|
|
|
395. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1034, 4 ян. 1876, с. 1-2. 1. На 26 декември 1875 г. тук пристигнал Високославният императорски ферман относно правосъдните и общите преобразования. Всички граждани и намиращите се тук редифски войски били събрани за тържествено прочитане на Фермана. Софийският мютесарифин произнесъл слово. Духовните началници на всички народности казали молебствия. Всички жители щели да поднесат специални благодарствени адреси за Царя. 2. С помощта на военните заптиета, изпратени от София, били заловени няколко злодейски чети, които от известно време се появили в нахията Малиш, Мелнишко окръжие и в Кюстендилското окръжие 396. [ПИШАТ от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1037, 14 ян. 1876, с. 1. 1. Гостуване на представители от Френското посолство в Цариград - г-н Доже и други чиновници и един драгоманин от посолството.Те се срещнали официално със Софийския мютесарифин Мазхар паша и той им върнал визитата в къщата на Наместника на френския консул в София. На 22 декември, по случай празника на Новата 1876 г. на европейците, Мазхар паша организирал вечеря в Правителствения конак. Освен споменатите гости, присъствали Наместникът на френския консул в София, италианските и германски консулски векили в София (тези страни нямали консули в София), някои първи французи, италианци и германци. 2. Времето до 23 декември било умерено, нямало големи студове, но от 24 декември застудяло и завалял сняг. По празниците Рождество Христово и Курбан Байрам имало такива студове и ветрове, че имало случаи на загинали от студ - италианец на име Гезо загинал край София и един човек в с. Чераборат, между София и Пирот. 3. Случайно убийство на един самоковец при посрещане на сватбари 397. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1039, 21 ян. 1876, с. 1. Съобщава за пребиваване на императорски войски в град Кюстендил, Софийски санджак 398. [ИМПЕРАТОРСКИТЕ войски...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1040, 25 ян. 1876, с. 1. Чиновниците, мюсюлманските жители и някои християни от София събрали за Нишките войски 1021 чифта калцуни, 282 чифта чорапи и 139 чифта цървули. Командантинът на Нишкото военно отделение наредил калцуните да се дадат на Карския и Батумския табури, които се намирали в София, а останалите неща да се изпратят в Ниш. И в другите окръжия на Софийския санджак жителите започнали да събират такива подаръци 399. ПИШАТ от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1040, 25 ян. 1876, с. 1. Съобщения за пожари в София и Самоков. Софиянецът Осман ефенди, който се занимавал с арзухалджилък, паднал пиян в матгала си и изгорял. Запалила се къщата на Самоковския наибин. В София, на 14 януари, се запалила къщата на тъщата на налбантина Емин ага. И в двата случая правителствените чиновници изгасили пожарите 400. СЪГЛАСНО с особните наставления...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1041, 28 ян. 1876, с. 2. В санджаците и окръжията на Вилаета били съставени комисии за просвещението, които започнали преустройство на първоначалните училища. Комисията в София поправила сградата на старото турско съдилище и я превърнала в училище, назначила и двама учители. Комисията полагала грижи за уреждането и на други начални училища 401. [В един от последните броеве...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1042, 1 февр. 1876, с. 2. Съобщава се за нови дарения за императорските войски. Софийският първенец Дервиш Мустафа бей и жители от окръжията на Джумая, Самоков, Кюстендил и Орхание подарили 288 чифта чорапи, 695 чифта калцуни, 98 чифта шаечни минтани, 20 чифта цървули и 10 чифта кожени ръкавици 402. [С благодарение се научаваме, че в Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1042, 1 фев. 1876, с. 2. Чиновници запознавали жителите с промените в избирателната система. Изборите в Санджака били насрочени за 25 януари 403. [ЕДНО писмо от Софийския мютесарифлък...