|
|
|
1. КОСТАДИНОВ, Йордан Х. Рай Божий : [Стихотворение] / Йордан Х. Костадинов. // Цариградски вестник (Цариград), II, No 55, 6 окт. 1851, с. 19 . Стихотворение, посветено на българските училища. Една строфа е за софийското училище 2. [ЕТЕМ бей, председател на местний...]. (Цариград). // Цариградски вестник (Цариград), II, No 93, 26 юли 1852, с. 167 . Кратко съобщение за назначаването му за каймакамин [околийски управител] в София 3. [ПИШАТ от София...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 14 . Съобщава се за строителство на укрепления, в което участвали всички жители - турци и християни. Най-важното укрепление щяло да се назове Меджидие 4. [ТОСУН паша тръгна от Призрен...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), IV, No 148, 21 ноем. 1853, с. 15. Кратко съобщение
за назначаването на Тосун паша в общата
царска войска в София 5. САМОКОВ 10 Август 1856. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VI, No 291, 25 авг. 1856, с. 132-133 . Подпис: Един за всички Самоковци. Зачестили разбойнически нападения по пътя от Самоков за София. Грабежи и убийства в селата Искър, Пасарел, Студена. Билюкбашията на с. Студена подкрепил хайдуците вместо да защити населението 6. САМОКОВ, 26 Септември 1856. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VI, No 299, 20 окт. 1856, с. 166. Подпис: Жители Самоковски. Разбойнически нападения по пътя между Самоков и София, между селата Лозен и Пасарел 7. ОТ Редакцията. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 306, 8 дек. 1856, с. 16. Съдържа сведение, че София е един от десетте града, които редакцията е избрала да изпраща вестника, заплатен от един арбанасченин, живеещ в Букурещ 8. СОФИЯ, Марта 1-й 1856. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 322, 30 март 1857, с. 76. Злоупотреби на Митрополит Гедеон - за него не били достатъчни най-различните измислени данъци, но и нарочно отлъчвал от църквата заможни софиянци и вдигал проклятието само след откуп. Изброени са имената на афоресани (отлъчени от църквата) - Киро кюркчи, Панко бакал, Тошо бакал, Антон семерджи, Дойчин бакал, Димитър Механеджи 9. ВЕСТНИК Византис...]. (Разни новини). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 329, 18 май 1857, с. 104. По повод публикуваните от Византис две писма от София, в които се отричало твърдението, че владиката Гедеон е афоресвал (отлъчвал от църквата) граждани за да взима от тях откуп. Византис твърдял, че двете писма били предложени и на Цариградски вестник, но редакцията на вестника отрича това и потвърждава истинността на публикуваното в бр. 322 10. ОТ Редакцията. // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 340, 3 авг. 1857, с. 145. Съобщава се, че и тази година продължава изпращането на вестника в София и още девет града благодарение на благодетеля от Арбанаси, живеещ в Букурещ 11. СТОЯНОВ, хаджи Мано. София 22 Юли 1857 / Хаджи Мано Стоянов. (Български известия). // Цариградски вестник (Цариград), VII, No 341, 10 авг. 1857, с. 152. Посещение на софийския управител Етем паша в българската църква и училище на 18 юли. Похвалил българите за новоизгражданата църква. Изпитал учениците един по един и похвалил знанията им. На другия ден изпратил пари и подаръци за всички ученици. Българите били доволни и благодарни за това посещение, което се прави за пръв път от турски управител 12. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Български народни песни : Из С. Филаретовия сборник / Сава Вълчов Филаретов. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 5, с. 159-161 . Три народни песни, които Филаретов е чул и записал от софиянците Дим. Х. Коцев, Кост. Х. Атанасов и Димитър Манов 13. СТАНКОВ, Нешо Стоянов. Кратко начертание : За това, че Българското Архиепископство и църковно свещеноначалие не зависело от Цариградския Патриарх в стари времена, а именно от 535 до 1767 година / Нешо Стоянов Станков. // Български книжици (Цариград), I, 1858, N 12, с. 147-159 . Подпис: Ар. Б-дана. На с. 154 се споменава името на Софийския (Сардикийски) епископ Феликс във връзка с едно писмо до него от Папа Григорий Велики, в което Папата го увещава да се подчинява и да не се противи на Охридския архиепископ 14. СЛУШАМЕ, че съборът от Владици и мирци...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 6, с. 98-99 . Събор в Патриаршията за решаване на важния въпрос дали трябва да се определи твърда месечна заплата на Патриарха и владиците. Свикан по заповед на Царя, който настоявал да се реши този въпрос, за да престанат оплакванията на християните от злоупотреби. Присъствали представители от София. Мненията се разделили - софиянци били за определяне на такива заплати 15. УЧЕБНЫЙ дневник. