Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

7. ОТ Редакцията. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 306, 8 дек. 1856, с. 16.

Съдържа сведение, че София е един от десетте града, които редакцията е избрала да изпраща вестника, заплатен от един арбанасченин, живеещ в Букурещ

10. ОТ Редакцията. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 340, 3 авг. 1857, с. 145.

Съобщава се, че и тази година продължава изпращането на вестника в София и още девет града благодарение на благодетеля от Арбанаси, живеещ в Букурещ

11. СТОЯНОВ, хаджи Мано. София 22 Юли 1857 / Хаджи Мано Стоянов. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 341, 10 авг. 1857, с. 152.

Посещение на софийския управител Етем паша в българската църква и училище на 18 юли. Похвалил българите за новоизгражданата църква. Изпитал учениците един по един и похвалил знанията им. На другия ден изпратил пари и подаръци за всички ученици. Българите били доволни и благодарни за това посещение, което се прави за пръв път от турски управител

15. УЧЕБНЫЙ дневник. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 6, с. 110-112 .

Благодарност към Сава Филаретов за всеотдайната му грижа за софийските училища. Препечатан е материал от цариградския френски вестник La phesse d'Orient, който разказва за Мъжкото и Девическото училище. Мъжкото училище - създадено от една година и половина, претърпяло гонения от онези, които всъщност трябвало да го крепят и защитават (не споменават имена), успяло да превъзмогне всички трудности и да постигне голям напредък, благодарение на старанията на учителя му С. Филаретов. Девическото училище - отворено през октомври 1858 г. от С. Филаретов с доста трудности, дължащи се на остарелите разбирания, че момичетата не трябва да знаят друго, освен къщните работи. Местните чорбаджии отказали да дадат средства за девическо училище, но С. Филаретов успял да намери един богат българин, който желаел да остане анонимен (става дума за Димитър Трайкович). Училището било отворено в една къща, децата учели безплатно, имало около 105 ученички, обучавала ги учителка от Сопот

21. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ взета от Прес д'орiан : София 6 - 18 Април. // България (Цариград), I, No 5, 25 апр. 1859, с. 20 .

1. В София пристигат войски. Сюлейман паша прави преглед на войските си. 2. Разпределяне наследството на Симеонович, възлизащо на 145 хиляди гроша - 20 хиляди се дават на сиромасите роднини на Симонович; 25 хиляди е една къща, която става собственост на училището; 100 хиляди остават за раздаване с лихва. Църквата вече е заела 32 хиляди, а останалите ще се ползват от училището. 3. Съживяване на търговията. Повишаване цената на конете, поради пристигането на много купувачи - сърби, арнаути и епирски гърци. Голяма заслуга на Хасан Тахсен паша, който отменил съществуващата забрана за износ на стоки, въведена преди с цел запазване на продуктите за изхранване на местното население

26. [ЦАРСКИТЕ войски, които са в Софийското поле...]. (Преглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 20, 8 авг. 1859, с. 80.

Кратка информация. 1. Войските в Софийско се отличават с добро поведение. 2. Софийските жители са много благодарни на Хасан Тасен паша за добрините. 3. Гражданинът Димитрий Трайкович прави със свои средства девическо училище и името му ще остане вечно в сърцата на хората

30. [ЗА особенно удоволствие считаме...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 2, с. 23-25 .

Кратко описание на новооткритата сграда на Девическото училище в София. Похвала за благодетелността на Д. Трайкович, който издържа училището и построява новата сграда. Значението на жената и нейното образование

34. [ИМАМЕ пред очите си една дописка от София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 174 . Пълният текст на дописката е на с. 175 в същия брой на вестника.

Съобщава се, че е получена дописка от София, която описва откриването на новопостроеното Девическо училище с Водосвет и реч на главния учител и управител г-н Филаретов. С ръкостискания софиянци изразяват признателността си към благодетеля г-н Трайкович, построил училището със свои средства. Някои граждани не одобряват идеята момичетата да учат

38. СОФИЯ 1860 Февруари 3. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 54, 30 март 1860, с. 22-23; No 55, 9 апр. 1860, с. 37 . Подпис: Един бъл. родолюбец.

