Посвещава се на 75-годишнината от основаването на Столична библиотека

1867

222. ПО настояще тишина...]. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 2, 20 ноем. 1867, с. 6.

Сведение за арестуването на един търговец от София, на име Филип, заради съвпадението с името на Филип Тотю

223. ПО настояще тишина уталага развълнените това лято духове...]. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 2, 20 ноем. 1867, с. 6 .

Лукавата турска политика спрямо българите. Арестуването на един софийски търговец на име Филип в Свищов, поради съвпадението му с името на Филип Тотю

224. БРАИЛА 10 Декември 1867. (Прегляд в Българско). // Дунавска зора (Браила), I, No 5, 11 дек. 1867, с. 18.

Решението на правителството на Митхат паша за сливане на българските с турските училища. В София, Видин, Свищов и др. градове били изпратени хора, които да проучат уредбата и състоянието на българските училища

225. ДРУГА една дописка от Кюстендил...]. // Македония (Цариград), II, No 4, 23 дек. 1867, с. 16.

Коментар по повод дописка, целяща да оправдае учителя М. Буботинов, изпратена в отговор на друга дописка, от бр. 50, 11 ноември 1867, в която същият бил критикуван. Издателите на в. Македония призовават българските учители да спрат със срамните хули помежду си

1868

226. МЕЖДУ многото и разни оплаквания...]. // Македония (Цариград), II, No 7, 13 ян. 1868, с. 27.

Софийският мютесарифин (управител) Азис паша бил един от малкото турски управители, за които не се получавали оплаквания, а благодарсвени адреси. Жителите на Софийския окръг са му благодарни за неговото човеколюбиво и умно управление

227. ЕДНА депеша от Париж, 5 Февруари, казва...]. // Македония (Цариград), II, No 9, 27 ян. 1868, с. 36.

Цитира се вестник Куррие д`Ориян, който определя като неверни някои публикации в чуждестранния печат, които съобщават, че българите са революционно настроени и се готвят за бунт. В една от тези публикации във френския вестник Кореспонданс дю Нор-Ест, заета от руския вестник Голос, се казва, че в София българите изпяли една бунтовническа песен пред пашовския конак и, че тази песен ечала от единия до другия край на България. Публикуван е и текста на песента, който призовава към славянско единство между българи, руси, чехи, сърби и черногорци срещу общия врак - Турция и изразява очакванията на поробените за помощ от Северния орел т. е. Русия. Според вестник Куррие д`Ориян тези твърдения били лъжа, никой българин не бил чувал за тези събития и не знаел такава песен

228. ДИМОВ, Д. София, 13 Януари 1868 / Д. Димов. // Македония (Цариград), II, No 10, 3 февр. 1868, с. 39.

Авторът, който до скоро е живял в гр. Устово, говори за повдигането на народностното чувство в тоя край

229. СОФИЯ, 4 Февруари 1868. // Македония (Цариград), II, No 12, 17 февр. 1868, с. 47.

Панихида за българския свещеноначалник Авксентий, състояла се в съборната църква Свети Крал. Литургията отслужил поп Тодор с още двама попове. Съдържа пълния текст на произнесеното след това слово от поп Тодор. Присъствало българското общество в града

230. ПОМЯННИК. // Македония (Цариград), II, No 14, 2 март 1868, с. 56.

За смъртта на Веселин Груев (Харитон) - учител в Софийското училище. Кратка биография

231. ДИМОВ, Д. Нещо за училищата / Д. Димов. // Македония (Цариград), II, No 15, 9 март 1868, с. 58. Авт. е учител в София.

Състояние и уредба на българските училища и учители

232. СОФИЙСКАТА Българска община търси един учител...]. // Македония (Цариград), II, No 15, 9 март 1868, с. 60.

В обявата са посочени и изискванията към учителя - освен науките, да познава добре турски и френски език

233. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), I, No 25, 29 апр. 1868, с. 93-94.

Битките на Цар Иван Шишман с турските завоеватели в Софийско в края на XIV век. Сведения за манастира Урвич, където Шишман се установил след идването си в Софийско - обграден с високи стени и обиколен с вода. Народното предание за последната битка на Иван Шишман, на 26 октомври 1395 г., в местността Сефер Чешмеси Баир близо до Самоков, където бил ранен на седем места и от кръвта му потекли седем извора. Сведения за крепостта Урвич, в която се укривал ранения Цар и за гроба му в местността Касъм Ефенди т. е. Свети Димитър. Текст на народната песен за Цар Иван Шишман "От как се е зора зазорила.."

 234. В Тулча училищата на разстроение...]. // Македония (Цариград), II, No 26, 25 май 1868, с. 105.

