|
|
|
60. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 1860. Декември 4. / Сава Вълчев Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 15, 20 дек. 1860, с. 62. Също и в: Ц а р и г р а д с к и в е с т н и к, XI, No 3, 14 ян. 1861, с. 11. - Името на авт. е установено от Динеков, Петър. София през XIX век до Освобождението на България. - 1937. Радостта на софийските българи от назначаването на достопочтеният Отец Неофит за игумен на Рилския манастир 61. ПИШАТ ни от София 1861 януари 2]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 96, 18 ян. 1861, с. 679-680 . Назначаване на Рахил Барак като учителка в Девическото училище. Ще преподава на ученичките и ръкоделие 62. СОФИЯ 1861 Януари 2. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 5, 28 ян. 1861, с. 19. 1. Люта зима в Софийско. Забавяне на пощите, поради дебелия сняг. Въпреки това празниците се празнували весело. Виното и свинското били по-евтини от миналата година. 2. Смъртта на игумена на Рилския манастир Отец Йосиф и назначаването на Йеромонах Отец Неофит. От него се очаквали промени. 3. Пристигането на учителката Рахила Барак - девица от австрийските православни сърби, завършила средно учебно заведение. Освен науки, тя щяла да преподава на девойките от Девическото училище шиене, плетене, бродиране и изработване на всякакви украшения. Разноските пак поел Димитър Трайкович. 4. Ново земетресение преди четири дена. 5. Благодарност към Сюлейман паша и Хасан паша, които по празниците удостоили с вниманието си християните 63. ЕДИН пътник ни съобщава новини...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 101, 22 февр. 1861, с. 756 . За състоянието на училищата, което в някои български градове е лошо, но в София е много добро, благодарение на ръководството на С. Филаретов 64. ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Цариград 15 Февруари 1861 / Йосиф Дайнелов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 23, 28 февр. 1861, с. 100-101 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. Пристигащи в Цариград писма от много български градове, между които и София, в които се известява, че в тия области са избрани по няколко представители, готови да пристигнат и да се явят пред Султана с прошения за по-скорошно политическо признаване независимостта на Българската черковна йерархия 65. СОФИЯ 1861 Март 30. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 16, 15 апр. 1861, с. 63. 1. Весела и дъждовна пролет, предсказваща плодородие. Орачите предвиждали добра реколта на житото. В оскъдни години тъмницата се пълнила с длъжници, сиромасите трудно изхранвали семействата си и даже търговците се тревожели за бъдещето. 2. Смъртта на търновския фабрикант и търговец на ракия Кочо (Никола) Люсканов, който преди месец пристигнал по търговските си дела в София. София бил първия град, който посещавал с цел да разшири търговията си. Отседнал бил в Сръбската страноприемница. Докато бил болен за него се грижели господата Атанас Янков, Сотир Поповик и Милош Петровик (вероятно собственици на страноприемницата). Погребението в църквата Свети Архангел Михаил - подробно описано 66. В миналата сряда...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 18, 29 апр. 1861, с. 72 . Кратко съобщение, че за софийски митрополит, на мястото на Гедеон, Вселенският патриарх е определил Доротей. Той се готвил да тръгне за епархията си 67. ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Особна дописка Дунав. лебеда : Цариград 12. Април 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 31, 25 апр. 1861, с. 131 . В Цариград започват да пристигат представители от различни градове за всенароден български събор във връзка с българския черковен въпрос. От София се очаква да пристигне днес г-н Трайков 68. СЪОБЩАВАТ ни следующето...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), III, No 112, 10 май 1861, с. 103 . На 6 май владиката Доротей е заминал за Софийската епархия. От там очаквал да събере пари, за да върне дълга си към Гръцкия патриарх. Между тях имало договаряне Доротей отначало да се престори на защитник на българските интереси, като изключи името на Патриарха от църковните служби, за да излъже българите да го припознаят за свой владика, а после да прави каквото си знае 69. В миналата събота тръгнаха от Цариград...]. (Цариград). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 77-78. Съобщава се, че Доротей Софийски и Паисий Врачански са тръгнали за епархиите си. Двамата били обхванати от благородни чувства да се грижат добре за народа си, за учението и за добрия порядък в църквите 70. СОФИЯ. 1861 Април 24-и. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 20, 13 май 1861, с. 78. 