Описва София като град прочут в цяла България със своята търговия, своето изобилие и със своите жители, но намеква и за нечистите улици - само ушите не си изцапал като вървял по тях. Случайна среща на автора с един свещеник, който хвалел владиката Гедеон като най-добрия от всички предхождащи го, служи като повод да разкаже това, което знае за софийските владици. Започва от сегашния владика Гедеон и в обратен ред за предшествениците му - Паисий, Мелетий, Макарий, Паисий (същия), Йоаким, Теофан, Дядо Дели Матейчо. Гедеон - макар и да обича да сяда на трапезата с двама-трима сиромаси и да раздава малко помощи на сирачетата, в същото време е оставил за църквите да се грижат пропаднали свещеници, затваря си очите за тяхните пиянски истории и праща по селата сарданапала (любител на разкошен и разгулен живот) Георги Екзара да обира простодушните селяни. Паисий - ограбвал народа докато не му свалил и кожата от гърба, а после се оттеглил за спокоен живот в Ефес. Мелетий - макар и да правил някои добрини, софиянци били принудени да платят глоба на гръцкия патриарх заради развратното му поведение. Макарий - българин от Нишавско, обърнал цялото си внимание към църквите, наказвал свещениците за пиянство и изисквал да си изпълняват задълженията, но по неизвестни причини махнат от София и изпратен в манастира Зограф във Света Гора, където от 15 години е като на заточение. Йоаким - и той гледал да си напълни джоба и да се оттегли за спокоен живот. Теофан - отличавал се с добрините си, излагал живота си на опасност като отивал в най-дивите и жестоки времена при най-жестоките съдии да моли за благоденствие на народа си. Дядо Дели Матейчо - известен с изфабрикуването на разни лъжи. Благодарение на такива светци българите няма с какво училища и църкви да направят. Похвала на благодетелите, които са направили нещо за просветата и културата на софиянци - г-н Симеонович, г-н Денкоглу, г-н Трайкович. За Девическото училище казва, че девойките се научили да четат, пишат и пеят Апостол в църквите само за година и половина

42. СОФИЯ 1860 Юни 5. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 188-189 .

Позицията на владиката по Българския църковен въпрос - признава правото на българите да не споменават името на гръцкия патриарх в църковните служби, дава 7 500 гроша дарение за Българската църква в Цариград, създава една обща каса за всички владишки приходи и я предава в Българската община за съхраняване и контрол върху харченето на парите, приема неговата собствена заплата да се определя от Българската община. Прошение до правителството, написано от Българската община, в което се казва, че след като султанът е признал българския народ като отделен от гръцкия, следва и официално да потвърди Българската йерархия. Турци и евреи проявяват съчувствие към този вероизповеден проблем на българите. В една шопска механа хората изгонили цинцарски поп, който проповядвал, че е грехота да се споменава името на Царя в християнските църкви, защото е от друга вяра. Голямо тържество в църквата, училището и по домовете по случай празника на Св. Кирил и Методий

44. [ДЕВИЧЕСКОТО Трайково училище било близо да се дострои]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 203-204 .

1. Скорошно довършване на Девическото училище, построено от Д. Трайкович. Един българин от Карлово на име Димитрий, който учил художествено изкуство в Австрия, измазва и изографисва училището отвън и отвътре. Надпис на училището с едри златни букви - "Първо девическо училище в София, въздигнато от Г. Д. Трайкович, в дните на Н. И. В. Султан Абдул Меджит Хана. 1860.". Намерение на Д. Трайкович да направи книгохранилище в училището и да покани от Европа още една учителка за следващата учебна година. 2. Мъжкото училище подобрява работата си. По предложение на главния учител С. Филаретов, е поканен за учител софиянеца Манол Лазаров - трудолюбив, отличил се с учителските си способности в Ловешките училища. 3. Успехът на софийските български училища привлича вниманието не само на сънародници но и на чужденци - австрийският консул Г-н Замеро преподава, без заплащане, турски език в Мъжкото училище и поощрявал учениците като им подарявал книги. 4. Г-н Денкоглу е изпратил една електрическа машина за основаното от него Денкоглувско книгохранилище. 5. Ружди бей - каймакам (околийски управител) на военните лекари, съставил Ръководство на турския език по робертсоновата метода, което улеснява много учениците