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1045, 11 февр. 1876, с. 1. Дарения на дрехи за Нишкия гарнизон. От Софийския халачки еснаф - 175 чифта калцуни и 39 чифта чорапи. Досега в Софийския санджак са дарили 609 чифта чорапи, 1891 чифта калцуни, 159 чифта цървули, 12 чифта навивки, 98 чифта минтани, 10 чифта кожени ръкавици, ризи и елеци 404. ПИШАТ от София, че...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1046, 15 февр. 1876, с. 2. Само в Софийското окръжие имало сняг, завалял тук още в края на ноември. Обикновено в Самоковското окръжие имало тежки зими с големи снегове, но тази година там времето било умерено и снегът се стопил. В град София и окръжието му се появили болести и имало доста умирания. Причина за това била тежката зима 405. СОФИЙСКОТО търговско съдилище обнародва долното известие. (Частни работи). // Дунав (Русчук), XI, No 1046, 15 февр. 1876, с. 2. Синдиците щели да изплащат дългове на фалиралия манифактурджия от Джумая Ясеф Елкандари 406. [ЕДНА кореспонденция от София...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 8, 21 февр. 1876, с. 31. Черкези нанесли побой на трима италианци - Дженнаро Конти и негови приятели, на главната улица в София. Намесил се пазача на Италианското консулство 407. [ЕДИН телеграм от сряда...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 12, 20 март 1876, с. 48. Кратко съобщение, че в София е бил Министърът на правосъдието Джевдет паша, който обикалял областите с особена мисия 408. [ЕДНА депеша беше известила...]. (Последни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 12, 20 март 1876, с. 4. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век. Кратко съобщение за посещение на Джевдет паша в София, където престоял два дни и се върнал пак в Пловдив 409. [От Средец известяват...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 25, 22 март 1876, с. 82. Сведения за въстанието - воеводата на Копривщенската чета Георги Петковски бил убит, а другарят му Отец Кирил, игумен на Калугеровския манастир в Татар Пазарджик, бил заловен ранен 410. СОФИЯ, 19 март 1876. (Дописки на XIX-ый век). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 14, 1 апр. 1876, с. 3. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век. Кратко съобщение за залавянето, на 23 февруари, на Никола Славчов, изпратен от Българския централен комитет в букурещ 411. [ИЗПРАЩА ни се от град София...]. (Вътрешни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 15, 10 апр. 1876, с. 2. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век. Писмо, подписано от първенците на Софийската епархия до Българския екзарх. Отнасяло се до екзархийската политика. Главното искане било да се свика народен събор в Цариград за разрешаване на проблемите 412. [ЦАРСКОТО правителство почете миналата седмица...]. (Вътрешни новини). // XIX-ый Век (Цариград), III, No 15, 10 апр. 1876, с. 3. До 7 февруари 1876 вестникът е със заглавие Век. Съобщава за удостояването на митрополитите Симеон Преславски, Мелетий Софийски и Йосиф Ловчански с турски орден медждие, трета степен 413. [ПИШАТ ни из Русчук...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 1, 17 апр. 1876, с. 3. Българският търговец Славков бил убит тайно от властите по време на посещението си в София. Убийството било извършено след като Славков бил наклеветен, че е комита. Отнети му били 200 наполеона. Ако търговецът нямал тези пари, властите щели да го арестуват и затворят в тъмница 414. [ПО-МИНАЛАТА седмица Цариградското правителство...