Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

1873

 276. Г-НУ Ст. М-ву в София]. (Отговори). // Училище (Букурещ), III, 1873, N 10, с. 80 .

Нередовно плащане на абонамента за сп. Училище от софийските спомоществователи и от софийските книжари

277. ПОДАРКИ. // Училище (Букурещ), III, 1873, N 16, с. 128 .

Петър И. Софийски, живеещ в гр. Галац, Румъния подарил едно годишно течение от сп. Училище на ученическата дружина Напредък в София

278. СОФИЯ, 12 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 23, 23 февр. 1873, с. 181-182.

Софийският дописник пише за страданията на българското население от безчинствата на турските низами (войници от редовната войска на Османската империя) и сеймени (турски военни полицаи). Софийският паша не правил нищо за да ги спре. Зачестили случаи на осъждане на богати българи, които по сведения на Димитър Общи били обвинявани като комити

279. ИЗ София ни пишат...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188.

Кратко съобщение за голямо вълнение срещу софийския каймакамин (околийски управител)

280. ЦАРИГРАД, 14 Февруари. // Независимост (Букурещ), III, No 24, 3 март 1873, с. 188-189.

Изразява становище, че в България няма революционна организация и, че осъдените българи за участие в Арабаконашкия обир са жертва на Димитър Общи и софийския каймакамин (околийски управител). Димитър Общи е измислил съществуването на революционни комитети, за да не бъде съден като хайдук, а турския управител искал да се представи пред правителството като деятелен и верен служител

281. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Знаеш ли ти кои сме? / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 199-200.

Съдържа сведение, че по случай обесването в София на Българския революционен комитет (вероятно става дума за Левски), софийският каймакамин принесъл голяма жертва на Аллах. Накарал българите да му донесат десет овена, да ги изпекат и да раздадат месото на софийските турци и на сокашкште кучета

282. ОТГОВОР Господину Катранову. // Независимост (Букурещ), III, No 25, 10 март 1873, с. 198-199. Подпис: Х. П-в.

Съдържа сведение, че арестувания Никола Павлович от Свищовския революционен комитет бил обвинен, че е получил някакви писма от Комитета в София. Изплашеният Павлович казал, че това писмо е било за Трайкович и той не знае какво е неговото съдържание

283. БУКУРЕЩ, 16 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 201-202.

Критикува се една дописка във вестник Neue Freie Presse, изпратена от Цариград, в която т. нар. софийско произшествие, начело с Димитър Общи, е представено като панславистическа интрига, ръководена от Русия. Сведения, че в София е работила следствена комисия за разкриване на този панславистически заговор. Между комисарите бил губернаторът на София Машар (Мазхар) паша, който успял да разкрие много неща. Голяма роля имал и комисарят х. Иванчо х. Величко Пенчович

284. ЦАРИГРАД, 9 Март. // Независимост (Букурещ), III, No 26, 17 март 1873, с. 205-206.

Процесът в София срещу Димитър Общи и съучастниците му в Арабаконашкия обир. В София били изпратени най-добрите турски юристи

285. Отмъщение : Народно предание. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 300-301. Продължава във всеки брой до ь 51, 8 септ. 1873.

Разказва за времето, когато турците започват да завладяват българските земи. Историята на софийския войвода Стоян - предателството на неговата съпруга - гъркинята Маргйола, която отворила вратите на София на турците и неговото отмъщение

286. СОФИЯ, 16 Май. // Независимост (Букурещ), III, No 38, 9 юни 1873, с. 303-304.

Безчестно, тиранично и развратно поведение на Осман паша и неговите синове Мурат бей и Мустафа бей. Подкрепата им от страна на турските управници. Осман паша, за десетина години в София, успял да се сдобие с голямо имане и половината от Софийското поле. Принуждавал българите да му работят ангария в чифлика и организирал обири на богати хора по пътищата. Той и арнаутите му обезчестявали момичета от софийските села. Мурат бей - големият син на Осман паша, бил един от най-големите сребролюбци. За кратко време почти всички софийски села му станали длъжници - Герман, Долно Лозене, Новоселци, Негушево, Малина, Долна Малина и цялата златишка каза, превърнал се във втори султан. Мустафа бей бил собственик на чифлик в местността Кацилово, близо до София - Кациловския чифлик. И двамата водили охолен и разгулен живот. Разказани са две случки с Мурат бей, които илюстрират поведението им. Първата - когато Мурат бей поискал от софийския градски доктор, по народност поляк, да му даде слугата си - едно младо момче австрийче, което като разбрало, че беят го иска за любовник, избягало от него и се върнало в града при доктора. След намесата на австрийския консул, въпреки нежеланието на софийския паша, все пак се наложило да накажат Мурат бей. Втората - изнудването на Дядо Боне от село Новоселци, който наел земя от Бея, но накрая свършил в затвора. Всичко това предизвиквало голямото недоволство и накарало няколко млади българи да протестират против най-варварските насилия и да отидат на заточение в Азия, но ако това продължава и заточението няма да уплаши вече българите

287. СОФИЯ, 26 Юли. // Независимост (Букурещ), III, No 48, 18 авг. 1873, с. 383-384.

