Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

 37. [ПИШАТ ни от София 29. Февруари 1860]. (Секакви неща и новини). България (Цариград), II, No  53, 23 март 1860, с. 8 .

Влошаване икономическото състояние на населението, особено на селяните. Тежка зима за животновъдството, поява на много джелепи (изкупвачи на добитък за клане) поскъпване на храната, Градският меджлис (съвет) определя задължителни цени на брашното и хляба. Селяните са принудени да продават всичко, което могат, за да имат пари за храна и да взимат заеми при тежки условия. Получен царски ферман, с който от 1 април се определя нов курс на турската лира (слиза до 100 гроша) в цялата Империя. От най-богатия до най-долния еснафлия са завладяни от сарафски сметки, които понякога са смешно погрешни. Ново земетресение преди седмица

39. [ТЪРГОВИЯТА в София спада]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No  55, 9 апр. 1860, с. 40 .

Кратка информация за влошаване на търговията, много измрели овце през зимата, лошо качество на брашното, висока цена на ечемика - по 2 гроша оката

57. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No  12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин.

Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града

65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No  16, 15 апр. 1861, с. 63.

1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано

91. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No  41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No  42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

125. СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 .

1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No  19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

144. СРЕДЕЦ 30, Шума-Пад. (Кореспонденции на Българската пчела). // Българска пчела (Браила), I, No  33, 10 ян. 1864, с. 131-132. Подпис: Спомоществователят ви - всегдашният приятел.

Големи студове започнали още от Димитровден. Посевите измръзнали и ще трябва на пролет да се пресеят. На селяните им се искало да вдигнат цените, но не успели, защото всеки гледал да продаде това, което има за да плати дълговете си. Житото на пазара се продавало по 12-18 пари за ока. Все пак положението на селяните не било лошо, защото вече нямало владика, който да ги ограбва. Те живо се интересували от църковния ни въпрос и се молили Царят да изпрати български владика, който мъдро да ги учи, а не да ги скубе като досегашните

163. [ОТ няколко време насам...]. (Последни новини). // Дунав (Русчук), I, No  8, 21 апр. 1865, с. 2.

Съобщава, че в много градове, между които и София, валял няколко часа дъжд. Това зарадвало земеделците, които вече били доста обезпокоени от продължителната суша

165. [ИЗЕТ ефенди, писарят...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No  13, 26 май 1865, с. 1.

Съобщава за убийство на писаря на пазачите на Софийската тъмница. Това станало при лозята на Коновица, на половин час път от София, когато отивал да се поклони на текето хазрети Бали. Случаят се разследвал, имало заподозряни

170. [РЕСИМЪТ на свинете за осемдесет и първата година...]. (Известия). // Дунав (Русчук), I, No  17, 23 юни 1865, с. 2.

Продава се на мезат тоя ресим в Нишкия и Софийския санджаци. В Нишкия санджак за миналата година цената била 1 юк и 95 хил. гроша, тази година - 2 юка и 23 гроша. В Софийския санджак за миналата година - 1 юк и 79 385 гроша, а тази година - 2 юка и 12 хил. гроша

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No  5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

189. [СПОРЕД влажния въздух...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No  30, 22 септ. 1865, с. 1.

Съобщава за хубаво време, което земеделците в Русчук, София и Търново използвали за сеитба. Работили даже и нощем

196. РЕСИМА за овцете и разните други ресими за 82-та година в Софийския санджак. // Дунав (Русчук), I, No  44, 29 дек. 1865, с. 2.

Продавал се на мезат. Посочени цени по кази

200. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No  55, 9 март 1866, с. 1.

1. Аномалии сред новородените в Ихтиман - от няколко месеца насам се раждали бебета с разцепена горна челюст и скоро умирали. Бабите открили някакъв лек - връзвали стегнато челюстта с каша от хума, кюкюрд и пепел от стар гьон и децата оздравявали за 5-6 дни. 2. Добра година за овчарите - овцете раждали по 2-3 агнета, а умиранията били малко

201. ОСОБНА дописка от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No  56, 13 март 1866, с. 1.

