Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

 2. [ЕТЕМ бей, председател на местний...]. (Цариград). // Цариградски вестник (Цариград), II, No 93, 26 юли 1852, с. 167 .

Кратко съобщение за назначаването му за каймакамин [околийски управител] в София

11. СТОЯНОВ, хаджи Мано. София 22 Юли 1857 / Хаджи Мано Стоянов. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 341, 10 авг. 1857, с. 152.

Посещение на софийския управител Етем паша в българската църква и училище на 18 юли. Похвалил българите за новоизгражданата църква. Изпитал учениците един по един и похвалил знанията им. На другия ден изпратил пари и подаръци за всички ученици. Българите били доволни и благодарни за това посещение, което се прави за пръв път от турски управител

17. [В София Хасан Тосун паша докарва много полза за...]. (Изглед за Българските работи). // България (Цариград), I, No 2, 4 апр. 1859, с. 6 .

Кратка информация за Софийския управител - проявявал голям интерес към успеха на учениците в Българското училище, като цяло управлението му било без недостатъци. Това личало от всички получавани от София дописки

18. [ЦАРСКИТЕ войски, които стигнали Едрене и отиват в София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 3, 11 апр. 1859, с. 10 .

Кратка информация. 1. Около 7 хиляди души войска се отправила от Одрин за София. 2. Съдружието по събиране на данъка интизап в Софийско е попълнило числото на служителите си и около 30 души арнаути, които не са наети на работа ще трябва да напуснат града. Жителите се притесняват от тяхното поведение

21. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ взета от Прес д'орiан : София 6 - 18 Април. // България (Цариград), I, No 5, 25 апр. 1859, с. 20 .

1. В София пристигат войски. Сюлейман паша прави преглед на войските си. 2. Разпределяне наследството на Симеонович, възлизащо на 145 хиляди гроша - 20 хиляди се дават на сиромасите роднини на Симонович; 25 хиляди е една къща, която става собственост на училището; 100 хиляди остават за раздаване с лихва. Църквата вече е заела 32 хиляди, а останалите ще се ползват от училището. 3. Съживяване на търговията. Повишаване цената на конете, поради пристигането на много купувачи - сърби, арнаути и епирски гърци. Голяма заслуга на Хасан Тахсен паша, който отменил съществуващата забрана за износ на стоки, въведена преди с цел запазване на продуктите за изхранване на местното население

23. УЧЕБНЫЙ дневник. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 196-197 .

Посещение на софийския управител Хасан Тахсен паша в Българското софийско училище. Писмо от София, 11 - 23 май, до цариградския френски вестник Ла Прес д'Орiан. Описва се посрещането. Съдържат се някои сведения за училището - брой на учениците, наличието на библиотека, наличието на девически отдел и др. Похвала на учителя С. Филаретов. Доброжелателно отношение на Хасан Тахсен паша към българите и тяхната грижа за просветата на младежта

24. [РИФАТ паша назначен за комендант на софийския гарнизон]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), I, No 13, 20 юни 1859, с. 52 .

Кратко съобщение

26. [ЦАРСКИТЕ войски, които са в Софийското поле...]. (Преглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 20, 8 авг. 1859, с. 80.

Кратка информация. 1. Войските в Софийско се отличават с добро поведение. 2. Софийските жители са много благодарни на Хасан Тасен паша за добрините. 3. Гражданинът Димитрий Трайкович прави със свои средства девическо училище и името му ще остане вечно в сърцата на хората

35. СОФИЯ 1859 Декември 1. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 175 . Подпис: Един пътник.

Откриването на новопостроената от Д. Трайкович сграда на Девическото училище с тържествен водосвет и реч на учителя Сава Филаретов, в присъствието на софийския управител Хасан Тахсен паша, военните паши Сюлейман паша и Осман паша, австрийския консул в София г-н Замеро. Кратки сведения за училището - отворено още миналата година от Д. Трайкович и изцяло издържано от него, има около 150 ученички, новата сграда е на два етажа. Слухове, че някои софиянци не одобряват това дело, защото смятат, че за девойките е достатъчно да могат да предат и шият

36. [НОВИНАТА ни от София, 29 февруари...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 52, 19 март 1860, с. 207 .

Чорбаджията Д. Митович се проявил като враг на учението - примамвал учениците да оставят уроците си и да работят в дюкяна му. Изпит в Турското училище в присъствието на управителя Хасан паша, военните управители Осман паша и Сюлейман паша, Кадията и турски първенци, слово на Главния ходжа Ахмет ефенди. Добро представяне на учениците, които били изпитвани по арабски, персийски и турски език, граматика, аритметика и четене

37. [ПИШАТ ни от София 29. Февруари 1860]. (Секакви неща и новини). България (Цариград), II, No 53, 23 март 1860, с. 8 .

Влошаване икономическото състояние на населението, особено на селяните. Тежка зима за животновъдството, поява на много джелепи (изкупвачи на добитък за клане) поскъпване на храната, Градският меджлис (съвет) определя задължителни цени на брашното и хляба. Селяните са принудени да продават всичко, което могат, за да имат пари за храна и да взимат заеми при тежки условия. Получен царски ферман, с който от 1 април се определя нов курс на турската лира (слиза до 100 гроша) в цялата Империя. От най-богатия до най-долния еснафлия са завладяни от сарафски сметки, които понякога са смешно погрешни. Ново земетресение преди седмица

42. СОФИЯ 1860 Юни 5. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 188-189 .

Позицията на владиката по Българския църковен въпрос - признава правото на българите да не споменават името на гръцкия патриарх в църковните служби, дава 7 500 гроша дарение за Българската църква в Цариград, създава една обща каса за всички владишки приходи и я предава в Българската община за съхраняване и контрол върху харченето на парите, приема неговата собствена заплата да се определя от Българската община. Прошение до правителството, написано от Българската община, в което се казва, че след като султанът е признал българския народ като отделен от гръцкия, следва и официално да потвърди Българската йерархия. Турци и евреи проявяват съчувствие към този вероизповеден проблем на българите. В една шопска механа хората изгонили цинцарски поп, който проповядвал, че е грехота да се споменава името на Царя в християнските църкви, защото е от друга вяра. Голямо тържество в църквата, училището и по домовете по случай празника на Св. Кирил и Методий

43. [ВИДЯ се, че софиянци са извършили...]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 204 .

Софийската българска община е направила свой печат с надпис "Софийско българско духовно правление 1860", който ще се поставя на всички записи за пари от общата каса. Софиянци разбират, че зад привидното благоразположение на владиката към българските църковни работи се крие намерение да ги отклони от главната цел

44. [ДЕВИЧЕСКОТО Трайково училище било близо да се дострои]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 203-204 .

1. Скорошно довършване на Девическото училище, построено от Д. Трайкович. Един българин от Карлово на име Димитрий, който учил художествено изкуство в Австрия, измазва и изографисва училището отвън и отвътре. Надпис на училището с едри златни букви - "Първо девическо училище в София, въздигнато от Г. Д. Трайкович, в дните на Н. И. В. Султан Абдул Меджит Хана. 1860.". Намерение на Д. Трайкович да направи книгохранилище в училището и да покани от Европа още една учителка за следващата учебна година. 2. Мъжкото училище подобрява работата си. По предложение на главния учител С. Филаретов, е поканен за учител софиянеца Манол Лазаров - трудолюбив, отличил се с учителските си способности в Ловешките училища. 3. Успехът на софийските български училища привлича вниманието не само на сънародници но и на чужденци - австрийският консул Г-н Замеро преподава, без заплащане, турски език в Мъжкото училище и поощрявал учениците като им подарявал книги. 4. Г-н Денкоглу е изпратил една електрическа машина за основаното от него Денкоглувско книгохранилище. 5. Ружди бей - каймакам (околийски управител) на военните лекари, съставил Ръководство на турския език по робертсоновата метода, което улеснява много учениците

49. СОФИЯ. 18 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237 .

1. Бури и градушки в София и околностите. На 14 юни - град като яйце унищожил нивите и ливадите и избил около 1000 домашни животни в селата Негошево и Малина. На 18 юни - силна буря с град като орех изпотрошила прозорци и керемиди, съборила минарета в София, унищожила нивите и градините в радиус от 1/4 часа път около града, имало много убити птици и животни и ранени хора. В града можели да се видят много разплакани селяни, дошли да се оплачат от злата си участ на местното началство. 2. Безплатни прегледи на деца, извършвани всеки вторник и петък от военните лекари полковник Ружди бей, г-н Натали и Ахмед ефенди по нареждане на военните управители Осман паша и Сюлейман паша. Посещавали ги много хора. Населението е много благодарно. 3. Запознанство на автора на дописката с един талантлив софийски стихотворец на име Сузи ефенди. Срещата осъществил един млад и образован турчин - Хамид ага, който знаел български и гръцки

50. [СОФИЯ] 27 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 238 .