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 14-16, 21 апр. 1876, с. 54. Мелетий Софийски и др. владици са удостоени с Орден медждие, 3-ти клас 415. [ЕДИН телеграм стигна...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 17, 24 апр. 1876, с. 58. Кратко съобщение за изпратени два табуна войска в София - от Трапезунд и Шамския аскер 416. [ЙОЩЕ по-последни новини...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 18, 28 апр. 1876, с. 61. Също и в: Н о в а Б ъ л г а р и я (Букурещ), I, No 1, 5 май 1876, с. 2. Сведения за прекъсване на пощенските и телеграфните връзки със София поради въстанието 417. ВОЙВОДА : Стихотворение. // Български глас (Болград), I, No 3, 1 май 1876, с. 10; No 4, 8 май 1876, с. 14-15 . За една чета във Витоша планина 418. ПАНАГЮРИЩЕ. // Ден (Цариград), II, No 19, 1 май 1876, с. 64-65. Съдържа сведения за с. Петрич, Софийско - 250 домородства, черква и училище 419. ЛИПРАНДИ, Ив. Восточният вопрос и България / Ив. Липранди. // Нова България (Букурещ), I, No 1, 5 май 1876, с. 1, 2, 3, 4. Авт. е руски генерал. Етнически състав на населението в географските предели на България. Казва, че в южната част на Видинския пашалък населението е чисто българско, което се съединява с българите от Нишко и Софийско, и тези, които са по-нататък, на юг от Балкана. Турци се срещали само по главния път от Видин за Ниш и София. Съдържат се сведения за главния път от видин за Ниш и София. На тоя път били направени кули, в които се намирали по няколко души въоръжени заптиета. Тук съществувала постоянна война между българските хайдушки чети и турците 420. ВТОРИ телеграм от Софийския паша с дата 1 май известява...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69. Въстаналите жители на Раковица били склонили да се подчинят и завърнат по домовете си 421. СОФИЯ, 28 Април. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69. От София предават сведения за въстанието в Златишко. Едно отделение от войската било изпратено в с. Петрич, за да пази спокойствието на жените и децата, които са останали в селото 422. [ТЕЛЕГРАМА, изпроводена до Великия Везир, с дата 30 април, от Софийския управител]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 20, 5 май 1876, с. 69. Бунтът в с. Раковица бил спрян, трима бунтовници били арестувани. Те направили разкрития пред специално създадената в София смесена комисия, след които тук никой вече не говорел за въстание 423. НАУЧАВАМЕ се, казва Тюрки...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 21, 8 май 1876, с. 73. Кратко съобщение за назначени от Правителството комисари за проучване на въстанието в България. За София заминал Салим ефенди 424. [ПИШАТ ни из София...]. // Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 16. Три дописки от София, поместени една след друга, в които се дават сведения за въстанието. Първата - въстаниците са направили едно добро укрепление на Хисар-Тепе и успешно отбивали турските войски. Втората - телеграфическата линия била съвсем разрушена, а пощите спрени от въстаниците, които са захванали Траяновата врата между Пловдив и София; разбити били някалко трена с турски войници; башибозуците правели страшни опустошения на българските села. Третата - Хафъз паша се опитал да разбие въстаниците в с. Стрелча, но безуспешно 425. [ПРОЧИТАМЕ в Тюрки...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 21, 8 май 1876, с. 72. Сведения за въстанието. София, Пазарджик и Пловдив били спокойни 426. [ЯВЯВАТ
ни, че в София...]. (Български известия). //
Български глас (Болград), I, No 4, 8 май 1876, с. 15-16.
