|
|
|
157. СОФИЯ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 14, 21 ян. 1865, с. 109-110. Софиянци нехаели за обществените си заведения. Девическото училище се намирало в упадък и имало опасност скоро да бъде затворено, а и с Мъжкото не можели да се похвалят. Говорело се, че първият софийски родолюбец (вероятно става дума за Димитър Трайкович) сам желаел упадъка на Девическото училище, но в града би трябвало да има и други родолюбци, а не само един. Българската община изпратила делегация из цялата околност да събере спомоществования за нова черква и за заплати на учителите, но напразно. На учителите отдавна не било плащано и може би те щели да се откажат 158. РАЗПИСКИ до настоятелите на Гайдата в София. // Гайда (Цариград), II, No 15, 30 ян. 1865, с. 120. Приканват ги да платят за редовно изпращаните им броеве на вестника. Гайда се изпращала в София в 10 екземпляра още от началото на издаването й, но досега нищо не било платено. Софиянци не бивало да си мислят, че като заслужили някои похвали във вестниците, то те ще им бъдат изпращани безплатно, нито да прилагат местната си пословица - За греха на Подуене да отдява Малашевци 159. ШОСЕТО, което беше направено...]. (Вътрешни новини). // Дунав (Русчук), I, No 1, 3 март 1865, с. 1. За пътищата в Дунавския вилает. Един от пътищата, които щели да се строят е пътят между Русчук и София, през Плевен или през Ловеч 160. ЧИНОВНИЦИ в Софийската каймакамия. (Вътрешни новини). // Дунав (Русчук), I, No 4, 24 март 1865, с. 1. Изброени са имената и длъжностите, които заемат и по градове. В София са: Фехим паша от мирамиранити, Каймакамин; Мустафа Абдул-Латиф ефенди, наиб; Халим Фаик ефенди, малък мюдири; Али Раиф ефенди, тахрират мюдири; Самоковлу Мустафа ефенди от четвърти чин мюдирин. Списъкът продължава с чиновници в Кюстендил, Самоков, Дупница, Ихтиман, Етропол, Джумая, Радомир, Златица 161. СРЕДЕЦ : [Кореспонденция]. // Гайда (Цариград), II, No 20, 27 март 1865, с. 156-157. Тържествено възпоменание за Авксентий Велешки в църквата Свети Архангели. Когато починал, в знак на признателност, софиянци определили деня Православна неделя за ежегодно възпоменание, което показвало какво уважение хранят те към своите благодетели, жертвали се за духовната им свобода. Слово произнесъл учителят М. Буботинов 162. ЦЕНИТЕ на храните (за една ока). // Дунав (Русчук), I, No 7, 14 апр. 1865, с. 2. Таблица, която излиза във всеки брой на вестника през 1865г. Продължава и през следващите години - 1866 . Сведенията са за градовете Русе, Видин, Варна, Галац, София, а от брой 13 и за Тулча и Кюстендил. Включени са следните храни: жито, ечемик, мисири, краве масло, червиш. От сведенията се вижда, че в София цените на храните са значително по-ниски. Първо качество жито в София струвало 14 пари, в Русе - 22 пари, във Видин - 24 пари, във Варна - 30 пари, в Галац - 34 пари. Ечемикът в София и Русе - 10 пари, в останалите градове - 14 и 12 пари. Мисири в София - 10 пари, Видин - 12, Русе - 14, останалите - 20 пари. Краве масло в София - 230 пари, в Русе - 440 пари, Видин, Варна и Галац съответно по 480, 520 и 560 пари. В първата таблица няма цена за червиша в София, но в следващите броеве има и тя също е по- ниска от останалите градове 163. ОТ няколко време насам...]. (Последни новини). // Дунав (Русчук), I, No 8, 21 апр. 1865, с. 2. Съобщава, че в много градове, между които и София, валял няколко часа дъжд. Това зарадвало земеделците, които вече били доста обезпокоени от продължителната суша 164. ОБНАРОДВАНИЕ : Което съдържа заповеди относно годежа и женитбата. // Дунав (Русчук), I, No 11, 12 май 1865, с. 1. Заповеди, насочени към намаляване на излишното разточителство - даряване, зестри, кичене на булката и т. н. Причина за тази мярка е намаляване броя на сватбите, поради липса на средства. Прилагането на тези забрани, започнало миналата година в санджаците Призрен, Скопие, София и Ниш, довело до увеличаване броя на женитбите. Пояснява се, че заповедите се отнасяли само за мюсюлмани, но можело да се ползват и от християни, защото и те имали разточителни обичаи 165. ИЗЕТ ефенди, писарят...