1. Мека зима с малко сняг. Такова нещо не помнели даже 60-70-годишните хора. В Самоковската каза, където обикновено падал сняг до един аршин и половина, тази година зимата минала като лято. В равнинните Дупничанска и Джумалийска кази зима въобще не се появила. В Софийската каза от началото на Рамазана до края му нямало сняг, паднал малко, но не се задържал и 24 часа. Земеделците били много благодарни и очаквали изобилие и плодородие. 2. Празникът Рамазан в София. Голямата джамия и други няколко джамии не могли да изпълнят службата си, защото не им пристигнали бератите (султански укази). Джамиите, които изпълнили молитвите на светлия празник не могли да поберат всички жители и Царските войски. Дружеството на колата изпратило няколко коли - яйли, които разхождали хората из града. Даже и тези, коите имали сопствени коли, предпочитали да ползват тях, защото били по-хубави и по-евтини, а и улиците били разкаляни. Софийското дружество спечелило доста от това и щяло да има още по-голяма полза, ако осигури и няколко покрити коли за хареми. 3. С Царска заповед се определяла месечна сума от 200 гроша за топчията на Софийското кале Хасан Алиев, който останал неподвижен. 4. В Софийския журнал на престъпленията се посочвало, че двама от преселниците черкези (Нашир и Мехмед) от с. Айваниян, Софийска каза били нападнати докато секли дърва от корията на чифлика и единият бил убит. Нападателите били трима слуги от чифлика - Гьоре, Найден и Христо. В момента ги разпитвали

202. [СПОРЕД както бяхме известили...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No  57, 16 март 1866, с. 1.

Сметките на Земеделските каси в Софийския санджак: Софийска каза - 207. 653; Кюстендилска каза - 70. 047; Самоковска каза - 68. 854; Дупничанска каза - 94. 960; Радомирска каза - 76. 687; Златишка каза - 116. 242; Ихтиманска каза - 12. 375; Общо - 1293 кисии и 230 гроша. Едно малко количество от тези капитали били в местните каси, а останалото било раздадено на земеделците за срок от шест месеца и една година. В Софийския санджак тази година се очаквал повече доход на касите, защото било засято доста жито

203. ПРЕЖНЯТА стойност на ресима за овцете в Дунавската област за 82-та година заедно с придатока. // Дунав (Русчук), II, No  59, 23 март 1866, с. 1. Стойностите са дадени по санджаци - Русчушки, Нишки, Видински, Софийски, Търновски, Тулчански, Варненски. 204. РАСПИС на всичките животни в казите от Софийския санджак в 1865-та година. // Дунав (Русчук), II, No  63, 6 апр. 1866, с. 1. Данните са дадени по кази - Софийска, Радомирска и Брезнишка, Ихтиманска, Самоковска, Златишка, Орханийска, Дупничанска и Джумая, Кюстендилска.

Съдържа сведения за свине, магарета, коне, кози, овце, домазлъшки ергелета, говеда, биволи, орачески животни

209. ДОПИСКА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No  68, 27 апр. 1866, с. 2.

1. В София пристигнал чиновникът за земните притежания за Софийския санджак Мехмед-али ефенди. Съобразно с нарежданията, той избрал по един писар за всяка от присъединените кази. Скоро писарите щели да започнат работата си и се очаквало доходът за Царската хазна да надхвърли 200 хил. гроша. 2. Десятъкът щял да се възложи върху мюлтезимите от началото на март тази година. От 12 април селата започвали да стават мезат. 3. Общополезните каси. Сред селяните, включително и в присъединените кази, се разпространили печатни наставления от Вилаетското управление да се засее тази година по половин уврат кукуруз на всеки чифт добитъци. Това щяло да увеличи капитала на Общополезните каси. Една делегация от селата отишла при правителството с предложения за промени - предлагат при наличие на достатъчно капитал заеми да се дават не само на онези, които искали например да увеличат воловете си от 5 на 10, но и на онези, които нямали волове, а искат да си купят, като това става с поръчителство от имащите. Така щяло да напредне орачеството. Друга молба към Правителството била и тази година да се одобри миналогодишното решение на всеки чифт добитъци да се посее по 75 оки ечемик, който тук се продавал най-скъпо и всяка къща от планинските села да събира по 5 оки чисто масло. Последното искане било да не се дават помощи от касите на имотнине граждани, еснафи и търговци, защото те не давали никакъв капитал. Членове на делегацията били: Кара Заим ага от с. Сагъли, Софийска околност; чорбаджият гайтанлият Тодор; лескор калият Зебон; мраморлият Крастан; Дамян от Зимовица; Ценко от Варзия; Киро от Брайкьовица; Гане от Хораков; Айдо от Халкали и Манолко от Распекли. Правителството обърнало сериозно внимание на тия думи на селяните. То сметнало за справедливо от капитала на касите да се ползват само селяните, но ако им останат пари може да дават и на гражданите и да печелят от лихвата. Така селяните щели да се замогнат и гражданите да им завиждат

235. СОФИЯ, 23 май 1868. // Македония (Цариград), II, No  27, 1 юни 1868, с. 108.