Разбойници в Софийско. След две годишно спокойствие, отново са се появили и извършват грабежи по пътищата и в селата. Софийският управител Хасан Тахсен паша взел мерки - убит бил водачът им - прочутият хайдук Рустема от с. Комарево, Брезнишко

55. СОФИЯ 8 Август 1860. (Коредпонденции на България). // България (Цариград), II, No 77, 7 септ. 1860, с. 380 .

Годишни изпити, от 24 юли до 2 август, на учениците от Главното училище, от подготвителните класове и Взаимното училище и от Девическото училище. Присъствали всички военни и граждански началства, аристокрацията на всички народности и много граждани - губернаторът Хасан Тахсен паша, военният Сюлейман паша, кадията Садък ефенди, владиката, миралаят (полковникът) Вели-бег, Салих-бег, каймакаминът (околийският управител) Ружди бег, австрийският консул г-н Замеро, членът на Градския меджлис Хамид ага и другите членове на Меджлиса, главните ходжи, мюфтията. Реч на Сава Филаретов при откриването, в която говори за целите и стремежите на софийските българи в областта на просветата. В Главното училище държали изпити по: закон божи, всеобща история, турска история, землеописание, числителница, славянски език, френски език, турски език и гръцки език. Видът на учениците, свободата на говорене и познанията им показали, че са се трудили добросъвестно през годината и имат съзнание за лично достойнство. Учениците от подготвителните класове и Взаимното училище, под управлението на Манол Лазаров и Хаджи Ангелко, също били добре подготвени. В Девическото училище изпити се провеждат за първи път - закон божи, български език и граматика, числителница, землеописание, правилно четене наизуст, чисто писание. Особено се отличили ученичките Нонка Петкова и Аника Йошева. Учителка в Девическото училище била Неделя Петкова. Посещения на управниците в домовете на С. Филаретов и Д. Трайкович след изпитите - израз на уважение и зачитане

57. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин.

Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града

62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19.

1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните

73. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 4, с. 86-87.

Събитията в София във връзка с пристигането на владиката Доротей. Отказ на българите да отключат Митрополията за новия Митрополит. Арести на българи - двамата членове на Меджлиса и още трима почетни граждани. Разбиване вратата на Митрополията от Хаджи Мано и привържениците му и последвалия сблъсък между тях и народа, при който били бити. Делегация от около 500 души при Пашата - заявили, че няма да приемат владика от Патриаршията. Изявления на арестуваните българи пред народа, че са готови да се жертват за него

77. СОФИЯ 1861. Юни 3. // Дунавски лебед (Белград), I, No 38, 21 юни 1861, с. 158-159.

Дописка от един пребиваващ в София търговец. 1. Състояние на софийските български училища - Мъжкото и Девическо и големите заслуги на главния им управител Сава Филаретов. 2. Подробно описание на бурните протести на софиянци срещу идването на владиката Доротей, изпратен от Цариградската гръцка патриаршия за софийски митрополит - опити на софийският управител Хасан Тахсен паша да застави българите да предадат ключа от заключената Митрополия, арестуване на двамата български представители в меджлиса - Хаджи Иванчо и Панчо Антов, заедно с още от най-активно протестиращите българи - училищният надзирател Антон Найденов, Георги Спасов, Панчу Коджа-баши, Панчу Сарджаджи

79. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 161 .

Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша спрямо българите, които не искат да приемат владиката Доротей, е противозаконно и нарушава вероизповедните им права, дадени от Хати-хумаюна. Твърдението му, че българите трябва да приемат Доротей, защото той идва с Царски ферман е невярно. Царският ферман се дава на владика, който е изпратен от патриарха по волята на народа и този ферман служи не за насилване на християните да го приемат, а за припознаването му като такъв от местните началства, пред които той има право да брани царската рая - християните

80. СОФИЯ 1861. Юни 10. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 162-163 .

Събитията, свързани с отказа на софиянци да приемат митрополит Доротей - софийският управител Хасан Тахсен паша успял да привлече на своя страна няколко лични българи - Хаджи Мано, Д. Митович, Пешо Тодоров, Мице Калпакчията и Пешо Желявецът, които разбили вратата на митрополията и пуснали протосингела на владиката да внесе вещите му, народът нахлул в Митрополията, проклинал гръцкия патриарх, фенерските владици и българите предатели, а за царя, пашата, за целия български народ и за българските свещеноначалници Иларион и Авксентий се казвали благословии и молитви. Биографични данни за владиката Доротей - ограбил баща си, за да отиде да се потурчи, обикалял около Патриаршията докато стане митрополит, предал народа си като причинил за точването в Цариград на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий

81. СОФИЯ 1861. Юни 17. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 163.

Продължават вълненията на софиянци във връзка с пристигането на владиката Доротей. Софийският управител Хасан Тахсен паша превзема Митрополията с помощта на войската. Доротей, който до този момент изчаквал в с. Костин брод, пристига и се настанява вътре. Пашата издава заповед да не се събират повече от двама българи

84. СОФИЯ 1861 Юни 22-ый. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, с. 133-137 .

1. Променливо време и градушки в софийско, които богобоязливите селяните свързват с идването на владиката Доротей и предателството на тримата българи, отцепили се от народната борба против него. 2. Описание на народните вълнения и опитите на софийския управител Хасан Тахсен паша да ги спре - с убеждение, със заплахи, с арести и измами. Намесата на войската и настаняването на Доротей в Митрополията против волята на народа. Продължаващи опити на Хасан Тахсен паша да принуди българите да припознаят владиката и техния категоричен отказ. Затваряне на църквите в София и манастирите в околностите и отказ на народа да плаща данък на владиката - българите се събирали само в църквата Свети Николай Големий за да решават как да продължават борбата. Доротей принуден да се крие, страхувайки се от народния гняв

87. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юни 24 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165-166. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Обявяване, привечер на 17 юни, смъртта на Цар Султан Абдул Меджит и възкачването на престола на неговия брат Султан Абдул Азис и тържество на 24 юни за прочитане на царския ферман. 2. Събитията около владиката Доротей - опити на Хасан Тахсен паша да пробие единството на българите, освобождаване на арестуваните българи, които преди това с измама са накарани да подпишат, че признават владиката, изключване на тези българи от обществото, събрало се в църквата Свети Николай Големий, намесата на софийският кадия Салих Ефенди - благоразумен, достоен и образован човек, заемащ тази длъжност от месец март тази година, защита на позицията на българите от страна на тукашните турци

88. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165 .

Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша продължава да бъде насочено към насилствено принуждаване на българите да приемат владиката Доротей, което говори единствено, че Доротей го е подкупил. Не ни учудват действията на владиката, защото те са обичайни за фенерските духовници, но ни учудва, че софийският управител си позволява такава злоупотреба с властта

91. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 2 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си

92. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 169 .

Статия по повод думите на Хасан Тахсен паша към софийските българи, че ако не искат да признаят владиката Доротей, по-добре да отидат да се заселят в земите на кримските татари. Обръща се към Високата Порта с молба да каже дали това е наистина царската воля, както се разбира от думите на Хасан Тахсен паша и от идващите от известно време съобщения за преселения във видинско

93. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София Юли 7. 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква

94. СОФИЯ 5/17 Юли 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 173-174 .

Насилията против съвестта продължават. Хасан Тахсен паша използва жандармерията да накара насила българите да се поклонят и да получат благословията на владиката Доротей и заповядва да бият онези, които отказват. Една част от полицията пази Доротей, а друга - обикаля селата да му събира данък от селяните за да си възвърне изхарчените за архиепископската длъжност средства. Пашата отново приканва недоволните българи да напуснат домовете си и да се изселят в Русия

96. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 246-248 .

Продължаваща изолация на Митрополит Доротей от народа - отдръпване даже и на привържениците му, поради страх от народния гняв, затворени църкви и училища. Настоявания от страна на Пашата българите да отговорят пак на въпроса ще признаят ли Доротей, които получили отказ под предлог, че много от тях отсъстват от града, защото са на Пиротския панаир и по други места. Общото мнение, макар още да не е имало общ събор, било да се отговори на Пашата това, което и досега е казвано, че не могат да приемат Доротей по няколко причини - защото самият той е недостоен; защото се изпраща насила; защото се изпраща от Гръцката патриаршия, с която българите прекратиха религиозните си връзки

97. [СОФИЙСКИЯТ управител Хасан Тахсин паша...]. (Различни неща). // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 256.