Успехи и разрастване на въстанието. Прекъснатите телеграфни и пощенски връзки от Татар Пазарджик до София забавяли известията до Цариград, а прекъснатите железопътни линии забавяли придвижването на турските войски. Това насърчавало въстаниците 427. [ЗА града Раковица, Софийско окръжие, и за три други села в околността...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 23, 15 май 1876, с. 78. Селищата били опожарени от турците и ограбени от черкезите 428. [ХАСАНПАШОВОТО
преминуване...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград),
II, No 23, 15 май 1876, с. 78. Софийска войска, под предводителството на Хасан паша, изпратена към Татар Пазарджик за потушаване на въстанието 429. [В Politik Corresp. пишат из София...]. (Политически преглед). // Български глас (Болград), I, No 5, 18 май 1876, с. 18. Софийският дописник дава информация за предварителната подготовка на Априлското въстание. Обяснява, че то не е станало случайно или по външни подбуди, а е подготвено от българи, които създали Българско привременно правителство и издали една Прокламация към българския народ. В София имало доста от тази Прокламация. Подробно е разказано съдържанието й 430. [СЕ в същия вестник пишат из София]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 5, 18 май 1876, с. 20. Във вестник Telegraphulu софийски дописник пише за причините за въстанието - никой не чувал гласа на българите против беззаконията и свирепствата на турското управление и това ги накарало да вдигнат оръжие. Дава сведения за въстанието в с. Ряховица (Горна Оряховица) и в с. Поибрене, Панагюрско. Описва, с възхищение, вида и облеклото на въстаниците, слизащи от планината 431. [ЛЕБИБ ефенди...]. (Вътрешни новини). // Ден (Цариград), II, No 24, 19 май 1876, с. 80. Кратко съобщение, че е изпратен като комисар в София за анкетиране на въстанието 432. ЩО става по нас. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 25, 22 май 1876, с. 82. Съдържа сведение, че от Панагюрище и Копривщица огънят на въстанието е преминал в Златица, Средецко и Ихтиманско 433. СРЕДЕЦ, 22 Май, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 27, 29 май 1876, с. 85. Тежко положение на българското население в Софийско. От една страна го ограбвали черкези и цигани, от които нямало на кого да се оплаче и кой да го защити, защото липсвало всякакво правосъдие за българите. От друга страна живеело в страх и ужас, защото и виновни, и невинни били осъждани като комити, стига само някой да ги посочи като такива. В София всеки ден докарвали арестувани комити. Комисията която ги съдела била съставена само от турци, без участието на български представител. Българите все пак се надявали, че Държавата ще вземе мерки. Очаквал се и страшен глад, защото посевите били изтъпкани, а каквото е останало, нямало да може да се прибере. Накрая се казва, че гражданите от всички народности се готвели да заявят пред Великия везир, че сегашния мютесарифин Махзар паша бил сторил много добрини на областта 434. [ОТ вред из нашенско тука пристигат жаловити вести...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 28, 2 юни 1876, с. 87. В София непрекъснато докарвали стотици арестувани. Личало, че повечето са вдигнати направо от работните им места. Пътници от София разказвали, че властта арестувала от всяко село по няколко души и ги принуждавала да казват насила кои са комити и имат оръжие 435. ВЪСТАНИЕТО в Българско. // Възраждане (Браила), I, No 1, 5 юни 1876, с. 4. София се споменава като един от главните пунктове, в които е започнала подготовката на въстание - храни, оръжие и други неща, необходими за въстаниците. В частта за избухването на въстанието, което станало на 11 май, се казва, че в последно време то се развило и в Софийски, Врачански и Пиротски окръг 436. ПИШАТ ни от Средец, 31 май 1876]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 29, 5 юни 1876, с. 89. Арести ставали всеки ден. Тъмниците били препълнени и затворниците в тях стояли прави и ден, и нощ. Един хан също е препълнен със затворници и вече използвали къщите. Въпреки настояванията на тукашния мютесарифин, черкезите и башибозуците не спирали да своеволничат с мирното население. Между София и Татар Пазарджик било осеяно с трупове. Няма кой да прибере реколтата 437. [В парижкия вестник Politik е поместена следующата кореспонденция из София от 22 май]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 8, 8 юни 1876, с. 32. Сведения за въстанието в Стара Загора и Търново 438. РУСЕ, 22 Май, 1876. // Ден (Цариград), II, No 30, 9 юни 1876, с. 91. Сведение, че около 30-40 села в Средецката област са въстанали 439. [ИЗ едно частно писмо от Средец, 4 Юни 1876, извличаме следующето...