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 13, 26 май 1865, с. 1. Съобщава за убийство на писаря на пазачите на Софийската тъмница. Това станало при лозята на Коновица, на половин час път от София, когато отивал да се поклони на текето хазрети Бали. Случаят се разследвал, имало заподозряни 166. КАНИЦ, Феликс. Български отломци / Феликс Каниц. // Въсток (Белград), I, No 5, 7 юни 1865, с. 4. Пътеписът е публикуван в няколко поредни броеве на вестника. Споменава, че синовете на по-личните фамилии - Търновски, Котленски, Русчушки, Нишки и Софийски ходели да се учат в училища в Белград, Виена, Берлин, Брюксел, Париж и др. и те нямали интерес да подпомагат училищата в родните си градове 167. ПРЕВОД на съдържанието на рапорта, който Великият съвет е чел тая година на Мухарем на В. Порта при присъствието на Н. Ц. Величество Султана]. // Дунав (Русчук), I, No 16, 16 юни 1865, с. 1. Съдържа сведения за: 1. Направени занаятчийници към Ислахането в Русе, София, Търново, Тулча и Варна, в които се работели по-евтино дрехи и кондури за военните заптиета. 2. Построен пътят от Русе до София, през Плевен 168. НЯКОИ от чиновниците...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2. Похвала за чиновниците, първенците и гражданите от Софийския санджак, дарили пари на хазната. От Софийската каза дарител бил Величко чорбаджи от с. Гадин-дол. Софийският меджлис известил, че всичко било вече внесено в хазната 169. ПИШАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2. Съобщава за поява на скакалци в Ихтиманската каза и на други места в Софийския санджак. Софийският каймакамин Фехим паша лично отишъл в Ихтиман, за да вземе необходимите мерки. По всички места народът изчистил скакалците 170. РЕСИМЪТ на свинете за осемдесет и първата година...]. (Известия). // Дунав (Русчук), I, No 17, 23 юни 1865, с. 2. Продава се на мезат тоя ресим в Нишкия и Софийския санджаци. В Нишкия санджак за миналата година цената била 1 юк и 95 хил. гроша, тази година - 2 юка и 23 гроша. В Софийския санджак за миналата година - 1 юк и 79 385 гроша, а тази година - 2 юка и 12 хил. гроша 171. КАНИЦ, Феликс. Български отломци / Феликс Каниц. // Въсток (Белград), I, No 8, 28 юни 1865, с. 4. Пътеписът се публикува в няколко броеве на вестника. Говорейки за преселниците татари в българско се спира на с. Раковица, което се превърнало в българо-татарско 172. ЖИТЕЛИТЕ от Софийския санджак...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 18, 30 юни 1865, с. 1. Дарения за преселниците - черкези. Местни жители дарили 12 юка и 38 хил. гроша, които имали да получават за направата на 2038 къщи, за храна, за дърва и за пренасятето на преселниците. Една помощ от 800 ката дрехи и за рогозки дарили следните лица: Софийският каймакамин Фехим паша, чиновниците и първенците - 5300 гроша; Мютефишинът на Царската ордия Сабри паша - 990 гроша; Софийският Мири-Лива Хаджи Исмет паша и военните чиновници - 1332 гроша; Редифският миралай Саид бей и редифски началници - 135 гроша; Началниците на Софийския четвърти табур от военни заптиета - 130 гроша 173. В предидущия лист...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 22, 28 юли 1865, с. 1. Съобщава, че София била посетена от Главния управител на Дунавския вилает (Митата паша), който след това, на 21 юли, отпътувал за Ниш 174. НА пристигнуванието в София на Н. В. Вилаетския Валия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1. Конниците и пешците от Четвъртият табур на Вилаетския военен заптийски алай направили един хубав талим (военно строево обучение) по всички правила на военното изкуство. Негово величество одобрил и по този случай вечерта направил един зияфет (гощавка) за офицерите от табура 175. ПЕТЪР, син на грънчар...