1. Живописно описание на пролетта в Софийско. Неочакван сняг през третата четвърт на април. Според народните вярвания падналият сняг в събота преди ГергNовден показвал, че годината ще е берекетлия. Шопите все за това говорили и неможели да се нарадват. 2. Подробно описание на Великденските служби, които тази година за пръв път се провеждали на български, а не на гръцки език. Това предизвиквало особено въодушевление сред българите. Служби в църквата Свети Архангел, в недовършената църква Свети Крал Милутин, намираща се в същия двор и в Митрополията. Участници в тържествените служби били свещениците от църквата Свети Архангел - икономът Отец Поп Антон, Отец Иконом, Сакиларий Поп Тошо и други свещеници, учениците и множеството от народа. Реч, произнесена от един ученик. Турци и евреи с интерес наблюдавали тържествата на българите. Хората си пожелавали догодина да честват Великден със свой български владика 71. ФЕНЕРСКАЯ подлога "Цариградский вестник"...]. // Дунавски лебед (Белград), I, No 36, 29 май 1861, с. 150 . Полемика с "Цариградски вестник" по повод поредния опит на Цариградската гръцка патриаршия да запази влиянието си в българската църква като изпраща в София и Враца владици, по произход българи, но в действителност обслужващи нейните интереси - Паисий, който все още не е добре познат и Доротей (Дорчо), известен с делата си като народен предател 72. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 3, с. 74-76. Опитът на Гръцката патриаршия да залъже българите като им изпраща владици - българи по произход, но служещи на нейните интереси, не успяват. В много градове, между които и София, народът отказва да ги приеме. За софийския владика се носят слухове, че е умрял, но според достоверни известия, истината е, че като стъпил в София, народът излязъл на протести и четири дена те не стихнали 73. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 4, с. 86-87. Събитията в София във връзка с пристигането на владиката Доротей. Отказ на българите да отключат Митрополията за новия Митрополит. Арести на българи - двамата членове на Меджлиса и още трима почетни граждани. Разбиване вратата на Митрополията от Хаджи Мано и привържениците му и последвалия сблъсък между тях и народа, при който били бити. Делегация от около 500 души при Пашата - заявили, че няма да приемат владика от Патриаршията. Изявления на арестуваните българи пред народа, че са готови да се жертват за него 74. СОФИЯ, 30 Май. (Български телеграфически депеши). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 23, 3 юни 1861, с. 92. Кратко съобщение, че Митрополит Доротей е пристигнал в София, народът мъжествено му се противопоставил, но първенците размислили и отворили Митрополията 75. СОФИЯ. 19 Май 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 23, 3 юни 1861, с. 89-90. 1. Нежеланието на народа да приеме владиката Доротей, въпреки, че е българин, защото е изпратен от Гръцката патриаршия. Научили, че Доротей е тръгнал към епархията си, софиянци заковали вратата на Митрополията с дъски и имали намерение да се противопоставят на владиката. Основният въпрос, който вълнувал хората тук бил какво ще стане с българския църковен въпрос. 2. Училищата били в добро състояние. Имало нужда от повече книги, затова молят редакцията да им изпрати 76. КНИЖЕВНО известие. // Дунавски лебед (Белград), I, No 37, 6 юни 1861, с. 156 . В кратко съобщение от Х. Данов и Съдружие - Пловдив се съобщава за излизането на няколко нови книги: "Уроци по землеописание" от Й. Груев; "Кратка логика", превод; "Първи познания"; "Кратка българска история" съставена от Д. П. Войников; "Кратко землеописание", прпевод от Н. П. Стоянов; "Биография на някои животни и растения", превод от П. Дамянов и П. К. Арнаудов. Показани са и местата, където могат да се закупят тези книги в няколко града - Пловдив, Цариград, Шумен, Болград, София, Велес. За София е посочено главното училище 77. СОФИЯ 1861. Юни 3. // Дунавски лебед (Белград), I, No 38, 21 юни 1861, с. 158-159. Дописка от един пребиваващ в София търговец. 1. Състояние на софийските български училища - Мъжкото и Девическо и големите заслуги на главния им управител Сава Филаретов. 2. Подробно описание на бурните протести на софиянци срещу идването на владиката Доротей, изпратен от Цариградската гръцка патриаршия за софийски митрополит - опити на софийският управител Хасан Тахсен паша да застави българите да предадат ключа от заключената Митрополия, арестуване на двамата български представители в меджлиса - Хаджи Иванчо и Панчо Антов, заедно с още от най-активно протестиращите българи - училищният надзирател Антон Найденов, Георги Спасов, Панчу Коджа-баши, Панчу Сарджаджи 78. ДЕПЕША телеграфическа от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 26, 24 юни 1861, с. 104. Съобщава се, че българите, които били арестувани заради съпротивата срещу владиката Доротей са освободени, след като отправили специална молба до Софийския турски управител и обещали, че вече няма да се бъркат в такива работи 79. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 161 . Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша спрямо българите, които не искат да приемат владиката Доротей, е противозаконно и нарушава вероизповедните им права, дадени от Хати-хумаюна. Твърдението му, че българите трябва да приемат Доротей, защото той идва с Царски ферман е невярно. Царският ферман се дава на владика, който е изпратен от патриарха по волята на народа и този ферман служи не за насилване на християните да го приемат, а за припознаването му като такъв от местните началства, пред които той има право да брани царската рая - християните 80. СОФИЯ 1861. Юни 10. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 162-163 . Събитията, свързани с отказа на софиянци да приемат митрополит Доротей - софийският управител Хасан Тахсен паша успял да привлече на своя страна няколко лични българи - Хаджи Мано, Д. Митович, Пешо Тодоров, Мице Калпакчията и Пешо Желявецът, които разбили вратата на митрополията и пуснали протосингела на владиката да внесе вещите му, народът нахлул в Митрополията, проклинал гръцкия патриарх, фенерските владици и българите предатели, а за царя, пашата, за целия български народ и за българските свещеноначалници Иларион и Авксентий се казвали благословии и молитви. Биографични данни за владиката Доротей - ограбил баща си, за да отиде да се потурчи, обикалял около Патриаршията докато стане митрополит, предал народа си като причинил за точването в Цариград на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий 81. СОФИЯ 1861. Юни 17. // Дунавски лебед (Белград), I, No 39, 27 юни 1861, с. 163. Продължават вълненията на софиянци във връзка с пристигането на владиката Доротей. Софийският управител Хасан Тахсен паша превзема Митрополията с помощта на войската. Доротей, който до този момент изчаквал в с. Костин брод, пристига и се настанява вътре. Пашата издава заповед да не се събират повече от двама българи 82. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 8, с. 151-154. Съпротивата срещу Митрополит Доротей в софийските села - църквите затворени, селяните не го допускат да влезе в тях. Опити на Доротей да намери някъде слабо място като се насочва към някои манастири - манастира Света Богородица и манастира Свети Георги, и на двете места неуспешни 83. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 9, с. 166-168 . Събитията в българско - доказателство за това, че народът знае как да постигне целите си. Софиянци - пример за решителност и мъжественост в отстояването на българските интереси. Владици като Доротей само смущават мирния живот на християните с неуместното си присъствие сред тях 84. СОФИЯ 1861 Юни 22-ый. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, с. 133-137 . 1. Променливо време и градушки в софийско, които богобоязливите селяните свързват с идването на владиката Доротей и предателството на тримата българи, отцепили се от народната борба против него. 2. Описание на народните вълнения и опитите на софийския управител Хасан Тахсен паша да ги спре - с убеждение, със заплахи, с арести и измами. Намесата на войската и настаняването на Доротей в Митрополията против волята на народа. Продължаващи опити на Хасан Тахсен паша да принуди българите да припознаят владиката и техния категоричен отказ. Затваряне на църквите в София и манастирите в околностите и отказ на народа да плаща данък на владиката - българите се събирали само в църквата Свети Николай Големий за да решават как да продължават борбата. Доротей принуден да се крие, страхувайки се от народния гняв 85. СОФИЯ 1861 Юни 29. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 7, с. 137-139. Твърдост и постоянство от страна на българите по въпроса за владиката Доротей. Неуспешен опит да се наложи по предлог, че трябва да отслужи молебен за новия Цар. Молебен на софиянци, без Доротей, в църквата Свети Крал Стефан. Изказвания на Доротей пред търговеца Тодор Деюолу, че е подведен от Хаджи Мано и още няколко души да дойде в София, където народът не го иска. Слухове, че Владиката е болен 86. СОФИЯ, 19 Юни 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 27, 1 юли 1861, с. 106. Съобщава се, че Митрополит Доротей е пристигнал в София и благополучно е влязъл в Митрополията на 15 юни 87. СОФИЯ 1861. Юни 24 // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165-166. 