Насилия над българите в Софийския пашалък. Характерното българско търпение и преклонение само им донасяло още повече страдания. Българи предатели и шпиони унищожавали всяка проява на родолюбие. Такива били Маноил Златанов и Хараламби Златев

288. В Курие д`Ориан пишат следующето...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), III, No 50, 1 септ. 1873, с. 398.

Съдържа сведение, че софийският владика е станал кефилин (поръчител) на затворения в София Васил Расолков и той сега се намирал в Митрополията до второ нареждане. Васил Расолков - роден в Дупница, завършил Хайделбергския университет, управлявал три години училищата в Русе, бил арестуван в Дупница като комита, защото притежавал книги и местният каймакамин (околийски управител) решил, че човек който притежава толкова книги не може да бъде друго освен комита

289. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. <[>Оставила кака Пена своят град София...] : [Стихотворение] / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 43, 24 ноем. 1873, с. 43.

Хумористично стихотворение за софиянка, станала проститутка в Румъния

290. [ИЗ Деар-Бекир являват, че...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 8, 8 дек. 1873, с. 61.

Кратко съобщение за смъртта на заточения преди една година Стоян Младенов от с. Желява, Софийско. Починал е на 27 октомври, на 65-годишна възраст

291. [ИЗ София ни являват...]. (Български известия). // Независимост (Букурещ), IV, No 11, 29 дек. 1873, с. 89.

Кратко съобщение, че в София са дошли много шпиони и гръцки паликариета (войници), изпратени от правителството да търсят панславистическите агенти и да намерят гнездото на комитета

1874

292. НАУМЯВАНЕ от писарницата. // Училище (Букурещ), III, 1874, с. 160 .

Напомняне от страна на издателите на сп. Училище, че книгопродавците и спомоществователите от Сливен, София и Цариград още не са платили абонамента за списания, които вече са получили

293. НАУЧАВАМЕ се, че по едно съгласие...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 8, 2 март 1874, с. 2.

Съобщава се, че е подписан договор за направата на първата част от железния път София - Кюстендил - Скопие. Тя ще е дълга 80 км. и ще свързва София и Радомир. Изпълнители щели да бъдат инженерите Бержиер и Кирико - те са подписали договора с Директора на румелийските железни пътища. Работата щяла скоро да започне

294. РУСЧУК, 19 Март. // Независимост (Букурещ), IV, No 23, 23 март 1874, с. 186.

Споменава се името Трайкович от София като един от многото българи, които били принудени да плащат рушвет на Апелативния съд в Русе при разрешаване на търговски спорове

295. ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 11, 25 март 1874, с. 3.

Съобщава се, че един капиталист от София възнамерявал да поиска от Министерството на публичните дела разрешение да направи мост на Марица, между Саманли и Търново, с условието да събира таксите от колата и железниците в растояние на 15 г., след което мостът става собственост на Правителството

296. ПИШАТ до Неологос от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 14, 15 апр. 1874, с. 3.

Православните празници в София преминали много тихо. Хората, които избягвали всякакви връзки с привържениците на Екзархията изпълнили религиозните си длъжности в един особен дом

297. БАРТ, Хайнрих. Пътешествие от Т. Пазарджик до Битоля в 1862 година / Хайнрих Барт. // Независимост (Букурещ), IV, No 29, 4 май 1874, с. 232-233; No 30, 11 май 1874, с. 240-242; No 31, 18 май 1874, с. 249-250; No 32, 25 май 1874, с. 256-257; No 33, 1 юни 1874, с. 264-265.

Сведения за софийските села Гуцал и Вакарел на с. 257 и за планината Витоша и река Искър на с. 265, за железните находища кра Самоков

298. УМОЛЯВАМЕ ся да обнародваме следующето. (Вътрешни новини). // Век (Цариград), I, No 22, 8 юни 1874, с. 4.

Публикуван е списък на дарителите за изграждане на българско училище в Мелник. Сред многото български общини е и Софийската българска община, а също и Софийското читалище

299. ИЗЛОЖЕНИЕ на сметките на Българската екзархия : От времето на съставлението й с В. Ц. Ферман до 31 Декември 1873. // Век (Цариград), I, No 25, 29 юни 1874, с. 2-3.

Сведения за отделните общини, в това число за Софийската

300. ТЪРНОВО, 30 Юни. // Независимост (Букурещ), IV, No 39, 13 юли 1874, с. 318-319.

Решаването на Българския църковен въпрос не донесло на българите очакваното облекчение от страданията и неволите. Българските владици не оправдали очакванията на народа си. Съдържат се кратки сведения за дядо Мелетий Софийски

301. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 42, 3 авг. 1874, с. 340-341.

Описва шопска седянка. При шопите и в Македония много старобългарски обичаи били запазени в старовремския си вид

302. СОФИЯ, 10 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 45, 24 авг. 1874, с. 367.

