участвали всички жители - турци и християни. Най-важното укрепление щяло да се назове Меджидие

11. СТОЯНОВ, хаджи Мано. София 22 Юли 1857 / Хаджи Мано Стоянов. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 341, 10 авг. 1857, с. 152.

Посещение на софийския управител Етем паша в българската църква и училище на 18 юли. Похвалил българите за новоизгражданата църква. Изпитал учениците един по един и похвалил знанията им. На другия ден изпратил пари и подаръци за всички ученици. Българите били доволни и благодарни за това посещение, което се прави за пръв път от турски управител

26. [ЦАРСКИТЕ войски, които са в Софийското поле...]. (Преглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 20, 8 авг. 1859, с. 80.

Кратка информация. 1. Войските в Софийско се отличават с добро поведение. 2. Софийските жители са много благодарни на Хасан Тасен паша за добрините. 3. Гражданинът Димитрий Трайкович прави със свои средства девическо училище и името му ще остане вечно в сърцата на хората

33. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 24. Декември 1860 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 17, 17 ян. 1860, с. 74 . Авт. е посочен в Показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Градът в навечерието на християнския празник Бъдни вечер - повече движение по улиците и чаршиите, търговията върви, всичко изглежда някак по-тържествено. Разговор между един шопски селянин и купувач. Като прави реклама на стоката си, селянинът не пропуска да спомене, макар и в шеговита форма, за голямата си болка - ограбването от страна на фенерските владици

35. СОФИЯ 1859 Декември 1. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 175 . Подпис: Един пътник.

Откриването на новопостроената от Д. Трайкович сграда на Девическото училище с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните паши Сюлейман паша и Осман паша, австрийския консул в София г-н Замеро. Кратки сведения за училището - отворено още миналата година от Д. Трайкович и изцяло издържано от него, има около 150 ученички, новата сграда е на два етажа. Слухове, че някои софиянци не одобряват това дело, защото смятат, че за девойките е достатъчно да могат да предат и шият

38. СОФИЯ 1860 Февруари 3. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 54, 30 март 1860, с. 22-23; ь 55, 9 апр. 1860, с. 37 . Подпис: Един бъл. родолюбец.

Описва София като град прочут в цяла България със своята търговия, своето изобилие и със своите жители, но намеква и за нечистите улици - само ушите не си изцапал като вървял по тях. Случайна среща на автора с един свещеник, който хвалел владиката Гедеон като най-добрия от всички предхождащи го, служи като повод да разкаже това, което знае за софийските владици. Започва от сегашния владика Гедеон и в обратен ред за предшествениците му - Паисий, Мелетий, Макарий, Паисий (същия), Йоаким, Теофан, Дядо Дели Матейчо. Гедеон - макар и да обича да сяда на трапезата с двама-трима сиромаси и да раздава малко помощи на сирачетата, в същото време е оставил за църквите да се грижат пропаднали свещеници, затваря си очите за тяхните пиянски истории и праща по селата сарданапала (любител на разкошен и разгулен живот) Георги Екзара да обира простодушните селяни. Паисий - ограбвал народа докато не му свалил и кожата от гърба, а после се оттеглил за спокоен живот в Ефес. Мелетий - макар и да правил някои добрини, софиянци били принудени да платят глоба на гръцкия патриарх заради развратното му поведение. Макарий - българин от Нишавско, обърнал цялото си внимание към църквите, наказвал свещениците за пиянство и изисквал да си изпълняват задълженията, но по неизвестни причини махнат от София и изпратен в манастира Зограф във Света Гора, където от 15 години е като на заточение. Йоаким - и той гледал да си напълни джоба и да се оттегли за спокоен живот. Теофан - отличавал се с добрините си, излагал живота си на опасност като отивал в най-дивите и жестоки времена при най-жестоките съдии да моли за благоденствие на народа си. Дядо Дели Матейчо - известен с изфабрикуването на разни лъжи. Благодарение на такива светци българите няма с какво училища и църкви да направят. Похвала на благодетелите, които са направили нещо за просветата и културата на софиянци - г-н Симеонович, г-н Денкоглу, г-н Трайкович. За Девическото училище казва, че девойките се научили да четат, пишат и пеят Апостол в църквите само за година и половина

44. [ДЕВИЧЕСКОТО Трайково училище било близо да се дострои]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 203-204 .