1. Обявяване, привечер на 17 юни, смъртта на Цар Султан Абдул Меджит и възкачването на престола на неговия брат Султан Абдул Азис и тържество на 24 юни за прочитане на царския ферман. 2. Събитията около владиката Доротей - опити на Хасан Тахсен паша да пробие единството на българите, освобождаване на арестуваните българи, които преди това с измама са накарани да подпишат, че признават владиката, изключване на тези българи от обществото, събрало се в църквата Свети Николай Големий, намесата на софийският кадия Салих Ефенди - благоразумен, достоен и образован човек, заемащ тази длъжност от месец март тази година, защита на позицията на българите от страна на тукашните турци 88. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 165 . Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша продължава да бъде насочено към насилствено принуждаване на българите да приемат владиката Доротей, което говори единствено, че Доротей го е подкупил. Не ни учудват действията на владиката, защото те са обичайни за фенерските духовници, но ни учудва, че софийският управител си позволява такава злоупотреба с властта 89. БЕЛЕЖКИ връх горната от Търново дописка. // Дунавски лебед (Белград), I, No 40, 4 юли 1861, с. 166 . Борбата на софиянци против владиката Доротей се дава за пример на търновци за проявено мъжество и постоянство. Независимо, че не са постигнати желаните резултати, съпротивата на софиянци показва нещо много по-важно - че сме жив и зрял народ, че вече няма да позволяваме да ни ограбват фенерските развратници и ще се борим, с цената на живота си, за правдини 90. САМОКОВ 23 Юни 1861. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 28, 8 юли 1861, с. 110. Разбойнически нападения на пътя София - Самоков 91. СОФИЯ 1861. Юли 2 // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 170-171 . Съдържа текста, подписан от 33-мата арестувани българи, за който става дума в дописката от 24 юни. 1. Събитията около владиката Доротей. Молебен за новия Цар, отслужен тайно от Доротей в недовършената църква Свети Крал Стефан, въпреки неговите опити да използва този повод, за да накара българите да отворят църквите. Нови арести, извършени от турския управител. Арести на ученици, писали писма до заточения си в Шаркюю съученик, в които описват събитията и назовават Доротей фенерска пачавра. Изявление на Хасан Тахсен паша, в което казва на българите, че ако не са съгласни с царската воля и не приемат владиката, трябва да напуснат земите си и да отидат да се заселят на земите на кримските татари, които са поканени от царя да се зъселят тук. Отговорът на българите - писмо до местния меджлис, в което предупреждават, че ако това е наистина царската воля, те ще напишат молба до правителството, защото не искат да напускат родните си места. Заплахи със саморазправа от страна на пашата. Опити на заможни гръцки симитчии и фурнаджии да подкупят някои българи - например Георги Маслар обещава 15 хиляди гроша на Тодорчо М. Х. Нешев. Опит на Хасан Тахсен паша да накара българските учители да отворят училището, като им обещава заплати. 2. Петровден преминал тази година тихо за тукашните българи. 3. Селяните се радвали на добро време и успели да приберат сеното без загуби и да засеят полето. 4. Разбудено народностно чувство на тукашните българи - все повече проявявали любознателност, да чуят и научат всичко за събратята си навън и да им подражават, в петък и събота се събирали пред дюкяните и четели новини, разсъждавали, всеки според умствените си сили. Понеже новините, които идват в града са малко, имало желаещи да станат спомоществователи на Дунавски лебед и тия дни ще изпратят спомоществованията си 92. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 41, 11 юли 1861, с. 169 . Статия по повод думите на Хасан Тахсен паша към софийските българи, че ако не искат да признаят владиката Доротей, по-добре да отидат да се заселят в земите на кримските татари. Обръща се към Високата Порта с молба да каже дали това е наистина царската воля, както се разбира от думите на Хасан Тахсен паша и от идващите от известно време съобщения за преселения във видинско 93. СОФИЯ Юли 7. 1861 // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 175. 1. Пристигане на около три хиляди заселниците татари - половината изпратени в Брезник, Радомир и Ихтиман, а останалите се настанили в тукашните кръчми докато им построят къщите, които се строят в царските сувати (летни планински пасища) на два и половина часа път западно от града. Отговорник по настаняването е един миралай (полковник в турската войска), назначен от Високата Порта. 2. Обир на турската поща Малие, за Цариград близо до Ихтиман и нехайството на софийския управител Хасан Тахсен паша, който отишъл на разходка в село Бояна и тръгнал да търси разбойниците чак на другия ден. Няколко думи за хубавата природа на с. Бояна - наречено е място теферечлия. 