1. Празникът на Св. Кирил и Методий преминал с голяма радост и въодушевление. Водосвет и речи в училището. Песни, музика и хора в градините. 2. Денят на Николай Софийски, на 17 май, преминал също с такова увеселение. 3. Навременни за земеделците пролетни дъждове. Селяните се радвали и се молили да отгледат и приберат добра реколта. 4. Убийство на игумена на Кокалянския манастир (известен като Урвич) Отец Хрисанд. Той направил много за процъвтяването на манастира. Властите взели мерки за залавянето на злодеите

274. [В Дунав - ефенди е поместена една дописка из София...]. (Най-нови известия). // Свобода (Букурещ), III, No  20, 11 ноем. 1872, с. 160. От No 23, 23 февр. 1873 вестникът излиза под заглавие Независимост.

Осмива казаното във вестник Дунав, че по време на Рамазана Аллах изпратил дъжд в софийско, с което зарадвал земеделците

286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No  38, 9 юни 1873, с. 303-304.

Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите

313. [В същия вестник четем...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No  49, 9 дек. 1874, с. 3.

Информация, взета от вестник Дунав. Софийският мютесарифлък известявал с телеграма до Главното вилаетско управление, че са изпратени 120 животни за впрягане, купени от Софийския санджак, за анадолските жители. С това изпратените досега животни ставали 1871 бр

322. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  953, 5 март 1875, с. 2.

1. Силни снегове и мор по добитъка от месец насам. От натиска на снеговете се съборили някои къщи в града и селата, също и един хан в Дупница. Затрупан бил пътя между селата Тат-Кишян и Диване Дауд, които се намирали на Орханийския път в Софийското окръжие, селяните прокопали тунел под снега за преминаване на колите и животните, а пътниците вървяли отгоре. 2. На 24 февруари пристигнал в София новият наибин в Софийското окръжие Хасан Хюсни ефенди, а досегашният - Хасан Тахсин ефенди, напуснал града. Той изпълнявал добре задълженията си през време на своя мандат и спечелил благоволението на населението

323. ПРОЧИТАМЕ в Дунав жалостни известия : Офиц. телеграми. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No  10, 8 март 1875, с. 3.

Съобщава се за тежка зима в много български градове. В телеграмата от София съобщават, че снега стигал до един аршин. Още нямало недостиг на овес и умрял добитък

325. ДОЛНАТА депеша пристигна от София с дата от 12 Март 1875. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  956, 16 март 1875, с. 2.

Съобщава, че снеговете и студовете продължавали. Жителите били повече притеснени от умиранията на животните. Състоянието на хората и в присъединените окръжия било достойно за оплакване

330. ДОПИСКА от София : [13 Март 1875]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  958, 23 март 1875, с. 1-2.

Бедствено положение в Софийския санджак вследствие силните снегове, започнали от 22 януари и продължаващи до момента. Блокирано било придвижването между селищата. От планинските села нямало никакви известия за състоянието на тамошните жители. Липсвали овес, сено и слама и животните измирали от глад. Хората били объркани и не знаели какво да правят, изпразнили даже сламата от миндерите и възглавниците си, продавали животните си на безценица

331. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  960, 30 март 1875, с. 1.

Съобщава, за родено яре с аномалии - осем крака и пет уши, което живяло малко. Това се случило в с. Баблово

340. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  966, 27 апр. 1875, с. 1.

Съобщава за продължаващ мор по добитъка и преливане на реките, които рушали пътищата и мостовете и заливали нивите. Правителството вземало необходимите мерки

343. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  970, 11 май 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак умират животни, не от болест, а от отслабване през зимата

345. СОФИЯ и Търново. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  972, 18 май 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак няма болести по животните

346. [ТЕЛЕГРАФЪТ ни извести...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  973, 21 май 1875, с. 2.