45. [ПИШАТ ни от София, 13 юни]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 208 .

1. Военни упражнения на Софийския гарнизон в присъствие на Ферик Осман паша, Сюлейман паша и много зрители. Шатрите построени от военните инженери Хаки-бег и Ахмет ефенди. Отлично състояние на гарнизона. 2. Ферик Осман паша построил със свои средства мост на Владайската река над с. Бали Ефенди (Княжево), за което жителите са много благодарни, защото липсата на мост досега им съэдавала големи затруднения

56. ИЗВЕСТИЕ. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 20, с. 180 . Подпис: Надзир. Народ. Българск. Църкви.

Съобщава се, че много малко градове са дали средства за направата на Българската църква в Цариград. От София Митрополит Гедеон е дал 7 500 гроша

58. АРНАУДОВ, Хр. С. и др.Достопочтенни членове и всички родолюбиви любители на Българските книжици / Хр. С. Арнаудов и К. Х. Попов. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 24, с. 411-417 .

Прекъсване на издаването на списанието поради неизплатени суми от спомоществователите. Сред длъжниците е и Димитър Трайков от София

91. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

95. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Спомен / Сава Вълчов Филаретов. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 31, 29 юли 1861, с. 122.

По повод смъртта, на 13 май 1861 г., на Иван Николаевич Денкоглу, в Москва. Спомен за един от най-драматичните моменти в живота на Денкоглу - ранната му раздяла с болната му майка и заминаването му за Търново да търси роднина, който да се погрижи за него. Благотворителните дела на вече замогналия се българин. Погребението на 16 май в Пятницкое кладбище край Москва. Почетни лица, присъствали на погребението - университетският ректор А. Алфонский, М. Погодин, И. Аксаков, И. Беляев и др. Реч, произнесена от българския ученик Жинзифов

157. СОФИЯ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 14, 21 ян. 1865, с. 109-110.

Софиянци нехаели за обществените си заведения. Девическото училище се намирало в упадък и имало опасност скоро да бъде затворено, а и с Мъжкото не можели да се похвалят. Говорело се, че първият софийски родолюбец (вероятно става дума за Димитър Трайкович) сам желаел упадъка на Девическото училище, но в града би трябвало да има и други родолюбци, а не само един. Българската община изпратила делегация из цялата околност да събере спомоществования за нова черква и за заплати на учителите, но напразно. На учителите отдавна не било плащано и може би те щели да се откажат

168. [НЯКОИ от чиновниците...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2.

Похвала за чиновниците, първенците и гражданите от Софийския санджак, дарили пари на хазната. От Софийската каза дарител бил Величко чорбаджи от с. Гадин-дол. Софийският меджлис известил, че всичко било вече внесено в хазната

172. [ЖИТЕЛИТЕ от Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 18, 30 юни 1865, с. 1.