Кратко съобщение за смяна на софийския управител. Назначава се досегашният кюстелдински каймакамин Ахмед Рассим ефенди

98. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 22-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 183-184 . Подпис: Един туджарин Либен Плавийт.

Будното народно чувство, единството и постоянството на софиянци в борбата с Митрополит Доротей. Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша по време на протестите - учудващо за всички, които са чели доста похвали за него по вестниците тази година. Изопачаване на истината за събитията в София от Цариградски вестник - публикувал подправени дописките, с което служаел на фенерските интереси, а софиянци се подигравали като четат какво е написано за тях. Слухове, че владиката ще напусне София и искане от страна на българите специална комисия, с представител от Меджлиса, да провери дали имуществото в Митрополията им е на място - след многократни настоявания Пашата изпълнил желанието им и те изнесли църковните принадлежности в училището. Хората, които са дали заеми на владиката Доротей били притеснени и си искали парите

99. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 182 .

Турското правителство прогласява невмешателство във вероизповедните дела на българите, но на практика преследва мирните движения за независима българска църква. Местните управители не знаят или се преструват, че не знаят за тези проглашения, като че ли имат такива наставления от правителството. Пример за това е софийският управител Хасан Тахсен паша, който наложи с въоръжени сили изпратения фенерски владика Доротей и арестува всички, които по-активно се бореха срещу него. Народът говори още, че Пашата има връзка с разбойниците, които опустошават окръга

101. РОБЕР, Сиприен. Les Bulgares [Българите] / Сиприен Робер. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 193 . Откъс от книгата Славяните в Турция. - Материалът е на фр. ез.

Съдържа информация за Сеид паша, който е бил управител на София през 1840 г. По това време българите от софийско могли да заплащат данъците си в натура - като строяли военни съоръжения

102. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 5. Август 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 194-195 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Борбата срещу владиката Доротей - жалба от софийските българи до местния меджлис, в която излагат страданията си от фенерските владици и молят за съдействие и обещание от софийският управител Хасан Тахсен паша да вземе предвид изложеното и да докладва проблемите на правителството в Цариград. Отказ на Доротей да напусне София докато не получи заповед от Патриаршията - останал без средства, освободил служителите си като оставил само Г. С. Горский. Хаджи Мано - овикван от децата на улицата

103. СОФИЯ 1861 Август 14. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 35, 26 авг. 1861, с. 134. Подпис: Един любител на истината.

Похвала за достойната съпротива на софиянци срещу владиката Доротей, на която цяла България завиждала. Несъгласие с дописника на в. Дунавски лебед, който обвинявал в липса на родолюбие и заклеймявал като народни предатели Пешо Т., Хаджи Мано, Д. Митович и някои други граждани, действали под силния натиск на Пашата (става дума за Хасан Тахсен паша). Според автора те по-скоро били принудени да извършат предателството като били заплашвани и не трябва да бъдат така строго съдени

104. СОФИЯ 12. Август 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 48, 28 авг. 1861, с. 200 . Подпис: Г. Т. Р.

Дописка от търговец, пребивавал два месеца в София по търговски дела. 1. Изразява възхищението си от патриотичния дух и упоритостта на софиянци в отблъскването на изпратения им от гръцката патриаршия владика Доротей. 2. Разказва за злоупотреби, корупция и разгулен живот на управителя на града Хасан Тахсен паша, които въэмущавали не само българите но и тукашните турци. Във всичките беззакония, които извършвал го подкрепяли Мюфтията, синът на бинбашията (турски офицер) Решид ага - Хамид ага, членът на градския съвет Хашид ага, кадията и други турски чиновници, а от българите - Хаджи Мано, кир Пешо и господина келеша. 3. Неописуема радост сред тукашните българи и турци, предизвикана от новината, че Царското правителство отзовава Хасан Тахсен паша и назначава друг управител. 4. Опит на Хаджи Мано и компанията му да събере подписи под едно писмено изложение до правителството, което да дадат на Доротей, че са доволни от него. 5. Търговецът напуска София след деня на Богородица и заминава за Пирот да допродаде ракията си, защото тук фабрична ракия се продава трудно

107. [Хасан ТАХСЕН паша...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 39, 23 септ. 1861, с. 4.

Кратко съобщение, че вече бившият губернатор на София е пристигнал в Цариград

108. [Хасан ТАХСЕН паша...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 40, 30 септ. 1861, с. 4.

Кратко съобщение, че бившият губернатор на София е определен за губернатор на Тулча

109. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 19. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Похвала за патриотизма и последователността на софиянци в противопоставянето на фенерския владика Доротей. Доротей получил ираде (царски указ), с който се назначава да събира мирия (данъци), но българите заявяват пред управителя Хасан Тахсен паша, че няма да плащат на владиката. Текст на харзуала (писмена молба), подписан от 220 души от града и селата, който бил връчен на местния меджлис. В него българите заявяват, че не признават Доротей за свой духовен пастир, както и не признават върховенството на Гръцката патриаршия, изтъкват, че според политическите и божиите закони с радост плащат данък на Царя, но измислените от Патриаршията мири параси, ятак параси, афорос параси, гюнах параси и още много такива параси (пари, събирани за нещо), няма да плащат, защото това е святокрадство, противоречащо на християнската вяра

110. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 26. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. - Текстът на Протестното писмо е публикуван и във в. България (Цариград), III, ь 15, 25 септ. 1861, с. 114, но не са изброени подписалите го.

1. Несъгласие на софиянци с примирителната политика на българските представители, упълномощени да представят пред Високата порта българските искания по църковния въпрос, които се свеждат единствено до политическото признаване на независима българска църква. Научили за отстъплението на представителите си, софиянци се събрали в Мъжкото училище и в църквата Св. Николай Големий да изразят възмущението си. Текст на Протестното писмо от града и областта, подписано от еснафите - бакалски, абаджийски, терзийски, калпакчийски, чизмеджийски, кюркчийски, мутафчийски, тъкачиски, дюлгерски, кацарски, дограмаджийски, ахтарски, самарджийски и механджийски и от членовете на новосъздадената Софийска българска община - Иванчо Божилов, Панчо Антонов, Димитър Трайков, Антон Найденов, Георги Михалков, Стоянчо Цветков, Христо Георгиев, Иван Антонов, Киро Савов, Атанас Филипов, Георги Коцов, Сутур А. Томов, Георги Велков, Дойчин Павлов, Христо Петрев, Спас Коцев, Димитър Атанасов. 2. Софиянци излезли извън града за да посрещнат новия управител Ахмед Расим ефенди, но той не пристигнал, очакват го в близките дни

112. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Средец (София) Октомври. 21. 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г.

Ново прошение на софиянци по църковния въпрос, което ще бъде връчено на новия софийски управител Ахмед Расим ефенди. Опити на Хаджи Мано да се приобщи към народа - изпъдил попа, когото наел да му попува лично, който преди време бил отлъчен от църковното общество заради непостоянство и поискал от Отец Иконом Х. Антон и Отец Сакеларий Х. Тодор да му пратят поп, който да отвори църквата Св. Николай Малий и да му попува, като за това им обещал 500 гроша. Те му отговорили, че за пари няма да продадат съвестта си. В меджлиса казват на владиката Доротей да не се представя вече като народен представител

113. ФУЧИ-ТРЪН 20. Октомври 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Подпис: С. О....

Дописка от един търговец, в която разказва за борбата на българите срещу фенерските владици. Говори за достойното име, което софиянци са си спечелили сред всички българи с постоянството си в съпротивата срещу владиката Доротей, но и за неприятните последици върху софийските училища. Мъжкото училище стояло затворено повече от четири месеца по нареждане на Хасан Тахсен паша, който даже се канел да го направи на болница. По-големите ученици били изпъдени, а други и сами си отишли по родните места и при отварянето на училището при новия паша (Ахмед Расим ефенди) не можели да се съберат ученици, а и тези, които се събрали, били отвикнали от училищния ред. Говорело се, че Г. К. Геров ще постъпи в София като главен управител на Софийските училища и това ще подобри състоянието им и ще достигнат положението, в което са били при Сава Филаретов. Девическото училище също било в жалко състояние, защото учителите били принудени да си подадат оставките

121. СРЕДЕЦ (София) 20 Декември 1861 : Извод от една дописка. // Дунавски лебед (Белград), II, No 62, 24 дек. 1861, с. 247 . Подпис: У.