1. Скорошно довършване на Девическото училище, построено от Д. Трайкович. Един българин от Карлово на име Димитрий, който учил художествено изкуство в Австрия, измазва и изографисва училището отвън и отвътре. Надпис на училището с едри златни букви - "Първо девическо училище в София, въздигнато от Г. Д. Трайкович, в дните на Н. И. В. Султан Абдул Меджит Хана. 1860.". Намерение на Д. Трайкович да направи книгохранилище в училището и да покани от Европа още една учителка за следващата учебна година. 2. Мъжкото училище подобрява работата си. По предложение на главния учител С. Филаретов, е поканен за учител софиянеца Манол Лазаров - трудолюбив, отличил се с учителските си способности в Ловешките училища. 3. Успехът на софийските български училища привлича вниманието не само на сънародници но и на чужденци - австрийският консул Г-н Замеро преподава, без заплащане, турски език в Мъжкото училище и поощрявал учениците като им подарявал книги. 4. Г-н Денкоглу е изпратил една електрическа машина за основаното от него Денкоглувско книгохранилище. 5. Ружди бей - каймакам (околийски управител) на военните лекари, съставил Ръководство на турския език по робертсоновата метода, което улеснява много учениците

45. [ПИШАТ ни от София, 13 юни]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 208 .

1. Военни упражнения на Софийския гарнизон в присъствие на Ферик Осман паша, Сюлейман паша и много зрители. Шатрите построени от военните инженери Хаки-бег и Ахмет ефенди. Отлично състояние на гарнизона. 2. Ферик Осман паша построил със свои средства мост на Владайската река над с. Бали Ефенди (Княжево), за което жителите са много благодарни, защото липсата на мост досега им съэдавала големи затруднения

52. [ДОПИСНИКЪТ ни от София, 31 юли, ни съобщава подробности...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 322 .

Честване на празника Свети Пантелей в с. Бояна, Софийско. Описание на старата църква. Текст на надписите в църквата

70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78.

1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди Гергьовден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

110. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 26. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. - Текстът на Протестното писмо е публикуван и във в. България (Цариград), III, ь 15, 25 септ. 1861, с. 114, но не са изброени подписалите го.

1. Несъгласие на софиянци с примирителната политика на българските представители, упълномощени да представят пред Високата порта българските искания по църковния въпрос, които се свеждат единствено до политическото признаване на независима българска църква. Научили за отстъплението на представителите си, софиянци се събрали в Мъжкото училище и в църквата Св. Николай Големий да изразят възмущението си. Текст на Протестното писмо от града и областта, подписано от еснафите - бакалски, абаджийски, терзийски, калпакчийски, чизмеджийски, кюркчийски, мутафчийски, тъкачиски, дюлгерски, кацарски, дограмаджийски, ахтарски, самарджийски и механджийски и от членовете на новосъздадената Софийска българска община - Иванчо Божилов, Панчо Антонов, Димитър Трайков, Антон Найденов, Георги Михалков, Стоянчо Цветков, Христо Георгиев, Иван Антонов, Киро Савов, Атанас Филипов, Георги Коцов, Сутур А. Томов, Георги Велков, Дойчин Павлов, Христо Петрев, Спас Коцев, Димитър Атанасов. 2. Софиянци излезли извън града за да посрещнат новия управител Ахмед Расим ефенди, но той не пристигнал, очакват го в близките дни

116. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Средец (София) 1 Ноември 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 59, 14 ноем. 1861, с. 237-238 . Подпис: Един Българин от Охрид Ф. Р. Ц.

Дописка от един търговец на кожухарски стоки, в която казва, че през колкото градове е преминал, никъде не е видял толкова разпалени противници на фанариотите, колкото в София. Невъзможност на софиянци да ползват недовършената си църква Свети Крал, поради настъпилите студове, отворени били само двете други църкви. Тържествен молебен на 22 октомври в църквата Свети Архангел в чест на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий. Тържествена служба на 30 октомври за празника Свети Крал Милутин, наречен Стефан, раклата с мощите на когото се съхранявала в църквата Свети Архангел. Митрополит Доротей бил в голяма немилост

125. СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 .