Дописникът от София е поляк по народност. Изразява мнение, че Европа трябва да обърне сериозно внимание на безчинствата, които турците извършват с християнското население в Империята и да сложи край на това. Говори за знаменитото Казиченско дело на г-н и г-жа Гюнпел, което турското правосъдие протака

303. УЧИТЕЛ, който познава...]. (Известия). // Век (Цариград), I, No 34, 31 авг. 1874, с. 4.

Обява от учител, който търси учителско място. За контакти е посочен Димитър Трайкович в София

304. СОФИЯ, 20 Август. // Независимост (Букурещ), IV, No 47, 7 септ. 1874, с. 382-383.

Авторът е същия поляк, който е автор на дописката от No 45. Говори за необходимостта от обединение на славянските народности срещу общи врагове. Накрая разказва повече подробности за случаите с германката г-жа Гюмпел и италианеца г-н Чехини - и двамата пострадали от безчинства на турци, но не получили правосъдие в София. Софийският паша дори намерил начин да изгони Чехини от София

305. СОФИЯ, 2 Септември. // Независимост (Букурещ), IV, No 48, 14 септ. 1874, с. 391.

Подробно е описано произшествието в с. Казичене, станало с германската гражданка г-жа Де Петри Гюмпел - съпруга на инженер, работещ по строителството на железния път. Тя била изнасилена от двама турски чиновници, известни с разгулния си живот, подпомогнати от един българин. В кръчмарските оргии на турците участвали и български жени. Протакане на процеса в София. Отказ на българския епископ Мелетий да накаже лъжесвидетели

306. КАРАВЕЛОВ, Любен Стойчев. Записки за България и за българите / Любен Стойчев Каравелов. // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септември 1874, с. 396-397.

При описанието на пловдивските къщи се казва, че зидарите, които градят каменните здания и зидове били от с. Брацигово, Пловдивско, а дюлгерите били от с. Буново и с. Мирково, Софийско. Описан е обичаят на дюлгерите да поставят кръст с дарове за работниците, когато покрият някоя къща

307. ГОСПОДИНУ ? в София. (От Редакцията). // Независимост (Букурещ), IV, No 49, 21 септ. 1874, с. 400.

Редакцията призовава софийския дописник да пише по-често за положението на българското население по тия места

308. ОТ Берковица са пристигнали в Цариград...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 39, 5 окт. 1874, с. 3.

Берковчани не искали да признаят Мелетий и настоявали за друг Митрополит или да се присъединят към друга епархия - Видинската

309. ОТ София, 21 Септември...]. (Дописки на Век). // Век (Цариград), I, No 39, 5 окт. 1874, с. 3.

От София за пореден път се оплаквали от Митрополит Мелетий. Досега Редакцията на вестник Век не е споменавала нищо за това, защото се е надявала, че Екзархията се е заела сериозно да реши проблема и, че Мелетий трябва вече да е разбрал, че едно е да искаш да си владика, друго - да изпълняваш добросъвестно задълженията си

310. СПОРЕД както се научаваме от София...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 44, 9 ноем. 1874, с. 2.

В Редакцията на вестника пристигали нови оплаквания от вече 2-годишното владишко поприще на Мелетий Зографски. В същото време от него пристигнали някои отговори, както и едно дълго изложение в негова защита, но оплакванията били повече от хвалебствията

311. ТЕЛЕГРАФИ от София, от Пловдив и Казанлък...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 45, 16 ноем. 1874, с. 2.

Съобщава се за внезапно започнала тежка зима

312. ОТ София, 17 ноември...]. (Дописки на Век). // Век (Цариград), I, No 47, 30 ноем. 1874, с. 4.

Накратко е предадено съдържанието на дописка от София, която целяла да оправдае владиката Мелетий. Дописникът твърдял, че Мелетий се ползвал с любовта и почитта на цялото си паство и вината за безредията и безчинствата била на Епархиалния съвет. Неговите членове, 14 на брой, били все сродници и сватове на един гражданин, който едно време отворил Митрополията на Фенер. Редакцията смята, че дописникът не е посочил достатъчно доказателства и вместо полза, допринасял само вреда на владиката

313. В същия вестник четем...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 49, 9 дек. 1874, с. 3.

Информация, взета от вестник Дунав. Софийският мютесарифлък известявал с телеграма до Главното вилаетско управление, че са изпратени 120 животни за впрягане, купени от Софийския санджак, за анадолските жители. С това изпратените досега животни ставали 1871 бр

314. СПОМОЩЕСТВОВАНИЯ на Повременното Списание Читалище : Година IV. // Читалище (Цариград), IV, 1874, N 24, с. 720-721 .

Спомоществовател от София - Г. Стоянов. Посочени са платени и неплатени суми

315. ИЗВЕСТНО е, че отдавна...]. (Вътрешни работи). // Век (Цариград), I, No 51, 21 дек. 1874, с. 3.

От София пристигали сведения, че отношенията между Мелетий Софийски и гражданите от ден на ден се охлаждали все повече. Софийският епархиален съвет се е отнасял няколко пъти до Екзархията, но тя все още не била дала никакво решение

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.