Борбата на софиянци срещу Митрополит Доротей - кратък преглед на събитията от самото начало и подробно описание на последни бурни протести, които завършили с отзоваване на владиката Доротей от София с Царска заповед. Повод за протестите била поредната подла постъпка на Доротей - отрязал брадата и се подиграл с поп Тодор, поради отказа му да вземе благословия от него за да погребе мъртвец. Масови народни протести, започнали в църквата Свети Архангел и продължили пред Митрополията, предизвикали и намесата на войската, но в крайна сметка довели до обещанието на турския управител Ахмед Расим ефенди за окончателно решаване на въпроса

124. ТЕЛЕГРАФИЧЕСКА депеша из София от 31 Януари 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 6, 3 февр. 1862, с. 4. Подпис: Софийска Българска Община.

Опровержение от страна на Софийската българска община на дописката от бр. 5 на Цариградски вестник, в която Софийското мъжко училище е представено като намиращо се в голям упадък. Несъгласие с казаното за главния учител Манол Лазаров и учителя М. Буботинов, които напротив - били честни, добросъвестни, добре образовани и добри учители

125. СОФИЯ 1862 Май 9. // Български книжици (Цариград), V, 1862, N 34, с. 680-681 .

1. Предвиждане за добра земеделска реколта. 2. Празникът Великден - тази година Евангелието не се чело на гръцки език, което не било проява на фанатизъм, а на дълбоко оскърбление на българите от жестоките и несправедливи дела на гръцката патриаршия и от злобното поведение на светските гърци по българския въпрос. 3. Нова наредба, според която към Софийския вилает се присъединяват Самоков, Ихтиман, Дупница и Кюстендил. 4. Управителят Ахмед Расим ефенди - образован човек, с искрен стремеж да бъде верен изпълнител на царската воля и да бъде полезен на народа, който е поставен под негово управление. 5. Предстоящ строеж на път от София до Пловдив. 6. Поява на хайдути по пътищата, както и други години през пролетта, като се разлисти гората. 7. Заселниците татари и черкези - започнали да обработват земите си, но не се разбират още добре със съселяните си

126. СРЕДЕЦ (София), 15 Август 1862. // Цариградски вестник (Цариград), XIII, No 38, 15 септ. 1862, с. 4. Също и в: Б ъ л г а р и я (Цариград), IV, ь 25, 1 окт. 1862.

1. Изпити от 5 до 8 август в Мъжкото училище. Учебни предмети - четене, писане, българска граматика, закон Божий, всеобща история, числителница, славянски и френски език. Учители през годината - Манол Лазаров, Хаджи Ангелко, Михаил Буботинов, Димитър Михалов. Училищен настоятел - Антон Найденов. Присъствали - българи, турци, евреи, губернаторът Ахмед Расим ефенди. Добро представяне на учениците. 2. Изпити на девойките от Трайковото девическо училище. Учебни предмети - четене, писане, българска граматика, турски език, шиене и плетене (ръкоделие). Гостите били същите, но присъствали и някои по-висши госпожи. Критика на учителката Рахил Барак за това, че не е могла да научи девойките добре на български език, защото самата тя не го е научила добре, намаляла била и бройката на ученичките. 3. Посещение на две девойки англичанки в София - посетили училищата, църквите, манастирите и селските сборове. Те оставили много добри впечатления у софиянци

132. [ЮСКЮПСКИЯТ Елает и Софийският санджак...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), IV, No 47, 4 март 1863, с. 375 .

Кратко съобщение за поставянето на Софийския санджак под управлението на Нишкия валия (управител) Митат паша (Мидхат паша). Софийски мютесариф (управител) става Ахмед Расим ефенди и получава чин миримирам

138. СРЕДЕЦ (София), 10 Септември. // Българска пчела (Браила), I, No 19, 4 окт. 1863, с. 75.

1. Строежът на църквата Свети Крал - завършени били трите фенерлии сводове и покрити с желязо, сега се довършвала нартиката (преддверие на храм) с 16 сводове аван-кубети, тези дни щяло да започне изписването и украсяването на стените с красиви и живи цветя и святи изображения на по-главните места по сводовете. Описан е величественият изглед на зданието - двете камбанарии, които се издигали почти на равна височина с фенерлиите сводове на кюшетата на западната страна като две прекрасни пирамиди, давали още по-великолепен изглед на това огромно величествено здание. На лицето на главния вход стоял добре издълбан на бял чист мрамор следният надпис с много едри черковно-български букви: "Храм Святого Боговерного Краля Милутина, нареченаго Стефана, въздвигнат от благочестиви пожертвования на българите у Средец. В дните на Н. И. В. Султан Абдул Азис. 1863". 2. Българското училище - от 1-ви септември започнали занятията, новият учител Кост. Геров, който бил Денкоглувски възпитаник и когото софиянци с големи усилия намерили, заболял още с идването си и понеже тук липсвали изкусни лекари, положението му се влошавало. 3. Строителни работи за благоустрояване на града, предприети от софийския валия Ахмед Расим паша. Улиците били покрити с хубав калдаръм. Голямата чаршия била преправена - сринат покрива и сменен с нов от железни дъски, изравнени лавките, сменени покривалата (кюпенците). Търговците се надявали търговията да се разрастне, та да се покрият разноските по направата на чаршията. Строяла се нова градска мелница, на 1/4 на север от София. Строял се и пътят София - Видин. 4. Положението на селяните - благодарение на Пашата били намалели злоупотребите от страна на дребните чиновници, но все още ги имало. Посевите не вървяли добре, но засега храната не поскъпва, брашното вървяло по 10-16 пари за ока. По-скъпа била храната за добитъка, сеното било малко

157. СОФИЯ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 14, 21 ян. 1865, с. 109-110.

Софиянци нехаели за обществените си заведения. Девическото училище се намирало в упадък и имало опасност скоро да бъде затворено, а и с Мъжкото не можели да се похвалят. Говорело се, че първият софийски родолюбец (вероятно става дума за Димитър Трайкович) сам желаел упадъка на Девическото училище, но в града би трябвало да има и други родолюбци, а не само един. Българската община изпратила делегация из цялата околност да събере спомоществования за нова черква и за заплати на учителите, но напразно. На учителите отдавна не било плащано и може би те щели да се откажат

160. ЧИНОВНИЦИ в Софийската каймакамия. (Вътрешни новини). // Дунав (Русчук), I, No 4, 24 март 1865, с. 1.

Изброени са имената и длъжностите, които заемат и по градове. В София са: Фехим паша от мирамиранити, Каймакамин; Мустафа Абдул-Латиф ефенди, наиб; Халим Фаик ефенди, малък мюдири; Али Раиф ефенди, тахрират мюдири; Самоковлу Мустафа ефенди от четвърти чин мюдирин. Списъкът продължава с чиновници в Кюстендил, Самоков, Дупница, Ихтиман, Етропол, Джумая, Радомир, Златица

164. ОБНАРОДВАНИЕ : Което съдържа заповеди относно годежа и женитбата. // Дунав (Русчук), I, No 11, 12 май 1865, с. 1.

Заповеди, насочени към намаляване на излишното разточителство - даряване, зестри, кичене на булката и т. н. Причина за тази мярка е намаляване броя на сватбите, поради липса на средства. Прилагането на тези забрани, започнало миналата година в санджаците Призрен, Скопие, София и Ниш, довело до увеличаване броя на женитбите. Пояснява се, че заповедите се отнасяли само за мюсюлмани, но можело да се ползват и от християни, защото и те имали разточителни обичаи

169. [ПИШАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2.

Съобщава за поява на скакалци в Ихтиманската каза и на други места в Софийския санджак. Софийският каймакамин Фехим паша лично отишъл в Ихтиман, за да вземе необходимите мерки. По всички места народът изчистил скакалците

170. [РЕСИМЪТ на свинете за осемдесет и първата година...]. (Известия). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2.

Продава се на мезат тоя ресим в Нишкия и Софийския санджаци. В Нишкия санджак за миналата година цената била 1 юк и 95 хил. гроша, тази година - 2 юка и 23 гроша. В Софийския санджак за миналата година - 1 юк и 79 385 гроша, а тази година - 2 юка и 12 хил. гроша

172. [ЖИТЕЛИТЕ от Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 18, 30 юни 1865, с. 1.