1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си

131. [ПЪТЯТ, който се правеше от Ниш...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), IV, No 36, 17 дек. 1862, с. 287 .

Кратко съобщение за завършване строителството на пътя Ниш - София, който е част от пътя Ниш - Пловдив. Строителните работи по оставащата част ще продължат напролет

133. СРЕДЕЦ или София : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 2, 30 юни 1863, с. 14.

1. Довършвал се строежът на църквата Свети Крал Милутин. 2. Народното чувство се пробуждало. Развратните калугери се отстранявали от игуменството и се поставяли нови, достойни хора. Свещениците ставали любители на четенето. Навсякъде по селата се откривали училища, управлявани от централното училище в града и неговия много способен управител К. Геров. Търново и Охрид, които заедно със София са най-многолюдните български градове, трябвало да се поучат от софиянци

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No 19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

159. [ШОСЕТО, което беше направено...]. (Вътрешни новини). // Дунав (Русчук), I, No 1, 3 март 1865, с. 1.

За пътищата в Дунавския вилает. Един от пътищата, които щели да се строят е пътят между Русчук и София, през Плевен или през Ловеч

167. [ПРЕВОД на съдържанието на рапорта, който Великият съвет е чел тая година на Мухарем на В. Порта при присъствието на Н. Ц. Величество Султана]. // Дунав (Русчук), I, No 16, 16 юни 1865, с. 1.

Съдържа сведения за: 1. Направени занаятчийници към Ислахането в Русе, София, Търново, Тулча и Варна, в които се работели по-евтино дрехи и кондури за военните заптиета. 2. Построен пътят от Русе до София, през Плевен

172. [ЖИТЕЛИТЕ от Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 18, 30 юни 1865, с. 1.

Дарения за преселниците - черкези. Местни жители дарили 12 юка и 38 хил. гроша, които имали да получават за направата на 2038 къщи, за храна, за дърва и за пренасятето на преселниците. Една помощ от 800 ката дрехи и за рогозки дарили следните лица: Софийският каймакамин Фехим паша, чиновниците и първенците - 5300 гроша; Мютефишинът на Царската ордия Сабри паша - 990 гроша; Софийският Мири-Лива Хаджи Исмет паша и военните чиновници - 1332 гроша; Редифският миралай Саид бей и редифски началници - 135 гроша; Началниците на Софийския четвърти табур от военни заптиета - 130 гроша

175. [ПЕТЪР, син на грънчар...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 2.

Съобщава за нещастен случай - удавил се синът на грънчаря Маринка от махалата Диздан в София, когато вземал вода от дерето

177. [СОФИЙСКИТЕ околности са лишени от морски и речни крайбрежия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

За улесняване износа на стоки се правели пътищата. Преди две години бил отворен Кресненският дервент (проход), направен бил пътя в Берковица, а тази година бил отворен път и през Сомунджийската планина. Креснелийският път бил много използван за търговия със Серес, но при едно преиждане мостът на р. Кара-Су се срутил. Предстояло възстановяването му, с което били се ангажирали Солунския валия и Серския каймакамин. Тази година бил завършен пътят от София до Сумунджийския дервент, а сега се правел от Дервента до Плевен. След завършването му пътищата на вилаета щели да са вече в едно добро състояние

187. [ОТРЕДИ са да се отвори...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1.

Шосето София - Плевен било направено с труда и старанието на жителите от Софийския санджак

190. [ПИШАТ ни от София, от 13 Септември]. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 8, 25 септ. 1865, с. 2.

1. Отрича съобщението от бр. 5 за поява на холера в София. Досега в града нямало смъртни случаи от тази болест. 2. Съобщава за завършването на църквата Свети Крал Стефан, която се строи от няколко гадини. Предстояло освещаването й на 2 октомври, когато е деня на светеца. 3. Назначен нов учител - Веселин Груев, от когото се очаквали добри плодове. Той знаел и турски език и така щяла да се изпълни препоръката на Митхад паша, която дал по време на посещението си

193. [ПЪТЯТ шосе...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 34, 20 окт. 1865, с. 1.

