Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

Празници, обичаи, ритуали

33. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 24. Декември 1860 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 17, 17 ян. 1860, с. 74 . Авт. е посочен в Показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Градът в навечерието на християнския празник Бъдни вечер - повече движение по улиците и чаршиите, търговията върви, всичко изглежда някак по-тържествено. Разговор между един шопски селянин и купувач. Като прави реклама на стоката си, селянинът не пропуска да спомене, макар и в шеговита форма, за голямата си болка - ограбването от страна на фенерските владици

34. [ИМАМЕ пред очите си една дописка от София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 174 . Пълният текст на дописката е на с. 175 в същия брой на вестника.

Съобщава се, че е получена дописка от София, която описва откриването на новопостроеното Девическо училище с Водосвет и реч на главния учител и управител г-н Филаретов. С ръкостискания софиянци изразяват признателността си към благодетеля г-н Трайкович, построил училището със свои средства. Някои граждани не одобряват идеята момичетата да учат

42. СОФИЯ 1860 Юни 5. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 188-189 .

Позицията на владиката по Българския църковен въпрос - признава правото на българите да не споменават името на гръцкия патриарх в църковните служби, дава 7 500 гроша дарение за Българската църква в Цариград, създава една обща каса за всички владишки приходи и я предава в Българската община за съхраняване и контрол върху харченето на парите, приема неговата собствена заплата да се определя от Българската община. Прошение до правителството, написано от Българската община, в което се казва, че след като султанът е признал българския народ като отделен от гръцкия, следва и официално да потвърди Българската йерархия. Турци и евреи проявяват съчувствие към този вероизповеден проблем на българите. В една шопска механа хората изгонили цинцарски поп, който проповядвал, че е грехота да се споменава името на Царя в християнските църкви, защото е от друга вяра. Голямо тържество в църквата, училището и по домовете по случай празника на Св. Кирил и Методий

46. ДО сега нашите българи се само отричаха...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 13, с. 68-70 .

Нов етап в борбата на българите за независима българска църква - досега само заменяли името на Цариградския патриарх с това на Султана в молитвите си и споменавали имената на своите свещеноначалници, сега започвали да пишат писма с подписи и печати до Високата Порта. Такива писма вече имало от Габрово, Кюстендил, Шумен и София. Уникално събитие в София - Митрополит Гедеон, който по произход е грък, по време на светата литургия на Петровден, 29 юни, споменал името на Иларион Макариополски, вместо на Патриарха. Българите го приветствали, но гърците били възмутени

52. [ДОПИСНИКЪТ ни от София, 31 юли, ни съобщава подробности...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 322 .

Честване на празника Свети Пантелей в с. Бояна, Софийско. Описание на старата църква. Текст на надписите в църквата

62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19.

1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните

65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 16, 15 апр. 1861, с. 63.

1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано

70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78.

1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди Гергьовден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика

85. СОФИЯ 1861 Юни 29. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 7, с. 137-139.

Твърдост и постоянство от страна на българите по въпроса за владиката Доротей. Неуспешен опит да се наложи по предлог, че трябва да отслужи молебен за новия Цар. Молебен на софиянци, без Доротей, в църквата Свети Крал Стефан. Изказвания на Доротей пред търговеца Тодор Деюолу, че е подведен от Хаджи Мано и още няколко души да дойде в София, където народът не го иска. Слухове, че Владиката е болен

91. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

100. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 29-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 45, 8 авг. 1861, с. 187 . Подпис: Един старопланинец с цървен подкапник.

Предатели на българското дело по време на борбата против Митрополит Доротей. Лошо поведение на хората на Митрополит Доротей. Рилският метох в София, с неговия Отец Харитон и Драгалевския манастир Пресвета Богородица, с игумена Отец Теодосий - редовно убежище за пиянстване на Доротей и хората му. Безчинства на компанията в града. Опит на гърка Димитър Масларя и компанията му да развали българския празник Свети Пророк Илия в манастира Свети Пророк Илия

116. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Средец (София) 1 Ноември 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 59, 14 ноем. 1861, с. 237-238 . Подпис: Един Българин от Охрид Ф. Р. Ц.

Дописка от един търговец на кожухарски стоки, в която казва, че през колкото градове е преминал, никъде не е видял толкова разпалени противници на фанариотите, колкото в София. Невъзможност на софиянци да ползват недовършената си църква Свети Крал, поради настъпилите студове, отворени били само двете други църкви. Тържествен молебен на 22 октомври в църквата Свети Архангел в чест на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий. Тържествена служба на 30 октомври за празника Свети Крал Милутин, наречен Стефан, раклата с мощите на когото се съхранявала в църквата Свети Архангел. Митрополит Доротей бил в голяма немилост

125. СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 .

1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си

146. СРЕДЕЦ, 30 Януари. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No 40, 28 февр. 1864, с. 160.