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 6, с. 110-112 . Благодарност към Сава Филаретов за всеотдайната му грижа за софийските училища. Препечатан е материал от цариградския френски вестник La phesse d'Orient, който разказва за Мъжкото и Девическото училище. Мъжкото училище - създадено от една година и половина, претърпяло гонения от онези, които всъщност трябвало да го крепят и защитават (не споменават имена), успяло да превъзмогне всички трудности и да постигне голям напредък, благодарение на старанията на учителя му С. Филаретов. Девическото училище - отворено през октомври 1858 г. от С. Филаретов с доста трудности, дължащи се на остарелите разбирания, че момичетата не трябва да знаят друго, освен къщните работи. Местните чорбаджии отказали да дадат средства за девическо училище, но С. Филаретов успял да намери един богат българин, който желаел да остане анонимен (става дума за Димитър Трайкович). Училището било отворено в една къща, децата учели безплатно, имало около 105 ученички, обучавала ги учителка от Сопот 16. ПРАВИТЕЛСТВОТО последува да изпраща...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 8, с. 140 . Съобщава се за изпращане на войски в София и Шумен. Това ставало заради европейските политически сплетни и смущения 17. В София Хасан Тосун паша докарва много полза за...]. (Изглед за Българските работи). // България (Цариград), I, No 2, 4 апр. 1859, с. 6 . Кратка информация за Софийския управител - проявявал голям интерес към успеха на учениците в Българското училище, като цяло управлението му било без недостатъци. Това личало от всички получавани от София дописки 18. ЦАРСКИТЕ войски, които стигнали Едрене и отиват в София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 3, 11 апр. 1859, с. 10 . Кратка информация. 1. Около 7 хиляди души войска се отправила от Одрин за София. 2. Съдружието по събиране на данъка интизап в Софийско е попълнило числото на служителите си и около 30 души арнаути, които не са наети на работа ще трябва да напуснат града. Жителите се притесняват от тяхното поведение 19. КОРЕСПОНДЕНЦИИТЕ ни от България, дума Прес д'орiан...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 4, 18 апр. 1859, с. 15 . Кратка информация за усилено купуване на коне в Софийско от сърби, арнаути и епирски гърци 20. ПЛОВДИВ, 1859 Април 1. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 4, 18 апр. 1859, с. 15-16 . В края на дописката се съобщава, че един ескадрон войници е заминал за София, а тия дни се очаква и други войски да заминат за там 21. КОРЕСПОНДЕНЦИЯ взета от Прес д'орiан : София 6 - 18 Април. // България (Цариград), I, No 5, 25 апр. 1859, с. 20 . 1. В София пристигат войски. Сюлейман паша прави преглед на войските си. 2. Разпределяне наследството на Симеонович, възлизащо на 145 хиляди гроша - 20 хиляди се дават на сиромасите роднини на Симонович; 25 хиляди е една къща, която става собственост на училището; 100 хиляди остават за раздаване с лихва. Църквата вече е заела 32 хиляди, а останалите ще се ползват от училището. 3. Съживяване на търговията. Повишаване цената на конете, поради пристигането на много купувачи - сърби, арнаути и епирски гърци. Голяма заслуга на Хасан Тахсен паша, който отменил съществуващата забрана за износ на стоки, въведена преди с цел запазване на продуктите за изхранване на местното население 22. БУРМОВ, Тодор Стоянов. За началото : Разпространението и утвърждението на християнската вяра между българите / Тодор Стоянов Бурмов. // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 299-310 . Съдържа сведения (с. 307) за сардикийския (софийския) епископ Протоген от IV век, който, според автора, по живот и деятелност, е един от достойните за споменаване български епископи. Присъствал на Никейския църковен събор, като бил натоварен да предаде решенията му на всички съседни църкви. По негово време се състоял известният Сардикийски църковен събор 23. УЧЕБНЫЙ дневник. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 10, с. 196-197 . Посещение на софийския управител Хасан Тахсен паша в Българското софийско училище. Писмо от София, 11 - 23 май, до цариградския френски вестник Ла Прес д'Орiан. Описва се посрещането. Съдържат се някои сведения за училището - брой на учениците, наличието на библиотека, наличието на девически отдел и др. Похвала на учителя С. Филаретов. Доброжелателно отношение на Хасан Тахсен паша към българите и тяхната грижа за просветата на младежта 24. РИФАТ паша назначен за комендант на софийския гарнизон]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), I, No 13, 20 юни 1859, с. 52 . Кратко съобщение 25. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Книжевно известие : За народописна Карта на Европейска Турция, съставена от Я. О. Ошмянцов / Сава Вълчов Филаретов. // Български книжици (Цариград), II, 1859, N 16, с. 511-514 . Софийският учител Филаретов представя на читателите още не излязлата етнографска карта и говори за ползата от изучаването на народопис (етнография), статистика и землеописание 26. ЦАРСКИТЕ войски, които са в Софийското поле...]