След завършването на един мост на река Осъм, пътят от Русчук до София щял да стане 50 часа, вместо 80

194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

195. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 42, 15 дек. 1865, с. 2.

Построен бил нов мост на реката Голям Искър, на пътя към село Враздина, половин час път от София към Орханийската каза. Старият дървен мост бил разрушен. Новият мост бил с кевгиряни подпорки и шест гьоза, дълъг 200 аршина и широк 16 аршина. Мирията дала пари само за железа, гвоздеи и заплатите на 3-4 майстори. Останалите пари били от благодеяния на жители. Похвала заслужавал и софийският каймакамин Феким паша, който имал заслуги за направата и на други пътища

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Гьоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

218. [ПЪТЯТ от София до Радомир...]. (Разни новини и дела). // Время (Цариград), II, No 13, 5 ноем. 1866, с. 2.

Кратко съобщение, че пътят е завършен и вече се използва. Дълъг бил седем часа и половина

233. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), I, No 25, 29 апр. 1868, с. 93-94.

Битките на Цар Иван Шишман с турските завоеватели в Софийско в края на XIV век. Сведения за манастира Урвич, където Шишман се установил след идването си в Софийско - обграден с високи стени и обиколен с вода. Народното предание за последната битка на Иван Шишман, на 26 октомври 1395 г., в местността Сефер Чешмеси Баир близо до Самоков, където бил ранен на седем места и от кръвта му потекли седем извора. Сведения за крепостта Урвич, в която се укривал ранения Цар и за гроба му в местността Касъм Ефенди т. е. Свети Димитър. Текст на народната песен за Цар Иван Шишман "От как се е зора зазорила.."

235. СОФИЯ, 23 май 1868. // Македония (Цариград), II, No 27, 1 юни 1868, с. 108.

1. Празникът на Св. Кирил и Методий преминал с голяма радост и въодушевление. Водосвет и речи в училището. Песни, музика и хора в градините. 2. Денят на Николай Софийски, на 17 май, преминал също с такова увеселение. 3. Навременни за земеделците пролетни дъждове. Селяните се радвали и се молили да отгледат и приберат добра реколта. 4. Убийство на игумена на Кокалянския манастир (известен като Урвич) Отец Хрисанд. Той направил много за процъвтяването на манастира. Властите взели мерки за залавянето на злодеите

242. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), II, No 7, 24 дек. 1868, с. 25-26.

Тайното съзаклятие на Капитан Георги Мамарчев за повдигане българите на въстание през 1835 г. Сред главните членове на съзаклятното дружество бил Иванаки от София. Той бил главен архитект и инженер на крепостите в България, известен под името Калфа Баший. Обикаляйки по градове и села и под предлог, че набира дюлгери за Цариград, записвал доброволци за въстанието. Бил убит в Търново заедно с другите главни организатори след предателството на младия Хаджи Юрдан от Елена. В бр. 13 от 10 февруари 1869 г. е направена корекция, от която става ясно, че Иванаки от София е бил член на съзаклятието, но инженерът, който обикалял страната, се е казвал Митю

253. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139.

1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика

293. [НАУЧАВАМЕ се, че по едно съгласие...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 8, 2 март 1874, с. 2.

Съобщава се, че е подписан договор за направата на първата част от железния път София - Кюстендил - Скопие. Тя ще е дълга 80 км. и ще свързва София и Радомир. Изпълнители щели да бъдат инженерите Бержиер и Кирико - те са подписали договора с Директора на румелийските железни пътища. Работата щяла скоро да започне

295. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 11, 25 март 1874, с. 3.

Съобщава се, че един капиталист от София възнамерявал да поиска от Министерството на публичните дела разрешение да направи мост на Марица, между Саманли и Търново, с условието да събира таксите от колата и железниците в растояние на 15 г., след което мостът става собственост на Правителството

305. СОФИЯ, 2 Септември. // Независимост (Букурещ), IV, No 48, 14 септ. 1874, с. 391.

