Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

1. КОСТАДИНОВ, Йордан Х. Рай Божий : [Стихотворение] / Йордан Х. Костадинов. // Цариградски вестник (Цариград), II, No 55, 6 окт. 1851, с. 19 .

Стихотворение, посветено на българските училища. Една строфа е за софийското училище

141. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. [Попитал Витош София...] : Стихотворение / Михаил Костадинов Буботинов. // Българска пчела (Браила), I, No 32, 3 ян. 1864 Подпис: М. Б. Съобщено от Шоплучний. Средец, Шума-пад 15.

Споменават се планините Люлин и Витоша

289. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. [Оставила кака Пена своят град София...] : [Стихотворение] / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 43, 24 ноем. 1873, с. 43.

Хумористично стихотворение за софиянка, станала проститутка в Румъния

ФОЛКЛОР

12. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Български народни песни : Из С. Филаретовия сборник / Сава Вълчов Филаретов. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 5, с. 159-161 .

Три народни песни, които Филаретов е чул и записал от софиянците Дим. Х. Коцев, Кост. Х. Атанасов и Димитър Манов

59. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Български народни песни / Михаил Костадинов Буботинов. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 23, с. 295-296 . Подпис: Събрал М. К. Шоп от Лилин Планина.

Песен за Крали Марко, записана от М. Буботинов

70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78.

1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди Гергьовден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика

158. РАЗПИСКИ до настоятелите на Гайдата в София. // Гайда (Цариград), II, No 15, 30 ян. 1865, с. 120.

Приканват ги да платят за редовно изпращаните им броеве на вестника. Гайда се изпращала в София в 10 екземпляра още от началото на издаването й, но досега нищо не било платено. Софиянци не бивало да си мислят, че като заслужили някои похвали във вестниците, то те ще им бъдат изпращани безплатно, нито да прилагат местната си пословица - За греха на Подуене да отдява Малашевци

194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2.

Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи

233. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), I, No 25, 29 апр. 1868, с. 93-94.

Битките на Цар Иван Шишман с турските завоеватели в Софийско в края на XIV век. Сведения за манастира Урвич, където Шишман се установил след идването си в Софийско - обграден с високи стени и обиколен с вода. Народното предание за последната битка на Иван Шишман, на 26 октомври 1395 г., в местността Сефер Чешмеси Баир близо до Самоков, където бил ранен на седем места и от кръвта му потекли седем извора. Сведения за крепостта Урвич, в която се укривал ранения Цар и за гроба му в местността Касъм Ефенди т. е. Свети Димитър. Текст на народната песен за Цар Иван Шишман "От как се е зора зазорила.."

260. ИМЕНАТА : На почетни наши еднородци от разните страни на отечеството ни и вън от него, които са съдействали досега с извънредна помощ за издаването на Бълг. нар. сборник. // Училище (Букурещ), I, 1871, N 20, с. 317-318 .

Става дума за подготвения от В. Чолаков двутомен сборник с български народни обичаи, песни, приказки, пословици, народни костюми и т. н. От София спомоществователи са: Черковната община, Женското дружество Майка, Х. Мано Стоянов, Д. Трайкович, К. Х. Цанов, Йорданка Филаретова, Евгеница Х. Манова, Маргарета Д. Х. Манова, Илие Муавин ефенди, Д. Х. Манов, Д. Митович, Никола Десев, Еленка Н. Т. Десева, Пеше Тодоров. Посочена е и сумата, която е дал всеки от тях

285. Отмъщение : Народно предание. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 300-301. Продължава във всеки брой до ь 51, 8 септ. 1873.

Разказва за времето, когато турците започват да завладяват българските земи. Историята на софийския войвода Стоян - предателството на неговата съпруга - гъркинята Маргйола, която отворила вратите на София на турците и неговото отмъщение

301. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 42, 3 авг. 1874, с. 340-341.

Описва шопска седянка. При шопите и в Македония много старобългарски обичаи били запазени в старовремския си вид

342. Поп ТОДОР. Сказка държана в Софийското читалище от светиня му Поп Тодора / Поп Тодор. // Читалище (Цариград), V, 1875, N 9, с. 402-410 .

Темата е ползата от изучаването на нашите народни песни, започната предишната събота със сказка на г-н Македонски. Поп Тодор говори най-напред за история на песните въобще и влиянието им върху нравите, за значението, което имат сред образованите народи, после - за криворазбраната цивилизация и тенденциите към чуждопоклоничество сред някои български граждани, което ги отдалечава от селските хора, от родния бит и обичаи и накрая говори за идеята си читалищата да съберат всички народни песни, сказания, пословици, обичаи и т. н. и да ги напечатат със свои средства. Приканва Софийското читалище да бъде пионер в осъществяването на тази идея

473. [СТАРИННА песня]. // Български глас (Болград), II, Noo 3, 2 юли 1877, с. 10. Съобщил: С. Радулов.

Песента разказва за едно сражение между руси и турци в Софийското поле

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.