Дарения за преселниците - черкези. Местни жители дарили 12 юка и 38 хил. гроша, които имали да получават за направата на 2038 къщи, за храна, за дърва и за пренасятето на преселниците. Една помощ от 800 ката дрехи и за рогозки дарили следните лица: Софийският каймакамин Фехим паша, чиновниците и първенците - 5300 гроша; Мютефишинът на Царската ордия Сабри паша - 990 гроша; Софийският Мири-Лива Хаджи Исмет паша и военните чиновници - 1332 гроша; Редифският миралай Саид бей и редифски началници - 135 гроша; Началниците на Софийския четвърти табур от военни заптиета - 130 гроша

173. [В предидущия лист...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 22, 28 юли 1865, с. 1.

Съобщава, че София била посетена от Главния управител на Дунавския вилает (Митата паша), който след това, на 21 юли, отпътувал за Ниш

174. [НА пристигнуванието в София на Н. В. Вилаетския Валия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

Конниците и пешците от Четвъртият табур на Вилаетския военен заптийски алай направили един хубав талим (военно строево обучение) по всички правила на военното изкуство. Негово величество одобрил и по този случай вечерта направил един зияфет (гощавка) за офицерите от табура

176. ПОМОЩТА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1.

Помощи за Русенското исляхане: Софийският каймакамин Фехим паша - 2500 гроша; Наибинът Абдул-Латиф ефенди - 600 гроша; Ефендетата Малмюдиринът Халил Фаик и Членът на Идаре-меджлиси Челебон, ходжа Самуил и Хаджи Мано чорбаджи - по 450 гроша; Тахсилдарити - 400 гроша; Мюдиринът на Софийската каза Мустафа ефенди - 350 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мурад бей, агаларците Решид и хаджи Бекир, членове на Темизи-хукук-меджлиси - по 300 гроша; Ефендетата тахрират-мюдири Али Раиф и Димитър - по 250 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мустафа бей, членът на Идаре-меджлиси Пешо ефенди, мюмеизина на Темизи-хукук-меджлиси Зафираки и Бакалския еснаф - по 200 гроша; Ефендетата членове на Темизи-хукук-меджлиси Салим, Дупчин и Давичон и табур-агасъ Ахмед - по 150 гроша; Такиеджи-еснафи - 100 гроша. Лица, дали по-малко от 100 гроша - общо 1975 гроша. Обща сума - 11202 гроша

179. [В Русчук овчето месо...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 25, 18 авг. 1865, с. 1.

Съобщава за създаването на една акционерна търговска компания със специалното предназначение да достави в Русчук овче месо на по-ниска цена от досегашната. В Русе овчето месо се продавало много по-скъпо в сравнение със София, Пирот и Плевен, защото цената се диктувала от касапите. Затова от страна на вилаетското управление се създавала компанията, която щяла да закупи овце от София, да ги достави в Русе при една законна печалба и да фиксира цената на месото си в касапниците. Капиталът щял да се събере от продажбата на 100 акции по 1000 гроша и след продажбата на всички закупени овце щели да бъдат върнати парите на акционерите със съответната печалба. Новосъздадената компания нямало да има никакви привилегии пред останалите търговци

183. [ТАЯ пролет се определиха...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 27, 1 септ. 1865, с. 1.

Чиновници и доктори били определени да ваксинират децата във Вилаета против сипаница (шарка). Един от тях в Софийско бил докторът на Първи драгонски алай на конницата

184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец.

1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни

185. СРЕДЕЦ, 27 Август 1865. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2.

1. Изпитите в Българското училище. Протекли както обикновено, но в речта си накрая учителят (Буботинов) преминал границите на умереността. Освен общите укори, че гражданите пречели на училището, позволил си и индивидуални нападки към някои хора, особено към свещениците, много от слушателите се огорчили и си тръгнали. 2. В Девическото училище нямало изпити и не се знаело дали скоро ще има, защото учителката Мариола била болна от някаква женска болест. Мариола била от Пирдоп, завършила миналата година Девическото училище и за успех била удостоена да е учителка. 3. Работите в Българската община започнали да влизат в ред, откакто се намесели еснафите и отстранили някои от членовете й. 4. В Мъжкото училище бил назначен нов учител. Това било третото му работно място

188. [ПОД голямата царска сянка...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1.

Една от новите наредби в Дунавския вилает била да се създаде в градовете градски меджлиси със задача уреждането и чистенето на градовете. Най-напред щели да се основат такива в градовете Варна, Кюстендил, Тулча, Русчук, Ниш, София, Видин и Търново. Започвало се от Русчук

194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

195. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 42, 15 дек. 1865, с. 2.

Построен бил нов мост на реката Голям Искър, на пътя към село Враздина, половин час път от София към Орханийската каза. Старият дървен мост бил разрушен. Новият мост бил с кевгиряни подпорки и шест гьоза, дълъг 200 аршина и широк 16 аршина. Мирията дала пари само за железа, гвоздеи и заплатите на 3-4 майстори. Останалите пари били от благодеяния на жители. Похвала заслужавал и софийският каймакамин Феким паша, който имал заслуги за направата и на други пътища

196. РЕСИМА за овцете и разните други ресими за 82-та година в Софийския санджак. // Дунав (Русчук), I, No 44, 29 дек. 1865, с. 2.

Продавал се на мезат. Посочени цени по кази

205. [ПРОИЗШЕСТВИЯ и наказания в Софийско]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 64, 10 апр. 1866, с. 1.

1. Момчето Таки откраднало един чул от къщата на черчин Харъм пазиргян в София и получило наказание 3 дни затвор. 2. Циганинът Хасан откраднал часовник от Софиянлият Стойко, на когото гостувал - 6 месеца затвор. 3. Софиялият Паун нанесъл побой на сестра си, а Дочо - на евреина Персиада. И двамата получили по 1 неделя затвор. 4. Софиялият Петър одрал с нокти таксидарина Мустафа, който му искал данъка. Получил наказание 6 месеца затвор. 5. Рашен от с. Хаджи Фенерман, Софийска каза, набил с тояга Петър от същото село. Наказанието било 1 неделя затвор

208. ДОПИСКА на Дунава от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 66, 20 апр. 1866, с. 1.

Съобщава, че Фехим паша - софийски каймакамин, бил десет дни в новосъздадената Орханийска каза за да се погрижи за устройването на местното управление

209. ДОПИСКА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 68, 27 апр. 1866, с. 2.

1. В София пристигнал чиновникът за земните притежания за Софийския санджак Мехмед-али ефенди. Съобразно с нарежданията, той избрал по един писар за всяка от присъединените кази. Скоро писарите щели да започнат работата си и се очаквало доходът за Царската хазна да надхвърли 200 хил. гроша. 2. Десятъкът щял да се възложи върху мюлтезимите от началото на март тази година. От 12 април селата започвали да стават мезат. 3. Общополезните каси. Сред селяните, включително и в присъединените кази, се разпространили печатни наставления от Вилаетското управление да се засее тази година по половин уврат кукуруз на всеки чифт добитъци. Това щяло да увеличи капитала на Общополезните каси. Една делегация от селата отишла при правителството с предложения за промени - предлагат при наличие на достатъчно капитал заеми да се дават не само на онези, които искали например да увеличат воловете си от 5 на 10, но и на онези, които нямали волове, а искат да си купят, като това става с поръчителство от имащите. Така щяло да напредне орачеството. Друга молба към Правителството била и тази година да се одобри миналогодишното решение на всеки чифт добитъци да се посее по 75 оки ечемик, който тук се продавал най-скъпо и всяка къща от планинските села да събира по 5 оки чисто масло. Последното искане било да не се дават помощи от касите на имотнине граждани, еснафи и търговци, защото те не давали никакъв капитал. Членове на делегацията били: Кара Заим ага от с. Сагъли, Софийска околност; чорбаджият гайтанлият Тодор; лескор калият Зебон; мраморлият Крастан; Дамян от Зимовица; Ценко от Варзия; Киро от Брайкьовица; Гане от Хораков; Айдо от Халкали и Манолко от Распекли. Правителството обърнало сериозно внимание на тия думи на селяните. То сметнало за справедливо от капитала на касите да се ползват само селяните, но ако им останат пари може да дават и на гражданите и да печелят от лихвата. Така селяните щели да се замогнат и гражданите да им завиждат

213. [СЛЕДУЮЩИЯТ распис, който е направен от главното вилаетско писалище...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 73, 15 май 1866, с. 1.