. (Преглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 20, 8 авг. 1859, с. 80. Кратка информация. 1. Войските в Софийско се отличават с добро поведение. 2. Софийските жители са много благодарни на Хасан Тасен паша за добрините. 3. Гражданинът Димитрий Трайкович прави със свои средства девическо училище и името му ще остане вечно в сърцата на хората 27. МЪЖКОТО и Девическото училище в София се строят деятелно]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 28, 3 окт. 1859, с. 111 . Кратка информация - софиянци влагат голямо усърдие, а тукашните фанариоти гледат със злоба на това патриотично дело, владиката се мръщи 28. СОФИЯ 1859 28 септември. // България (Цариград), I, Ред. прит. No 8, 26 окт. 1859 Лошо поведение на дякон Евгений и на гръцкия калугер Кирил - и двамата оръдия на Митрополит Гедеон. Кирил - назначен от Гедеон за игумен на манастира Св. Георги (Кремиковския) 29. БЪЛГАРСКИТЕ ни училища...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 36, 28 ноем. 1859, с. 142. Впечатления на един пътник - В. Чолаков, от училищата в България. Посочва като едно от най-добрите учебни заведения Софийското училище под управлението на Сава Филаретов. Той се грижи и за Самоковското училище, уредниците на което с охота приемат съветите му 30. ЗА особенно удоволствие считаме...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 2, с. 23-25 . Кратко описание на новооткритата сграда на Девическото училище в София. Похвала за благодетелността на Д. Трайкович, който издържа училището и построява новата сграда. Значението на жената и нейното образование 31. ЗА Цариградския патриарх. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 1, с. 1-9 . Говори се за сумите, които патриарсите трябвало да плащат на Царското правителство. На с. 2-3 става дума за Софийския патриарх Йеремия, който патрархувал до 23 декември 1545 г, когато починал 32. СОФИЯ Сурваки : Господине уредниче на България. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 43, 16 ян. 1860, с. 171-172. Писмо за лошото поведение на Митрополит Гедеон и тукашните свещеници. Ограбване на българите от хората на Гедеон, които по този начин се изхранвали без да работят. Митрополията - превърната в керхана (публичен дом). Лицемерно ласкателно отношение на гръцките духовници с българските чорбаджии с цел да ги привличат на своя страна в извършването на злоупотреби и продължаващо презрително отношение към обикновените българи, които влизали в собствената си Митрополия като на бесило, въпреки, че никога не отивали с празни ръце. За да има влияние над поповете владиката ръкополагал най-невежите. Всички тукашни попове обичали повече механата от църквата - първенство държали свещенослужителите от Кремиковския манастир. Софиянци си мълчали, защото мислят, че е голям грях да извадят на показ постъпките на недостойното духовенство. По-друго било отношението на селяните - силно развитото народно чувство им помага да осъзнаят необходимостта да се освободят от гръцкото духовенство, но няма кой да ги организира и научи какво да правят 33. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. София 24. Декември 1860 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 17, 17 ян. 1860, с. 74 . Авт. е посочен в Показалец на лични имена към фототип. изд. от 1967 г. Градът в навечерието на християнския празник Бъдни вечер - повече движение по улиците и чаршиите, търговията върви, всичко изглежда някак по-тържествено. Разговор между един шопски селянин и купувач. Като прави реклама на стоката си, селянинът не пропуска да спомене, макар и в шеговита форма, за голямата си болка - ограбването от страна на фенерските владици 34. ИМАМЕ пред очите си една дописка от София...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 174 . Пълният текст на дописката е на с. 175 в същия брой на вестника. Съобщава се, че е получена дописка от София, която описва откриването на новопостроеното Девическо училище с Водосвет и реч на главния учител и управител г-н Филаретов. С ръкостискания софиянци изразяват признателността си към благодетеля г-н Трайкович, построил училището със свои средства. Някои граждани не одобряват идеята момичетата да учат 35. СОФИЯ 1859 Декември 1. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), I, No 44, 23 ян. 1860, с. 175 . Подпис: Един пътник. Откриването на
новопостроената от Д. Трайкович сграда на
Девическото училище с тържествен водосвет
и реч на учителя Сава Филаретов, в
присъствието на софийския управител Хасан
Тахсен паша, военните паши Сюлейман паша и
Осман паша, австрийския консул в София г-н
Замеро. Кратки сведения за училището -
отворено още миналата година от Д.