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94. Авторът вероятно е софийски търговец, който споделя каквото е чул да се говори за въстанието в българско и за потушаването му. Слух, че софийският владика бил повикан от комисията по разследване на въстанието в Русе, обвинен уж в съучастие 440. [СЛУХ се раздава, че средецкия владика Мелетий...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 94. Кратко съобщение, че Мелетий Софийски се намирал във Видин, където бил арестуван 441. ЦАРИГРАД, 11 юни 1876. // Ден (Цариград), II, No 31, 12 юни 1876, с. 93. Съдържа сведения, че по улиците на Пазарджик, Средец, Пловдив, Търново и др. се скитали гладни, голи и без покрив жители от опустошените райони 442. СОФИЯ, 2 юни. // Български глас (Болград), I, No 9, 15 юни 1876, с. 35. Подпис: b. Успехи на българското въстание. Успехи на четата на Христо Ботев, която се състояла от 5 хиляди души и разбила четири турски баталNoона при Траянови врата. Целият Софийски окръг бил развълнуван и всички се надявали, че той скоро ще бъде под управлението на тоя умен войвода 443. ТЪРНОВО, 29 май. // Български глас (Болград), I, No 9, 15 юни 1876, с. 34-35. Съдържа сведение, че четата на Христо Ботев, която носела името Св. Георги, приближавала към София 444. СПОРЕД новините от Пловдив...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 33, 19 юни 1876, с. 97. Съдържа сведение, че в Средец били осъдени на смърт 11 души, между които и свещеници 445. ГЮРГЕВО, 20 юни 1876. (Дописки на Възраждане). // Възраждане (Браила), I, No 3, 22 юни 1876, с. 4. Много накратко се казва, че въстанието в Софийско и Врачанско успява и, че Ботевата чета нараствала 446. ОДРИН, 20 Юни, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 99. Ограбени от въстаналите българи вещи и продукти се продавали евтино по пазарите. В Копривщица евреите от Средец закарали брашно, което разменяли срещу восък - една ока брашно за две оки восък 447. ПРОЧИТАМЕ в Джеридей Хавадис]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 34, 23 юни 1876, с. 102. Съобщава се, че на 15 юни в София били осъдени на смърт копривщенски въстаници, които направили самопризнания, че са убили 18 цигани в Копривщенския балкан. Това били: Тодор Абаджиев, Андон Шейов, Стано Сапунджи, Станчо Тодоров, Абаджи Габровец, Христо Анджи и Христо Бояджи 448. [ПИШАТ ни из София от 19 юни]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 11, 29 юни 1876, с. 43. Фанариотите в София ограбвали българите заедно с башибозуците и черкезите. Разказан е действителен случай, от един грък, участвал в оубийство и обир на български свещеник. Призовава се намесата на Европа 449. [ВЧЕРА Галата се...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 36, 30 юни 1876, с. 104. Сведения за Сръбско-турската война. Имало слух, че сръбските войски, начело с ген. Черняев са стигнали до Средец 450. [ПРОЧИТАМЕ в Левант Хералд...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 37, 3 юли 1876, с. 106. Съобщава се, че в една телеграма от Виена, от 24 юни, се казвало, че ген. Черняев е завладял Паланка и се е отправил към София 451. ЦАРИГРАД, 2 Юли 1876 : Сърбия и Турция. // Ден (Цариград), II, No 37, 3 юли 1876, с. 105. За Сръбско-турската война. Ген. Черняев - енергичен, решителен и смел човек, имал намерение да превземе София, Пловдив, Одрин, а даже и Цариград 452. [ЕДНА депеша от лагера от 29 юни...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47. За четата на Панайот Хитов, която победила турската войска под командването на Халил бей. Плененият Халил бей разказал, че в София и околните села имало само 12 хил. души турска войска и когато Пашата научил за преминаването на български чети и на сърбите, той писал в Цариград да изпратят още три баталNoона 453. [НАУЧАВАМЕ се от достоверен източник...