3. Събитията около владиката Доротей. Оплакванията му пред бегликчията Тодораки Десоолу, че софиянци не го почитат и уважават. Предателско поведение на най-старият зет на покойния кир Ташо - Зафираки Димитриев, врачанец, който нощем тайно ходил при владиката, а през деня се опитвал да прескача през изоставената Ерменлийска църква 94. СОФИЯ 5/17 Юли 1861. // Дунавски лебед (Белград), I, No 42, 18 юли 1861, с. 173-174 . Насилията против съвестта продължават. Хасан Тахсен паша използва жандармерията да накара насила българите да се поклонят и да получат благословията на владиката Доротей и заповядва да бият онези, които отказват. Една част от полицията пази Доротей, а друга - обикаля селата да му събира данък от селяните за да си възвърне изхарчените за архиепископската длъжност средства. Пашата отново приканва недоволните българи да напуснат домовете си и да се изселят в Русия 95. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Спомен / Сава Вълчов Филаретов. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 31, 29 юли 1861, с. 122. По повод смъртта, на 13 май 1861 г., на Иван Николаевич Денкоглу, в Москва. Спомен за един от най-драматичните моменти в живота на Денкоглу - ранната му раздяла с болната му майка и заминаването му за Търново да търси роднина, който да се погрижи за него. Благотворителните дела на вече замогналия се българин. Погребението на 16 май в Пятницкое кладбище край Москва. Почетни лица, присъствали на погребението - университетският ректор А. Алфонский, М. Погодин, И. Аксаков, И. Беляев и др. Реч, произнесена от българския ученик Жинзифов 96. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 246-248 . Продължаваща изолация на Митрополит Доротей от народа - отдръпване даже и на привържениците му, поради страх от народния гняв, затворени църкви и училища. Настоявания от страна на Пашата българите да отговорят пак на въпроса ще признаят ли Доротей, които получили отказ под предлог, че много от тях отсъстват от града, защото са на Пиротския панаир и по други места. Общото мнение, макар още да не е имало общ събор, било да се отговори на Пашата това, което и досега е казвано, че не могат да приемат Доротей по няколко причини - защото самият той е недостоен; защото се изпраща насила; защото се изпраща от Гръцката патриаршия, с която българите прекратиха религиозните си връзки 97. СОФИЙСКИЯТ управител Хасан Тахсин паша...]. (Различни неща). // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 14, с. 256. Кратко съобщение за смяна на софийския управител. Назначава се досегашният кюстелдински каймакамин Ахмед Рассим ефенди 98. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 22-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 183-184 . Подпис: Един туджарин Либен Плавийт. Будното народно чувство, единството и постоянството на софиянци в борбата с Митрополит Доротей. Поведението на софийския управител Хасан Тахсен паша по време на протестите - учудващо за всички, които са чели доста похвали за него по вестниците тази година. Изопачаване на истината за събитията в София от Цариградски вестник - публикувал подправени дописките, с което служаел на фенерските интереси, а софиянци се подигравали като четат какво е написано за тях. Слухове, че владиката ще напусне София и искане от страна на българите специална комисия, с представител от Меджлиса, да провери дали имуществото в Митрополията им е на място - след многократни настоявания Пашата изпълнил желанието им и те изнесли църковните принадлежности в училището. Хората, които са дали заеми на владиката Доротей били притеснени и си искали парите 99. РАКОВСКИ, Георги Стойков. България / Георги Стойков Раковски. // Дунавски лебед (Белград), I, No 44, 1 авг. 1861, с. 182 . Турското правителство прогласява невмешателство във вероизповедните дела на българите, но на практика преследва мирните движения за независима българска църква. Местните управители не знаят или се преструват, че не знаят за тези проглашения, като че ли имат такива наставления от правителството. Пример за това е софийският управител Хасан Тахсен паша, който наложи с въоръжени сили изпратения фенерски владика Доротей и арестува всички, които по-активно се бореха срещу него. Народът говори още, че Пашата има връзка с разбойниците, които опустошават окръга 100. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 1861. Юли 29-ый / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 45, 8 авг. 1861, с. 187 . Подпис: Един старопланинец с цървен подкапник. Предатели на българското дело по време на борбата против Митрополит Доротей. Лошо поведение на хората на Митрополит Доротей. Рилският метох в София, с неговия Отец Харитон и Драгалевския манастир Пресвета Богородица, с игумена Отец Теодосий - редовно убежище за пиянстване на Доротей и хората му. Безчинства на компанията в града. Опит на гърка Димитър Масларя и компанията му да развали българския празник Свети Пророк Илия в манастира Свети Пророк Илия 101. РОБЕР, Сиприен. Les Bulgares <[>Българите] / Сиприен Робер. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 193 . Откъс от книгата Славяните в Турция. - Материалът е на фр. ез. Съдържа информация за Сеид паша, който е бил управител на София през 1840 г. По това време българите от софийско могли да заплащат данъците си в натура - като строяли военни съоръжения 102. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 5. Август 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 47, 22 авг. 1861, с. 194-195 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. Борбата срещу владиката Доротей - жалба от софийските българи до местния меджлис, в която излагат страданията си от фенерските владици и молят за съдействие и обещание от софийският управител Хасан Тахсен паша да вземе предвид изложеното и да докладва проблемите на правителството в Цариград. Отказ на Доротей да напусне София докато не получи заповед от Патриаршията - останал без средства, освободил служителите си като оставил само Г. С. Горский. Хаджи Мано - овикван от децата на улицата 103. СОФИЯ 1861 Август 14. // Цариградски вестник (Цариград), XI, No 35, 26 авг. 1861, с. 134. Подпис: Един любител на истината. Похвала за достойната съпротива на софиянци срещу владиката Доротей, на която цяла България завиждала. Несъгласие с дописника на в. Дунавски лебед, който обвинявал в липса на родолюбие и заклеймявал като народни предатели Пешо Т., Хаджи Мано, Д. Митович и някои други граждани, действали под силния натиск на Пашата (става дума за Хасан Тахсен паша). Според автора те по-скоро били принудени да извършат предателството като били заплашвани и не трябва да бъдат така строго съдени 104. Троянчов, Грую. София 12. Август 1861 / Грую Троянчов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 48, 28 авг. 1861, с. 200 . Подпис: Г. Т. Р. Дописка от търговец, пребивавал два месеца в София по търговски дела. 1. Изразява възхищението си от патриотичния дух и упоритостта на софиянци в отблъскването на изпратения им от гръцката патриаршия владика Доротей. 2. Разказва за злоупотреби, корупция и разгулен живот на управителя на града Хасан Тахсен паша, които въэмущавали не само българите но и тукашните турци. Във всичките беззакония, които извършвал го подкрепяли Мюфтията, синът на бинбашията (турски офицер) Решид ага - Хамид ага, членът на градския съвет Хашид ага, кадията и други турски чиновници, а от българите - Хаджи Мано, кир Пешо и господина келеша. 3. Неописуема радост сред тукашните българи и турци, предизвикана от новината, че Царското правителство отзовава Хасан Тахсен паша и назначава друг управител. 4. Опит на Хаджи Мано и компанията му да събере подписи под едно писмено изложение до правителството, което да дадат на Доротей, че са доволни от него. 5. Търговецът напуска София след деня на Богородица и заминава за Пирот да допродаде ракията си, защото тук фабрична ракия се продава трудно 105. ВЕСТИ от българско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 15, с. 263-264 . Копие на прошението е публикувано на с. 266-267, в същия бр. на списанието. Кратко съобщение, че жителите на Софийската епархия са подали ново прошение до софийския управител Хасан Тахсен паша, в което излагат причините защо не могат да приемат Доротей и молят за съдействие да бъде по-скоро отзован от епархията 106. ДАЙНЕЛОВ, Йосиф. Цариград 26. Август / Йосиф Дайнелов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 49, 6 септ. 1861, с. 202. Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. Тукашните българи приветстват и се възхищават от решителността и постоянството на Софиянци, Шуменци, Пиротчани, Самоковци, Берковчани и прочее в църковната борба и смятат, че примерът им трябва да бъде последван от целия български народ 107. Хасан ТАХСЕН паша...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 39, 23 септ. 1861, с. 4. Кратко съобщение, че вече бившият губернатор на София е пристигнал в Цариград 108. Хасан ТАХСЕН паша...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 40, 30 септ. 1861, с. 4. Кратко съобщение, че бившият губернатор на София е определен за губернатор на Тулча 109. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 19. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. Похвала за патриотизма и последователността на софиянци в противопоставянето на фенерския владика Доротей. Доротей получил ираде (царски указ), с който се назначава да събира мирия (данъци), но българите заявяват пред управителя Хасан Тахсен паша, че няма да плащат на владиката. Текст на харзуала (писмена молба), подписан от 220 души от града и селата, който бил връчен на местния меджлис. В него българите заявяват, че не признават Доротей за свой духовен пастир, както и не признават върховенството на Гръцката патриаршия, изтъкват, че според политическите и божиите закони с радост плащат данък на Царя, но измислените от Патриаршията мири параси, ятак параси, афорос параси, гюнах параси и още много такива параси (пари, събирани за нещо), няма да плащат, защото това е святокрадство, противоречащо на християнската вяра 110. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. София 26. Август 1861 / Михаил Костадинов Буботинов. // Дунавски лебед (Белград), I, Изв. лист, 5 септ. 1861 Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. - Текстът на Протестното писмо е публикуван и във в. България (Цариград), III, N 15, 25 септ. 1861, с. 114, но не са изброени подписалите го. 1. Несъгласие на софиянци с примирителната политика на българските представители, упълномощени да представят пред Високата порта българските искания по църковния въпрос, които се свеждат единствено до политическото признаване на независима българска църква. Научили за отстъплението на представителите си, софиянци се събрали в Мъжкото училище и в църквата Св. Николай Големий да изразят възмущението си. Текст на Протестното писмо от града и областта, подписано от еснафите - бакалски, абаджийски, терзийски, калпакчийски, чизмеджийски, кюркчийски, мутафчийски, тъкачиски, дюлгерски, кацарски, дограмаджийски, ахтарски, самарджийски и механджийски и от членовете на новосъздадената Софийска българска община - Иванчо Божилов, Панчо Антонов, Димитър Трайков, Антон Найденов, Георги Михалков, Стоянчо Цветков, Христо Георгиев, Иван Антонов, Киро Савов, Атанас Филипов, Георги Коцов, Сутур А. Томов, Георги Велков, Дойчин Павлов, Христо Петрев, Спас Коцев, Димитър Атанасов. 2. Софиянци излезли извън града за да посрещнат новия управител Ахмед Расим ефенди, но той не пристигнал, очакват го в близките дни 111. СРЕДЕЦ (София) Октомври, 7. 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 56, 25 окт. 1861, с. 225-226 . Продължаваща съпротива на софиянци срещу владиката Доротей. Кожухарите отказали да му поправят кожуха, даже отпратили с бой пратеника му, когато се опитал да настоява. Турците и израилтяните също го имат за най-презрения човек тук. По улиците го увикват, затова той бил принуден да се движи по неоживени места, когато му се налагало да отиде донякъде. Самият той вече бил отчаян и очаквал скоро да напусне София. Опит на един от софийските предатели - кир Пешо, да изтрие петното от себе си - синът му написал една статия в брой 15 на Цариградски вестник, в която казвал, че кир Пешо мислел и желаел само доброто на народа си и проклинал народните предатели, които мислели и действали противно на народа си. Но всеки софиянец знае, че той самият е предател 112. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Средец (София) Октомври. 21. 1861 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. Ново прошение на софиянци по църковния въпрос, което ще бъде връчено на новия софийски управител Ахмед Расим ефенди. Опити на Хаджи Мано да се приобщи към народа - изпъдил попа, когото наел да му попува лично, който преди време бил отлъчен от църковното общество заради непостоянство и поискал от Отец Иконом Х. Антон и Отец Сакеларий Х. Тодор да му пратят поп, който да отвори църквата Св. Николай Малий и да му попува, като за това им обещал 500 гроша. Те му отговорили, че за пари няма да продадат съвестта си. В меджлиса казват на владиката Доротей да не се представя вече като народен представител 113. ФУЧИ-ТРЪН 20. Октомври 1861. // Дунавски лебед (Белград), II, No 57, 31 окт. 1861, с. 230 . Подпис: С. О.... Дописка от един търговец, в която разказва за борбата на българите срещу фенерските владици. Говори за достойното име, което софиянци са си спечелили сред всички българи с постоянството си в съпротивата срещу владиката Доротей, но и за неприятните последици върху софийските училища. Мъжкото училище стояло затворено повече от четири месеца по нареждане на Хасан Тахсен паша, който даже се канел да го направи на болница. По-големите ученици били изпъдени, а други и сами си отишли по родните места и при отварянето на училището при новия паша (Ахмед Расим ефенди) не можели да се съберат ученици, а и тези, които се събрали, били отвикнали от училищния ред. Говорело се, че Г. К. Геров ще постъпи в София като главен управител на Софийските училища и това ще подобри състоянието им и ще достигнат положението, в което са били при Сава Филаретов. Девическото училище също било в жалко състояние, защото учителите били принудени да си подадат оставките 114. БРАИЛА 18 ноември 1861. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 23, с. 445-447 . Преселението на българи в Русия - голяма заслуга имат руски и български агенти, които обикалят Видинско, Македония и Софийско да агитират българските селяни да се изселват 115. ПИСМО от нас, Шопите, из Крим, до тия у Турско. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 22, с. 412-415 . Шопи, преселили се в Крим се оплакват от тежкото си положение . Искат да се върнат 116. СРЕДЕЦ (София) 1 Ноември 1861 // Дунавски лебед (Белград), II, No 59, 14 ноем. 1861, с. 237-238 . Подпис: Един Българин от Охрид Ф. Р. Ц. Дописка от един търговец на кожухарски стоки, в която казва, че през колкото градове е преминал, никъде не е видял толкова разпалени противници на фанариотите, колкото в София. Невъзможност на софиянци да ползват недовършената си църква Свети Крал, поради настъпилите студове, отворени били само двете други църкви. Тържествен молебен на 22 октомври в църквата Свети Архангел в чест на българските свещеноначалници Иларион и Авксентий. Тържествена служба на 30 октомври за празника Свети Крал Милутин, наречен Стефан, раклата с мощите на когото се съхранявала в църквата Свети Архангел. Митрополит Доротей бил в голяма немилост 117. СОФИЯ, 1861 Ноември 8-и. // Цариградски вестник (Цариград), XII, No 47, 18 ноем. 1861, с. 3. Подпис: Един любител на истината. Продължава полемиката с дописника от в. Дунавски лебед, в защита на Пешо Т. и сина му, който в бр. 56 на Дунавски лебед бил обвинен, че по негова вина са арестувани ученици от Софийското училище по време на протестите на софиянци срещу владиката Доротей 118. СТОЯНОВ, Христо Т. Жалостни известия из новоруската страна за преселенците : Одеса 19 Октомври 1861 / Христо Т. Стоянов. // Дунавски лебед (Белград), II, No 60, 21 ноем. 1861, с. 241 . Подпис: Едно Шопче. - Авт. е посочен в показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. Разказ за сбогуването с родната земя, пътуването и трагичното положение на преселниците 119. KYPPIE d'Opianь (Български дела). // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 23, с. 444-445 . Сведения от една кореспонденция от Одрин, в която се говори за участие на софийския Митрополит Доротей в заговор срещу Вселенския патриарх. С това той се надявал да закрепи положението си в София, но когато осъзнал, че падането на Патриарха е съмнително, побързал да заличи грешката си като извършил предателство 120. БЪЛГАРСКИ дела. // Български книжици (Цариград), IV, 1861, N 24, с. 480-483 . Как софиянци успели да изгонят Митрополит Доротей. Отказът на Отец Сакеларий да вземе благоволение от Доротей, като от епископ, и да извърши погребение на негов роднина предизвикал гнева му и той се подиграл с Отеца като му одрязал брадата и косата и нахлупил на главата му фес. Бунтът на софиянци срещу постъпката на Доротей - след събрание в църквата Свети Архангел отишли да протестират пред Митрополията. Намеса на войската, която с бой пропъждала народа и събаряне на оградата на Митрополията, при което имало ранени и трима загинали. Тържествена служба в църквата Свети Крал на другия ден и изпращане на делегация при Пашата, която му връчила един махзар (писмена молба) до Високата Порта за преместване на владиката Доротей от Софийската епархия и ключовете от дюкяните си като заявили, че няма да работят докато владиката не напусне града. Разпореждане на Царското правителство за преместване на Доротей от епархията. Изплащане на дълговете му от царската хазна. Напускането му вечерта на 14 декември, съпроводен от войска и от проклятията на всички жители 121. СРЕДЕЦ (София) 20 Декември 1861 : Извод от една дописка. // Дунавски лебед (Белград), II, No 62, 24 дек. 1861, с. 247 . Подпис: У. Борбата на софиянци срещу Митрополит Доротей - кратък преглед на събитията от самото начало и подробно описание на последни бурни протести, които завършили с отзоваване на владиката Доротей от София с Царска заповед. Повод за протестите била поредната подла постъпка на Доротей - отрязал брадата и се подиграл с поп Тодор, поради отказа му да вземе благословия от него за да погребе мъртвец. Масови народни протести, започнали в църквата Свети Архангел и продължили пред Митрополията, предизвикали и намесата на войската, но в крайна сметка довели до обещанието на турския управител Ахмед Расим ефенди за окончателно решаване на въпроса |
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|