Трайкович и изцяло издържано от него, има
около 150 ученички, новата сграда е на два
етажа. Слухове, че някои софиянци не
одобряват това дело, защото смятат, че за
девойките е достатъчно да могат да предат и
шият 36. [НОВИНАТА ни от София, 29 февруари...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), I, No 52, 19 март 1860, с. 207 . Чорбаджията Д. Митович се проявил като враг на учението - примамвал учениците да оставят уроците си и да работят в дюкяна му. Изпит в Турското училище в присъствието на управителя Хасан паша, военните управители Осман паша и Сюлейман паша, Кадията и турски първенци, слово на Главния ходжа Ахмет ефенди. Добро представяне на учениците, които били изпитвани по арабски, персийски и турски език, граматика, аритметика и четене 37. ПИШАТ ни от София 29. Февруари 1860]. (Секакви неща и новини). България (Цариград), II, No 53, 23 март 1860, с. 8 . Влошаване икономическото състояние на населението, особено на селяните. Тежка зима за животновъдството, поява на много джелепи (изкупвачи на добитък за клане) поскъпване на храната, Градският меджлис (съвет) определя задължителни цени на брашното и хляба. Селяните са принудени да продават всичко, което могат, за да имат пари за храна и да взимат заеми при тежки условия. Получен царски ферман, с който от 1 април се определя нов курс на турската лира (слиза до 100 гроша) в цялата Империя. От най-богатия до най-долния еснафлия са завладяни от сарафски сметки, които понякога са смешно погрешни. Ново земетресение преди седмица 38. СОФИЯ 1860 Февруари 3. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 54, 30 март 1860, с. 22-23; N 55, 9 апр. 1860, с. 37 . Подпис: Един бъл. родолюбец. Описва София като град прочут в цяла България със своята търговия, своето изобилие и със своите жители, но намеква и за нечистите улици - само ушите не си изцапал като вървял по тях. Случайна среща на автора с един свещеник, който хвалел владиката Гедеон като най-добрия от всички предхождащи го, служи като повод да разкаже това, което знае за софийските владици. Започва от сегашния владика Гедеон и в обратен ред за предшествениците му - Паисий, Мелетий, Макарий, Паисий (същия), Йоаким, Теофан, Дядо Дели Матейчо. Гедеон - макар и да обича да сяда на трапезата с двама-трима сиромаси и да раздава малко помощи на сирачетата, в същото време е оставил за църквите да се грижат пропаднали свещеници, затваря си очите за тяхните пиянски истории и праща по селата сарданапала (любител на разкошен и разгулен живот) Георги Екзара да обира простодушните селяни. Паисий - ограбвал народа докато не му свалил и кожата от гърба, а после се оттеглил за спокоен живот в Ефес. Мелетий - макар и да правил някои добрини, софиянци били принудени да платят глоба на гръцкия патриарх заради развратното му поведение. Макарий - българин от Нишавско, обърнал цялото си внимание към църквите, наказвал свещениците за пиянство и изисквал да си изпълняват задълженията, но по неизвестни причини махнат от София и изпратен в манастира Зограф във Света Гора, където от 15 години е като на заточение. Йоаким - и той гледал да си напълни джоба и да се оттегли за спокоен живот. Теофан - отличавал се с добрините си, излагал живота си на опасност като отивал в най-дивите и жестоки времена при най-жестоките съдии да моли за благоденствие на народа си. Дядо Дели Матейчо - известен с изфабрикуването на разни лъжи. Благодарение на такива светци българите няма с какво училища и църкви да направят. Похвала на благодетелите, които са направили нещо за просветата и културата на софиянци - г-н Симеонович, г-н Денкоглу, г-н Трайкович. За Девическото училище казва, че девойките се научили да четат, пишат и пеят Апостол в църквите само за година и половина 39. ТЪРГОВИЯТА в София спада]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 55, 9 апр. 1860, с. 40 . Кратка информация за влошаване на търговията, много измрели овце през зимата, лошо качество на брашното, висока цена на ечемика - по 2 гроша оката 40. НОВИНИТЕ за отделянето ни от гръцката патрика]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 57, 20 апр. 1860, с. 60 . Радост сред софиянци по повод новината за неспоменаване името на гръцкия патриарх по време на служба в Българската църква в Цариград, с което българите се отделят от гръцката патриаршия. Гръцкият търговец Гюмуш Горданоглу не е изплатил взетата вълна в много градове. Софиянци изпратили Д. Трайкович в Пловдив да им прибере парите 41. ЦАНКОВ,