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 2. Съобщава за нещастен случай - удавил се синът на грънчаря Маринка от махалата Диздан в София, когато вземал вода от дерето 176. ПОМОЩТА от София. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1. Помощи за Русенското исляхане: Софийският каймакамин Фехим паша - 2500 гроша; Наибинът Абдул-Латиф ефенди - 600 гроша; Ефендетата Малмюдиринът Халил Фаик и Членът на Идаре-меджлиси Челебон, ходжа Самуил и Хаджи Мано чорбаджи - по 450 гроша; Тахсилдарити - 400 гроша; Мюдиринът на Софийската каза Мустафа ефенди - 350 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мурад бей, агаларците Решид и хаджи Бекир, членове на Темизи-хукук-меджлиси - по 300 гроша; Ефендетата тахрират-мюдири Али Раиф и Димитър - по 250 гроша; Членът на Идаре-меджлиси Мустафа бей, членът на Идаре-меджлиси Пешо ефенди, мюмеизина на Темизи-хукук-меджлиси Зафираки и Бакалския еснаф - по 200 гроша; Ефендетата членове на Темизи-хукук-меджлиси Салим, Дупчин и Давичон и табур-агасъ Ахмед - по 150 гроша; Такиеджи-еснафи - 100 гроша. Лица, дали по-малко от 100 гроша - общо 1975 гроша. Обща сума - 11202 гроша 177. СОФИЙСКИТЕ околности са лишени от морски и речни крайбрежия...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг. 1865, с. 1. За улесняване износа на стоки се правели пътищата. Преди две години бил отворен Кресненският дервент (проход), направен бил пътя в Берковица, а тази година бил отворен път и през Сомунджийската планина. Креснелийският път бил много използван за търговия със Серес, но при едно преиждане мостът на р. Кара-Су се срутил. Предстояло възстановяването му, с което били се ангажирали Солунския валия и Серския каймакамин. Тази година бил завършен пътят от София до Сумунджийския дервент, а сега се правел от Дервента до Плевен. След завършването му пътищата на вилаета щели да са вече в едно добро състояние 178. СПОРЕД новите устави на Вилаетските военни заптиета...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 23, 4 авг.1865, с. 1. Софийският табур бил на първо място по състояние и управление. На второ бил Нишкият 179. В Русчук овчето месо...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 25, 18 авг. 1865, с. 1. Съобщава за създаването на една акционерна търговска компания със специалното предназначение да достави в Русчук овче месо на по-ниска цена от досегашната. В Русе овчето месо се продавало много по-скъпо в сравнение със София, Пирот и Плевен, защото цената се диктувала от касапите. Затова от страна на вилаетското управление се създавала компанията, която щяла да закупи овце от София, да ги достави в Русе при една законна печалба и да фиксира цената на месото си в касапниците. Капиталът щял да се събере от продажбата на 100 акции по 1000 гроша и след продажбата на всички закупени овце щели да бъдат върнати парите на акционерите със съответната печалба. Новосъздадената компания нямало да има никакви привилегии пред останалите търговци 180. ПОМОЩИ за същото Ислях-хане. // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1. Дарения от София за Русенското исляхане: Софийски карчомарски еснаф - 300 гроша; Нисарити на тахрирата и на Темизи-хукук в София - 280 гроша 181. СПОРЕД известие от София]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1. Съобщава, че руските консули от Едерне и Пловдив отишли на поклонение в Рилския манастир 182. ТЪРГОВЕЦЪТ Самуил Фархи базиргян от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 26, 25 авг. 1865, с. 1. Софийският търговец бил обран от Джамбаз Бошнак Мурад, който трябвало да му прибере 28 хил. гроша от Видинската и Врачанската каза. Той инсценирал обир - върнал се малко наранен и без пари, но при разпита си признал за измамата. Парите били намерени на посоченото от него място, липсвали 6 хил. гроша. Крадецът бил осъден на една година затвор и да възстанови изгубените пари с глоба една четвърт от сумата 183. ТАЯ пролет се определиха...