Всенароден празник по повод 3-годишнината от изгонването на Софийския митрополит Доротей от София. Празникът се празнувал на Никулден, 7 декември, защото на този ден владиката Доротей се подиграл с един софийски поп като му отрязал брадата и това станало конкретния повод правителството да го оттегли от София. Честването се състояло в Съборната църква, със служба от йеромонах Христоносец Рилец и реч от учителя М. Буботинов

149. СОФИЯ : [Кореспонденция]. (Български работи). // Гайда (Цариград), I, No 16, 4 апр. 1864, с. 129.

Тържествено бил отпразнуван новият празник на Стрижебрадието. Патриотично слово произнесъл учителят М. Буботинов. Софиянци проявявали ревностно постоянство по църковния въпрос, но още по-добре би било ако прояват такова постоянство и за благосъстоянието на училищата си, които от известно време много изоставали

161. СРЕДЕЦ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 20, 27 март 1865, с. 156-157.

Тържествено възпоменание за Авксентий Велешки в църквата Свети Архангели. Когато починал, в знак на признателност, софиянци определили деня Православна неделя за ежегодно възпоменание, което показвало какво уважение хранят те към своите благодетели, жертвали се за духовната им свобода. Слово произнесъл учителят М. Буботинов

164. ОБНАРОДВАНИЕ : Което съдържа заповеди относно годежа и женитбата. // Дунав (Русчук), I, No 11, 12 май 1865, с. 1.

Заповеди, насочени към намаляване на излишното разточителство - даряване, зестри, кичене на булката и т. н. Причина за тази мярка е намаляване броя на сватбите, поради липса на средства. Прилагането на тези забрани, започнало миналата година в санджаците Призрен, Скопие, София и Ниш, довело до увеличаване броя на женитбите. Пояснява се, че заповедите се отнасяли само за мюсюлмани, но можело да се ползват и от християни, защото и те имали разточителни обичаи

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Гьоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

235. СОФИЯ, 23 май 1868. // Македония (Цариград), II, No 27, 1 юни 1868, с. 108.

1. Празникът на Св. Кирил и Методий преминал с голяма радост и въодушевление. Водосвет и речи в училището. Песни, музика и хора в градините. 2. Денят на Николай Софийски, на 17 май, преминал също с такова увеселение. 3. Навременни за земеделците пролетни дъждове. Селяните се радвали и се молили да отгледат и приберат добра реколта. 4. Убийство на игумена на Кокалянския манастир (известен като Урвич) Отец Хрисанд. Той направил много за процъвтяването на манастира. Властите взели мерки за залавянето на злодеите

252. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 111.

Гост на София описва местен празник, неизвестен по другите краища на България. На 17 май софиянци празнували мъченика Николай Софийски като излизали на събор в местността Юч бунар извън града. На това мястото се намирали три кладенци. Тук мъченически завършил животът на Николай Софийски и някъде тук бил гробът му. Споменава за още един местен празник, на 30 октомври, под име Свети Крал Стефан, на когото чудотворните целокупни мощи се намирали във великолепната новоизградена черква със същото име

301. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 42, 3 авг. 1874, с. 340-341.

Описва шопска седянка. При шопите и в Македония много старобългарски обичаи били запазени в старовремския си вид

317. ЦАНОВ, Н. Описание на селото Бояна / Н. Цанов. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 13, с. 610-615 .

Природа. Църквата в селото. Съборът на 27 юли - деня на Свети Пантелей. Изворът със Света вода, имаща лечебни свойства. Предание за основаването на селото

357. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 982, 22 юни 1875, с. 1.

1. Празник на учениците от Софийското исляхане в местността Кория на с. Бали Ефенди. По време на игрите имало нещастен случай - едно 9-годишно момче загинало при падане на люлката, която децата си направили от въже. Детето било от Кримските преселници. 2. Загинали от гръмотевица в Златишко. 3. Празник на жените, провеждан през месец юни в корията на с. Бали Ефенди, до гроба на Бали-баба. Лятно време много хора ходили на разходка в тази кория, която била на един час и половина път от София, но имало един ден, в който там отивали само жени. Денят на този събор се определял всяка година по един любопитен начин - щом дойдел месец юни най-старата миячка на банята решавала и след като се посъветвала с другарките си, обявявала идващата събота за деня, в който ще се състои събора, след това окачвали едно дайре на банята, така, че всеки минаващ да може да го види и да предаде на другите. Жените започвали да се приготвят - готвели ястия. Повечето отивали на корията предишния ден и там пренощували. Корията била осветявана с много свещи и фенери. Някои пристигали на самия ден. Вечерта всички си тръгвали. Жените отдавали много голяма важност на този събор и можело да се каже, че в София не оставала нито една жена. Колко важно било за тях да отидат показва и следната случка, която станала тази година - точно вечерта преди тръгването, в един дом се случило най-старата от жените да умре, но вместо да останат и да жалят, останалите казали, че трябва да отидат и да раздадат ястията, които била приготвила мъртвата и отишли на събора. 5. Съобщение за голям град в Кюстендилско, Радомирско, Орханийско и Софийско на 14 юли. Половината жито и 75 на сто от ечемика в с. Горна Бугру, Софийско окръжие, били унищожени. Силен дъжд на 15 юли разрушил пет моста в Софийското окръжие - на Нишкия, Орханийския и Солунския път

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.