Драган. Уводна статия / Драган Цанков. //
България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 185-186 . Позицията на софийския митрополит по българския църковен въпрос се разглежда като хитър ход за запазване на владишкото му място. Това отклонява българите от вероизповедната им идея 42. СОФИЯ 1860 Юни 5. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 65, 15 юни 1860, с. 188-189 . Позицията на владиката по Българския църковен въпрос - признава правото на българите да не споменават името на гръцкия патриарх в църковните служби, дава 7 500 гроша дарение за Българската църква в Цариград, създава една обща каса за всички владишки приходи и я предава в Българската община за съхраняване и контрол върху харченето на парите, приема неговата собствена заплата да се определя от Българската община. Прошение до правителството, написано от Българската община, в което се казва, че след като султанът е признал българския народ като отделен от гръцкия, следва и официално да потвърди Българската йерархия. Турци и евреи проявяват съчувствие към този вероизповеден проблем на българите. В една шопска механа хората изгонили цинцарски поп, който проповядвал, че е грехота да се споменава името на Царя в християнските църкви, защото е от друга вяра. Голямо тържество в църквата, училището и по домовете по случай празника на Св. Кирил и Методий 43. ВИДЯ се, че софиянци са извършили...]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 204 . Софийската българска община е направила свой печат с надпис "Софийско българско духовно правление 1860", който ще се поставя на всички записи за пари от общата каса. Софиянци разбират, че зад привидното благоразположение на владиката към българските църковни работи се крие намерение да ги отклони от главната цел 44. ДЕВИЧЕСКОТО Трайково училище било близо да се дострои]. (Изглед на Български работи). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 203-204 . 1. Скорошно довършване на Девическото училище, построено от Д. Трайкович. Един българин от Карлово на име Димитрий, който учил художествено изкуство в Австрия, измазва и изографисва училището отвън и отвътре. Надпис на училището с едри златни букви - "Първо девическо училище в София, въздигнато от Г. Д. Трайкович, в дните на Н. И. В. Султан Абдул Меджит Хана. 1860.". Намерение на Д. Трайкович да направи книгохранилище в училището и да покани от Европа още една учителка за следващата учебна година. 2. Мъжкото училище подобрява работата си. По предложение на главния учител С. Филаретов, е поканен за учител софиянеца Манол Лазаров - трудолюбив, отличил се с учителските си способности в Ловешките училища. 3. Успехът на софийските български училища привлича вниманието не само на сънародници но и на чужденци - австрийският консул Г-н Замеро преподава, без заплащане, турски език в Мъжкото училище и поощрявал учениците като им подарявал книги. 4. Г-н Денкоглу е изпратил една електрическа машина за основаното от него Денкоглувско книгохранилище. 5. Ружди бей - каймакам (околийски управител) на военните лекари, съставил Ръководство на турския език по робертсоновата метода, което улеснява много учениците 45. ПИШАТ ни от София, 13 юни]. (Секакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 66, 22 юни 1860, с. 208 . 1. Военни упражнения на Софийския гарнизон в присъствие на Ферик Осман паша, Сюлейман паша и много зрители. Шатрите построени от военните инженери Хаки-бег и Ахмет ефенди. Отлично състояние на гарнизона. 2. Ферик Осман паша построил със свои средства мост на Владайската река над с. Бали Ефенди (Княжево), за което жителите са много благодарни, защото липсата на мост досега им съэдавала големи затруднения 46. ДО сега нашите българи се само отричаха...