За лошото състояние на българските училища. В много градове били затворени и запуснати. В София били в застой

235. СОФИЯ, 23 май 1868. // Македония (Цариград), II, No 27, 1 юни 1868, с. 108.

1. Празникът на Св. Кирил и Методий преминал с голяма радост и въодушевление. Водосвет и речи в училището. Песни, музика и хора в градините. 2. Денят на Николай Софийски, на 17 май, преминал също с такова увеселение. 3. Навременни за земеделците пролетни дъждове. Селяните се радвали и се молили да отгледат и приберат добра реколта. 4. Убийство на игумена на Кокалянския манастир (известен като Урвич) Отец Хрисанд. Той направил много за процъвтяването на манастира. Властите взели мерки за залавянето на злодеите

236. СРЕДЕЦ, 26 Юни 1868. // Македония (Цариград), II, No 32, 6 юли 1868, с. 128.

Дописката е за проблемите на българите в Радомир и Брезник. Накрая се споменава за зачестили кражби на добитък, коне и др. около София

237. ПО Царски указ преди няколко дена...]. // Македония (Цариград), II, No 41-49, 4 ноем. 1868, с. 165.

Назначаване на българи за муавини в градовете София, Ниш, Видин и Търново. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин

238. ПРОЧИТАМЕ във вестник Македония...]. (Вънкашни). // Дунавска зора (Браила), II, No 3, 25 ноем. 1868, с. 12.

Назначения на муавини (помощник началници) в няколко града. Назначените били все хора предани на интересите на турското правителство. В София - Илийчо ефенди (Хаджи Томов) от Видин

239. А пък в София...]. // Македония (Цариград), III, No 2, 7 дек. 1868, с. 8.

Кратко съобщение за затварянето на читалището в града по вина на старите, които измислили някаква причина, че им трябвала стаята, в която то се помещавало. Това предизвикало възмущението на младите

240. ВЧЕРА вестник Дунав ни донесе известия...]. (Известия из Българско). // Дунавска зора (Браила), II, No 6, 17 дек. 1868, с. 24.

Съобщава се, че Митрополит Доротей Софийски бил определен за владика в Русе, където бил посрещнат от българите с радост

241. БРАИЛА 23 Декември 1868. (Преглед в Българско). // Дунавска зора (Браила), II, No 7, 24 декември 1868, с. 27.

Няколко български владици, между които и Доротей Софийски, заминавали за Цариград във връзка с Българския черковен въпрос

242. ЧЕРТИ от военен дух у съвременните българи. // Дунавска зора (Браила), II, No 7, 24 дек. 1868, с. 25-26.

Тайното съзаклятие на Капитан Георги Мамарчев за повдигане българите на въстание през 1835 г. Сред главните членове на съзаклятното дружество бил Иванаки от София. Той бил главен архитект и инженер на крепостите в България, известен под името Калфа Баший. Обикаляйки по градове и села и под предлог, че набира дюлгери за Цариград, записвал доброволци за въстанието. Бил убит в Търново заедно с другите главни организатори след предателството на младия Хаджи Юрдан от Елена. В бр. 13 от 10 февруари 1869 г. е направена корекция, от която става ясно, че Иванаки от София е бил член на съзаклятието, но инженерът, който обикалял страната, се е казвал Митю

243. ОТ София ни пише друг един дописник...]. // Македония (Цариград), III, No 5, 28 дек. 1868, с. 19-20.

По повод една дописка от София, която се опитва да защити родолюбието и ученолюбието на софиянци като опровергае някои предишни съобщения от града. Издателите на в. Македония са на мнение, че не може да се нарекат ученолюбиви граждани, които държат вече две години затворено Девическото си училище и затварят читалището си, каквито и да са причините за това

1869

 244. ВСИЧКИ редифи от първия ред се свикват...]. // Македония (Цариград), III, No 7, 11 ян. 1869, с. 27.

Съобщава се за събиране на запасни войници от турската армия във Видин, Ниш, София, Пловдив, Търново и по границите на Гърция и Черна гора

245. ВЕСТНИК Народност заема един член...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 10, 21 ян. 1869, с. 37.

Полските емигранти в България. Споменава се, че са направили фабрики за спирт в Шумен и може би в София

246. ПЛОВДИВ. 10 Януари, 1869. // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 35-36.

Митрополитите Панарет Пловдивски, Доротей Софийски и Иларион Ловчански са изпратили послание до вселенския патриарх, с което се отказват от званието, което до сега са имали като владици, подчинени на Вселенския престол, за да преминат към българската народна черква

247. СОФИЯ (17 Януари). // Македония (Цариград), III, No 9, 25 ян. 1869, с. 36.