Подробно е описано произшествието в с. Казичене, станало с германската гражданка г-жа Де Петри Гюмпел - съпруга на инженер, работещ по строителството на железния път. Тя била изнасилена от двама турски чиновници, известни с разгулния си живот, подпомогнати от един българин. В кръчмарските оргии на турците участвали и български жени. Протакане на процеса в София. Отказ на българския епископ Мелетий да накаже лъжесвидетели

306. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и за българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септември 1874, с. 396-397.

При описанието на пловдивските къщи се казва, че зидарите, които градят каменните здания и зидове били от с. Брацигово, Пловдивско, а дюлгерите били от с. Буново и с. Мирково, Софийско. Описан е обичаят на дюлгерите да поставят кръст с дарове за работниците, когато покрият някоя къща

316. ГОРАНОВ, Богдан Иванов. Височините из Българско / Богдан Иванов Горанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 15, с. 671-677 . Подпис: Б. Г.

Съдържа данни за надморската височина на по-забележителните места в София и Софийско. За София - Мютесарифовият конак, Солунският друм, Нишският друм, Железничният двор

317. ЦАНОВ, Н. Описание на селото Бояна / Н. Цанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 13, с. 610-615 .

Природа. Църквата в селото. Съборът на 27 юли - деня на Свети Пантелей. Изворът със Света вода, имаща лечебни свойства. Предание за основаването на селото

322. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 953, 5 март 1875, с. 2.

1. Силни снегове и мор по добитъка от месец насам. От натиска на снеговете се съборили някои къщи в града и селата, също и един хан в Дупница. Затрупан бил пътя между селата Тат-Кишян и Диване Дауд, които се намирали на Орханийския път в Софийското окръжие, селяните прокопали тунел под снега за преминаване на колите и животните, а пътниците вървяли отгоре. 2. На 24 февруари пристигнал в София новият наибин в Софийското окръжие Хасан Хюсни ефенди, а досегашният - Хасан Тахсин ефенди, напуснал града. Той изпълнявал добре задълженията си през време на своя мандат и спечелил благоволението на населението

333. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 961, 2 апр. 1875, с. 1.

Разрушения на мостове в Софийския санджак вследствие преиждане на реките. Започнало незабавно ремонтиране на онези, които се намирали на пощенския път

337. [Н. П. ХАФЪЗ паша...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 964, 20 апр. 1875, с. 1.

Съобщава, че Хафъз паша - комисарин в София на Румелийските железни пътища си е подал оставката и на негово място бил определен миралаинът Яхя бей. Той вече пристигнал в София. Пристигнала и една комисия за проверка на имуществото и сметките в състав: Хасан ефенди - член на Съвета на построенията, г-н Перпер - директор на Учебното писалище, Едхем бей и Али ефенди - писари в Писалището на сметките

339. [В завчерашния си брой...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 966, 27 апр. 1875, с. 1.

Министрите Юсуф паша и Едхем паша и управителят на дефтерханата се намирали в София и оглеждали мястото, където ще се строи железопътната линия София - Радомир

341. ПЪТИЩАТА, които ще се направят тази година. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 967, 30 апр. 1875, с. 1.

За свързване на ж.п. линията, която ще мине през София, с река Дунав се предвижда построяване на шосе през планината, до Враца. Така щял да се отвори един нов път за износа

346. [ТЕЛЕГРАФЪТ ни извести...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 973, 21 май 1875, с. 2.

Съобщава за силен дъжд и град в петък, 16 май, в Софийската околност. Посевите на няколко села били повредени. Съборен бил мостът на Дикилиташ и в момента се ремонтира. От страна на Вилаета била изпратена заповед до Софийския мютесарифин да се засее царевица на мястото на повредените посеви

384. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1016, 26 окт. 1875, с. 1.

1. Завършена била сградата на правителствения конак в София. 2. През града още преминавали императорски войски и припаси за Нишкото военно отделение. 3. Уплашени от миналогодишната зима, сега всички бързали да се презапасят със сено, слама и дърва. 4. Жителите на село Угой нападнали стаята на мюлтезимина на десятъка. Причините се изяснявали. 5. Поражения от силен вятър в града - счупени прозорци на царската казарма

387. ДОПИСКА на Дунава. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1021, 12 ноем. 1875, с. 1.