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 13, с. 68-70 . Нов етап в борбата на българите за независима българска църква - досега само заменяли името на Цариградския патриарх с това на Султана в молитвите си и споменавали имената на своите свещеноначалници, сега започвали да пишат писма с подписи и печати до Високата Порта. Такива писма вече имало от Габрово, Кюстендил, Шумен и София. Уникално събитие в София - Митрополит Гедеон, който по произход е грък, по време на светата литургия на Петровден, 29 юни, споменал името на Иларион Макариополски, вместо на Патриарха. Българите го приветствали, но гърците били възмутени 47. НИЕ приехме копия от две писма...]. (Сякакви неща и новини). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 247 . Кратко съобщение за писма от София и Кюстендил до Иларион Макариополски, в които българите заявяват, че го признават за свой свещеноначалник 48. СОФИЯ 26 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237-238 . Изгонване на самоковския владика Паисий от София. Паисий се опитал да съветва софиянци да не споменават името на Султана в църквите си, защото било грях. Научили за това, българите се събрали, отишли в Митрополията, където владиката бил отседнал и го изгонили 49. СОФИЯ. 18 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 237 . 1. Бури и градушки в София и околностите. На 14 юни - град като яйце унищожил нивите и ливадите и избил около 1000 домашни животни в селата Негошево и Малина. На 18 юни - силна буря с град като орех изпотрошила прозорци и керемиди, съборила минарета в София, унищожила нивите и градините в радиус от 1/4 часа път около града, имало много убити птици и животни и ранени хора. В града можели да се видят много разплакани селяни, дошли да се оплачат от злата си участ на местното началство. 2. Безплатни прегледи на деца, извършвани всеки вторник и петък от военните лекари полковник Ружди бей, г-н Натали и Ахмед ефенди по нареждане на военните управители Осман паша и Сюлейман паша. Посещавали ги много хора. Населението е много благодарно. 3. Запознанство на автора на дописката с един талантлив софийски стихотворец на име Сузи ефенди. Срещата осъществил един млад и образован турчин - Хамид ага, който знаел български и гръцки 50. СОФИЯ] 27 Юни 1860. (Кореспонденции на България). // България (Цариград), II, No 68, 6 юли 1860, с. 238 . Разбойници в Софийско. След две годишно спокойствие, отново са се появили и извършват грабежи по пътищата и в селата. Софийският управител Хасан Тахсен паша взел мерки - убит бил водачът им - прочутият хайдук Рустема от с. Комарево, Брезнишко 51. ВИЗАНТИС ни известява...]. (Съвременна летопис). // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 16, с. 111-115 . Отказът на българите да вземат участие в избора на гръцки патриарх. Писма от Самоков, София, Габрово, Кюстендил, Трявна, Балчик и др., с които се засвидетелства твърда решимост за придържане към досегашната позиция на отричане от властта на гръцката църква 52. ДОПИСНИКЪТ ни от София, 31 юли, ни съобщава подробности...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 322 . Честване на празника Свети Пантелей в с. Бояна, Софийско. Описание на старата църква. Текст на надписите в църквата 53. КОГАТО ни известиха, че София имала намерение...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 73, 10 авг. 1860, с. 316 . Измамата на Митрополит Гедеон. Нарушил споразумението, което направил преди време, изгонил човека, който бил определен да пази касата с общите приходи и скъсал документа с приетите условия. Наклеветил градоначалника Хаджи Мано, който му бил пръв приятел и той бил затворен под стража 54. ГОДИШНИ изпити в Софийските училища...]