Кратко съобщение за посещенията на Д. Цанков и Митрополит Партений Пиротски в града, но без да се посочват целите. Съобщава още, че Гръцката патриаршия е изпратила отговорите на проектите на българите и в София, но софиянци даже не ги поглеждали

248. ИЗВЕСТИЯТА от Цариград относително за черковния български въпрос...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 11, 26 януари 1869, с. 42.

Българските владици Панарет Пловдивски, Доротей Софийски, Иларион Ловчански и Антим Видински са подали оставки на Гръцката патриаршия

249. ОТЛИЧНЫЙ по голямата си ревност за освобождение на отечеството си...]. // Дунавска зора (Браила), II, No 13, 10 февр. 1869, с. 49.

Името на софиянеца Калфа Баши, който бил главен архитект и инженер на крепостите в България и като един от главните организатори на съзаклятието на Капитан Георги Мамарчев обикалял страната да набира въстаници, било Митю, а не Иванаки, както е посочено в статията Черти от военен дух у съвременните българи в бр. 7 от 24 декември 1868 г. Личност с името Иванаки от София е имало и той също е бил член на съзаклятието

250. ПИШАТ ни от Русе следующето...]. // Македония (Цариград), III, No 22, 26 апр. 1869, с. 88.

Съобщава се, че новият вилаетски управител Акиф паша е предприел обиколка из вилаета с цел да се запознае с нерешените проблеми на населението и да помогне за решаването им и отстраняване на нередностите. Предстои и посещение в София

251. НАШЕТО священство. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 109-110.

Ниско образователно и културно ниво на българските свещеници, нарочно поддържано от Гръцката патриаршия и необходимостта от заменянето им. Негово Преосвещенсктво Партений Нишавски обикалял българските градове - София, Самоков, Пловдив и др., за да ръкоположи за свещеници просветени и способни хора

252. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 28, 7 юни 1869, с. 111.

Гост на София описва местен празник, неизвестен по другите краища на България. На 17 май софиянци празнували мъченика Николай Софийски като излизали на събор в местността Юч бунар извън града. На това мястото се намирали три кладенци. Тук мъченически завършил животът на Николай Софийски и някъде тук бил гробът му. Споменава за още един местен празник, на 30 октомври, под име Свети Крал Стефан, на когото чудотворните целокупни мощи се намирали във великолепната новоизградена черква със същото име

253. СОФИЯ. // Македония (Цариград), III, No 35, 26 юли 1869, с. 139.

1. Строително-ремонтни работи на дюкяни и къщи, започнали по нареждане на Вилаетския управител (става дума за Акиф паша) по време на последното му посещение в града. Това било за хубаво, но гражданите живеели в оскъдица и трудно намирали пари за ремонтите. 2. Решение на спора на гражданите християни с турците табаци (кожари) за банята, която последните си били присвоили. Решението било банята да се върне на християните. 3. Митрополит Доротей - и този път софиянци продължавали да не го приемат за свой владика

254. ЕДНА давия в Русчук. // Македония (Цариград), III, No 39, 23 авг. 1869, с. 154-155.

Авторът - търговец, дошъл във Вилаетския съд в Русе по свои дела, разказва за един проточил се процес на свои земляци - шопи от едно Самоковско село. Те се съдили със собственика на железен рудник Ахмед ага, който мамил селяните, работещи в рудника му. Софийският съд вече имал съдебно решение по това дело, но Ахмед ага не спрял със злоупотребите си, затова селяните изпратили свои представители във Вилаетския съд. Там нещата също се проточили

255. ПЪТНИ бележки. // Македония (Цариград), III, No 48, 25 окт. 1869, с. 187. Подпис: Един Гагаузин.

Разказва за състоянието на училищата, читалищата и женските дружества в няколко български градове. За София казва, че от там не се чувало нищо добро, но това едва ли означавало, че там нищо добро не става. Изразява учудване как така един от първите и многолюдни градове мълчи, като че ли се намира в Сибир или Китай

256. ИСТИНСКОТО родолюбие. // Дунавска зора (Браила), II, No 49, 8 дек. 1869, с. 193-194.

Като пример за проява на истинско родолюбие са посочени народните благодетели, между които - Иван Н. Денкоглу, който завещал имота си за да се учат българчета в Русия

257. ВЕЛИКАТА идея на българите. // Дунавска зора (Браила), II, No 51, 24 дек. 1869, с. 201.

В забележката под линия е споменато името на Сава Филаретов като един от най-достойните синове на България, които, за съжаление, българският народ изгубил твърде рано

Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
Последна актуализация: Януари 05, 2004.