Изпратени писма от Вилаета до Министерства и служби в Цариград, до присъединените каймакамии и до местата вън от Вилаета. Писма и телеграми, приети във Вилаета от същите места. За Софийската каймакамия - 867 изпратени и 743 приети писма

214. ДОПИСКА на Дунава от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 74, 18 май 1866, с. 1.

Военен събор вън от града, на втория ден след Гергьовден, на който присъствали всички началници от Четвърти низамски алей на Втора царска ордия, които живеели в София и Асаф бей - миралаинът на Първи коннически полк, който бил дошъл в София по работа. Софийският каймакамин направил един зияфет, на който свирела музиката и се направили тържествени молебствия за царя

215. [ИЗВЕСТЯВАТ ни от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), II, No 74, 18 май 1866, с. 1.

Наследниците на Мехмед бей подарили една къща за настаняване в нея на съставения Градски съвет на града. Тези достойни за похвала хора били известни с отечествената си любов

219. [НАШИТЕ читатели...]. // Время (Цариград), II, No 15, 19 ноем. 1866, с. 2.

От София пристигали противоречиви сведения относно протестантската пропаганда и дейността на учителя В. Груев. Те отразявали отдавна съществуващото раздвоение на софиянци по училищните работи. Като не можели да се противопоставят, софийските еснафи оставили Мъжкото училище в ръцете на чорбаджиите. В някои дописки се казвало, че протестантизмът е проникнал даже в училището, в лицето на учителя Груев. Той поддържал връзки с мисионерите, с Петър Мусевич, който от няколко години живеел в София и с още мнозина българи, които пропагандирали протестантството. От друга страна в Редакцията пристигнало писмо в защита на учителя, подписано от софийски чорбаджии. Според друга дописка, това писмо било предлагано за подпис на всички българи, но било подписано само от чорбаджиите. От Българската община в София също пристигнало опровержение на писаното за учителя Груев. Тя настоявала Редакцията да счита за единствено верни само съобщенията, които идвали от нея и да й бъде съобщено името на дописника - автор на нападките, но Редакцията отказала да изпълни тези искания по разбираеми причини

220. СОФИЯ, 3 ноември, 1866 : [Опровержение от българската община]. // Время (Цариград), II, No 15, 19 ноем. 1866, с. 4. Подпис: Членове на Общината: Х. Мано Стоянов, Димитър Трайков, Димитър М., Мито Манов, Дойчин Павлович, Панчо Антонов, Поп Янаки. Училищни настоятели: Димитър х. Манов, Теодор Пешов.

Членовете на Българската община и Училищното настоятелство определят писаното за учителя Груев като клевети и лъжи. Твърдят, че и двете училища - Мъжкото и Девическото, били в еднакво добро състояние. Не било вярно, че гражданите предпочитали Девическото училище и записвали момчетата си в него, имало само едно изключение, с едно 5-годишно момче. Настояват да научат името на дописника, който клевети Мъжкото училище и описва учителя Груев като проводник на протестантизма, както и всички съобщения до Редакцията, които не са подписани от Българската община, да се считат за неверни

226. [МЕЖДУ многото и разни оплаквания...]. // Македония (Цариград), II, No 7, 13 ян. 1868, с. 27.

Софийският мютесарифин (управител) Азис паша бил един от малкото турски управители, за които не се получавали оплаквания, а благодарсвени адреси. Жителите на Софийския окръг са му благодарни за неговото човеколюбиво и умно управление

232. [СОФИЙСКАТА Българска община търси един учител...]. // Македония (Цариград), II, No 15, 9 март 1868, с. 60.

В обявата са посочени и изискванията към учителя - освен науките, да познава добре турски и френски език

237. [ПО Царски указ преди няколко дена...]. // Македония (Цариград), II, No 41-49, 4 ноем. 1868, с. 165.

Назначаване на българи за муавини в градовете София, Ниш, Видин и Търново. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин

238. [ПРОЧИТАМЕ във вестник Македония...]. (Вънкашни). // Дунавска зора (Браила), II, No 3, 25 ноем. 1868, с. 12.

Назначения на муавини (помощник началници) в няколко града. Назначените били все хора предани на интересите на турското правителство. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин

250. [ПИШАТ ни от Русе следующето...]. // Македония (Цариград), III, No 22, 26 апр. 1869, с. 88.

Съобщава се, че новият вилаетски управител Акиф паша е предприел обиколка из вилаета с цел да се запознае с нерешените проблеми на населението и да помогне за решаването им и отстраняване на нередностите. Предстои и посещение в София

253. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139.

1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика

265. СОФИЯ 1872 Май 28. (Извод от дописки). // Македония (Цариград), VI, No 12, 13 юни 1872, с. 47. Подпис: Един Софиянец.

1. Обръщение към П. Р. Славейков - издател на вестник Македония. Вместо да сравнява София с Китай и да казва, че е заглъхнала, редакцията трябва да си намери дописник от града, който да им съобщава за ставащите тук важни събития. 2. Изборът на дядо Иларион Ловчански за софийски митрополит. Станало по настояване на представителите в Цариград и по една доста нагласена процедура на епархиалния събор в София. 3. Злоупотреби на общинския председател Поп Тодор

267. СОФИЯ, 18 Юни 1872. (Дописки на Македония). // Македония (Цариград), VI, No 15, 4 юли 1872, с. 59.

Българската община и Черковното настоятелство в София опровергават твърденията за незаконен избор на Иларион Ловчански за архиерей на Софийската епархия и за злоупотреби на Отец Иконом поп Тодор, съдържащи се в дописка от Един софиянец в ь 12 от 13 юни 1872 г. на вестника

278. СОФИЯ, 12 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 23, 23 февр. 1873, с. 181-182.

Софийският дописник пише за страданията на българското население от безчинствата на турските низами (войници от редовната войска на Османската империя) и сеймени (турски военни полицаи). Софийският паша не правил нищо за да ги спре. Зачестили случаи на осъждане на богати българи, които по сведения на Димитър Общи били обвинявани като комити

279. [ИЗ София ни пишат...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188.

Кратко съобщение за голямо вълнение срещу софийския каймакамин (околийски управител)

280. ЦАРИГРАД, 14 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188-189.

Изразява становище, че в България няма революционна организация и, че осъдените българи за участие в Арабаконашкия обир са жертва на Димитър Общи и софийския каймакамин (околийски управител). Димитър Общи е измислил съществуването на революционни комитети, за да не бъде съден като хайдук, а турския управител искал да се представи пред правителството като деятелен и верен служител

281. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Знаеш ли ти кои сме? / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 199-200.

Съдържа сведение, че по случай обесването в София на Българския революционен комитет (вероятно става дума за Левски), софийският каймакамин принесъл голяма жертва на Аллах. Накарал българите да му донесат десет овена, да ги изпекат и да раздадат месото на софийските турци и на сокашкште кучета

283. БУКУРЕЩ, 16 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 201-202.

Критикува се една дописка във вестник Neue Freie Presse, изпратена от Цариград, в която т. нар. софийско произшествие, начело с Димитър Общи, е представено като панславистическа интрига, ръководена от Русия. Сведения, че в София е работила следствена комисия за разкриване на този панславистически заговор. Между комисарите бил губернаторът на София Машар (Мазхар) паша, който успял да разкрие много неща. Голяма роля имал и комисарят х. Иванчо х. Величко Пенчович

284. ЦАРИГРАД, 9 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 205-206.

Процесът в София срещу Димитър Общи и съучастниците му в Арабаконашкия обир. В София били изпратени най-добрите турски юристи

286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304.

Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите

288. [В Курие д`Ориан пишат следующето...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 50, 1 септ. 1873, с. 398.

Съдържа сведение, че софийският владика е станал кефилин (поръчител) на затворения в София Васил Расолков и той сега се намирал в Митрополията до второ нареждане. Васил Расолков - роден в Дупница, завършил Хайделбергския университет, управлявал три години училищата в Русе, бил арестуван в Дупница като комита, защото притежавал книги и местният каймакамин (околийски управител) решил, че човек който притежава толкова книги не може да бъде друго освен комита

291. [ИЗ София ни являват...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 11, 29 дек. 1873, с. 89.

Кратко съобщение, че в София са дошли много шпиони и гръцки паликариета (войници), изпратени от правителството да търсят панславистическите агенти и да намерят гнездото на комитета

298. УМОЛЯВАМЕ ся да обнародваме следующето. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), I, No 22, 8 юни 1874, с. 4.

Публикуван е списък на дарителите за изграждане на българско училище в Мелник. Сред многото български общини е и Софийската българска община, а също и Софийското читалище

305. СОФИЯ, 2 Септември. // Независимост (Букурещ), IV, No 48, 14 септ. 1874, с. 391.