Съобщава за силен дъжд и град в петък, 16 май, в Софийската околност. Посевите на няколко села били повредени. Съборен бил мостът на Дикилиташ и в момента се ремонтира. От страна на Вилаета била изпратена заповед до Софийския мютесарифин да се засее царевица на мястото на повредените посеви

347. СОФИЙСКИЯТ мютесарифлък обнародва долното известие. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No  974, 25 май 1875, с. 2. Също и в: No 975, 28 май 1875, с. 2.

Съобщава, че събирането на десятъка ще става по села и ще се възложи на закупвачи. Посочени са датите на възлагането по окръжия - Джумалийско, Дупничанско, Кюстендилско, Радомирско, Златинско, Орханийско, Софийско, Самоковско

350. ИЗВЕСТИЕ на Втората царска ордия. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No  976, 1 юни 1875, с. 2.

Самуил Фарха ефенди от София преговарял с Втора царска ордия за доставка на масло. Ордията съобщава, ако някой има предложение за по-ниска цена от неговата, която била 505 пари за ока, да се обърне към местните власти

351. [ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  976, 1 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за силни дъждове и градушки в Софийския санджак. Градът на 14 май повредил посевите на няколко села в нахията Буджяк. От преиждането на реката се съборили мостове, две овчарчета се удавили. В някои села в Златишко силните потоци засипали нивите и ливадите с пясък и камъни и завлекли 40 говеда и коне. На 19 май паднал голям град в селата Алиана и Подга в Софийското окръжие

354. [СЪКРАЩЕНИЕ на телеграмите, които пристигат до вилаета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  978, 8 юни 1875, с. 1.

Съобщенията от София са, че няма болест по животните и, че на 2 юни в Дупница паднал голям град и повредил лозята и ливадите

356. [София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  979, 11 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за проливни дъждове в Софийското окръжие. Намиращото се в полите на планината село Гулиян било залято, 1/4 от сеитбите и 1/2 от фасула и конопа били унищожени. Пороят завлякъл малки колиби и кошари и около 98 овце

357. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  982, 22 юни 1875, с. 1.

1. Празник на учениците от Софийското исляхане в местността Кория на с. Бали Ефенди. По време на игрите имало нещастен случай - едно 9-годишно момче загинало при падане на люлката, която децата си направили от въже. Детето било от Кримските преселници. 2. Загинали от гръмотевица в Златишко. 3. Празник на жените, провеждан през месец юни в корията на с. Бали Ефенди, до гроба на Бали-баба. Лятно време много хора ходили на разходка в тази кория, която била на един час и половина път от София, но имало един ден, в който там отивали само жени. Денят на този събор се определял всяка година по един любопитен начин - щом дойдел месец юни най-старата миячка на банята решавала и след като се посъветвала с другарките си, обявявала идващата събота за деня, в който ще се състои събора, след това окачвали едно дайре на банята, така, че всеки минаващ да може да го види и да предаде на другите. Жените започвали да се приготвят - готвели ястия. Повечето отивали на корията предишния ден и там пренощували. Корията била осветявана с много свещи и фенери. Някои пристигали на самия ден. Вечерта всички си тръгвали. Жените отдавали много голяма важност на този събор и можело да се каже, че в София не оставала нито една жена. Колко важно било за тях да отидат показва и следната случка, която станала тази година - точно вечерта преди тръгването, в един дом се случило най-старата от жените да умре, но вместо да останат и да жалят, останалите казали, че трябва да отидат и да раздадат ястията, които била приготвила мъртвата и отишли на събора. 5. Съобщение за голям град в Кюстендилско, Радомирско, Орханийско и Софийско на 14 юли. Половината жито и 75 на сто от ечемика в с. Горна Бугру, Софийско окръжие, били унищожени. Силен дъжд на 15 юли разрушил пет моста в Софийското окръжие - на Нишкия, Орханийския и Солунския път

360. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  983, 25 юни 1875, с. 1.

Съобщава се за силен град, който унищожил 75 на сто от сеитбите в с. Кондофер и Рибаница, Радомирско, 50 на сто - в с. Касалан и Чуковица и 25 на сто - в с. Едрица

361. [В Търновския и Софийския санджаци...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  984, 29 юни 1875, с. 1.

Съобщава, че няма болести по животните

362. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  984, 29 юни 1875, с. 1.

Съобщава за градушка на 17 юни, която повредила 5 на сто от сеитбите и завлякла 20 коли сено в с. Каловица, Софийско окръжие

363. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  985, 2 юли 1875, с. 1.