Дарения за преселниците - черкези. Местни жители дарили 12 юка и 38 хил. гроша, които имали да получават за направата на 2038 къщи, за храна, за дърва и за пренасятето на преселниците. Една помощ от 800 ката дрехи и за рогозки дарили следните лица: Софийският каймакамин Фехим паша, чиновниците и първенците - 5300 гроша; Мютефишинът на Царската ордия Сабри паша - 990 гроша; Софийският Мири-Лива Хаджи Исмет паша и военните чиновници - 1332 гроша; Редифският миралай Саид бей и редифски началници - 135 гроша; Началниците на Софийския четвърти табур от военни заптиета - 130 гроша

176. ПОМОЩТА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

Помощи за Русенското исляхане: Софийският каймакамин Фехим паша - 2500 гроша; Наибинът Абдул-Латиф ефенди - 600 гроша; Ефендетата Малмюдиринът Халил Фаик и Членът на Идаре-меджлиси Челебон, ходжа Самуил и Хаджи Мано чорбаджи - по 450 гроша; Тахсилдарити - 400 гроша; Мюдиринът на Софийската каза Мустафа ефенди - 350 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мурад бей, агаларците Решид и хаджи Бекир, членове на Темизи-хукук-меджлиси - по 300 гроша; Ефендетата тахрират-мюдири Али Раиф и Димитър - по 250 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мустафа бей, членът на Идаре-меджлиси Пешо ефенди, мюмеизина на Темизи-хукук-меджлиси Зафираки и Бакалския еснаф - по 200 гроша; Ефендетата членове на Темизи-хукук-меджлиси Салим, Дупчин и Давичон и табур-агасъ Ахмед - по 150 гроша; Такиеджи-еснафи - 100 гроша. Лица, дали по-малко от 100 гроша - общо 1975 гроша. Обща сума - 11202 гроша

180. ПОМОЩИ за същото Ислях-хане. // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1.

Дарения от София за Русенското исляхане: Софийски карчомарски еснаф - 300 гроша; Нисарити на тахрирата и на Темизи-хукук в София - 280 гроша

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

195. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 42, 15 дек. 1865, с. 2.

Построен бил нов мост на реката Голям Искър, на пътя към село Враздина, половин час път от София към Орханийската каза. Старият дървен мост бил разрушен. Новият мост бил с кевгиряни подпорки и шест гNoоза, дълъг 200 аршина и широк 16 аршина. Мирията дала пари само за железа, гвоздеи и заплатите на 3-4 майстори. Останалите пари били от благодеяния на жители. Похвала заслужавал и софийският каймакамин Феким паша, който имал заслуги за направата и на други пътища

199. [ИЗВЕСТЯВАМЕ ся, че от страна на жителите...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 52, 23 февр. 1866, с. 1.

Софийският писар на ашяра Юмер ефенди подарил 410 гроша на Царската хазна

215. [ИЗВЕСТЯВАТ ни от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 74, 18 май 1866, с. 1.

Наследниците на Мехмед бей подарили една къща за настаняване в нея на съставения Градски съвет на града. Тези достойни за похвала хора били известни с отечествената си любов

256. ИСТИНСКОТО родолюбие. // Дунавска зора (Браила), II, No 49, 8 дек. 1869, с. 193-194.

Като пример за проява на истинско родолюбие са посочени народните благодетели, между които - Иван Н. Денкоглу, който завещал имота си за да се учат българчета в Русия

260. ИМЕНАТА : На почетни наши еднородци от разните страни на отечеството ни и вън от него, които са съдействали досега с извънредна помощ за издаването на Бълг. нар. сборник. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 20, с. 317-318 .

Става дума за подготвения от В. Чолаков двутомен сборник с български народни обичаи, песни, приказки, пословици, народни костюми и т. н. От София спомоществователи са: Черковната община, Женското дружество Майка, Х. Мано Стоянов, Д. Трайкович, К. Х. Цанов, Йорданка Филаретова, Евгеница Х. Манова, Маргарета Д. Х. Манова, Илие Муавин ефенди, Д. Х. Манов, Д. Митович, Никола Десев, Еленка Н. Т. Десева, Пеше Тодоров. Посочена е и сумата, която е дал всеки от тях

262. ПОДАРКИ. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 10, с. 160 .

П. И. Софийски подарил сп. Училище за училищата в София

266. ЯВНА благодарност. // Македония (Цариград), VI, No 14, 27 юни 1872, с. 55.