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 12, 6 юли 1876, с. 47. Кратко съобщение, че ген. Черняев превзел Ниш и Нови-пазар и достигнал до София 454. ВОЙНАТА. // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 107. Сведения за Сръбско-турската война. Ген. Черняев напреднал много по пътя към София 455. [НИШКИЯТ и Софийският санджаци...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 108. Съобщение за съединяване на двата санджака във вилает. Софийският мютесарифин Маэхар паша ставал валия на новия вилает и се произвежда в чин везир 456. [ПИШАТ от София до Фар дю Босфор следующето...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 38, 7 юли 1876, с. 108. Софийският дописник съобщава, че Ибрахим бей от Свищов обикалял вилаета като царски комисар и обявявал, че от 1 август ще се въведат много свободни закони за всички народи в Империята и ще се намалят данъците 457. ТАТАР ПАЗАРДЖИК, 6 Юли, 1876. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 39, 10 юли 1876, с. 109. Сведения за София от пристигащи пътници. Владиката Мелетий бил убит. Средецкия и Нишкия санджаци щели да съставят един вилает под управлението на сегашния средецки мютесариф Махзар паша. Носел се слух, че и Татар Пазарджик ще влезе в новия вилает 458. [АМЕРИКАНСКИЯТ консул...]. (Разни новини). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112. Съобщава се за изпращане на англо-американска анкетна комисия за въстанието, изпратена в Одрин, Пловдив и София. Членове на комисията: Американският консул в Цариград, дописникът на Ню Йорк Хералд, един драгоманин и няколко големци англичани. Преди няколко дни по същите места заминала една комисия от г-н Бариинг - секретар на посолството и тъща му г-жа Гаррачина 459. [НАУЧАВАМЕ са, че Негово Превъзходителство Средецкий владика Мелетий...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 112. Съобщава се, че комисията във Видин разследва неговото участие във въстанието. Той отричал и поискал Екзархията да се застъпи за него пред Правителството 460. [СПОРЕД вестник Дунав...]. (Новини из Българско). // Ден (Цариград), II, No 40, 14 юли 1876, с. 111-112. Сведения за осъдени българи. Касапинът Никола Петров от Средец бил осъден на 15 години затвор. Пенчо Стаменов от с. Мирково - на вечни окови 461. [ПИШАТ в Будапеща Кореспонденс...]. (Български известия). // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 56. Съобщава, че 15 хил. души български въстаници са се присъединили към ген. Черняев и всички окръжия, чак до София, били на крак 462. СОФИЯ, 10 Юли. // Български глас (Болград), I, No 14, 20 юли 1876, с. 55. Башибозуци, придружени от черкези и гърци, убивали и ограбвали селяните в софийско под предлог, че арестуват комити. Описано е как протича едно нападение на българско село - влизат в къщите, изнасилват, убиват и ограбват, арестуват няколоко селяни и ги закарват в София или в Татар Пазарджик, където ги хвърлят в тъмница и ги измъчват, за да признаят, че са бунтовници. Описано е състоянието на затворите - толкова били претъпкани, че затворниците стояли прави денем и нощем, много от тях умирали, но и много били погребвани полуживи и малко от тях оцелявали до разпит и съд 463. [ПИШАТ ни из Цариград...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), I, No 18, 17 авг. 1876, с. 73. Кратко съобщение, че четата на Христо Ботев се намирала в пл. Витоша и, че хайдут Сидер, който в последно време се е появил по тези места с 500 души чета, бързал да се присъедини към Ботевата чета 464. ЦАРИГРАД. 15 Август. // Български глас (Болград), I, No 19, 21 авг. 1876, с. 76, 77. Тежкото положение на християните в Турската империя предизвикало въстанието на българите. Липсата на оръжие била причината за неуспеха му. Сведения от достоверен източник, че четата на Христо Ботев се намирала в планината Витоша и един друг воевода, с 500 души, искал да се присъедини към него 465. БЪЛГАРИНЪТ под турското иго в XIX век. // Български глас (Болград), I, No 22, 11 септ. 1876, с. 88, 89; No 23, 18 септ. 1876, с. 92, 93. Сведения за участието на Янаки Софиялията - балтомаджият (секач) в организацията на Велчовата завера през 1833 г 466. [ИЗ София пишат в Политише Кореспонденц, че...]