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 27, 1 септ. 1865, с. 1. Чиновници и доктори били определени да ваксинират децата във Вилаета против сипаница (шарка). Един от тях в Софийско бил докторът на Първи драгонски алай на конницата 184. СРЕДЕЦ, 1865, Август, 16. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. Подпис: Един Софиянец. 1. Добра земеделска реколта. Пролетта и лятото били много добри, дъждовете паднали в най-подходящото време. Есенниците не достигнали миналогодишното изобилие, поради лютата зима, но въпреки това реколтата била добра и можело да се очаква, че няма да има съществена промяна в цените на храните. Житото първо качество за семе ще се продава до 18 пари за ока. Лозята също давали добри надежди. 2. Добра работа на полицията в София. Благодарение на нея градът бил едно съвършено спокойно място. 3. Заболявания сред населението. И тук се появили случаи на холера, която върлувала по много места в държавата, но смъртните случаи били малко - не повече от десет. В града се полагали големи грижи за чистотата. Разпространена, особено сред евреите, които живеели по няколко фамилии в един двор, била болестта пролив (сюрмек). Още продължавала да върлува треската. Сипаницата (шарка) била вече ограничена, благодарение на мерките, взети от местното началство - специално определени лекари лекували безплатно децата в града и по селата. 4. Посещение на Главния управител на Дунавската провинция Митхат паша в София. Организирано било тържествено посрещане. По време на четиридневния престой той се занимал с управленските работи и обърнал специално внимание на училищата. Създал още един съвет от 8 члена - Темизи-Хукук и насърчил управниците да се грижат още по-добре за напредъка на града във всяко отношение. На среща с първенците на града обърнал внимание върху необходимостта да се грижат по-усърдно за училищата и просветата на младите, направил едно сравнение с Прусия, където при едно проучване сред войници установили, че на 5000 души имало 3 - 4 неграмотни, а у нас било обратно - на 5000 души едва четирима били грамотни. Посетил училищата на всички народности - Османското Мектеби Руждие, Българското мъжко училище и Еврейското училище. При посещението в Българското училище бил съпроводен от Софийския каймакамин, кадията и някои други местни чиновници. Разпитал какви науки и езици се преподават и препоръчал да се въведе и турски език, който е езикът на правителството и може да осигури на учениците едно добро бъдеще и реализация на гражданското поприще, което днес вече е отворено за поданици от всички народности. Пашата задал на учениците въпроси по землеописание и френски език и останал доволен от отговорите на учениците. Посъветвал учителите да се грижат за умственото възпитание на учениците, а учениците - да изучават внимателно и старателно уроците си. Високият гост бил изпратен с едно многолетствие за него и за Султана, изпято от учениците и с реч от името на гражданите, произнесена от един учител. Напускайки града, той бил изпратен от много турци, българи и евреи. 