|
|
|
13. СТАНКОВ, Нешо Стоянов. Кратко начертание : За това, че Българското Архиепископство и църковно свещеноначалие не зависело от Цариградския Патриарх в стари времена, а именно от 535 до 1767 година / Нешо Стоянов Станков. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 12, с. 147-159 . Подпис: Ар. Б-дана. На с. 154 се споменава името на Софийския (Сардикийски) епископ Феликс във връзка с едно писмо до него от Папа Григорий Велики, в което Папата го увещава да се подчинява и да не се противи на Охридския архиепископ 22. БУРМОВ, Тодор Стоянов. За началото : Разпространението и утвърждението на християнската вяра между българите / Тодор Стоянов Бурмов. // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 299-310 . Съдържа сведения (с. 307) за сардикийския (софийския) епископ Протоген от IV век, който, според автора, по живот и деятелност, е един от достойните за споменаване български епископи. Присъствал на Никейския църковен събор, като бил натоварен да предаде решенията му на всички съседни църкви. По негово време се състоял известният Сардикийски църковен събор 31. ЗА Цариградския патриарх. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 1, с. 1-9 . Говори се за сумите, които патриарсите трябвало да плащат на Царското правителство. На с. 2-3 става дума за Софийския патриарх Йеремия, който патрархувал до 23 декември 1545 г, когато починал 38. СОФИЯ 1860 Февруари 3. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 54, 30 март 1860, с. 22-23; N 55, 9 апр. 1860, с. 37 . Подпис: Един бъл. родолюбец. Описва София като град прочут в цяла България със своята търговия, своето изобилие и със своите жители, но намеква и за нечистите улици - само ушите не си изцапал като вървял по тях. Случайна среща на автора с един свещеник, който хвалел владиката Гедеон като най-добрия от всички предхождащи го, служи като повод да разкаже това, което знае за софийските владици. Започва от сегашния владика Гедеон и в обратен ред за предшествениците му - Паисий, Мелетий, Макарий, Паисий (същия), Йоаким, Теофан, Дядо Дели Матейчо. Гедеон - макар и да обича да сяда на трапезата с двама-трима сиромаси и да раздава малко помощи на сирачетата, в същото време е оставил за църквите да се грижат пропаднали свещеници, затваря си очите за тяхните пиянски истории и праща по селата сарданапала (любител на разкошен и разгулен живот) Георги Екзара да обира простодушните селяни. Паисий - ограбвал народа докато не му свалил и кожата от гърба, а после се оттеглил за спокоен живот в Ефес. Мелетий - макар и да правил някои добрини, софиянци били принудени да платят глоба на гръцкия патриарх заради развратното му поведение. Макарий - българин от Нишавско, обърнал цялото си внимание към църквите, наказвал свещениците за пиянство и изисквал да си изпълняват задълженията, но по неизвестни причини махнат от София и изпратен в манастира Зограф във Света Гора, където от 15 години е като на заточение. Йоаким - и той гледал да си напълни джоба и да се оттегли за спокоен живот. Теофан - отличавал се с добрините си, излагал живота си на опасност като отивал в най-дивите и жестоки времена при най-жестоките съдии да моли за благоденствие на народа си. Дядо Дели Матейчо - известен с изфабрикуването на разни лъжи. Благодарение на такива светци българите няма с какво училища и църкви да направят. Похвала на благодетелите, които са направили нещо за просветата и културата на софиянци - г-н Симеонович, г-н Денкоглу, г-н Трайкович. За Девическото училище казва, че девойките се научили да четат, пишат и пеят Апостол в църквите само за година и половина 57. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин. Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града |
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|