. (Изглед на Българските работи). // България (Цариград), II, No 76, 31 авг. 1860, с. 364 . Проведени изпити в Мъжкото и Девическото училище. присъствали началниците на града и видни граждани. Отлично представяне на учениците и от двете училища. Предмети, по които са изпитвани 55. СОФИЯ 8 Август 1860. (Коредпонденции на България). // България (Цариград), II, No 77, 7 септ. 1860, с. 380 . Годишни изпити, от 24 юли до 2 август, на учениците от Главното училище, от подготвителните класове и Взаимното училище и от Девическото училище. Присъствали всички военни и граждански началства, аристокрацията на всички народности и много граждани - губернаторът Хасан Тахсен паша, военният Сюлейман паша, кадията Садък ефенди, владиката, миралаят (полковникът) Вели-бег, Салих-бег, каймакаминът (околийският управител) Ружди бег, австрийският консул г-н Замеро, членът на Градския меджлис Хамид ага и другите членове на Меджлиса, главните ходжи, мюфтията. Реч на Сава Филаретов при откриването, в която говори за целите и стремежите на софийските българи в областта на просветата. В Главното училище държали изпити по: закон божи, всеобща история, турска история, землеописание, числителница, славянски език, френски език, турски език и гръцки език. Видът на учениците, свободата на говорене и познанията им показали, че са се трудили добросъвестно през годината и имат съзнание за лично достойнство. Учениците от подготвителните класове и Взаимното училище, под управлението на Манол Лазаров и Хаджи Ангелко, също били добре подготвени. В Девическото училище изпити се провеждат за първи път - закон божи, български език и граматика, числителница, землеописание, правилно четене наизуст, чисто писание. Особено се отличили ученичките Нонка Петкова и Аника Йошева. Учителка в Девическото училище била Неделя Петкова. Посещения на управниците в домовете на С. Филаретов и Д. Трайкович след изпитите - израз на уважение и зачитане 56. ИЗВЕСТИЕ. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 20, с. 180 . Подпис: Надзир. Народ. Българск. Църкви. Съобщава се, че много малко градове са дали средства за направата на Българската църква в Цариград. От София Митрополит Гедеон е дал 7 500 гроша 57. ФИЛАРЕТОВ, Сава Вълчов. Допис : София 1860 Ноемвр. 17 / Сава Вълчов Филаретов. // Дунавски лебед (Белград), I, No 12, 29 ноем. 1860, с. 48-49 . Подпис: Един граховчанин. Общ преглед на живота на българите в София и Софийско. 1. Подобрено стопанско-икономическо положение на селяните в резултат на промените в Турската империя, с които е спряно голямото грабителство от страна на спахиите. 2. Управлението на софийския мютесариф (окръжен управител) Хасан Тахсен паша - защитава селяни от злоупотреби, проявява благоразумие и безпристрастие, осъжда фанатизма и насърчава разбирателството, покровителства учебните заведения, увеличава броя на българските представители в Царския меджлис (съвет) в София на двама. 3. Продължаващи опити на гръцкото духовенство за присъствие в религиозния живот на българите, в лицето на владиката Гедеон и очаквания на софийските българи за разрешаване на църковния въпрос от Високата Порта. 4. Напредък в училищното дело - все повече граждани признават необходимостта от образование на девойките и ги изпращат в откритото от Д. Трайков Първо българско девическо училище. 5. Очакване на преселници - татари от Крим - положителни настроения сред хората, смятат ги за добри земеделци, чието идване ще е полезно за усвояване на многото необработена земя. 6. Театрални представления на немски артисти - посещавани с интерес от много българи, гърци, евреи, паши, бейове и първенци и заклеймявани от бабите като дяволска работа. 7. Оплаквания на търговците от слаба търговията в града 58. АРНАУДОВ, Хр. С. и др.Достопочтенни членове и всички родолюбиви любители на Българските книжици / Хр. С. Арнаудов и К. Х. Попов. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 24, с. 411-417 . Прекъсване на издаването на списанието поради неизплатени суми от спомоществователите. Сред длъжниците е и Димитър Трайков от София 59. БУБОТИНОВ, Михаил Костадинов. Български народни песни / Михаил Костадинов Буботинов. // Български книжици (Цариград), III, 1860, N 23, с. 295-296 . Подпис: Събрал М. К. Шоп от Лилин Планина. Песен за Крали Марко, записана от М. Буботинов
|
Copyright Столична библиотека, СофтЛиб ООД
|