Подробно е описано произшествието в с. Казичене, станало с германската гражданка г-жа Де Петри Гюмпел - съпруга на инженер, работещ по строителството на железния път. Тя била изнасилена от двама турски чиновници, известни с разгулния си живот, подпомогнати от един българин. В кръчмарските оргии на турците участвали и български жени. Протакане на процеса в София. Отказ на българския епископ Мелетий да накаже лъжесвидетели

322. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 953, 5 март 1875, с. 2.

1. Силни снегове и мор по добитъка от месец насам. От натиска на снеговете се съборили някои къщи в града и селата, също и един хан в Дупница. Затрупан бил пътя между селата Тат-Кишян и Диване Дауд, които се намирали на Орханийския път в Софийското окръжие, селяните прокопали тунел под снега за преминаване на колите и животните, а пътниците вървяли отгоре. 2. На 24 февруари пристигнал в София новият наибин в Софийското окръжие Хасан Хюсни ефенди, а досегашният - Хасан Тахсин ефенди, напуснал града. Той изпълнявал добре задълженията си през време на своя мандат и спечелил благоволението на населението

324. [В долния распис е показан...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 1-2.

Брой на изпратените от страна на Главното вилаетско управление писма и телеграми до областите, мютесарифлъците и окръжията, както и изпратените от тях до Вилаета, за периода от 1 март 1874 до края на февруари 1875. Не съдържа тайните и частни писма и телеграми. Сведенията за Софийския мютесарифлък са следните: 970 изпратени и 1065 приети писма; 462 изпратени и 650 приети телеграми

326. [ЕДНО писмо от София казва...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 2.

Съобщава за създаването на една комисия за просвещението, която да обмисля преобразуването на първоначалните училища, които били единственото средство за разпространението на просвета. Това мероприятие било плод на старанията на Мазхар паша, който обръщал голямо внимание на просвещението

327. [Мехмед ЕМИН ефенди...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 956, 16 март 1875, с. 2.

Съобщава, че Мехмед Емин ефенди - вторият писар в дефтерханата (държавна канцелария) на Софийския санджак, подарил на императорското съкровище 530 гроша

329. [ПИШАТ от София до Дунав]. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), II, No 12, 22 март 1875, с. 3.

1. Затрупани пътища от сняг в софийско. Налагало се да прокопават тунели за предвижване. 2. На 24 февруари пристигнал новият наибин в Софийското окръжие Н. П. Хасан Хюсии ефенди. Той заемал мястото на Хасан Тахсин ефенди

334. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 963, 9 апр. 1875, с. 1.

Завършили разследванията по два случая в Софийското окръжие. 1. Обвинението срещу няколко млади турци от Ихтиман в неприлични действия се оказало неоснователно. Административният съвет на Окръжието щял да разпита и накаже според закона злонамерените автори на една дописка по случая, публикувана във вестник Век. 2. Изчезването, на 19 март, на едно 13-годишно момче на име Янаки, което слугувало при Манастирлият Наум, ханджия в София. Някои смятали, че било откраднато от евреи, но при разследването се установило, че било подмамено от един берберин Найден от Пирот, който го завел в Рилския манастир да се учи да чете и пише. Момчето било откраднало и пари от господаря си. Дори и сега, когато се оказало, че слуховете са лъжа, евреите пак не можели да се избавят напълно от подозренията към тях

337. [Н. П. ХАФЪЗ паша...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 964, 20 апр. 1875, с. 1.

Съобщава, че Хафъз паша - комисарин в София на Румелийските железни пътища си е подал оставката и на негово място бил определен миралаинът Яхя бей. Той вече пристигнал в София. Пристигнала и една комисия за проверка на имуществото и сметките в състав: Хасан ефенди - член на Съвета на построенията, г-н Перпер - директор на Учебното писалище, Едхем бей и Али ефенди - писари в Писалището на сметките

339. [В завчерашния си брой...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 966, 27 апр. 1875, с. 1.

Министрите Юсуф паша и Едхем паша и управителят на дефтерханата се намирали в София и оглеждали мястото, където ще се строи железопътната линия София - Радомир

346. [ТЕЛЕГРАФЪТ ни извести...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 973, 21 май 1875, с. 2.

Съобщава за силен дъжд и град в петък, 16 май, в Софийската околност. Посевите на няколко села били повредени. Съборен бил мостът на Дикилиташ и в момента се ремонтира. От страна на Вилаета била изпратена заповед до Софийския мютесарифин да се засее царевица на мястото на повредените посеви

347. СОФИЙСКИЯТ мютесарифлък обнародва долното известие. (Известия). // Дунав (Русчук), XI, No 974, 25 май 1875, с. 2. Също и в: ь 975, 28 май 1875, с. 2.

Съобщава, че събирането на десятъка ще става по села и ще се възложи на закупвачи. Посочени са датите на възлагането по окръжия - Джумалийско, Дупничанско, Кюстендилско, Радомирско, Златинско, Орханийско, Софийско, Самоковско

348. [ДРЕХИТЕ на военните заптиета във вилаета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 975, 28 май 1875, с. 1.

Досега тези дрехи се шиели от миското, което произвеждала Фабриката на Ислях-хането в София. За тази година Министерството на полицията одобрило дрехите да се правят от сукното, произвеждано от Царската фесхана в Цариград. Това щяло да се отрази зле на Софийската фабрика, за съживяването на която се полагали много старания от години. Научаваме, че и тя щяла да започне да прави сукно, подобно на това от Царската фесхана

349. [СОФИЙСКИЯТ мютесарифин...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 975, 28 май 1875, с. 1.

Съобщава за заминаването на Н. П. Мазхар паша на лечение във Виена за един месец

368. [СОФИЯ]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 992, 27 юли 1875, с. 1.

Съобщава се, че е извършена продажба на десятъка в Софийско. Десятъците на 141 села, на стойност 4 140 670 гроша, се възложили с печалба от 630 060 гроша. Не намерили купувач десятъците на 51 села, на стойност 1 594 388 гроша

379. [ДРУЖЕСТВОТО за разработването на Румелийските железни пътища...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1012, 5 окт. 1875, с. 1.

Дружеството искало да поеме експлоатацията на каменовъглените мини в Софийско, които били открити в околностите на железния път, но Правителството решило рудниците да се разработват за негова сметка

384. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1016, 26 окт. 1875, с. 1.

1. Завършена била сградата на правителствения конак в София. 2. През града още преминавали императорски войски и припаси за Нишкото военно отделение. 3. Уплашени от миналогодишната зима, сега всички бързали да се презапасят със сено, слама и дърва. 4. Жителите на село Угой нападнали стаята на мюлтезимина на десятъка. Причините се изяснявали. 5. Поражения от силен вятър в града - счупени прозорци на царската казарма

387. ДОПИСКА на Дунава. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1021, 12 ноем. 1875, с. 1.

1. Движение на войски в София. Пристигали през ден, а понякога и всеки ден, по един - два табура, престоявали един ден и отивали за Ниш и Пирот. 2. Правителственият конак. Миналата пролет Правителството отпуснало 160 хил. гроша за направата на вече порутената и съборена сграда. Старият конак бил съборен. Сградата била разширена за да се съберат в нея всички съвети и правителствени отделения, защото досега Градският съвет и Търговското съдилище били на друго място. Новото отделение било направено от дялани камъни и станало най-здраво и най-добро. Сега се поставяли прозорците и подовата настилка и след няколко дни чиновниците щели да се пренесат. 3. Джамията на Софу Мехмед паша била ремонтирана. Тя имала едно кубе, няколко стаи за ученици и едно училище. Напоследък сградата доста започнала да се руши. Освен това вътре се държали припаси на мютевеллиите, поради което от доста години била затворена. След направения оглед и разрешението на управлението на евкафите, припасите били преместени на друго място и започнал ремонт. Това станало в първите дни на Рамазана. Вътрешните ремонти приключили бързо и Джамията била отворена още по време на Рамазана. Ислямските жители се зарадвали много и с похвала споменавали имената на Софийския мютесарифин Мазхар паша и на евкафския мухасебеджия за положените старания. 4. Непостоянно време през Рамазана. От два дни валял сняг, и в планината, и в полето. Натрупал една педя. 5. Новини от Джумая и Мелник

389. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1024, 23 ноем. 1875, с. 1.