5. Изпити в Средецкото българско училище от 1 до 6 август. Присъствали: Средецкият управител Фехим паша, военния Исмет паша, други граждански и военни чиновници, австрийският агент в града М. Лоторато (Лутероти), много граждани от разни народности. Изпитни предмети на учениците от отделението - Закон Божи, църковна история, землеописание, числителница, отечествена история, турска история, всеобща история, български език, френски език. Учениците от Взаимното училище положили изпити по четене, Закон Божи, землеописание, числителница. Макар и в българското училище досега да не са се преподавали някакви високи науки, все пак учениците заслужавали похвала за това, че успели, с малки изключения, да отговорят на всички въпроси и да оправдаят грижите и усилията на наставниците и да получат одобрението на всички. Училищното настоятелство раздало награди - по една книга. След изпитите учителят Буботинов произнесъл реч, в която отчел всичко направено през учебната 1864-65 година по учебната част и по управлението на училището, безпристрастно говорил за недостатъците в работата, благодарил на гражданите за помощта, но и наблегнал на необходимостта от повече грижи за просветата и че сега не е време за небрежно отношение на гражданите към учебните дела, от които има много полза за отечеството ни 185. СРЕДЕЦ, 27 Август 1865. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 5, 4 септ. 1865, с. 2. 1. Изпитите в Българското училище. Протекли както обикновено, но в речта си накрая учителят (Буботинов) преминал границите на умереността. Освен общите укори, че гражданите пречели на училището, позволил си и индивидуални нападки към някои хора, особено към свещениците, много от слушателите се огорчили и си тръгнали. 2. В Девическото училище нямало изпити и не се знаело дали скоро ще има, защото учителката Мариола била болна от някаква женска болест. Мариола била от Пирдоп, завършила миналата година Девическото училище и за успех била удостоена да е учителка. 3. Работите в Българската община започнали да влизат в ред, откакто се намесели еснафите и отстранили някои от членовете й. 4. В Мъжкото училище бил назначен нов учител. Това било третото му работно място 186. ТРИМЕСЕЧЕН журнал на престъпленията от първи Мухарем до свършението на Ребиюл-Еввел от 1282-та година и от 7 Мая 1865. // Дунав (Русчук), I, No 28, 8 септ. 1865, с. 1-2. Информация за извършените престъпления и получените за тях присъди. В София са следните: 1. Хаим Мишон, Самуил Шони и Ясиф Иоси обрали дюкяна на яхудията Самуил. Осъдени на 3 години затвор. 2. Саддуллах, Реджеб и др. от село Диван-Дауд, Софийска каза обрали къщата на Чобан Геша. Присъдата - 3 години затвор. 3. Иван от село Уш-Оглан, Софийска каза обрал къщата на Колю. Присъда - 1 година затвор. 4. Къпти Мустафа от София откраднал от кръчмата на Манастирли Костадин и дюкяна на Иванчо. Присъдата - 1 година затвор 187. ОТРЕДИ са да се отвори...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1. Шосето София - Плевен било направено с труда и старанието на жителите от Софийския санджак 188. ПОД голямата царска сянка...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1. Една от новите наредби в Дунавския вилает била да се създаде в градовете градски меджлиси със задача уреждането и чистенето на градовете. Най-напред щели да се основат такива в градовете Варна, Кюстендил, Тулча, Русчук, Ниш, София, Видин и Търново. Започвало се от Русчук 189. СПОРЕД влажния въздух...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 30, 22 септ. 1865, с. 1. Съобщава за хубаво време, което земеделците в Русчук, София и Търново използвали за сеитба. Работили даже и нощем 190. ПИШАТ ни от София, от 13 Септември]. (Частни дописки на Время-то). // Время (Цариград), I, No 8, 25 септ. 1865, с. 2. 1. Отрича съобщението от бр. 5 за поява на холера в София. Досега в града нямало смъртни случаи от тази болест. 2. Съобщава за завършването на църквата Свети Крал Стефан, която се строи от няколко гадини. Предстояло освещаването й на 2 октомври, когато е деня на светеца. 3. Назначен нов учител - Веселин Груев, от когото се очаквали добри плодове. Той знаел и турски език и така щяла да се изпълни препоръката на Митхад паша, която дал по време на посещението си 191. ПРОЧИТАМЕ следующето в местните журнали за приключенията. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 31, 29 септ. 1865, с. 1. Две случки от Софийско: 1. Иван от село Батолия, Софийска каза бил обесен. Имало съмнения за намеса на съпругата му и слугата. 2. Хамиди - войскарин от Четвъртия алай конница на Първа царска ордия, която се намирала в София, ударил с пищов Шакир-Адавет от същия алай и го убил 192. ИЗВЕСТЯВАТ ни от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 33, 13 окт. 1865, с. 1. Черкези от Ихтиманската каза били преселени в Радомирската и Софийската кази заради извършени престъпления 193. ПЪТЯТ шосе...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 34, 20 окт. 1865, с. 1. След завършването на един мост на река Осъм, пътят от Русчук до София щял да стане 50 часа, вместо 80 194. СОФИЯ, 13 октомври 1865. (Частна дописка на Время-то). // Время (Цариград), I, No 12, 23 окт. 1865, с. 2. Проблеми в самоуправлението на българската общност, което от седем-осем месеца насам било разделено на две партии. Д. Трайкович, с подкрепата на поддържниците си, успял да съсредоточи в ръцете си всички градски работи и всички доходи. Еснафите не могли да търпят повече това положение и му поискали хесапите (сметките) за годините управление. Като не ги получили доброволно, те подали арзухал (заявление) до управителя на Дунавския вилает Митхат паша. В отговор на това Д. Трайкович превърнал Митрополията в аскерско хастаане (военна болница) срещу 250 гроша месечен наем, но това не го освободило от отговорността за управлението на общите доходи и Митхат паша наредил да се прегледат хесапите му. За да забави проверката Трайкович си уредил Междлиса да го изпрати в Пловдив, за да прибере някакво наследство. През това време еснафите, които искали по-скоро да се освободят от него, поставили на мястото му друг. Той пък нанесъл други вреди - назначавал за общите работи свои хора, а не способни и уж поощрявал еснафите да търсят сметка на Трайкович, но умишлено спъвал работата. Друго обществено зло били чорбаджиите, определени да присъстват като членове на разните съдилища. Те само гледали да си получат айлъка (месечна заплата), но не и да си вършат работата и повечето били неграмотни. Пример за тяхната небрежност било случилото се с манастира Свети Крал Милутин наречен Стефан. Селяните, под чието надзирателство бил манастира, преди 20 години се погрижили да го подновят и тогавашният Митрополит Мелетий извадил Царски ферман за това, но след заминаването на Мелетий ферманът се изгубил. Селяните извадили нов ферман, но турските управители не искали да се възстановява манастира и изпратили хора да го приберат насилствено. Споменатите наши чорбаджии си мълчали пред това беззаконие и допуснали да се потъпчи царския ферман. Така манастирът не бил възстановен на това място, където някога го е имало - това се доказвало от темелите (основи на сграда), от историята и от народното предание, което знаели и българи, и турци, и даже евреи 195. [ИЗВЕСТЯВАТ от София...]. (Частни работи). // Дунав (Русчук), I, No 42, 15 дек. 1865, с. 2. Построен бил нов мост на реката Голям Искър, на пътя към село Враздина, половин час път от София към Орханийската каза. Старият дървен мост бил разрушен. Новият мост бил с кевгиряни подпорки и шест гьоза, дълъг 200 аршина и широк 16 аршина. Мирията дала пари само за железа, гвоздеи и заплатите на 3-4 майстори. Останалите пари били от благодеяния на жители. Похвала заслужавал и софийският каймакамин Феким паша, който имал заслуги за направата и на други пътища 196. [РЕСИМА за овцете и разните други ресими за 82-та година в Софийския санджак. // Дунав (Русчук), I, No 44, 29 дек. 1865, с. 2. Продавал се на мезат. Посочени цени по кази
|
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|