. (Известия). // Български глас (Болград), I, No 25, 9 окт. 1876, с. 101. Шайка разбойници ограбвали селата и властите не можели да защитят населението. Турският комисарин Хаджи Иванчо е раздал 15 хил. турски лири за пострадалите жители на Татар Пазарджик 467. СОФИЯ 2. Октомври. // Български глас (Болград), I, No 27, 23 окт. 1876, с. 108. 1. Продължаване на злодеянията след приключването на европейската комисия, и то пред очите на властта и по нейна поръчка. Зачестили убийствата - всяка сутрин в града и в селата намирали по 15-20 души убити. Предизвиквали се нарочно пожари. До скоро в града въобще не са ставали пожари - за пет години имало един случай на запалил се комин. Напоследък, за един месец, в София изгорели 60 къщи и 2 хана и докато дойдели толумбаджиите, те били ограбвани. Пожарите били явно поръчкови, гражданите сами издирвали и намирали бомбички в къщите си. Главен извършител на злодеянията била голата турска войска. 2. Липса на правосъдие за българите. Разказана е случка, при която слугата на Хаджи Мано пострадал от едно заптие, което арестували, но после пуснали защото нямало двама души турци за свидетели. 3. Зачестили посещения на гладни Мохамедови проповедници. Такива пристигали в града почти всеки ден. Наскоро един дервишин, дошъл от Мекка, разказвал, че Мохамед му се явил насън и го предупредил, че ако мюсюлманите отстъпят тая свещена земя на гяурите, то всички мюсюлмани ще изчезнат от земята и ще горят вечно в ада 468. [ПИШАТ из София...]. (Новини). // Български глас (Болград), I, No 29, 6 ноем. 1876, с. 117. Положението на българите станало критично. Населението от ден на ден намалявало, защото турците безмилостно го избивали и ограбвали. Българите били отчаяни от Европейската дипломация и ако въобще имали някаква надежда за помощ, то тя била насочена към Русия 469. ЦАРИГРАД 10. Ноември. // Български глас (Болград), I, No 30, 20 ноем. 1876, с. 120. Подпис: Х. Дописката е посветена на предстоящата Конференция и позициите на Русия, Англия и Турция. Една част от турските висши чиновници, особено софтите и улемите, не искали да чуят за автономия на никоя от славянските народности и проповядвали по улици и градове свещенна война и изтребление на християните, особено на българите. Те предизвиквали много убийства, обири и опустошения по казите. Те били причината да се подпали и град София, където жителите били наполовината избити, имането им ограбено и градът се е обърнал на прах и пепел 470. ТЪРНОВО 16. Ноември. // Български глас (Болград), I, No 31, 27 ноем. 1876, с. 124. Дописникът е търговец, който минавал през Ниш и София по времето, когато се завръщали от Сърбия турските войски. Те ограбвали и опустошавали всичко по пътя си. Народът бил доведен до отчаяние. Някои мислели, че е по-добре да се потурчат, за да се избавят , но повечето били готови на всичко за да опазят вярата и народността си, както дедите им. Надеждата за помощ идвала от Русия 471. [ГРАНИЦИТЕ на България според решенията на конференцията...]. // Дунавска зора (Браила), IV, No 2, 6 ян. 1877, с. 8. Двете автономни български области - източна, с главен град Търново и западна, с главен град София, създадени по предложение на Русия на Цариградската конференция. В западната влизат санджаците: Софийски, Видински, Нишки, Скопски, Велешки, Битолски (освен две каази на юг), част от Серезкия санджак, Струмишки, Тиквешки и Костурски 472. ОРШОВО 22 юни. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), II, No 3, 2 юли 1877, с. 12. Съобщава се, че всички турски войски, разпръснати из България, щели да се съсредоточат под заповедта на командантина от София 473. [СТАРИННА песня]. // Български глас (Болград), II, No 3, 2 юли 1877, с. 10. Съобщил: С. Радулов. Песента разказва за едно сражение между руси и турци в Софийското поле 474. [ИЗ Цариград пишат от 16 юли...]. (Най-нови известия). // Български глас (Болград), II, No 6, 23 юли 1877, с. 24. Съобщава
се, че гарнизонът от Ниш отивал в София |
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|