Списък на родолюбивите българи, подпомогнали Българското Благодетелно Братство в Цариград с щедри дарения. От Сафия - Д. Н. Х. Кочев със 100 гроша, Тод. Х. Нешов със 71 гроша, Ил. Иванов с 20 гроша, Стоян Тричков с 20 гроша

276. [Г-НУ Ст. М-ву в София]. (Отговори). // Училище (Букурещ), III, 1873, N 10, с. 80 .

Нередовно плащане на абонамента за сп. Училище от софийските спомоществователи и от софийските книжари

277. ПОДАРКИ. // Училище (Букурещ), III, 1873, N 16, с. 128 .

Петър И. Софийски, живеещ в гр. Галац, Румъния подарил едно годишно течение от сп. Училище на ученическата дружина Напредък в София

292. НАУМЯВАНЕ от писарницата. // Училище (Букурещ), III, 1874, с. 160 .

Напомняне от страна на издателите на сп. Училище, че книгопродавците и спомоществователите от Сливен, София и Цариград още не са платили абонамента за списания, които вече са получили

298. УМОЛЯВАМЕ ся да обнародваме следующето. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), I, No 22, 8 юни 1874, с. 4.

Публикуван е списък на дарителите за изграждане на българско училище в Мелник. Сред многото български общини е и Софийската българска община, а също и Софийското читалище

314. СПОМОЩЕСТВОВАНИЯ на Повременното Списание Читалище : Година IV. // Читалище (Цариград), IV, 1874, N 24, с. 720-721 .

Спомоществовател от София - Г. Стоянов. Посочени са платени и неплатени суми

381. ДОПИСКА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1013, 8 окт. 1875, с. 1.

Самоковският първенец Хашим ефенди раздал и тази година храни на бедните

389. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1024, 23 ноем. 1875, с. 1.

Завършен бил строежа на Руждие (турско училище) в София. Досега в града нямало специална сграда за Руждие, използвала се сградата на Медресето (турско духовно училище) на Сакаллъ заде, намиращо се срещу правителственото съдилище. Понеже зданието било тясно и не можело да събере всички ученици, Софийският мютесариф (става дума за Мазхар паша), който полагал грижи и старания за всяко нещо, съставил една специална комисия за построяването на Руждие. Сградата била построена на добро място в центъра на града - в околността на Голямата джамия на покойния Махмуд паша. Имала два етажа, осем стаи и специално отделение за преподаване. Била здраво направена и с хубав вид. Построяването станало с помощта на благодетелни лица

398. [ИМПЕРАТОРСКИТЕ войски...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1040, 25 ян. 1876, с. 1.

Чиновниците, мюсюлманските жители и някои християни от София събрали за Нишките войски 1021 чифта калцуни, 282 чифта чорапи и 139 чифта цървули. Командантинът на Нишкото военно отделение наредил калцуните да се дадат на Карския и Батумския табури, които се намирали в София, а останалите неща да се изпратят в Ниш. И в другите окръжия на Софийския санджак жителите започнали да събират такива подаръци

401. [В един от последните броеве...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1042, 1 февр. 1876, с. 2.

Съобщава се за нови дарения за императорските войски. Софийският първенец Дервиш Мустафа бей и жители от окръжията на Джумая, Самоков, Кюстендил и Орхание подарили 288 чифта чорапи, 695 чифта калцуни, 98 чифта шаечни минтани, 20 чифта цървули и 10 чифта кожени ръкавици

403. [ЕДНО писмо от Софийския мютесарифлък...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1045, 11 февр. 1876, с. 1.

Дарения на дрехи за Нишкия гарнизон. От Софийския халачки еснаф - 175 чифта калцуни и 39 чифта чорапи. Досега в Софийския санджак са дарили 609 чифта чорапи, 1891 чифта калцуни, 159 чифта цървули, 12 чифта навивки, 98 чифта минтани, 10 чифта кожени ръкавици, ризи и елеци

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.