1. Движение на войски в София. Пристигали през ден, а понякога и всеки ден, по един - два табура, престоявали един ден и отивали за Ниш и Пирот. 2. Правителственият конак. Миналата пролет Правителството отпуснало 160 хил. гроша за направата на вече порутената и съборена сграда. Старият конак бил съборен. Сградата била разширена за да се съберат в нея всички съвети и правителствени отделения, защото досега Градският съвет и Търговското съдилище били на друго място. Новото отделение било направено от дялани камъни и станало най-здраво и най-добро. Сега се поставяли прозорците и подовата настилка и след няколко дни чиновниците щели да се пренесат. 3. Джамията на Софу Мехмед паша била ремонтирана. Тя имала едно кубе, няколко стаи за ученици и едно училище. Напоследък сградата доста започнала да се руши. Освен това вътре се държали припаси на мютевеллиите, поради което от доста години била затворена. След направения оглед и разрешението на управлението на евкафите, припасите били преместени на друго място и започнал ремонт. Това станало в първите дни на Рамазана. Вътрешните ремонти приключили бързо и Джамията била отворена още по време на Рамазана. Ислямските жители се зарадвали много и с похвала споменавали имената на Софийския мютесарифин Мазхар паша и на евкафския мухасебеджия за положените старания. 4. Непостоянно време през Рамазана. От два дни валял сняг, и в планината, и в полето. Натрупал една педя. 5. Новини от Джумая и Мелник

389. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1024, 23 ноем. 1875, с. 1.

Завършен бил строежа на Руждие (турско училище) в София. Досега в града нямало специална сграда за Руждие, използвала се сградата на Медресето (турско духовно училище) на Сакаллъ заде, намиращо се срещу правителственото съдилище. Понеже зданието било тясно и не можело да събере всички ученици, Софийският мютесариф (става дума за Мазхар паша), който полагал грижи и старания за всяко нещо, съставил една специална комисия за построяването на Руждие. Сградата била построена на добро място в центъра на града - в околността на Голямата джамия на покойния Махмуд паша. Имала два етажа, осем стаи и специално отделение за преподаване. Била здраво направена и с хубав вид. Построяването станало с помощта на благодетелни лица

400. [СЪГЛАСНО с особните наставления...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1041, 28 ян. 1876, с. 2.

В санджаците и окръжията на Вилаета били съставени комисии за просвещението, които започнали преустройство на първоначалните училища. Комисията в София поправила сградата на старото турско съдилище и я превърнала в училище, назначила и двама учители. Комисията полагала грижи за уреждането и на други начални училища

467. СОФИЯ 2. Октомври. // Български глас (Болград), I, No 27, 23 окт. 1876, с. 108.

1. Продължаване на злодеянията след приключването на европейската комисия, и то пред очите на властта и по нейна поръчка. Зачестили убийствата - всяка сутрин в града и в селата намирали по 15-20 души убити. Предизвиквали се нарочно пожари. До скоро в града въобще не са ставали пожари - за пет години имало един случай на запалил се комин. Напоследък, за един месец, в София изгорели 60 къщи и 2 хана и докато дойдели толумбаджиите, те били ограбвани. Пожарите били явно поръчкови, гражданите сами издирвали и намирали бомбички в къщите си. Главен извършител на злодеянията била голата турска войска. 2. Липса на правосъдие за българите. Разказана е случка, при която слугата на Хаджи Мано пострадал от едно заптие, което арестували, но после пуснали защото нямало двама души турци за свидетели. 3. Зачестили посещения на гладни Мохамедови проповедници. Такива пристигали в града почти всеки ден. Наскоро един дервишин, дошъл от Мекка, разказвал, че Мохамед му се явил насън и го предупредил, че ако мюсюлманите отстъпят тая свещена земя на гяурите, то всички мюсюлмани ще изчезнат от земята и ще горят вечно в ада

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.