Завършен бил строежа на Руждие (турско училище) в София. Досега в града нямало специална сграда за Руждие, използвала се сградата на Медресето (турско духовно училище) на Сакаллъ заде, намиращо се срещу правителственото съдилище. Понеже зданието било тясно и не можело да събере всички ученици, Софийският мютесариф (става дума за Мазхар паша), който полагал грижи и старания за всяко нещо, съставил една специална комисия за построяването на Руждие. Сградата била построена на добро място в центъра на града - в околността на Голямата джамия на покойния Махмуд паша. Имала два етажа, осем стаи и специално отделение за преподаване. Била здраво направена и с хубав вид. Построяването станало с помощта на благодетелни лица

391. [Н. П. СЕРВЕРИ ефенди...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1028, 7 дек. 1875, с. 1.

Вилаетският дефтердарин обикалял София, Софийския санджак и други места на вилаета за да улесни събиранията

395. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1034, 4 ян. 1876, с. 1-2.

1. На 26 декември 1875 г. тук пристигнал Високославният императорски ферман относно правосъдните и общите преобразования. Всички граждани и намиращите се тук редифски войски били събрани за тържествено прочитане на Фермана. Софийският мютесарифин произнесъл слово. Духовните началници на всички народности казали молебствия. Всички жители щели да поднесат специални благодарствени адреси за Царя. 2. С помощта на военните заптиета, изпратени от София, били заловени няколко злодейски чети, които от известно време се появили в нахията Малиш, Мелнишко окръжие и в Кюстендилското окръжие

396. [ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1037, 14 ян. 1876, с. 1.

1. Гостуване на представители от Френското посолство в Цариград - г-н Доже и други чиновници и един драгоманин от посолството.Те се срещнали официално със Софийския мютесарифин Мазхар паша и той им върнал визитата в къщата на Наместника на френския консул в София. На 22 декември, по случай празника на Новата 1876 г. на европейците, Мазхар паша организирал вечеря в Правителствения конак. Освен споменатите гости, присъствали Наместникът на френския консул в София, италианските и германски консулски векили в София (тези страни нямали консули в София), някои първи французи, италианци и германци. 2. Времето до 23 декември било умерено, нямало големи студове, но от 24 декември застудяло и завалял сняг. По празниците Рождество Христово и Курбан Байрам имало такива студове и ветрове, че имало случаи на загинали от студ - италианец на име Гезо загинал край София и един човек в с. Чераборат, между София и Пирот. 3. Случайно убийство на един самоковец при посрещане на сватбари

399. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1040, 25 ян. 1876, с. 1.

Съобщения за пожари в София и Самоков. Софиянецът Осман ефенди, който се занимавал с арзухалджилък, паднал пиян в матгала си и изгорял. Запалила се къщата на Самоковския наибин. В София, на 14 януари, се запалила къщата на тъщата на налбантина Емин ага. И в двата случая правителствените чиновници изгасили пожарите

400. [СЪГЛАСНО с особните наставления...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1041, 28 ян. 1876, с. 2.

В санджаците и окръжията на Вилаета били съставени комисии за просвещението, които започнали преустройство на първоначалните училища. Комисията в София поправила сградата на старото турско съдилище и я превърнала в училище, назначила и двама учители. Комисията полагала грижи за уреждането и на други начални училища

402. [С благодарение се научаваме, че в Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1042, 1 фев. 1876, с. 2.

Чиновници запознавали жителите с промените в избирателната система. Изборите в Санджака били насрочени за 25 януари

405. СОФИЙСКОТО търговско съдилище обнародва долното известие. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1046, 15 февр. 1876, с. 2.

Синдиците щели да изплащат дългове на фалиралия манифактурджия от Джумая Ясеф Елкандари

407. [ЕДИН телеграм от сряда...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 12, 20 март 1876, с. 48.

Кратко съобщение, че в София е бил Министърът на правосъдието Джевдет паша, който обикалял областите с особена мисия

408. [ЕДНА депеша беше известила...]. (Последни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 12, 20 март 1876, с. 4. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век.

Кратко съобщение за посещение на Джевдет паша в София, където престоял два дни и се върнал пак в Пловдив

413. [ПИШАТ ни из Русчук...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 1, 17 апр. 1876, с. 3.

Българският търговец Славков бил убит тайно от властите по време на посещението си в София. Убийството било извършено след като Славков бил наклеветен, че е комита. Отнети му били 200 наполеона. Ако търговецът нямал тези пари, властите щели да го арестуват и затворят в тъмница

422. [ТЕЛЕГРАМА, изпроводена до Великия Везир, с дата 30 април, от Софийския управител]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69.

Бунтът в с. Раковица бил спрян, трима бунтовници били арестувани. Те направили разкрития пред специално създадената в София смесена комисия, след които тук никой вече не говорел за въстание

433. СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 27, 29 май 1876, с. 85.

Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта

434. [ОТ вред из нашенско тука пристигат жаловити вести...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 28, 2 юни 1876, с. 87.

В София непрекъснато докарвали стотици арестувани. Личало, че повечето са вдигнати направо от работните им места. Пътници от София разказвали, че властта арестувала от всяко село по няколко души и ги принуждавала да казват насила кои са комити и имат оръжие

436. [ПИШАТ ни от Средец, 31 май 1876]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 29, 5 юни 1876, с. 89.

Арести ставали всеки ден. Тъмниците били препълнени и затворниците в тях стояли прави и ден, и нощ. Един хан също е препълнен със затворници и вече използвали къщите. Въпреки настояванията на тукашния мютесарифин, черкезите и башибозуците не спирали да своеволничат с мирното население. Между София и Татар Пазарджик било осеяно с трупове. Няма кой да прибере реколтата

455. [НИШКИЯТ и Софийският санджаци...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 108.

Съобщение за съединяване на двата санджака във вилает. Софийският мютесарифин Маэхар паша ставал валия на новия вилает и се произвежда в чин везир

456. [ПИШАТ от София до Фар дю Босфор следующето...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 108.

Софийският дописник съобщава, че Ибрахим бей от Свищов обикалял вилаета като царски комисар и обявявал, че от 1 август ще се въведат много свободни закони за всички народи в Империята и ще се намалят данъците

457. ТАТАР ПАЗАРДЖИК, 6 Юли, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 39, 10 юли 1876, с. 109.

Сведения за София от пристигащи пътници. Владиката Мелетий бил убит. Средецкия и Нишкия санджаци щели да съставят един вилает под управлението на сегашния средецки мютесариф Махзар паша. Носел се слух, че и Татар Пазарджик ще влезе в новия вилает

462. СОФИЯ, 10 Юли. // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 55.

Башибозуци, придружени от черкези и гърци, убивали и ограбвали селяните в софийско под предлог, че арестуват комити. Описано е как протича едно нападение на българско село - влизат в къщите, изнасилват, убиват и ограбват, арестуват няколоко селяни и ги закарват в София или в Татар Пазарджик, където ги хвърлят в тъмница и ги измъчват, за да признаят, че са бунтовници. Описано е състоянието на затворите - толкова били претъпкани, че затворниците стояли прави денем и нощем, много от тях умирали, но и много били погребвани полуживи и малко от тях оцелявали до разпит и съд

467. СОФИЯ 2. Октомври. // Български глас (Болград), I, No 27, 23 окт. 1876, с. 108.

1. Продължаване на злодеянията след приключването на европейската комисия, и то пред очите на властта и по нейна поръчка. Зачестили убийствата - всяка сутрин в града и в селата намирали по 15-20 души убити. Предизвиквали се нарочно пожари. До скоро в града въобще не са ставали пожари - за пет години имало един случай на запалил се комин. Напоследък, за един месец, в София изгорели 60 къщи и 2 хана и докато дойдели толумбаджиите, те били ограбвани. Пожарите били явно поръчкови, гражданите сами издирвали и намирали бомбички в къщите си. Главен извършител на злодеянията била голата турска войска. 2. Липса на правосъдие за българите. Разказана е случка, при която слугата на Хаджи Мано пострадал от едно заптие, което арестували, но после пуснали защото нямало двама души турци за свидетели. 3. Зачестили посещения на гладни Мохамедови проповедници. Такива пристигали в града почти всеки ден. Наскоро един дервишин, дошъл от Мекка, разказвал, че Мохамед му се явил насън и го предупредил, че ако мюсюлманите отстъпят тая свещена земя на гяурите, то всички мюсюлмани ще изчезнат от земята и ще горят вечно в ада

471. [ГРАНИЦИТЕ на България според решенията на конференцията...]. // Дунавска зора (Браила), IV, No 2, 6 ян. 1877, с. 8.

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.