Съобщава за градушка, която унищожила 20 на сто от житата и 10 на сто от овеса в с. Расоска, Софийско окръжие

365. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  990, 20 юли 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак животните са избавени от болести. Само в черкезкото село Кетен Сурла се появил тифус, но там бил изпратен един пайдарин да лекува животните и били взети мерки за ограничаване на болестта

367. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  992, 27 юли 1875, с. 1.

Съобщава, че в Софийския санджак нямало болести по животните, с изключение на селата Горня Лозина и Сурила, където имало тифус. Провеждало се лечение и имало надежда, че болестта ще изчезне

368. [СОФИЯ]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  992, 27 юли 1875, с. 1.

Съобщава се, че е извършена продажба на десятъка в Софийско. Десятъците на 141 села, на стойност 4 140 670 гроша, се възложили с печалба от 630 060 гроша. Не намерили купувач десятъците на 51 села, на стойност 1 594 388 гроша

370. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  994, 3 авг. 1875, с. 1.

Съобщава, че болестта по животните в селата Лорла и Горна Лозина в Софийското окръжие се изгубила съвсем. Още върлувала болест в Кюстендилско

372. ИЗВЕСТИЕ на Втората царска ордия. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No  995, 6 авг. 1875, с. 2.

Съобщава се, че Ордията ще закупи с малонаддаване от 60 до 80 хил. оки чисто софийско масло за нейните нужди и за царските войски във Варна. Понеже имало един предприемач, който предлага цена по 12 гроша и половина за оката, известява се, че който иска да предложи по-ниска цена, може да се обърне до съвета на императорската ордия или до правителствените чиновници по места

373. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  996, 10 авг. 1875, с. 1.

Съобщения от Софийския санджак. 1. Взети били мерки за неразпространение на болестта по овцете, появила се в чифлика Грастеница, Кюстендилско окръжие. 2. Пожар в гората Чам-кория, Самоковско окръжие - навреме бил потушен, изгоряли само сухите дървета на площ от два увръти и част от отсечените за железния път. 3. Четвърти коннически алай (полк) от София бил изпратен в Босна

376. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  1008, 21 септ. 1875, с. 1.

Софийският санджак бил избавен от болести по животните

377. [ПРОЧИТАМЕ в Дунав...]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No  39, 27 септ. 1875, с. 4.

Телеграми от български градове, съобщаващи за намаляване на болестта по добитъка. От София съобщават, че в Софийският санджак животните били избавени от болестта, с изключение на Орхание и две села, където се появила сипаница по овцете, но и тя започвала да отслабва

378. СОФИЯ. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  1010, 28 септ. 1875, с. 1.

В Софийския санджак нямало забележителни новини и случки. Тия дни валяли дъждове. Земеделците изорали и посяли нивите си. На 13 септември валял сняг и застудяло. Изглеждало, че зимата ще започне по-рано от миналата година

382. БОЛЕСТТА по животните. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  1014, 12 окт. 1875, с. 1.

От София съобщават, че само в Радомирското окръжие имало сипаница. Останалите окръжия в Софийския санджак нямат болести

388. БОЛЕСТТА по животните. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  1022, 16 ноем. 1875, с. 1.

От София съобщавали, че няма никакви болести

392. БОЛЕСТТА по животните. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  1030, 14 дек. 1875, с. 1.

В София нямало болести, но в някои окръжия имало болест по говедата и сипаница по овцете

394. БОЛЕСТТА по животните. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No  1032, 21 дек. 1875, с. 1.

От София съобщават, че нямало никакви болести по животните. Такива са съобщенията и в следващите броеве: No 1034 от 4 ян. 1876, с. 2, No 1036 от 11 ян. 1876, с. 1, No 1038 от 18 ян. 1876, с. 1, No 1041 от 28 ян. 1876, с. 2, No 1042 от 1 февр. 1876, с. 2, No 1046 от 15 февр. 1876, с. 2

433. СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No  27, 29 май 1876, с. 85.

Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта

436. [ПИШАТ ни от Средец, 31 май 1876]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No  29, 5 юни 1876, с. 89.

Арести ставали всеки ден. Тъмниците били препълнени и затворниците в тях стояли прави и ден, и нощ. Един хан също е препълнен със затворници и вече използвали къщите. Въпреки настояванията на тукашния мютесарифин, черкезите и башибозуците не спирали да своеволничат с мирното население. Между София и Татар Пазарджик било осеяно с трупове. Няма кой да прибере реколтата

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.